Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

 

№142
 

Разград
 
 


11. ХІІ.2015
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2015
 
                                                 съд                                                                                   

16.  ХІ.
 

публично

 
На                                                                                                                                Година

 ЛАЗАР МИЧЕВ

 

 

 

 
 
В                                  заседание в  състав:

Секретар:М.Н.                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ  ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

 
 
                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

         в. гр. 

 
   

2015
 

    №272
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 253 и сл.ГПК.

           С Решение № 311/18.ІХ.2015г. по гр.д.№724 по описа му за 2015г. , РРС  е уважил    предявените  от  „Т.”ЕАД,*** против  Н.С.Н. искове като на осн.чл.422 ГПК е приел за установено, че в изпълнение на поето по договор за потребление на топлоенергия, ответникът  дължи на дружеството,  като цена за консумирана в  периода 1.ХІ.2012-4.VІІ.2014г. топлоенергия - сумата от  533,74лв. и 77,96лв. в обезщетение за забава на главницата за времето от 1.І.2013г до 17.ІІ.2015г.  За  които вземания,      в производство по ч.гр.д.№398/2015г. по описа на РРС на осн.чл.410 ГПК в   полза на търговското дружество е била издадена заповед за изпълнение №558/25.ІІ.2015г.

           С така постановеното решение, до първоначалния му размер от 190,91лв., искът за установяване на вземане по претендирано на осн.чл.86 ЗЗД обезщетение, е отхвърлен като неоснователен .

     Недоволен от така постановеното решение, ответникът  обжалва същото в частта, с която предявените срещу него искове са били уважени. Позовавайки се на неправилност, незаконосъобразност  и необоснованост,   моли за  отмяна на решението в обжалваните му части  и за постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли  предявените срещу него искове в цялост.   Основният аргумент, на който жалбоподателя позовава възраженията си за недължимост на претендираните срещу него вземания, е че е премахнал  всички съоръжения свързани с доставка на топлоенергия към жилището, за което не спори, че е собственик и че е режим на ЕС.

         В с.з. въззивникът се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата. На релевираните в нея основания моли за отмяна на решението  в обжалваната части за постановяване а ново такова, с което съдът отхвърли в цялост предявените срещу него искове. Сезира съда с възражение за прекомерност на претендирани от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

          В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна  е депозирала  писмен отговор, с който  оспорва същата като неоснователна.    

          В с.з., при редовност в призоваването, чрез процесуалния си представител по пълномощие  -адв. Д.,    пледира  за потвърждаване на решението в обжалваните му части като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на направени пред тази инстанция разноски.

     В съответствие с правомощията си по см. на чл.267 ГПК РОС намира, че като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.  жалбата е допустима.

     Разгледана по същество е  неоснователна.   Решението на РРС е валидно и допустимо, а като постановено по същество на предявените му на производство установителни искове по реда и в сроковете на чл.422ГПК  , същото е правилно, обосновано и законосъобразно.   Значимите  за изхода на делото факти са  установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при   разпределена между страните тежест на доказване и в съответствие с проявена от тях  активност в тази насока.

     Съдът, по наведените във въззивната жалба на ответника доводи за неправилност на първоинстанционното решение, намира същите за неоснователни, по следните мотиви:

Предвид застъпеното диспозитивно начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът дължи произнасяне по сезиралата го молба на заявените в последната основания и по заявения петитум. С исковата молба на "Т. Разград”ЕАД са предявени искове за установяване на вземанията на ищцовото дружество за цена на доставена до имота на ответника топлинна енергия през периода 1.ХІ.2012г до 4.VІІ.2014г. и за обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода от  1.І.2013г. до 17.ІІ.2015г.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба. С постановяването му съдът се е произнесъл по същество на иск, допустимо предявен  от активно легитимирана страна, в срока  и в рамките на оспореното по реда на чл.414 ГПК вземане, за което срещу жалбоподателя по реда на чл.410ГПК е била издадена заповед за изпълнение.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е собственик на обект, към който за процесния период въззиваемият е подавал  топлоенергия.  Безспорен е и факта, че собственият на жалбоподателя имот е   в сграда с режим на   етажна собственост с  изградена   инсталация за отопление и горещо водоснабдяване. С факта на придобиване собствеността върху имот с прилежащи към него части от общите части на сградата, какъвто характер има и инсталацията за подаване на топлинна енергия от абонатната станция на въззиваемия, между последния, в качеството му  на доставчик и собственика на обекта, в качеството му на ползвател на топлинна енергия, се установяват облигационни отношения като такива по договор за доставка.        

    Съответно на дължимото се от него процесуално поведение и  в подкрепа на заявените с иска обстоятелства, въззиваемият е депозирал  като доказателства: извлечение от сметка, удостоверяващо наличието на  претендираното по иска вземане, като дължимо се по   партида на жалбоподателя за процесния период. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която относимо на събраните по делото доказателства заключава, че претендираното по отношение на жалбоподателя вземане е формирано като сбор от такса мощност и цена на топлинната енергия, отдавана  за процесния  период към сградната инсталация, представляваща  обща част  на сградата  Като собственик на обект в тази етажна собственост, притежаващ право на собственост и върху прилежащите му идеални части от общите части на сградата, жалбоподателят е задължен със заплащането на тази сума. 

   Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя от състава на въззивната инстанция.   В  своята съвкупност и относимост, доказателствата дават основание   от фактическа и правна страна да се приеме за установено, че исковете,предявени   срещу жалбоподателя  в условията на обективното им кумулативно съединяване, са доказани по основание и до установения в хода на първоинстанционното производство размер. В хода на въззивното производство не се ангажират допустими по см. на чл.266ГПК доказателства, от които да следва за установена  фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство.  

 Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация по доставка на топлинна енергия на абонати за битови нужди е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законово установените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията.

Предвид нормата на  чл. 153 от Закон за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42/изм./ от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията и към процесния период потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 150 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване.

                 Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150, ал.3 ЗЕ съдът намира, приетите от "Т. Разград." ЕАД и одобрени от комисията общи условия за процесния период да са обвързващи и за ответника.  По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона. В този смисъл е и задължителната  за съдилищата практика на ВКС по чл.290ГПК(вж.Р.№35 / 21.ІІ.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК; Решение № 221/ 11.VІІ.2011 г. на ВКС по т. д. № 5/2010 г., II т. о., ТК,  и др.)

             От материалите по делото, обективиращи процесуалните действия на страните и съда е видно, че първоинстанционното производство се развило в съответствие с  нормите, които на принципа на равнопоставеността гарантират правото на участие и на защита на страните.  На жалбоподателя, с връчване на  предявения срещу него иск е била предоставена възможност в законоустановения едномесечен срок да депозира писмен отговор, с който да ангажира становището си по основателността на иска и да депозира възраженията си по същество на същия, като изрично е предупреден и за последиците на чл.133 ГПК. Разяснен  му е бил института на  правната помощ, каквато съдът е можел да му предостави само при изрично направено в този смисъл искане.

Жалбоподателят не се е възползвал от правото си на отговор и не е ангажирал становище по допустимостта  и основателността им, вкл. й с възражение за погасяването им по давност поради периодичния  характер на предявените с тях вземания. Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия представляват вземане за "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност - Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът не прилага служебно института на погасителната давност.

   Предвид изложеното, както правилно е приел и РРС,  установителния иск за главницата се явява основателен и доказан в размера на   533,74лв. Съобразявайки заключението  на вещото лице по приетата   ССчЕ, което не е оспорено от ответника, съдът намира че дела за сградна инсталация и дължимите суми за отопление на имота,  , са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба към периода. Изводът на първоинстанционния съд  за съществуване на вземането по главницата е направен при съвкупна преценка на събраните доказателства - писмените и заключенията на съдебно - счетоводната   експертиза, а не единствено въз основа на писмените документи представени от ищеца.

Основателността на иска за главницата предполага наличие на дълг и забава в погасяването му. Моментът  на забавата се определя съобразно уговореното от  страните в Общите условия.

 

 

 

 

     Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ купувачът е длъжен за заплаща месечна сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, което важи и за случаите, когато топлинната енергия се заплаща при условията на чл. 30, ал. 1, т. 1 ОУ - на равни месечни вноски и една изравнителна, както е в настоящия случай. Съгласно чл. 33, ал. 6 от ОУ при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. От анализа на разпоредбите се налага извода, че независимо от прогнозния характер на месечните вноски, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва. Съгласно изготвената и приета от страните  без възражения    съдебно - счетоводна експертиза, дължимото от жалбоподателя обезщетение по чл.86 ЗЗД се явява доказано до размера на 77,96лв. 

  Приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия. По делото няма данни ответникът да е възразил  срещу прилаганите от ищеца Общи условия, поради което съдът приема, че страните са обвързани от валидно договорно правоотношение във връзка с предоставянето на топлинна енергия за битови нужди.

          При тези данни    следва да се приеме, че изразеното в обжалваното решение становище, досежно основателността на предявените срещу жалбоподателя искове, е  правилно, в съответствие с установените по делото факти и с приложимия материален закон. Решението на РРС следва да бъде потвърдено при хипотезата на чл.272 ГПК с препращане към изложените към него мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

              На осн.чл.78ГПК, при изрично направено в този смисъл искане и с оглед изхода по делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия и доказано направени пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер а 300,00лв. Направеното от него възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Същото е договорено и платено в законовия минимум, съгл. разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Н-ба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

                   Водим от горното и в условията на чл.272 ГПК, Съдът

 

 Р   Е   Ш   И :

              

            ПОТВЪРЖДАВА Решение №311/18.ІХ.2015г. по гр.д.№724/2015г. по описа на РРС, в частите, с които    на осн.чл.422 ГПК е  по отношение на Н.С.Н. е прието за установено, че дължи на   „Т. Разград”ЕАД,*** като цена за консумирана в  периода 1.ХІ.2012-4.VІІ.2014г. топлоенергия  сумата от  533,74лв., ведно със законна лихва от дата на заявлението по чл.410ГПК-24.ІІ.2015г., както и сумата от  77,96лв. в обезщетение за забава на главницата за времето от 1.І.2013г до 17.ІІ.2015г.,за  които вземания,     в производство по ч.гр.д.№398/2015г. по описа на РРС на осн.чл.410 ГПК в   полза на търговското дружество е била издадена заповед за изпълнение №558/25.ІІ.2015г.

                      В останалата си част като необжалвано решението на РРС е влязло в сила.

            Оставя без уважение възражението на Н.С.Н. за прекомерност на претендирани от „Т. Разград”ЕАД,*** разноски за адвокатско възнаграждение.

                      На осн.чл.78 ГПК осъжда Н.С.Н. да заплати на „Т. Разград”ЕАД,*** разноски по делото в размер на 300,00лв.

                       Решението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                  

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.

 

                  

 MH