Р Е Ш Е Н И Е

№135

Разград

4. ХІ.2015

Разградски окръжен

година Град

2015

съд

2. ХІ.

публично

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Н. Р.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Секретар: ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

в. гр.

2015 описа за

203

дело по година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 267 и сл. ГПК.

С Решение №264/3.VІІ.2015г., постановено по гр.д.№195 по описа му за 2014г., състав на ИРС е уважил исковете, предявени му на производство по реда на чл.124 ГПК и чл.33,ал.2ЗС от С.Е.М. против А.А.А. и А.А.А. като на посочените основания е приел за установено, че същата е собственик на 1/2ид.ч. от подробно индивидуализирания по иска недвижим имот и ѝ е признал право на изкупуване на ½ ид.част от същия на цена 7 5000,00лв. С цитираното решение съдът е отхвърли като неоснователен предявеният му в условията на евентуалност насрещен иск по чл.59 ЗЗД за дължимо в полза на ответника А.А.А. обезщетение за подобрения в имота.

Недоволни от постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв. М., ответниците обжалват същото като незаконосъобразно, необосновано и неправилно .

В с.з., лично и чрез проц. си представители по пълномощие-адв.М. и адв.Димитров, жалбоподателите заявяват, че поддържат искането си за отмяна на обжалвания акт, развивайки съображения, както за обезсилването му като недопустимо постановено по нередовно предявен иск, така и за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно постановен по същество на искове, чиято основателност и доказаност оспорват . Претендират присъждане на доказано направените пред тази инстанция разноски.

В законоустановения и предоставен ѝ за това срок, насрещната по жалбата страна не е депозирала писмен отговор и не е ангажирала становище по допустимост и основателност на жалбата.

Редовно призована, въззиваемата не се явява в с.з. Чрез процесуалния си представител по пълномощие - адв.Косев, въззиваемата заявява , че оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението на ИРС като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на направени пред тази инстанция разноски.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е основателна по съображения, навеждащи в съвкупност на извод за недопустимост на обжалваното решение . Поради което, съответно на служебно вмененото му по см. на чл.269 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК и на предвиденото в т.6 от ТР№1/2013 на ОСГК на ВКС, въззивният съд дължи обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Делото е било образувано на производство пред ИРС по предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване искове по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.33, ал.2 ЗС. С предявените от нея искове, въззиваемата е поискала от съда да признае по отношение на ответниците, в качеството им на страни по сделка на разпореждане с процесния недвижим жилищен имот, че е собственик на 1/2ид.част от същия, както и правото й на изкупуване на 1/2д.ч. от придобитите по сделката права .

В съответствие с правомощията си по чл.101 ГПК и служебно дължимото по см. на чл.270ГПК, в производството по чл.267 ГПК съдът констатира, че в развилото с пред ИРС производство е останал неизяснен въпроса относно семейния статус на ответника А. А.А., легитимиращ се като приобретател на процесния имот по силата на сключения с нот.акт №6/19.ІІ.2014г. по нот.д.№182/2014г. на нотариус с рег.№254 и р-н на действие при ИРС, договор за покупко-продажба.

По изискване на въззивния съд, в това производство бе депозирано като доказателство удостоверение №32481, издадено от Община Исперих въз основа на акт за гр.брак –150/5.ХІ.2006г. От което е видно, че относимо към дата на договор за покупко-продажба на недвижим жилищен имот, сключен с нот.акт №6/19.ІІ.2014г., купувачът по сделката и жалбоподател в настоящото производство е бил, и понастоящем е в брак с Р. Х.А. . Съгл. предвиденото в чл.21 СК, възмездно придобитото по време на брака попада в режим на бездялова СИО.

В съвкупността си, относимо на търсената по реда на чл.124 ГПК и чл.33,ал.2 ЗС защита, доказателствата по делото сочат съпругата на жалбоподателя като негов задължително необходим в производството другар.

Съгл. т.6 от ТР№1/2013г. на ОСГК на ВКС, задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация се квалифицира като нередовност на исковата молба, за която съдът е длъжен да следи служебно, предприемайки предвидените в чл.129 ГПК действия по отстраняването й .

Съгласно т.6 на ТР№1/9.ХІІ.2013г., имащо задължителен за практиката на съдилищата характер, „ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар.” Постановките на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 4.І.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство са прогласени за неактуални при действащото от 1.І.2008г. ГПК.

В конкретния случай, констатирайки, че първоинстанционният съд е провел производството и постановил решението си без участието на съпругата на въззиваемия като задължително необходим другар, въззивният съд дължи обезсилването му и връщането на делото за новото му разглеждане от друг състав на ИРС от фаза - конституиране на задължително необходимия другар и предприемане на дължимите се, по отношение надлежноста на участието му в процеса, действия по връчване на искова молба, право на отговор и пр.

При тази си констатация, без да навлиза в преценка по същество на исковете, в този си състав съдът намира за необходимо да обърне внимание на това, че при позитивно произнасяне по същество на иска по чл.33, ал.2ЗС , визираните в чл.33, ал.3 ЗС поледици задължават решаващия съд с произнасяне в диспозитив и относно срока за заплащане цената на признатото право на изкупуване. Каквото произнасяне в обжалвания пред тази инстанция акт липсва.

По изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №264/3.VІІ.2015г. по гр.д.№195/2014 по описа на ИРС като недопустимо постановено по нередовно предявен иск без участие на задължително необходим другар и

ВРЪЩА делото за новото му разглеждане от друг състав на ИРС при съобразяване на дадените му от въззивния съд указания относно дължимото конституиране на като задължително необходим другар на ответната страна.

ОСЪЖДА С.Е.М. да заплати на А.А.А. доказано направени пред тази инстанция разноски в размер на 125,00лв. и на А.А.А. разноски в размер на 50,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР