РЕШЕНИЕ № 128

Гр. Разград 17.11.2015 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: С.Л.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 254 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от П. Р. Д. ***, чрез пълномощник адв. Йорданка Кондиева против Решение № 290 / 19.08.2015 г., постановено по гр. д. № 1231 / 2015 г. РС – Разград, в частта с която е оставена без уважение молбата й за налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН за защита от осъществено домашно насилие от Е.А.Д. и Д.Г.Д. и е отказано издаване на заповед за защита.

В предоставеният им срок въззиваемите Е.А.Д. и Д.Г.Д. не са депозирали възражение.

Постъпила е и въззивна жалба от Е.А.Д., действащ лично и като законен представител на малолетните си деца А.Е.А. и П.Е.А., чрез пълномощник адв. Д.Б. против същото решение, в частта, с която е оставена без уважение молбата им за налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 5 от ЗЗДН за защита от осъществявано домашно насилие от П.Р.Д. и е отказано издаването на заповед за защита. В жалбата се твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – не е допуснато изслушване на навършилото 10-годишна възраст дете А.Е.А., на основание чл. 15 от Закона за закрила на детето.

В предоставения й срок възиваемата страна П.Р.Д., не депозира възражение.

И в двете жалба се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните подържат жалбите, а представителя на ДСП заявява, че не може да изрази становище.

Съдът прецени доказателствата по делото и констатира следното:

Като подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбите са процесуално допустими, но разгледана по същество се явяват неоснователна, по следните съображения:

Разградският районен съд е бил сезиран с две молби по ЗЗДН. Първата е подадена на 13.07.2015 г. от Е.А.Д., действащ лично и като законен представител на малолетните си деца А. Е.Д. и П.Е.Д., против П.Р.Д.. По тази молба е образувано гр. дело № 1231 / 2015 г. по описа на РС-Разград, насрочено за 13.08.2015 г. Призовката е връчена на П.Д. на 15.07.2015 г.

В молбата се сочи, че на 09.07.2015 г. ответницата се качила на втори етаж от къща, където живее семейството на молителя и започнала да вика безпричинно, да обижда и да отправя закани за саморазправа. По това време в жилището се намирали съпругата ма молителя Д.Д. и двете им малолетни деца – А. и П.. Твърди се, че ответницата се обарнала към съпругата на молителя Д. и децата, като ги събудила крещейки думите “ Мамичката ви мръсна, изроди и идиоти. “. Освен това хвърлили два стъклени буркана, които се строшили. Децата се събудили и започнали да плачат.

На 30.07.2015 г. в РС-Разград постъпила молба по ЗЗДН от П.Р.Д. против Е. А. Д. и Д.Г.Д.. По тази молба е образувано гр. дело № 1230 / 2015 г. по описа на РС-Разград.

В молбата се твърди, че на 09.07.2015 г. молителката П.Д. се прибрала сутринта след нощно дежурство в дома си в с. Гецово. След прибирането си видяла, че синът й Е.Д. и съпругата му Д. правили разместване на нейни мебели без да я питат. Тя решили сама да прибере дивана си. Синът й Е.А., като видял това се ядосал, отворил вратата на стаята й без да почука, влезнал при нея и започвал да размахва юмруци срещу нея с викове “ Какво става тука ма…“ П. много се изплашила, снахата слязла веднага и започнала да вика,че била чупила буркани и го измъкнала навън. След това се качили на автомобила и изчезнали. Децата не са присъствали на скандала.

С протоколно определение от 13.08.2015 г. съдът обединил производството, на основание чл. 213 от ГПК , като присъединил по – късно образуваното гр. дело № 1230 / 2015 г. към гр. дело № 1231 / 2015 г.

Между страните не е спорно, че П.Д. и Е.Д. са майка и син, а Д.Д. е съпруга на Е.Д.. Последните двама имат две малолетни деца – А., род на *** г. и П., род. на *** г.

Не е спорно също така, че с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том 3, рег. № 4139, дело № 403 / 2001 г., на 23.12.2011 г. А.Г. Д. и П.Р.Д. продали на сина си Е.А.Д. правото на собственост върху недвижим имот в с. Гецово, включващ поземлен имот и застроена в него къща. В полза на продавачите било учредено право на ползване върху целия имот.

Не е спорно също така, че отношенията между страните са влошени от преди посочената от тях дата на осъществено домашно насилие.

Няма спор също така, че на производство в РС-Разград е гр. дело № 1185 8 2015 г., водено между страните по настоящото производство с предмет иск по чл. 109 от ЗС.

На 10.07.2015 г. Д.Д. *** във връзка с инцидент с П.Д. от предходния ден. В тази връзка от последната били снети обяснение. От своя страна на 14.07.2015 г. П.Д. също депозирала жалба до РУП-Разград във връзка със случай от 09.07.2015 г.

