Р Е Ш Е Н И Е № 126

Гр. Разград, 26.10. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова

2. Ирина Ганева

при секретаря С. Л. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 244 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. К. К. в качеството й на особен представител на И.С.И. против Решение № 237/ 23. 06. 2015 г. по гр. д. № 1731/14 г. по описа на РС Разград, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д.Д.С. сумата 2000 лв. , представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано, тъй като размера на обезщетението не кореспондира с принципа на справедливостта и жалбоподателят моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да намали присъденото обезщетение. В съдебно заседание особеният представител твърди, че справедливия размер на обезщетение е 1 000 лв.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание не се явява и не заявява становище по жалбата.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно е, че с Решение от 04. 08. 2014 г. по нахд № 472/ 2013 г. по описа на РРС жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 16. 02. 2014 г. в гр. Разград е причинил лека телесна повреда на въззиваемия Д.С., изразяваща се в разкъсно-контузна рана в тилната част на главата по средната линия, кръвонасядания на кожата по горните клепачи на двете очи, охлузвания на кожата в горната трета на лявата подбедрица по външната й страна, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди и е престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. На осн. чл. 78а от НК жалбоподателят е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Съгл. чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК, решението е задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.

Няма спор по основание за претърпените от въззиваемия неимуществени вреди. Спорът е за размера на овъзмездяването. Необосновано е възражението на жалбоподателя, че присъденото от районния съд обезщетение е завишено и не отговаря на критериите за справедливост. Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания е свързан с критерия за справедливост, според чл. 52 от ЗЗД, постановяващ в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Претърпените неимуществени вреди от въззиваемия са установени от съдебно-медицинската експертиза. При определяне на обезщетението по размер, районният съд е съобразил характера на получените травматични увреждания, които са довели до болки и страдания, високия им интензитет, възстановителния период за оздравяване, продължил повече от две седмици. Следва да се отчете, че травматичните увреждания, получени от въззиваемия са свързани и със затрудняване на движението му, което му е създало много големи затруднения от битов характер и емоционален дискомфорт. С оглед на това, обосновано е определено обезщетение в размер на 2000 лв.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилен извод, относно размера на дължимото обезщетение, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Тъй като въззивната жалба е подадена от особения представител на ответника по първоинстанционното производство, не е заплатена държавна такса по образуваното въззивно производство. Съобразно изхода на делото, дължимата държавна такса по жалбата в размер на 40 лв. следва да се присъди от съда с решението по спора и да се възложи на жалбоподателя.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 237/ 23. 06. 2015 г. по гр. д. № 1731/14 г. по описа на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА И.С.И. ***, ЕГН ********** да заплати по сметка на Разградски окръжен съд държавна такса в размер на 40 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