РЕШЕНИЕ № 48

гр. Разград 22.12.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ

Секретар: М.Н.

Прокурор: Огнян Дамянов

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

гр. дело № 248 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 336 и сл. ГПК във вр. с чл. 5 от ЗЛС.

Постъпила е искова молба вх. № 4073 / 06.10.2015 г., подадена от А.Н.Б. ***, чрез пълномощник адв. Жоро Чобанов, против Д. П. Г. от с. гр. Ищцата твърди, че ответника е нейн син, страда от душевна болест и поради това не е в състояние да се грижи изцяло за своите работи. Моли съда да го постави под пълно или ограничено запрещение.

С исковата молба са представени писмени доказателства: Експертно решение на ТЕЛК- Разград № 2094 / 137/ от 30.10.2013 г. и Епикриза изх. № 976 /2012 г. на ДПБ-Царев Брод.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Молбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца на същите основания и със същите искания.

Ответника Д. П. Г. лично изразява становище за поставянето му под ограничено запрещение.

Представителят на ОП Разград изразява становище за основателност на иска и предлага да бъде уважен.

Съдът прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и ги обсъди във връзка с изложените становища и доводите на страните, при което установи следното:

От заключението по назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ответника Д.Г. страда от “ Шизоафективно разстройство-маниен тип “. Вещото лице сочи, че при прегледа ответника се представя с преобладаваща идеаторна симптоматика, при сравнително дискретни поведенчески отклонения-налудности за повишени възможности, на моменти достигащи до ранг на парафренизация, в значителна степен конгруентни на афекта, но на моменти несъзвучни с емоционалния фон. Въпреки провежданото лечение, през последните години се разгръщат типични манийни картини, овладявани частично в стационарни условия с високи дози медикаменти, след което в амбулаторни условия и при липса на контрол лечението се прекъсва, и заболяването протича хронично, без “ светли “ периоди. Вещото лице оценява като значителна степента на дисфункция и дезадаптация и по време на ремисиите.

В съдебно заседание вещото лице вещото лице сочи, че Г. има възможности за елементарно съществуване на битово ниво. Изцяло не може да се грижи за себе си.

В показанията си свидетелката Б. Г. – сестра на ответника – сочи, че в случаите на тежки състояния брат й представлява заплаха за себе си и за околните. Сключвал договори за мобилни телефони, теглил кредити, без да може да ги обслужва. Продавал вещи от жилището, където живее. Когато е в по- спокоен период помага. Може да отиде да пазарува, но не се знае какво ще върне като ресто.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че искът за поставяне на ответника под ограничено запрещение е основателен и доказан. От представените по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-психиатричната експертиза, разпита на лицето, както и от гласните доказателства, се установява, че Д. П. Г. страда от “ Шизоафективно разстройство-маниен тип”.

При разпита му в съдебно заседание, съдът установи отразените и от вещото лице при прегледа, правилно структуриран мисловен процес, протичащ леко ускорен, мисловно дезорганизирано поведение. Памет и интелект – в норма. За ответника не е съществен проблем да се ориентира в обикновени условия на живот и да прави разумни съждения във връзка със зададените му въпроси. Сам взема отношение по становището на вещото лице и показанията на разпитания свидетел. Осъзнава заболяването и заявява необходимостта от поставянето му под ограничено запрещение, за да избегне случаи при които може да постави себе си и семейството си в неблагоприятни ситуации.

Предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, а основанието е здравословното състояние, свързано със слабоумие или душевна болест и степента на възможностите на лицето да се грижи за своите лични и имуществени интереси. От събраните по делото доказателства се установява, че са налице кумулативно и двата критерия. Заболяването на ответника представлява психично заболяване, покриващо критериите на “ душевна болест “ по смисъла на закона, но не е в тежка степен и само снижава възможността му да се грижи за своите си работи. Вследствие на това, ответника е с ограничена възможност да възприема правилно фактите и обстоятелствата от действителността, да ръководи и контролира поведението си и да се грижи за интересите си, поради което следва да бъде поставен под ограничено запрещение.

Воден от изложеното и на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЛС, съдът

Р Е Ш И :

ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Д. Панделев Г., ЕГН ********** ***.

Препис от решението да се изпрати на органа по настойничество и по попечителство при Община Разград.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Варненския апелативен съд.

Съдия:

НР