РЕШЕНИЕ

№ .......... / 25.11.2015г. Гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шестнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА Д.

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 276 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г.С.В., подадена чрез пълномощник, против решение № 294 / 14.09.2015г., постановено по гр.д. № 1240 / 2015г. по описа на РС Разград, с което са отхвърлени предявените от нея искове за признаване на уволнението й вследствие на наложено дисциплинарно наказание уволнение за незаконосъобразно и неговата отмяна, възстановяването й на заеманата до момента на уволнението работа на длъжност санитар в МБАЛ”Св.Иван Рилски” Разград и заплащане на обезщетение за периода на оставането й без работа в размер на 380лв. Със същото решение РРС е отхвърлил и иска за заплащане на сумата 180,95лв., представляваща обезщетение за неизползван от ищцата платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 10 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Жалбоподателят излага оплакване, че решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.344 ал.1 т.1 , 2 и 3 КТ за необосновано, тъй като изводите на първоинстанционния съд не кореспондират със събрания доказателствен материал. Моли въззивния съд да го отмени, като уважи предявените искове. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на Г.В., който в допълнение сочи, че районният съд не е обсъдил наличието на нарушения по отделните състави на КТ, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият „МБАЛ”Св.Иван Рилски – Разград”АД, представляван от изп.директор М.К., не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание неговият процесуален представител изразява становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба и моли въззивния съд да потвъди обжалваното решение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Г.В. работела по трудово правоотношение в „МБАЛ”Св.Иван Рилски – Разград”АД на длъжността санитар в отделението по акушерство и гинекология.

На 30.05.2015г. в отделението за раждане постъпила св.Н. З. И.. Ищцата била на работа по това време. На раждането присъствали и св.А. Х.-А. – лекар, ръководил раждането и св.Р. Д. – акушер. Св.И. родила около час след постъпването в болницата и според медицинските стандарти останала в родилната зала още два часа. Съпругът й св.И. И. влязъл при нея, за да види бебето и й оставил чанта с лични вещи и 50лв. за посрещане на необходими разходи. Н. И. му поръчала да купи сладки и напитки за почерпка на лекарския екип и свидетелят напуснал родилната зала. Междувременно, св.Р.Д. преминала в приемната, за да попълни документите за приема на родилката, което сторила за около час, след което напуснала приемната и преминала в отделението. Впоследствие, докато Н. И. била още в родилна зала, ищцата поискала от нея да й даде 50лв. за лекаря, ръководил раждането и пари за акушерката и за нея. Св.Н. И. й казала да вземе 50-те лева от оставената от съпруга й чанта, което санитарката сторила. Свидетелката попитала дали по 20лв. за нея и за акушерката са достатъчни. Г. В. отвърнала, че са достатъчни. Н. И. се обадила по телефона на мъжа си и му казала да донесе освен почерпка, още и по 20лв. за акушерката и санитарката, присъствали на раждането. И. И. предал на Г.В. чантата с почерпката, в която поставил и две банкноти по 20лв. В. взела чантата и влязла в отделението. Видно от подадената от св.Н.И. жалба /л.15 от първоинстанционното поризводство/, след като санитарката й предала чантата, парите липсвали. В съдебно заседание свидетелката обяснява, че се е съгласила да даде пари на ищцата, защото след раждането изпитала страх за детето си и за себе си поради зависимостта им в този момент от медицинския персонал.

Горните обстоятелства се установяват от разпита на св.Н. И. и И. И., които са незаинтересовани от изхода на делото. Техните показания са последователни, допълват се взаимно и изясняват в цялост фактическата обстановка на 30.05.2015г. Останалите събрани гласни доказателства не опровергават показанията на Н. и И. И., тъй като свидетелите не са възприели непосредствено горните действия. Така св.Р.Д. заявява, че е била в приемната около час след раждането, а Н. И. е престояла в родилната зала два часа. Съдът приема, че разговорът между св.Н. И. и ищцата е проведен във времето след напускането на св.Д. на приемното помещение, поради което последната не е била очевидец на горните факти. Св.А. Х.-А., който е ръководил раждането, въобще не дава показания относно релевантните за делото обстоятелства, а съобщава за принципни плавила в отделението и изказва личното си мнение за ищцата. По същия начин са снети попказанията на св.Р. – същата заявява, че не е виждала Г.В. да иска от пациенти пари и подаръци, не е чула да иска пари и от Н. И., но не е била в родилната зала след раждането. Предвид горното, въззивният съд споделя извода на районния съд, че показанията на останалите свидетели не влизат в противоречие и не опровергават показанията на Н. и И. И.. Възражението във въззивната жалба в този смисъл е неоснователно.

