РЕШЕНИЕ

№ 140 / 20.11.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На дванадесети ноември, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: С.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 275 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН.

Постъпила е въззивна жалба от С. Д.М., подадена чрез пълномощник, против решение № 113 / 29.09.2015г., постановено по гр.д. № 398 / 2015г. по описа на РС Кубрат в частта, с която е отхвърлена молбата му за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо М.С.Д., както и в частта, с която е отхвърлена молбата за налагане на мерки по чл.5 ал.1 т.2 и 3 ЗЗДН спрямо Д.М.Ю.. Жалбоподателят счита решението в обжалваните части за неправилно и необосновано и моли съда да го отмени, като уважи в цялост молбата за защита от домашно насилие спрямо двамата ответници. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН не са постъпили писмени отговори от въззиваемите. В съдебно заседание процесуалният им представител изразява становище относно неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на РС Кубрат.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: С. М. е син на Д.Ю. и баща на М.Д.. Отношенията му с двамата ответници от дълги години били силно влошени. Тримата живеели в Турция, в отделни жилища. През 2014г. С. М. се върнал в България. Не се спори между страните, че С. М. и Д.Ю. притежават в съсобственост недвижим имот, находящ се в с.Веселец, ул.”В.Левски” № 35, който се ползва периодично от всеки от тях в различно време. От показанията на св.Т.Миленова – съпруга на молителя, се установява, че имотът не е основно жилище нито за молителя, нито за ответниците.

На 20.09.2015г. С. М. се завърнал от Турция. Настанил се в къщата в с.Веселец и установил, че двамата ответници също са се върнали от Турция и са оставили багажа си в къщата. Вечерта тримата се срещнали в имота. Ответникът Д.Ю. потърсил сметка на молителя защо е дошъл в имота и му казал да се маха. Ст.М. му отговорил, че имотът не е само негов и че той е вложил средства за ремонт. В спора се намесил М.Д.. Конфликтът ескалирал и двамата ответници нанесли побой на М. с ритници и юмруци, вследствие на което последният получил множество наранявания по главата и тялото. С. М. им казал, че ще извика полиция. Тогава двамата ответници го оставили и напуснали имота. Молителят се обадил на съпругата си св.Миленова, която сигнализирала органите на реда. М. бил прегледан от екип на спешна медицинска помощ, за което по делото е приложен фиш

На 23.09.2015г. М. бил прегледан от съдебен лекар, който установил получени травматични увреждания на лявата вежда; тъканите на лявата буза; дясната челно-слепоочна област, буза и долна челюст; лява раменна област; лява лакътна област; десния палец и дланната ос; капачката на десния крак; капачката на левия крак. Съдебният лекар е заключил, че уврежданията са причинени от твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при побой с ритници и юмруци по главата и тялото. Горните обстоятелства се установяват от издаденото и прието по делото съдебномедицинско удостоверение № 107 / 2015г., неоспорено от ответниците.

Съдът приема горната фактическа обстановка, отчитайки издаденото от съдебен лекар удостоверение, фиш за спешна медицинска помощ, събраните гласни доказателства и представената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Видно е от съдебномедицинското удостоверение, че нараняванията на Ст.М. са многобройни и на различни места по главата и крайниците /възприети непосредствено след инцидента и от св.Т.М/, което е дало основание на съдебния лекар да отрази в удостоверението възможността същите да са получени при нанесен побой на молителя. Тезата на ответниците е, че след възникнал спор между Ст.М. и Д.Ю., молителят ритнал първия ответник, след което в спора се намесил М.Д., заставайки между двамата. М. посегнал да го удари, но залитнал и паднал върху него. Д.Ю. искал да вдигне молителя, за да освободи тялото на своя внук, но докато го дърпал, скъсал дрехата му. Липсват доказателства, които да подкрепят твърденията на ответниците и съответно да опровергават извода на съдебния лекар, поради което въззивният съд не кредитира техните обяснения. Районният съд е направил извод, че телесните увреждания на Ст.М. могат да бъдат получени и така, както описват ответниците. Този извод обаче е необоснован, защото не кореспондира със събраните доказателства и по-конкретно със съдържанието на съдебномедицинското удостоверение. Непосредствените впечатления, които районният съд е придобил от ръста и теглото на всяка от страните, настоящият съдебен състав счита за съвсем недостатъчни, за да се приеме, че ответниците не са могли да нанесат побой на молителя. Самите те твърдят в своите обяснения, че Ст.М. е бил в пияно състояние. Освен това, молителят обяснява, че не е искал да вдига ръка срещу баща си и сина си и съответно не се е отбранявал /в тази връзка по делото липсват данни за нанесени телесни увреждания на ответниците/. Тези твърдения на страните са останали необсъдени от районния съд. Преценявайки в съвкупност събраните в процеса доказателства, които единствено имат значение за правилното решаване на правния спор, въззивният съд достига до извод, че същите кореспондират с декларираните от Ст.М. данни по реда на чл.9 ал.3 ЗЗДН.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупност да обусловят извод за осъществен акт на домашно насилие спрямо С. М.: наличие на неправомерно поведение от страна на ответниците, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН; актът да е извършен от посочените в молбата ответници и да е извършен на твърдяната дата.

