Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 132
 

Разград
 
 


23. ХІ.2015
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2015
 
                                                 съд                                                                                  

26. Х.
 

публично

 
На                                                                                                                                Година

   ЛАЗАР МИЧЕВ

 

 

 
 
В                                  заседание в следния състав:

Секретар:Д.Г.                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  РАЯ  ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 
 
                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

   

2015
 

    №236
 

              в. гр.  
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 253 и сл.ГПК.

                    С Решение №297/39.ІХ.2015г. по гр.д.№1186 по описа му за 2015г., РРС е отхвърлил  предявения от А.А.П. ***  иск  по  чл.124 ГПК за установяване на придобит трудов стаж.

          Недоволна от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Р.Маринов, ищцата обжалва същото като неправилно,незаконосъобразно и необосновано. На релевираните с жалбата основания,моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи предявеният от нея иск.

              При редовност в призоваването, въззивницата не се явява в насроченото по същество на жалбата й с.з. Чрез процесуално представляващият я адв.Маринов същата заявява, че поддържа жалбата                 без да аргументира основателността й с правни доводи. Единствено наведените такива са във връзка с приетото от съда недопустимост на поисканите от нея гласните доказателства и изключването от доказателствения материал на депозираното като писмено доказателство копие от  удостоверение №165/2.$$.1983г. на ПУ с.Самуил.

В законоустановения и предоставен й  за това срок,   насрещната  по жалбата страна   е   депозирала писмен отговор, оспорващ основателността на жалбата.   

          В с.з., чрез  процесуално представляващият я  юриск.  Василева,въззиваемата страна пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано постановен съдебен акт. Счита за правилна преценката на първоинстанционния съд относно недопустимостта на приложените към исковата молба писмени и гласни доказателства.          

            Като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване,  въззивната жалба е допустима.

            Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на предявената  по реда на чл.124, ал.4, изр.ІІГПК във вр. чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР.

  Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд  е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил   процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните.  Правилно и съответно на търсената с иска защита  е разпределил доказателствената тежест, като  в рамките  на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е   изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат  на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Пред тази инстанция  не се навеждат  обстоятелства и не се ангажират, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства, внасящи различие в установената от РРС фактическа обстановка. 

 Дадената от РРС  правна квалификация е съответна на заявената с предявения иск  защита.     

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На производство пред РРС , по реда на чл.3 ЗУТОССР  и на осн.чл.124ГПК във вр. с чл. 1, ал.1, т.3  УТОССР е бил предявен и приет за разглеждане  иск за установяване на трудов стаж, твърдян от ищцата като придобит по трудово правоотношение с ТКЗС, с.Богомилци, на длъжност „полевъд” за период от седем години и шест месеца, считано от 1965г до 1974г, включително.   

За да бъде уважен искът по чл. 3, във вр. с чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че през процесния период е работил при ТКЗС  – с. Богомилци, община Самуил по трудово правоотношение.  Като в това производство, с нормите на специалния закон се поставят и специфични изискания за годността на доказателствата и доказателствените средства, както и за т. нар. начало на писмени доказателства. На  първо място, такива се следват във връзка с доказване  интереса, респ. допустимостта на  търсената по исков ред защита.

        Във връзка с допустимостта е представено   удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР. Настоящият съдебен състав споделя тезата на първоинстанционния съд, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, тъй като с представеното уведомително писмо изх.№УА-8318/19.ХІ.2014г., с което ТП на НОИ Търговище /л. 22  от първоинстанционното производство/ се установява, че  в  архивохранилище  на същото са предадени и приети за съхранение книжата на прекратеното и несъществуващо като субект ТКЗС, Богомилци . В същото е посочено, че в приетите и съхранени трудовоправни документи, липсват писмени данни за претендирания от ищцата стаж.  Фактът, че на името на ищцата  липсва документ за положен от нея трудов стаж, удостоверен с така приложеното като доказателство уведомително писмо, е достатъчно да обоснове извод за допустимост на иска по правилото на чл.5(2)ЗУТОССР , в сила от 1.І.2015 г.  Уредбата е аналогична на регламентираната с Указ № 527/ 1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред . Липсата на данни за осигурителния стаж   при осигурителя e предпоставка за допустимостта на иска . 