Впоследствие, на 29.06.2015г. Н. И. подала жалба до изпълнителния директор на „МБАЛ”Св.Иван Рилски – Разград”АД срещу санитарката за поисканите пари. На същата дата св.М.О. – началник на отделението по акушерство и гинекология, изготвил рапорт до работодателя, в който предложил Г.В. да бъде дисциплинарно наказана, тъй като, въпреки отправените й неколкократни предупреждения и забележки от него, тя продължавала през време на смяна да обикаля пациентите и да им иска пари по различни поводи.

По делото липсват данни работодателят да е уведомил писмено ищцата за дисциплинарното производство и да е изискал обяснения от нея. В исковата молба обаче Г.В. признава факта, че са й поискани обяснения за взетата сума от 90лв. и тя е депозирала такива. Обясненията й са приложени по делото и от съдържанието им се установява, че същата е била запозната с образуваното дисциплинарно производство по повод събитията на 30.05.2015г., защото е дала обяснения за тях, но не и за другите нарушения, вменени й с рапорта на началника на отделението.

При така изяснената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд е правилно като краен резултат, макар и на основания, различаващи се частично от изложените в мотивите на първоинстанционния съд.

Наложеното на Г.В. дисциплинарно наказание е за две групи нарушения. Едното нарушение включва събитията на 30.05.2015г., когато след успешно приключило раждане ищцата е поискала от Н. И. и получила общо 90лв. с обяснението, че 50лв. ще бъдат предадени на лекаря, а по 20лв. ще получат тя и акушерката. За това нарушение ищцата е дала и работодателят е приел писмени обяснения, съгласно чл.193 ал.1 КТ. За да направи този извод, съдът отчита признанието в исковата молба на този факт, както и приложените писмени обяснения, видно от които Г.В. е била запозната с причината за образуваното дисциплинарно производство.

Втората група нарушения на трудовата дисциплина възпроизвежда съдържанието на рапорта на началника на отделението по акушерство и гинекология и се изразява в това, че ищцата продължава, когато е на смяна, да обикаля пациентите и да им иска пари по различни поводи. За тези дествия не е посочена дата или период на извършване, не е изложена конкретика – какви суми и от кои точно пациенти е искала ищцата. Работодателят не е изпълнил и задължението си по чл.193 ал.1 КТ да изиска обяснение от нея за тези случаи.

Съгласно съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 637 / 28.10.2010г. по гр.д. 103 / 2010г. на ВКС, III г.д., при налагане на дисциплинарно наказание за повече от едно нарушение на трудовата дисциплина и изпълнение на изискването за предварително снемане на обяснения от работника по едното нарушение и неизпълнение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за другото нарушение, съдът следва да разгледа спора по същество относно нарушението, за което работодателят е изпълнил задължението си по чл.193 ал. 1 КТ. В настоящия случай, прилагайки задължителната съдебна практика, съдът следва да разгледа по същество само първото нарушение, вменено като извършено от В. на 30.05.2015г., без да се занимава с посоченото второ нарушение, тъй като за него не са изпълнени изискванията на чл.193 ал.2 КТ. Тоест, от незаконосъобразността на процедурата по отношение на второто нарушение, не следва извод за незаконосъобразност на дисциплинарното производство и в частта, в която процедурата с изискване на обяснения е спазена.