В отклонение от общите доказателствени правила, законът изрично признава материална доказателствена сила на представената от пострадалото лице декларация – чл.13 ал.2 т.3 ЗЗДН, а ал. 3 утвърждава самостоятелното й доказателствено значение. Наличието и на други преки и косвени доказателства на общо основание предполага съпоставянето им с описаните в декларацията авторство, време, място и начин на извършено насилие. Предвид придадената на декларацията доказателствена стойност, в съдебното производство ответниците следва да опровергаят нейното съдържание. В разглеждания случай събраните доказателства, преценени в съвкупност, я подкрепят, като твърденията на ответниците, че нараняванията на молителя са получени от падане върху тялото на втория ответник, са останали недоказани. Нанесеният от Д.Ю. и М.Д. побой над С. М. представлява насилнически акт, обосноваващ правото на защита по ЗЗДН. В конкретния случай причината е била спор относно обитаването на съсобствения имот и желанието на Д.Ю. да изгони С. М. от него. Извършените от ответниците действия следва да се квалифицират като акт на домашно насилие. Относно психическото насилие, упражнено от Д.Ю. над Ст.М., поставило началото на конфликта, районният съд се е произнесъл, като е уважил молбата със съответните законови последици. Решението в тази част не е обжалвано.

Предвид изложените съображения, решението в частта, с която на Д.Ю. е наложена мярка за защита по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН – задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие над С. М., следва да бъде изменено, като освен тази мярка бъде наложена и мярката по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН – забрана на извършителя да приближава пострадалия, жилището, местоработата и местата за социален отдих за срок от пет месеца. Мярката по характер е адекватна на извършения акт, а определеният срок на нейното действие е подходящ за преодоляване на последиците от осъществения акт и дава възможност на ответника да извърши преценка на действията си и да коригира своето поведение спрямо собствения си син.

Решението в частта, с която молбата за защита от домашно насилие против М.Д. е оставена без уважение, следва да бъде отменено, предвид направения по-горе извод за участието и на този ответник в осъщественото домашно насилие. Спрямо същия следва да бъдат наложени мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН – задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие и по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН – забрана на извършителя да приближава пострадалия, жилището, местоработата и местата за социален отдих за срок от пет месеца. Мярката по характер е адекватна на извършения акт. Срокът на нейното действие е подходящ за преодоляване на последиците от осъществения акт, като дава възможност на ответника да анализира своите действия и да коригира поведението си спрямо своя баща. Следва да му бъде наложена и глоба в размер на 200лв., на основание чл.5 ал.4 ЗЗДН.

Поисканата от С. М. мярка за защита по чл.5 ал.1 т.2 ЗЗДН – отстраняване на извършителите от съвместно обитаваното жилище, не намира основание в закона. За да бъде приложена, следва да се установи съвместно обитаване на жилището. По делото обаче е установено, че всяка от страните живее в самостоятелни жилища. Св.М. изрично посочва, че имотът в с.Веселец, ул. „В.Левски” № 35 не е основно жилище нито за молителя, нито за ответниците. Освен това, дори и пострадалият в момента да обитава жилището, не е такъв случаят с ответниците – същите живеят в Турция, предвид което отново не може да се направи извод за съвместно съжителство. Предвид горното, тази мярка не следва да бъде налагана.

Следва да бъде издадена заповед за защита против М.Д., а съгласно чл.17 ал.5 ЗЗДН, издадената против Д.Ю. заповед следва да бъде отменена и да бъде издадена нова такава, предвид изменението на мерките спрямо този ответник.

Съобразно изхода от правния спор, решението на КРС следва да бъде отменено в частта, с която С. М. е осъден да заплати по сметка на същия съд сумата 100лв., представляваща разноски за преводач, като вместо това сумата бъде възложена за изплащане на Д.Ю. и М.Д.. Последният следва да бъде осъден да заплати ДТ в полза на КРС в размер на 25лв. Двамата въззиваеми следва да заплатят ДТ за въззивното производство в размер по 12,50лв. за всеки от тях, съгласно чл.11 ал.2 ЗЗДН.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 113 / 29.09.2015г., постановено по гр.д. № 398 / 2015г. по описа на РС Кубрат в частта, с която е оставена без уважение молбата на С. Д.М. за налагане на мерки за защита от домашно насилие от М.С.Д. и е постановен отказ от издаване на заповед за защита, като вместо това постановява:

На основание чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН задължава М.С.Д. ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Д.М. ЕГН **********.

На основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН постановява забрана на М.С.Д. да приближава С. Д.М., неговото жилище, месторабота и местата за социални контакти и отдих, за срок от пет месеца.

На основание чл.5 ал.4 ЗЗДН налага на М.С.Д. глоба в размер на 200лв.

Осъжда М.С.Д. да заплати по сметка на РС Кубрат ДТ в размер 25лв., съобразно изхода от делото.

ИЗМЕНЯ решение № 113 / 29.09.2015г., постановено по гр.д. № 398 / 2015г. по описа на РС Кубрат в частта, с която по отношение на Д.М.Ю. ЕГН ********** е наложена мярка за защита по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН – задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Д.М., като освен тази мярка налага още една – на основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН забранява на на Д.М.Ю. да приближава С. Д.М., неговото жилище, месторабота и местата за социални контакти и отдих, за срок от пет месеца.

Отменя заповед за защита № 17 / 29.09.2015г. по гр.д. № 398 / 2015г. по описа на РС Кубрат, издадена против Д.М.Ю., като постановява издаването на нова такава, съгласно чл.17 ал.5 ЗЗДН.

Отменя решение № 113 / 29.09.2015г., постановено по гр.д. № 398 / 2015г. по описа на РС Кубрат в частта, с която С. Д.М. е осъден да заплати по сметка на РС Кубрат сумата 100лв. за направени разноски за преводач, като вместо това и съобразно изхода от спора постановява:

Осъжда Д.М.Ю. и М.С.Д. да заплатят по сметка на РС Кубрат сумата 100лв., представляваща направени разноски за преводач в първоинстанционното производство.

Осъжда Д.М.Ю. и М.С.Д. да заплатят по сметка на ОС Разград ДТ в размер по 12,50лв. за всеки от тях, дължима за разглеждане на въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.