Р Е Ш Е Н И Е № 113
Гр. Разград 08. 10. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина
Д.
2.
Ирина Ганева
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 232 по описа за 2015 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17 от ЗЗДН.
С Решение
№ 306/ 25. 08. 2015 г. по гр. д. № 588/ 2015 г. Исперихският районен съд е наложил
мерки за защита на Д.Г.Д. срещу осъществявано домашно насилие от С.Й.Д., като е
задължил последния да се въздържа от домашно насилие спрямо Д., отстранил е Д.
от съвместно обитаваното им жилище в гр. Исперих, ж. к. „Васил Априлов” ,бл. 8, вх. Б, ап. 10, забранил му е да приближава
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Д. на
по-малко от 50 метра за срок от дванадесет месеца. Наложена му е глоба в размер
на 400 лв.
Недоволен от решението е останал
С.Й.Д. и го обжалва в срок. Твърди, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, тъй като съдът е направил
необосновани правни изводи и моли да бъде отменено, като въззивната инстанция постанови
друго, с което да отхвърли молбата, като неоснователна и недоказана или да бъде
изменено решението, като съдът не налага мерки за защита по чл. 5, т. 2 и т. 3 от
ЗЗДН, глобата да бъде намалена.
Въззиваемата страна счита, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Не се спори и видно от
приложеното удостоверение за сключен граждански брак № 144993, страните по
делото са съпрузи. Въззиваемата Д. е подала до ИРС
молба за закрила от домашно насилие, като е попълнила декларация по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН, че на 05. 07. 2015 г. около 13. 00 часа съпругът й Д. вдигнал
скандал, започнал да я обижда и й нанесъл побой. Последната се е оплакала в молбата, че е
имало и други случаи и съпругът й системно й упражнявал психически и физически тормоз, като я биел и обиждал. Молителката
е изложила, че от нанесените й удари на 05. 07. 15 г. я боляла главата и цялото
тяло, поради което на сутринта на 06. 07. 15 г.
отишла на преглед при личния си лекар и била пренасочена за болнично
лечение, тъй като претърпяла мозъчно сътресение. Представена е епикриза, издадена от Хирургично отделение на МБАЛ –
Исперих” ЕООД, в което е посочена диагноза „Комоцио церебри. Контузис капитис”. В епикризата е
записано, че Д. е постъпила на лечение на 06. 07. и е изписана на 09. 07. 15
г., като при прегледа са установени: Периорбитален хематом в ляво, хематом в
окосмената част на главата в дясно, в областта на дясната мишница хематом тип „захват от ръка”. По
делото е назначена съдебно-медицинска експертиза,
която е дала заключение, че хематомите на главата
могат да бъдат получени от юмруци, а хематомът тип „захват от ръка” най-вероятно е получен от упражнен
натиск/стискане с възглавнички или пръсти на ръка. Ако ударите в областта на
главата са директни, са нанесени два удара. По делото са разпитани свидетелите П., В. и Р.
К. Първите двама обясняват, че познават съпрузите от дълги години и не са
забелязали да има скандали или други
проблеми в семейството им. Според тях Д.
не злоупотребявал с алкохол. Св. К. твърди, че срещнала сутринта молителката Д.,
която й обяснила, че не се чувства добре и отива в болницата, а също така
споделила, че съпругът и я е бил. И друг път
й се била оплаквала, че има семейни неприятности. Свидетелката, която по
образование е медицинска сестра, забелязала, че молителката има кръвонасядания в лявото око, което било зачервено и на дясната
ръка.
Аналогичната
фактическа обстановка възприета и от районният съд, се споделя и от въззивната
инстанция , както и изложените въз основа на нея правните изводи, че молбата за
защита е основателна и доказана.
От събраните по делото писмени доказателства, заключението
на съдебномедицинска експертиза, се установява твърдението на молителката, за
което е подала декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, че С.Д., който е неин
съпруг, я е обиждал, наричайки я „курва” и й нанесъл побой на 05. 07. 2015 г. , като по този начин е упражнил физическо и
психическо насилие спрямо нея по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Посочените от
жалбоподателя гласни доказателства не опровергават
тези, посочени от молителката. Съдът кредитира като доказателство представената
епикриза, издадена от Хирургично отделение на МБАЛ –
Исперих” ЕООД, тъй като от нея се установява, че е постъпила за болнично
лечение на 06.07. 15 г. , т. е. веднага след инцидента, описани са получени
увреждания, за които няма данни да са получени по друг начин, освен по
посочения от нея. В тази връзка съдът дава вяра и на показанията на св. Колева,
която има непосредствени впечатления от уврежданията, получени от молителката.
Без значение е обстоятелството дали нанесените по главата на молителката удари
са два или повече, след като са били нанесени с такъв интензитет, че са довели
до „комоцио церебри”. С
оглед на изложеното, молбата за защита
от домашно насилие срещу жалбоподателя е основателна
и доказана. Налице са предпоставките по чл. 2 и по чл. 3 от ЗЗДН за налагане на
мерки по чл. 5 от с. з. С оглед на установените форми на домашно насилие,
наложените от районния съд мерки за защита са адекватни. Предвид лошите
отношения между страните по делото и индициите, че жалбоподателят упражнява системен физически и психически
тормоз над въззиваемата е необходимо отстраняването
на извършителя от семейното жилище, което може да бъде осъществено само чрез
извеждането му от имота. Неоснователни са аргументите изложени в жалбата, че
отстраняването му от жилището през зимата би довело до застрашаване на неговия
живот. В делото са налице данни, изнесени от повереника на жалбоподателя
в съдебно заседание пред районния съд, че страните по делото притежават още
едно жилище. Продължителността, за която мярката се налага, се определя в
зависимост от тежестта на деянието, от условията, при които то е извършено, от
личността на пострадалия и на извършителя, от отношенията между страните. Във
всички случаи конкретният срок на мярката, който съдът определя с решението си,
трябва да изиграе своята роля, като прояви предупредително и възпиращо
въздействие с цел избягване на по-нататъшни конфликти. В случая акта на домашно
физическо насилие се отличава с висока тежест, предвид получените увреждания от
молителката и именно срока, определен и от районния съд може да повлияе
предупредително и възпиращо върху жалбоподателя. Въз
основа на това, преценката на районния съд е правилна, като срока от дванадесет
месеца е подходящ страните да обмислят отношенията си и жалбоподателя
да прецени последиците от своето поведение. Макар, че проявите на домашно
насилие, извършени от Д. на 05. 07. 2015 г. се отличават с относително висока
степен на обществена опасност, предвид получавания от него доход само от пенсия
в размер на 303, 53 лв., наложената му от районния съд глоба в размер на 400
лв. би го поставила в голямо затруднение да я заплати. С оглед на това, въззивната инстанция приема, че следва да бъде намалена и
да му бъде наложена глоба в минималния размер от 200 лв.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 17, ал. 5 от ЗЗСДН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 306/ 25. 08. 2015 г. по гр. д.
№ 588/ 2015 г. по описа на Исперихския районен съд В ЧАСТТА, в която С.Й.Д.,
род. на *** г. от гр. Исперих, ж. к.
„Васил Априлов” ,бл. 8, вх. Б, ап. 10 е осъден да заплати глоба над размера от 200
лева за разликата до 400 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 306/ 25. 08. 2015 г. по гр. д. № 588/ 2015 г. по описа на Исперихският районен съд в
останалата част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
НР
2.