РЕШЕНИЕ

№ 143 / 27.11.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и трети ноември, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор: С.Османов

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 265 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Община Разград против решение № 282 / 23.07.2015г., постановено по гр.д. № 983 / 2015г. по описа на РС Разград, с което е допусната промяна във фамилното име на Е.Л.Х., от Х. на Ч.. Жалбоподателят излага възражения за неправилност на обжалвания съдебен акт и моли въззивния съд да го отмени, като отхвърли молбата за промяна на фамилното име.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК Е.Л.Х. е депозирал писмен отговор чрез пълномощник, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. В съдебно заседание поддържа изразеното становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Разград счита въззивната жалба за неоснователна.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Молителят е роден на ***г. и е записан с имената Е.Л.Х.. Към този момент родителите му са носели имена Е. М. Х. и Л.Х. Х.. С решение по гр.д. № 48 / 2005г. на РРС бракът на родителите е прекратен с развод, като майката е запазила брачното фамилно име Х.. Между страните не се спори, а и районният съд е изложил данни за служебна известност, че с влязло в сила решение на РРС по реда на чл.19 ЗГР фамилното име на майката на молителя е променено от Х. на Ч..

От събраните гласни и писмени доказателства в хода на първоинстанционното производство се установява, че молителят е бил играч на юношеския отбор на ПФК”Лудогорец 1945”, а впоследствие и към момента на подаване на молбата е състезател в отбора на ФК”Черноморец” гр.Бяла. По делото са представени медийни публикации на печатни и електронни издания, в които са отразени спортните изяви на молителя като футболист на ФК”Черноморец” гр.Бяла, както и моменти от неговия личен живот, препращащи към изявите му в юношеския отбор на ПФК”Лудогорец 1945”. В представените публикации същият е посочен с имената Е. Ч.. От показанията на разпитания по делото св.Х. А. – жител на с.Дянково, се установява, че в това село, в което Е.Х. е израснал и е отгледан от своята майка, всички, включително и свидетелят, го познават и се обръщат към него с името Ч.. Показанията на другия разпитан свидетел И. Г. – съученик на молителя от началното училище, са в подкрепа на гореизложените обстоятелства – свидетелят посочва, че и в училище, и в школата на ПФК”Лудогорец”, където са тренирали заедно футбол, Е.Х. е бил известен с фамилията Ч..

Няма спор по делото, че към момента на подаване на молбата Е.Х. е студент в гр.Варна. По делото е приет като доказателство сертификат за успешно завършване на семинар и класиране на първо място по проект на езикова школа в гр.Варна, в който молителят е вписан с имената Е. Ч..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд е правилно като краен резултат, макар и на основания, различни от изложените в мотивите на първоинстанционния съд. Изводът на РС, че разликата във фамилните имена на членовете на едно семейство създава затруднения, принципно е правилен, но е неотносим към конкретния правен спор. Твърдението на молителя, че е отгледан от своята майка и роднините си по майчина линия, които носят фамилията Ч. и че не поддържа контакти със своя баща, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл.19 ал.1 ЗГР за исканата промяна на фамилното име. Цитираната от РС съдебна практика е неприложима за настоящия случай, защото се отнася до различна фактическа обстановка.

Обосноваването на извод за основателност на молбата следва от факта, че в кръга от приятели и познати и в обществото молителят е известен с фамилното име Ч., установено в хода на съдебното производство от събраните писмени и гласни доказателства. Законът не поставя изискване към начина, по който името на лицето е придобило известност в обществото, поради което възражението на жалбоподателя, че молителят сам е наложил фамилното име Ч., е неотносимо за повдигнатия правен спор /отделно от това, не са събрани и доказателства във връзка с това твърдение/. От значение е единствено да се установи дали са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР, които съдебната практика със задължителен характер определя като такива, които са лично и обществено значими и включват известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира /вж. решение № 507 / 22.10.2010г., постановено по гр.д. № 227/2010г. на ВКС, ІІІ г.о./. По делото безспорно е установена известността на Е.Х. с фамилно име Ч.. Жалбоподателят излага възражение, че при уважаване на молбата, ще се нарушат нормите на чл.12 – чл.14 ЗГР. В тези разпоредби се съдържа принципната уредба на формиране на имената на българските граждани. Хипотезата на чл.19 ЗГР урежда изключенията от това правило, при наличие на важни обстоятелства, налагащи промяната в личното, бащиното или фамилното име на лицето. След като в разглеждания случай са установени важни обстоятелства за промяната на фамилното име на молителя, изразяващи се в известността му в широк кръг от обществото с фамилията Ч., следва да бъде приложена и санкцията на тази норма, изразяваща се в допускане на промяна на неговото фамилно име.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт като краен резултат, въпреки различните правни съображения, изложени в обжалваното решение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 282 / 23.07.2015г., постановено по гр.д. № 983 / 2015г. по описа на РС Разград.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.280 ал.2 т.2 ГПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.