Р Е
Ш Е Н
И Е
№146 Разград
17. ХІІ.2015 Разградски окръжен
година Град
2015
съд
7.ХІІ.
публично
На Година
РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Д.Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА ИРИНА ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2015 №287 в. гр.
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 253 и сл.ГПК.
С Решение №273/19.VІІІ.2015г. по гр.д.№488 по описа му за 2015г., РРС е отхвърлил исковете, предявени
в условията на обективно кумулативно съединяване от Л.Ц.Д. против Б.И.А. за дължими
й се на осн.чл.45 ЗЗД обезщетения, за виновно и противоправно причинени
й от последния имуществени вреди в размер на 1 111,10лв. и за
неимуществени такива в размер на 10 000,00лв.
Недоволна от така постановеното
решение, ищцата обжалва същото като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. На релевираните
основания,
моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което съдът да
уважи исковите й претенции изцяло и на предявеното им основание.
В с.з., лично и чрез
процесуално представляващият я по пълномощие – адв. Р. Маринов,
жалбоподателката заявява, че поддържа жалбата . Счита за необоснован извода на РРС
относно недоказаност на причинната връзка между претърпените от нея вреди и твърдяното
неправомерно поведение на ответника.
Претендира присъждане на доказано направени пред двете инстанции
разноски, с изключение на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в това производство.
В законоустановения
и предоставен й за това срок, насрещната
по жалбата страна е депозирала писмен отговор, оспорващ
основателността на жалбата.
При редовност в призоваването,
въззиваемият не се явява. Чрез
процесуално представляващият го по пълномощие – адв. М. Маринов, същият оспорва
жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен
акт. Изрично заявява, че не претендира
за направени пред тази инстанция разноски.
Като подадена в срок и при легитимиращ жалбоподателката интерес, жалбата
е допустима.
Разгледана по същество, с мнозинството си
съставът на въззивния съд я приема за неоснователна.
Съответно на дължимото по реда на
чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните
си части и допустимо постановено по същество на предявената по реда на чл.45 ЗЗД защита. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с
допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена
тежест на доказване и проявена в тази насока активност на страните. Фактическата обстановка по делото е установена
всестранно, с допустими по см. на ГПК и своевременно депозирани по делото
доказателства, и като такава, същата се споделя напълно от настоящата
инстанция. В хода на въззивното
производство не се изтъкват нови
обстоятелства и не се представят, допустими по см. на чл.266 ГПК
доказателства, от които, относимо на заявената защита, да се следва за установена различна от установената пред РРС фактическа установка.
Предявени по правилата на чл.45 ЗЗД,
основателността на всеки един от исковете срещу А., предполага доказана кумулативност на изискуемите се по см. на тази разпоредба
предпоставки: вина, противоправно поведение, вреда(имуществена или
неимуществена по своя характер), причинна връзка между търпяното от пострадалата
и виновното, респ. противоправно поведение на дееца/деликвента. Единствено при
съвкупността на изброените съставомерни признаци е възможно и основателно
ангажирането на деликната отговорност
на ответника. Липсата, на който и да е от тези, съставомерни за деликтната
отговорност признаци, от правна страна налага извод за неоснователност на иска.
В
практиката на ВКС е изяснено, че противоправното действие и настъпилите в причинна връзка с него вреди по иск с пр. осн. чл. 45
ЗЗД следва да се докажат от ищеца, предполага се само вината на ответника
на осн. чл.
45, ал. 2 ЗЗД - ППВС
№ 7/59 г., р. по
гр. д. № 449/12 г. трето г. о. на ВКС и др. Дали елементите от състава на
деликта са установени преценява съдът - инстанция по същество, въз основа на
събраните доказателства.
В случая първоинстанционният
съд е извършил съвкупна преценка на
доказателствата, като е ценил заключението по СМЕ наред с другите доказателства
– медицинска документация, свидетелски показания и извършения от него оглед на място. Анализирайки
установените по делото факти , в относимост към съставомерните признаци
на търсената с иска защита, РРС обосновано е прел за недоказана от страна
на ищцата една от съществените, кумулативно изискуеми се за съставомерността на
претендираната деликтна отговорност предпоставки. А именно, наличието на
причинна връзка между претърпените и
претендирани от нея вреди и поведението
на въззиваемия.
По делото се следва за установено, че относимо
към датата, на която ищцата е паднала и получила претедираните до обезвреда телесни
увреждания(счупване на лъчева кост на лява ръка в областта на
гривнената става; охлузвания и насинявания по кожата в лява половина на челото;
т.нар.”очилат хематом” в областта и на двете очи; охлузване по гърба на носа,
по пръстите на лявата и дясна ръка; охлузвания по двете колена и долната половина на дясната
подбедрица; контузия на долна устна, с кръвонасядане и разкъсване на лигавицата;
разклащане от втора степен на първи долен зъб вдясно, на първи и втори долни зъби вляво) на мястото на инцидента е имало, както
поставена от ответника скоба за
закрепване на гаражна врата, така
и: денивелация с наклон от гаража към
пътя и настилка със значителни неравности. По делото е установено, че падането
е станало през зимата и в тъмната част на денонощието. Относимо към датата на
инцидента пострадалата е страдала и от захарен диабет.
С мнозинството си, съставът на въззивната
инстанция, идентично на възприетото в
мотиви на първоинстанционния съд, приема,
че всяко едно от тези обстоятелства,
само по себе си е възможно като
причина за претърпените от ищцата увреждания - спъване в скобата, в
неравностите на терена, загуба на равновесие поради наклонената повърхност на терена и зимните
условия, както и поради невземане на поддържащите инсулинозависичостта й
медикаменти.
Разпитаните по делото свидетели
не сочат в показанията си да са били
очевидци на самото падане. Притекли се на помощ на пострадалата едва след
падането й. Намерили я паднала по лице с крака, в близост до металната скоба. От депозираното
в показанията им не следва за безспорно и с категоричност установено, че
инцидентът с ищцата е бил провокиран от ответника, с поставената пред гаража му
метална скоба. Описаният от ищцата механизъм на падането й като резултат от „попадане”
на левият й крак в металната скоба се явява опроверган от заключението
на назначената по делото СМЕ, в което с категоричност се сочи, че в областта на
лявото ходило не са установени увреждания с давност, относима към датата на
инцидента.
Освен изложеното, с
мнозинството си съставът на съда приема, че искът е недоказан и по причина, че
установените по делото факти не сочат на предявената по реда на чл.45 ЗЗД
деликтна отговорност, а на отговорност по чл.50ЗЗД - вреда, причинена от
намираща се под надзора на ответника вещ, с какъвто иск съдът не е бил сезиран.
Обобщавайки изложеното, с мнозинството
си съставът на съда приема, че на предявеното им основание, исковете са недоказани. Поради съвпадане на фактическите и правни
изводи, съдът намира, че обжалваното
решение следва да бъде изцяло потвърдено
с препратка към изложените към него мотиви.
Водим от горното и на осн.чл.272 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №273/19.VІІІ.2015г.
по гр.д.№488/2015г. по описа на РРС, с
което предявените
от Л.Ц.Д. против Б.И.А. искове, за дължимо й
се на осн.чл.45
ЗЗД обезщетение, за виновно и противоправно причинени й от последния
имуществени вреди в размер на 1 111,10лв. и за неимуществени такива в
размер на 10 000,00лв. са
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Решението може да се обжалва
пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ДГ