РЕШЕНИЕ №

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.РАЗГРАД , 16.11.2015 год.

Разградският окръжен съд в закрито съдебно заседание на

шестнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година

В закритото съдебно заседание в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №280 по описа за 2015 година,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл.от ГПК.

Образувано е по жалба вх. №4503/04.11.2015 год. ,ПОДЕДАНЕ ОТ Д.И.Д. ***, чрез адвокат С. Ц. от АК-Русе против Постановление от 30.09.2015 год. на ЧСИ – Г. С. и съобщение към него от същата дата,постановени по изп.д. № 20157610400261, с което е отказано на жалбоподателя да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на претендираните от него 150 лв. Прави искане за присъждане на разноски и в настоящото производство в размер на 200 лв.,заплатено адвокатско възнаграждение.

Счита, че постановлението в частта му за разноските е неправилно и незаконосъобразно,тъй като ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Посочва се, че длъжникът е сторил разноски, изразяващи се в заплатено от него адвокатско възнаграждение, чието присъждане е поискано от ЧСИ с молбата за прекратяване.Твърди се, че приложение намира разпоредбата на чл.79 ГПК и посоченото в чл.78, ал.4 ГПК, а именно правото на длъжника да получи заплатените от него разноски при прекратяване на делото. Моли съдът да отмени постановлението, с което е постановен отказа за присъждане на разноски на длъжника,представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Писмен отговор на жалбата насрещната по същата страна не е подала в законовия срок.

Съобразно нормата на чл.436, ал.3 ГПК към преписката по жалбата са приложени и мотиви на ЧСИ по обжалваното изпълнително действие. В същите е посочено, че жалбата е неоснователна, доколкото длъжника следва да докаже претенцията си по общия исков ред.

За да се произнесе, настоящият състав на РОС съобрази следното:

Производството по изпълнително дело №20157610400261 е образувано на 18.08.2015 г.въз основа на издаден по гр.д. № 359/2015 г. на РРС срещу жалбоподателя Д. изпълнителен лист, съобразно който той е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби”АД,гр.Варна обща сума в размер на 325 лв. представляваща разноски в производството по делото.

Видно от материалите по изпълнителното дело, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 23.09.2015 г., като в нея е посочено, че общото задължение по ИД е в размер на 819.00 лв.

Видно от молба вх. № 6172/25.09.2015 год., депозирана от адвокат С.Ц., в качеството му на процесуален представител на длъжника, същият е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т., ГПК въз основа на представено от него преводно нареждане за заплащане по сметка на кредитора на дължимата по ИЛ сума от 05.08.2015 г.В същата молба длъжникът Д. чрез процесуалния си представител е поискал и да му бъдат присъдени направените по изп. дело разноски в размер на 150 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, за което е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно, приложен към молбата.

С Постановление от 30.09.2015 год. ЧСИ Г.С. е прекратил изп. дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК ,като в съобщението към него е постановил отказ за присъждане на разноски на длъжника, претендирани като адвокатски хонорар. Съобщението за това е връчено на длъжника на 06.10.2015 год.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, не загубило значение и с оглед новия ГПК, производството по жалба срещу действия на съдебен изпълнител е спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респ. да се въздържи от неговото осъществяване.

С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва, когато такъв акт бъде издаден. В случая с отхвърляне на искането за присъждане на разноски, постановлението на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, попадащо в изчерпателно определените случаи по чл.435 ГПК.

Разгледана по същество е основателна поради следното:

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което и уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І - "Общи правила". Предвид систематичното им място, последните важат, както за исковия процес, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски по изпълнението е изрично уредено чл.79 ГПК, а именно в случаите, в които делото се прекрати по чл.433 ГПК освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или в случай, че изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими в изпълнителния процес, не представлява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.

В настоящият случай изп. дело №20157610400261 год. е прекратено от съдебния изпълнител на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, а именно поради плащане на задължението преди образуване на ИД.

Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

С прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, и като съобрази нормата на чл.78, ал.4 ГПК, настоящият състав на РОС намира, че длъжникът има право на разноски при прекратяване на делото, каквото съставлява заплатения адвокатски хонорар.

По гореизложените съображения обжалваното постановление следва да бъде отменено.В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и разноски направени в настоящото производство в размер на 200 лв.Към жалбата обаче не е представен документ за внесена по сметка на РОС ДТ за обжалване в размер на 25 лв.,поради което се следва осъждането на жалбоподателя да заплати по сметка на РОС тази сума като ДТ по делото.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ постановление от 30.09.2015 г. на ЧСИ Г. С., рег. № 761 на КСЧИ по изп.д. №20157610400261 с което е отказано на жалбоподателя „Д.И.Д. присъждане на разноски, представляващи адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 150 лв.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД гр.Варна,ЕИК 103533691 ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д. ***, ЕГН-**********сумата 150.00 лв., представляваща разноски по изп. дело №20157610400261 , а именно заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78, ал.5, вр.ал.4 ГПК , както и сумата 200 лв.разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА Д.И.Д. ***, ЕГН-********** да заплати по сметка на Разградски окръжен съд държавна такса по делото в размер на 25.00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.437, ал.4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.