 

 За "начало на писмено доказателство" , аналогично на предвиденото в действащия към процесния период Указ№527/1961г., ЗУТОССР    разбира наличността на такива писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж. Те могат да бъдат от най-различно естество, като например преписи от заповеди за назначаване, уволняване, командировки, награждавания, за отпуски, ведомости и разписки за изплащане на възнаграждения, вкл. и удостоверения за отработени човекодени, ако същите са издадени от работодателя/осигурителя по време на съществуващото с ищцата трудово правоотношение.  Наличието на такова, по правилото на чл.6 от ЗУТОССР е условие за допустимост на ангажираните от страната гласни доказателства.

В тази връзка ищцата е депозирала  по делото, заверено от повереника й копие  от Удостоверение №165/2.ІІ.1983г., издадено от ПУ гара Самуил в уверение на това, че  ищцата А.А.П.” е  приета за член на ТКЗС на 6.ІІІ.1956г., т.е., когато е била на седем годишна възраст и че, в годините 1965-1974 г. е отработила, съответно: 1965-136 човекодни;1966-69 човекодни;1967-57 човекодни; за 1968-188 човекодни; за 1969-155 (човекодни; за 1970-107; за 1971-100; за 1972 –   177; за 1973 – 190 и  за 1974 -170 човекодни. В реквизит на документа е посочено, че е подписан от счетоводител, на позиция „председател” -подписът не се чете, различим е положен от издателя му печат. Върху документа са нанасяни  хаотично отметки,   изразени в цифри  години и месеци, чиято логика е трудно установима.

С депозиран в срока на чл.131 ГПК отговор ответната по иска страна е възразила срещу допустимостта на поисканите от ищцата гласни доказателства, тъй като приложеният от нея документ, целящ да удостовери евентуалния период на установимия с иска стаж, не е представен в оригинал. По същата причина, от РУСО Разград на ищцата е било отказано отпускане на пенсия, тъй като с приложеното копие от документа не  доказва  необходимия за това трудов стаж.

  Съдът е задължил ищцата с представянето на документа в оригинал, но същата изрично е заявила, че не разполага с такъв, а вече бившият й работодател е прекратен и в предадената от него в архив документация, не съществуват данни за отработеното от нея време.  

Като основание за отхвърлянето  на   иска като недоказан, респ. за да приеме недопустимост на ангажираните от ищцата гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел, че приложеното от нея писмено доказателство за вероятния период на установимия трудов стаж не е в оригинал.

По същество, изводите  на  РРС за отхвърляне на иска и за недопустимост на поисканите от ищцата гласни доказателства,  е правилно, съответно на закона и на установената по делото фактическа обстановка, но по различни от изложените в мотиви на решението съображения. Които в този си състав съдът извлича от прочита на чл.6, ал.1 ЗУТОССР . Съгласно цитираната разпоредба, като начало на писмено доказателство, предпоставящо допустимост на гласните доказателства се квалифицират документите, издадени  от работодателя/осигурителя,  при който е придобит стажът    по време на полагане на стажа.

 В реквизит на приложеното от ищцата удостоверение като дата на издаването му е посочена - 2.ІІ.1983г.  В обстоятелствена част на исковата си молба, същата е декларирала, че този документ й е бил издаден от бившия работодател през 1989г по повод изселването й в РТурция. Както в исковата си молба, така и в изисканата й от съда  по чл. 8 ЗУТОССР декларация, под страх от наказателна отговорност същата е декларирала, че трудовото й правоотношение с „издателя” на процесното удостоверение е било прекратено през 1974г.  Т.е., процесното удостоверение, с прилагането на което цели да докаже вероятния период на  трудовото си правоотношение, е издадено не по време на полагане на стажа и в този смисъл, съгл. предвиденото в чл.6 ЗУТОССР, то не може да бъде кредитирано като доказателство, обосноваващо допустимост на гласните доказателства.

По изложените съображения, в този си състав съдът намира иска за недоказан. Поради  идентичност на приетото с обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.

Съгласно дефинитивната норма на чл.353КТ  спорът за установяване на  трудов стаж е трудовоправен. От което и по правилото на чл.280, ал.2, т.3 ГПК  се следва, че същият не подлежи на касационно обжалване.

 Водим от горното и на осн.чл.272 ГПК, Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №297/39.ІХ.2015г. по гр.д.№1186/2015,, с което  по   РРС е отхвърлил  предявения от А.А.П. ***  иск    за установяване на придобит трудов стаж.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.

    

                  

ДГ