По същество на нарушението от 30.05.2015г., за което са изпълнени изискванията на чл.193 ал.1 КТ, въззивният съд намира, че неговото извършване е доказано в съдебния процес. Установено е от събраните доказателства, че на посочената дата Г.В. е поискала от Н. И. и получила 90 лева с обяснението, че парите са за медицинския екип по време на раждането. Действията представляват злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.190 ал.1 т.4 КТ, тъй като с тях ищцата е злепоставила своя работодател пред св.Н.И. – пациент в болницата, като е поискала нерегламентирани пари под предлог, че са за медицинския екип. Освен това В. е извлякла имотна облага от пациента, без такава да й се следва.

Що се отнася до другите цитирани в заповедта за уволнение текстове на закона – чл.190 ал.1 т.3, т.5 и т.7 КТ, въззивният съд счита, че същите не кореспондират с установеното нарушение на трудовата дисциплина. Не са налице системни нарушения, тъй като констатираното такова е едно, извършено на 30.05.2015г. Останалите нарушения, посочени в рапорта на началника на отделението по акушерство и гинекология, въобще не следва да се вземат предвид, съгласно чл.193 ал.2 КТ, тъй като за тях не е спазена процедурата по ал.1 на същия член, а и не са индивидуализирани по време и вид. Действията на ищцата не могат да бъдат квалифицирани и като ощетяване на гражданин от служител в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото и качеството на стоката или услугата, защото В. не е извършила измамливи дейстия, въвеждащи в заблуждение пациента относно цената на услугата – в разглеждания случай ищцата е поискала сума, която въобще не е била регламентирана за плащане от пациента. Нормата на чл.190 ал.1 т.7 КТ е бланкетна и е приложима при извършени тежки нарушения, извън посочените в т.1 – 6 от същия член, а както бе посочено по-горе, нарушението, извършено от ищцата, попада в нормата на чл.190 ал.1 т.4 КТ. Въпреки това, дадената от работодателя неточна правна квалификация не се отразява на законността на предприетото уволнение. Заповедта досежно извършеното на 30.05.2015г. нарушение е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 ал.1 КТ, тъй като фактическите основания за дисциплинарното уволнение са посочени точно, а предмет на установяване в съдебното производство е именно извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. В този смисъл е съдебната практика със задължителен характер, обективирана в решение 58 / 13.03.2012г., постановено по гр.д. № 304 / 2011г. на ВКС, IV г.о.

С оглед тежестта и значимостта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и поведението на ищцата, работодателят е преценил, че се следва най-тежкото наказание, предвидено в закона. Въззивният съд споделя изводите на районния съд, че наложеното наказание дисциплинарно уволнение съответства на критериите на чл.189 ал.1 КТ, като са отчетени обществената значимост на професията – ищцата е участвала в раждането на дете; характерът на нарушението – ищцата се е възползвала от психическото и физическото положение на св.Н. И., зависима заедно със своето дете от грижите на медицинския персонал; вредните последици върху цялостния образ на болничното заведение.

Предвид изложеното, исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт като краен резултат, въпреки различията в част от правните съображения, изложени в обжалваното решение.

Районният съд е отхвърлил иска за заплащане на сумата 180,95лв., представляваща обезщетение за неизползван от ищцата платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 10 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. За да достигне до този резултат, РС е уточнил дните на ползвания от ищцата отпуск и е достигнал до извод, че същата е ползвала повече дни от полагащите й се за 2015г. Жалбоподателят не излага оплаквания срещу тази част на постановеното решение, въззивният съд също не установява пороци, водещи до незаконосъобразност.

По изложените съображения, решението на РРС следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноските, направени във въззивното поризводство. Същият е заплатил адвокатски хонорар в размер на 200лв. Съобразно изхода от делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК Г. В. следва да бъде осъдена да му заплати горната сума.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 294 / 14.09.2015г., постановено по гр.д. № 1240 / 2015г. по описа на РС Разград.

Осъжда Г. С.В. да заплати на „МБАЛ”Св.Иван Рилски – Разград”АД, представляван от изп.директор М.К., сумата 200лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното опризводство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от 30.11.2015г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH