Р Е Ш Е Н И Е № 134
Гр. Разград, 11 .11. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на втори
ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря Н. Реджебова
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 245 по описа за 2015
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.Л.Ф. чрез пълномощника й адв. Р. М.
против Решение № 78/ 02. 07. 2015 г. по гр. д. № 180/14 г. по описа на РС
Кубрат, с което са отхвърлени предявените от нея в качеството й на
правоприемник на Л. А.Л. искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договори за прехвърляне на недвижими имоти,
оформени с нот. акт № 164/ 11. 10. 12 г., т. VІІІ, рег. № 08683, дело № 1168/
12 г.; нот. акт № 40/ 03. 07. 13 г., т. VІІІ, рег. № 06441, дело № 1019/ 13 г.;
Договор за продажба на наследство рег. № 12679/ 19. 12. 2013 г. на нотариус С. Садък, като неоснователни и
недоказани, а също така са отхвърлени предявените на осн. чл. 27 от ЗЗД искове
за постановяване унищожаемостта на същите договори и на пълномщно с рег. №
6463/ 22. 08. 12 г. , поради измама,
като неоснователни и недоказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не
се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона и
жалбоподателят моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. В съдебно заседание поддържа
изложените доводи.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба,
като я оспорва като неоснователна. В съдебно заседание поддържа изложените доводи.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на
страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Предявени са от ищеца главни искове: За
прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
оформен с НА № 164/ 11. 10. 2012 г., т. VІІІ, рег. № 08683, дело № 1168/ 2012
г. на нотариус С. Садък; на Договор за дарение на идеални части от недвижим
имот, обективиран в НА № 40/03. 07. 2013 г. , т. VІІІ, рег. № 06441, дело №
1019/2013 г. на нотариус С. Садък и на Договор за продажба на наследство с
нотариална заверка на подписите рег. № 12679/ 19. 12. 2013 г. на нотариус С.
Садък, поради липса на съгласие за сключване на сделките на осн. чл. 26, ал. 2,
пр. 2 от ЗЗД. На осн. чл. 27, пр.
четвърто във вр. с чл. 29 от ЗЗД ищецът претендира унищожаемост на направеното
от него едностранно волеизявление, обективирано в Пълномощно, рег. № 6463/ 22.
08. 2012 г. на нотариус С. Садък, поради измама. В условията на евентуалност,
тъй като са предявени под условие, че не са уважени главните искове, а не както
е посочил ищеца и е приел районният съд – алтернативно, са предявени искове за
прогласяване нищожността на същите договори, поради нарушение на добрите нрави
на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. В случай, че и тези искове не бъдат
уважени, ищецът претендира унищожаемост на същите правни сделки на осн. чл. 27
във вр. с чл. 29 от ЗЗД, поради измама. В
хода на процеса пред районния съд, ищецът е починал на 23. 03. 2015 г. и е конституирана на осн. чл. 227 ГПК като
ищец по делото неговата дъщеря М.Л. Ф.. Съдът следва да разгледа исковете в
поредност, съответна на естеството на правоотношението. При предявени главни
искове за обявяване на нищожност на правни сделки на основание липса на воля и
съгласие и унищожаемост на направеното от ищеца едностранно волеизявление,
обективирано в Пълномощно, рег. № 6463/ 22. 08. 2012 г., съдът следва да
разгледа тези искове и при неуважаването
им да премине към разглеждане на другите предявени искове. По този начин е
разгледал исковете районният съд, въпреки, че е приел, че са обективно
съединени в условията на алтернативно предявяване, поради което решението му е
процесуално допустимо.