По делото са събрани гласни доказателства:

В показанията си св. С. П.Г. сочи, че познава семейството на Д. и Е. от пет години. Твърди, че от Д. знаела, че на 09.07.2015 г. свекърва й П. счупила буркани по тяхната стълба, докато Д. била вътре, децата били стресирани.

В показанията си св. П.М. – майка на Д.,сочи, че на 09.07.2015 г. се обадила по телефона дъщеря й, като й заявила ,че П. дошла, нещо се счупило и викала “ мръсници, изроди“. Казала й, че е сама и се заключила и ще се обади на съпруга си.

Свидетелката С.С. сочи в показанията си, че познава П. откакто купили къщата – опреди 7-8 години, като съседи. На 09.07.2015 г., след 10 часа видяла Е.Д. да управлява автомобила си, като завил с голяма скорост на улицата пред техните къщи. Когато се върнала П. й казала, че имала разправии със сина си във връзка с диван. П. й казала, че не е трошила буркани, както твърдяла снаха й. Свидетелката сочи, че не е чувала П. да се отнася зле с внуците, напротив купувала им и много била привързана към тях.

В показанията си свидетеля Н.Д. сочи, че познава П., но не знае какво се е случило на 09.07.2015 г.

В обясненията си Д.Д. сочи, че на 09.07.2015 г. сутринта била в къщата, децата спяли, когато чула някой се качва по стълбите.към етажа. Чула, че нещо се счупила и думите “ мамичката ви мръсна , идиоти мръсни“. Погледнала, видяла счупените буркани, както и свекърва й, която не се опитвала да влезе при тях, а слязла долу. Разтреперила се и се обадила на 112. След това веднага се обадил и на съпруга си Е.. Първо пристигнали от полицията и когато тя видяла полицая слязла от етажа, през това време дъщеря й А. се разплакала и попитала какво става. След това пристигнал и съпругът й. Майката и синът започнали да разговарят на висок тон, а по-малкото дете П. се разплакало.

В обясненията си П.Д. сочи, че на 09.07.2015 г. се върнала от нощно дежурство видяла своя диван захвърлен в калта. С големи усилия прибрала дивана и още една маса. След като влезнала в къщата, влезнал и синът й, като заплашително с юмрук я попитал какво прави. Когато излязла от къщата видяла, че има и полиция. Отрича да е чупила буркани. Твърди, че нямало и стъкла от счупени буркани. Твърди, че синът й довел полицейския служител с неговия автомобил.

В изготвения по делото социален доклад се сочи, че от проведени разговори и събрана информация се установява, че съществува междуличностен конфликт между семейство Е. и Д. Д. от една страна и П.Д., който влияе на психо-емоционалното състояние на децата. Родителите на децата са консултирани за възможността цялото семейство да бъде насочено към социална услуга за психологическа подкрепа с цел преодоляване на емоционалните проблеми при децата, както и междуличностните конфликти между възрастните.

Предвид изложеното от фактическа страна, настоящата инстанция направи следните правни изводи:

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадените молби по ЗЗДН се явяват неоснователни.

Легално определение за понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се намират в семейна връзка.Такава в случая безспорно е налице.

В случая не се установява спрямо молителите - жалбоподатели в настоящото производство да е проявявано от страна на ответниците домашно насилие по смисъла на чл. 2 от цитирания закон. Събраните писмени и гласни доказателства не кореспондират със съдържанието на декларациите на молителите за извършено насилие на 09.07.2015 г. Същите не са доказали обстоятелствата, на които са основали молбата си. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН следва да се взема предвид единствено, ако няма други доказателства по делото, тъй като по своята правна същност представлява частен документ /по аргумент от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/. Предвид направеното оспорване, съответните ответници са провели достатъчното непълно насрещно доказване, а жалбоподателите не са провели нужното главно и пълно доказване на твърденията си.

По делото не се установява извършването на акт на психическо насилие от страна на ответниците по отношение на молителите. В показанията на свидетелите не се съдържа възпроизвеждане на конкретно възприети факти, поради което не може да се приеме, че по отношение на молителите е било осъществено описаното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН поведение. Смисълът на закона е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие. В това производство съдът не следва да разрешава имуществени спорове, каквито безспорно са налице в настоящата хипотеза.

Настоящата инстанция изцяло споделя изложеното от първоинстанционния съд в обжалваното решение относно фактическата обстановка, поради което и на основание чл. 272 от ГПК мотивите на първоинстанционния съд следва да се считат изводи и на настоящата инстанция.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 290 / 19.08.2015 г., постановено по гр. д. № 1231 / 2015 г. по описа на Разградски РС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.