Изложено е твърдение в исковата
молба и във въззивната жалба, че ищецът не е имал намерение да се разпорежда с
имотите си, поради което липсвало съгласие и воля при изповядване на сделките. Доводите
му за това са, че документите били изготвени от друг и му били поднесени за
подпис. При сключване на сделките за разпореждане с недвижимите си имоти, е
положил вместо подпис, пръстов отпечатък, тъй като поради „старост” липсвало
възможност да се подпише и поради „старост” не можел да прави годни
волеизявления. Не разбирал български език, не можел да чете и да пише,
документите не му били прочетени и не му били преведени от нотариуса. Както е
приел и районният съд, фактическият състав на чл. 26, ал. 2 ЗЗД в
хипотезата на липса на съгласие е налице само в определени случаи, като липсата
на съгласие трябва да е съзнателна. Ако е несъзнателна се прилагат правилата за
унищожаемостта. Когато липсата на съгласие е по причина слабоумие или душевна
болест на лицето, които дават основание за поставянето му под запрещение,
опорочаването на волята води до унищожаване на договора, като сключен от дееспособно
лице, което не е могло да разбира и ръководи постъпките си - чл. 31 ЗЗД. В
конкретния случай към датата на атакуваната сделка ищецът не е бил поставен под
запрещение. Не са наведени и доводи в тази насока, че ищецът при сключването на
договорите е страдал от душевна болест и не е могъл да разбира или да ръководи
действията си. Такива доводи са въведени с въззивната жалба, но съгл. чл. 266,
ал. 1 ГПК, възможността за това е преклудирана. Следва да се вземе предвид, че
заключението на съдебно-психиатричната експертиза, съдържаща се в ДП № 291/
2014 г. на РУ на МВР Кубрат за душевното
здраве на ищеца, на което се позовава повереника му, не е доказателство в гражданския процес. Сделката е сключена от дееспособно лице и не е
нищожна поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Възможността да се завери нотариално документ с положен отпечатък с палец
вместо положен подпис е посочена в разпоредбата на чл. 579, ал.2 от ГПК,
който препраща към чл. 189 от същия кодекс.
Този текст се прилага по аналогия и за грамотен, който поради болестно
състояние не е в състояние да подпише документа. Такъв частен документ, под
който издателят му е положил отпечатък от палеца на дясната си ръка, макар и да
е бил грамотен, щом поради болестно състояние не е могъл да подписва е валиден.
В този смисъл е решение № 503 от 27.09.1996 г. по гр.д.№ 158/1996 г. І ГО на
ВКС. В настоящия случай, от събраните гласни доказателства, по категоричен
начин е установено, че ищецът е бил грамотен. Налице е забележка, извършена от
нотариуса, че удостоверяването на подписа му в НА № 40/03. 07. 2013 г. , т.
VІІІ, рег. № 06441, дело № 1019/2013 г.
и в Договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите
рег. № 12679/ 19. 12. 2013 г. е извършено чрез полагане на отпечатък от десния
палец, поради заболяване и невъзможност за подписване. Актовете са прочетени на
страните и след одобрението им са подписани. Твърденията на ищеца за обратното
са недоказани. Разпоредителната сделка, оформена с НА № 164/ 11. 10. 2012 г.,
т. VІІІ, рег. № 08683, дело № 1168/ 2012 г. за покупко-продажба на недвижим
имот е сключена от ищеца, като продавач чрез пълномощник, който е ответника –
купувач. Ответникът се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно, рег. №
06463/ 22. 08. 2012 г. , с което е бил упълномощен от ищеца да се разпорежда с всички негови недвижими
имоти. Налице е забележка, извършена от нотариуса, че удостоверяването на
подписа му е извършено чрез полагане на отпечатък от десния палец, поради
заболяване и невъзможност за подписване. Нотариално удостоверено е и
съдържанието на същото пълномощно. Ищецът е предявил иск за унищожаемост на
пълномощното, твърдейки, че волята му е била опорочена, поради измама. За да
обоснове твърдението си, ищецът сочи, че ответникът се е възползвал от неговата
неграмотност, некомпетентност и лошо здравословно състояние. Било му обяснено
от ответника, че го подписва, за да бъдат уредени и издадени документи във
връзка с получаване на лекарства, социални помощи, пенсия, получаване на ренти
и други дела. Не му бил прочетен текста на пълномощното от нотариуса и не бил
извършен превод на турски език от
преводач, с което бил измамен, заблуден. Налице е трайна и многобройна
постоянна практика, че измамата е основание за унищожаване на договори, когато
лицето умишлено е било заблудено относно качествата на субекта, с когото
договаря или предмета на договора и правните му последици, като грешната
представа може да бъде предизвикана чрез твърдения за неистински или премълчаване
на истински факти, а договорът трябва да е сключен именно поради заблуждението
/то да е мотивирало измамения да направи дадено волеизявление/. В случая,
освен, че пълномощното съдържа заверка на подписа чрез отпечатък от десния
палец на ищеца, съдържа и заверка на съдържанието на пълномощното, които от
своя страна представляват официални свидетелстващи документи, тъй като са
издадени от длъжностно лице, на което държавата изрично е предоставила
удостоверителна функция, съгласно чл. 569, т. 2 ГПК -
удостоверяване на подписите и съдържанието на частни документи, в кръга на
службата му и по установените форма и ред. В това им качество документите
(заверките на подписа и съдържанието под пълномощното) притежават материална
доказателствена сила за следните факти, а именно - че упълномощителят се е явил
пред нотариуса лично, положил е собственоръчно подписа си под пълномощно със
съдържанието, което съответства на написаното в документа. Следователно от
представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа и
съдържанието се установява с обвързваща съда доказателствена сила, че
упълномощителят към момента на подписването му е бил запознат със съдържанието
на документа, в това число и с предоставянето на представителна власт на
пълномощника с оглед разпореждането от негово име и за сметка негова сметка със
собствените му недвижими имоти. Следва да се посочи, че по делото не са
ангажирани никакви доказателства, които да установяват конкретното поведение на
въззивника Л., довело до въвеждането в заблуждение на упълномощителя с оглед
подписването на процесното пълномощно, а именно - че пълномощникът умишлено е
създал представа у упълномощителя, че с пълномощното ще може да извършва само
действия по уреждане на административни формалности. Твърденията за измамливи
действия, изложени в исковата молба и по делото са недостатъчни за
опровергаване на официалното удостоверително съдържание на пълномощното за
доказване на основанието на иска по чл. 29 от ЗЗД. В
процеса не е доказано опорочаване на волята на упълномощителя вследствие на
невъзможност да разбира и ръководи действията си. Освен това в производството
по делото не е предявен иск за унищожаване на упълномощаването, нито иск за недействителност
на прехвърлителната сделка с НА № 164/ 11. 10. 2012 г., т. VІІІ, рег. № 08683,
дело № 1168/ 2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот като сключена от лице
без представителна власт. Същите твърдения, обосновавайки измамливо поведение на ответника, са изложени
като основание на предявените искове за унищожаемост на прехвърлителните
сделки. По същите изложени по-горе съобраожения, твърденията са недоказани.
Законосъобразно районният съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове.
Необосновано
е изложеното твърдение и законосъобразно районният съд е отхвърлил предявените
искове за нищожност на прехвърлителните сделки,
поради накърняване на добрите нрави. „Добрите нрави” съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Един от най-съществените от тях е принципът на справедливостта, който в
гражданските правоотношения изисква да се
защитава всеки, признат от законовите разпоредби интерес. В конкретния
случай, се установява безспорно от събраните гласни доказателства, че ищецът в
продължение на много години не е поддържал емоционална връзка със своята
единствена дъщеря. Последната живеела в Турция и при завръщането си в България
не се срещали, не отсядала при него, а при други роднини. Връзката между
двамата е подновена, след като дъщеря му узнала за извършеното разпореждане с
имотите. След смъртта на втората съпруга на ищеца, за него полагали грижи
ответникът и неговата майка З. А..
Грижели се както за битовите му условия на живот, така и за
здравословното му състояние. От гласните доказателства може да се направи
извод, че ищецът не е имало на кого друг да разчита, освен на полаганите от
ответника грижи за него, което го е мотивирало да извърши разпореждане с
имуществото си , прехвърляйки го на последния. Ето защо, сключените сделки не
нарушават принципа на справедливостта и общоприетия морал, за да противоречат
на добрите нрави.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни
изводи за неоснователност на предявените искове, е необосновано, поради което в
това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е
извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото
доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи,
поради това постановеното от него решение,
като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК с оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция, жалбоподателят следва да заплати на въззвника
разноските по делото пред тази инстанция в размер на 700 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
78/ 02. 07. 2015 г. по гр. д. № 180/14 г.по описа на Кубратския районен съд.
ОСЪЖДА М.Л.Ф.,
ЕГН ********** да заплати на Г.А.Л., ЕГН
********** сумата 700 /седемстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЛