О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№… Разград
9.06.2015 Разградски окръжен
година Град
2015
съд
9.06.
закрито
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА ИРИНА ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2014 №193 В.гр.гражданско
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 419 ГПК.
Делото е образувано и висящо на
производство по жалба, подадена от М.Р. и Н.Р. против постановено по ч.гр.д.№211/2013г. по опис на
КРС Разпореждане №542/7.V.2013г.,
допълнено по реда на чл.250 ГПК с Разпореждане №635/28.V.2013г. за незабавно
изпълнение на парично задължение за главница в размер на 34 356,21лв. и
лихви в общ размер на 8 397,95лв., дължимо в условията на солидарна
отговорност по договор за банков кредит №ТR4638077, сключен на 25.ІІ.2011г. с
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, ЕИК831919536, по чието заявление е образувано
производство по чл.417 ГПК.
Съобщение за постановената срещу тях заповед
за незабавно изпълнение, е връчено на
жалбоподателите ведно с дължимата им се от съдебен изпълнител покана за
доброволно изпълнение на 31.ІІІ.2014г. – удостоверено с приложени като доказателство
„известия за доставки” с вх.№№06050/1.ІV.2014г и 06051/1.ІV.2014г.
В разпореждането за издадената срещу
тях ЗНИ съдът е указал изрично, че
срокът за обжалването й е двуседмичен. Т.е., считано от 31.ІІІ.2014г.,
същият изтича на 14.ІV.2014г.(понеделник, присъствен ден). От материалите
по ч. гр.д.№211/2013г на КРС се
установява, че на 14.ІV.2014г, в срока
по чл.414 ГПК жалбоподателите са упражнили правото си на възражение и са
депозирали ч.жалба срещу незабавното изпълнение на вмененото им в
отговорност вземане. Като основание за
отмяна на постановеното срещу тях
разпореждане за незабавно изпълнение на процесното парично задължение,
сочат:
1/Процесуално нарушение,
изразяващо се в липса на изричен съдебен акт, обективиращ разпореждане за
издаване на процесната заповед за незабавно изпълнение;
2/ Оспорва се доказателствената
сила на приложения към заявлението по
чл.417 ,т.2 ГПК документ, както по отношение
размера на търсените от тях вземания
по главница и лихви, така и относно редовността му от формална страна. По отношение на начислените лихви твърдят
прекомерност и недействителност на предвиждащите ги договорни клаузи поради
противоречие на последните с Директива 93/13/ЕИО. Твърдят незаконосъобразност
на начисляването им върху непросрочена главница; Твърдят, че в размера на
главницата има дублиране на суми; Оспорват редовност на документа, твърдейки нелегитимност на подписалите го като
техни издатели лица; Оспорва произтичаща от документа изискуемост на
вземанията;
3/ По отношение на жалбоподателя Н.Р.
се твърди недоказаност на качеството му на валидно и солидарно задължил се
съдлъжник. Твърди се, че същият не е подписал Общите условия към ДБК и че по
отношение на него е настъпила предвидената в чл.147 ЗЗД преклузия.
С отговор, депозиран в срока по
чл.276ГПК, насрещната по жалбата
страна оспорва същата като недопустима
и неоснователна. Позовавайки се на предприета
от него процедура по обявяване предсрочната изискуемост на процесното вземане,
преди подаване на заявлението по чл.417
ГПК, твърди наличие на предпоставки за незабавното му изпълнение на
извънсъдебно основание и по разпореждане на съд. Позовавайки се на приложените към заявлението доказателства досежно
легитимността на издателите на документа, материализиращ размера и изискуемостта на вземанията (извлечение от счетоводни книги по партида на
кредитополучателя), твърди
съответствието му с изискванията на чл.418ГПК за редовност от външна страна. Твърди,
че възведените с жалбата възражения за размера на вземанията и
за валидността на предвиждащите
ги договорни клаузи, имат материално правен характер. В тази връзка оспорва относимостта им към
предмета на настоящото производство, изискващо по см. на чл.419 ГПК проверка, единствено и само относно
предпоставките за незабавност на изпълнението.
Като подадена
в срок, от легитимиращи интерес
от обжалването страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
жалбата е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните,
доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установен
следната фактическа обстановка:
Първоинстанционното
дело е образувано по заявление вх.№1031/29.ІV.2013г. подадено от „,УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД,София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал.1, т. 2
ГПК, против М.Р., в качеството й на
кредитополучател по Договор за
банков ипотечен кредит(ДБИК) №TR4638077/25.ІІ.2011г. и срещу Н. Русков, в качеството
му на съдлъжник по договора, за солидарно дължимо парично вземане в общ размер на 42 755,90лв., от които: дължима в изпълнение на договора главница от 34 356,21лв.; дължима за периода 30.VІІІ.2011-28.ІV.2013г договорна лихва от 1 773,35лв.; лихва в обезщетение за забава на главницата в
периода от 30.VІІІ.2011г.-28.ІV.2013г. в размер на
3 700,77лв., начислена за периода 30.VІІІ.2011-28.ІV.2013 наказателна
лихва от 2 925,57лв. Вземането е претендирано и срещу Н.Р., в качеството му на солидарно
задължил се по кредитния договор поръчител.
Към
заявлението си, като документ доказващ основателност, размер и изискуемост на
заявената по този ред претенция,
въззиваемият е приложил :
1/ Извлечение
от водената по счетоводните му книги партида на името на М.Р., в качеството й на кредитополучател и Н.Р.,
като солидарен длъжник. В реквизит на документа е посочен сключения с
длъжниците ДБИК; факта на обявяването му за предсрочно изискуем-12.ІІ.2012г. и
размер на задълженията към дата на издаване на документа-29-ІV.2013г.,
възлизащи общо на 42 794, 16лв., от които-34 356,21лв.главница, лихви в общ размер на 8 399,69лв. и 37,96лв. разноски на
банката по обслужване на кредита.
Като
издатели, под извлечението са се подписали
лицата Димитър Марков и Никола Дундов. Като доказателство към
заявлението е приложено пълномощно, носещо нот.заверка рег.№783/1.ХІІ.2009г. на нотариус Георгиев, рег.№637 и р-н на
действие при СРС, удостоверяващо както длъжностното качество, така и легитимността на лицата, подписали се като
издатели на документа .
Касае се
за, редовен от външна страна частен
документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно съдържимите се в
него обстоятелства за основание, размер и изискуемост на процесните вземания.
Съобразяването му от заповедния съд като основание за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417,т.2 ГПК
и изводът за съответствието му с
изискванията на чл.418 ГПК, са законосъобразни.
Изложеното
сочи на неоснователност на жалбата за отмяна на разпореждането за незабавно
изпълнение поради нередовност от външна страна на съобразения за
постановяването му документ по чл.417, т.2 ГПК.
Настоящият съдебен намира, че представеното изпълнително основание чл. 417, т.2 ГПК-извлечение
от счетоводните книги удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по отношение
на претендираните със заявлението суми-същото съдържа данни за данни за
длъжника, кредитора, поръчителя, договора за банков кредит, размера на
предоставения кредит, както и датата на падежа, размер на главницата, период и
размер на лихвите /Опр.№ 130 от 24.02.12 г. на ВКС, по ч.т.д.№ 11/12 г., II ТО;
Опр.№ 461/28.06.10 г. по ч.т.д.№ 272/10 г., II ТО на ВКС; Опр.№ 697/19.11.09
г., ч.т.д.№ 618/09 г. на ВКС, II ТО; Опр.№ 17/14.01.13 г. по ч.т.д.№ 867/12 г.
на ВКС, II ТО/.
2/ Договор за банков ипотечен кредит №TR4638077/25.ІІ.2011г. От реквизитите
и съдържимото се в този договор се установява, че същият е сключен на
25.ІІ.2011г. между заявителя, в качеството на кредитодател и М.Р. като
кредитополучател. В изпълнение на договора заявителят е предоставил на
жалбоподателката Р. кредит за закупуване на жилище в размер на 35 000,00лв.
От материалите по делото се следва за
безспорно установено, че към дата на предоставяне на кредита, срещу поето от
нея задължение за погасяването му в срок до 2033г., кредитополучателката е в
брак с Н.Р.. Обстоятелството, от което и по императив на чл.32 СК предпоставя
качеството на последния на лице, солидарно задължило се с погасяване на отпуснатия
за нуждите на семейството му кредит по силата на самия закон. Като това му качество е изрично удостоверено
и при сключване на кредитния договор, под който и срещу позиция „солидарен длъжник” същият е положил
собственоръчно подписа си. В съдържание на ДБИК изрично е посочено, че с
подписа си страните се съгласяват и с приложимите по погасяване на кредита Общи
условия на Банката.
Договорът
БИК е частен документ, подписан от сочените като
негови издатели лица и в този смисъл, съгл. разпоредбата на чл.180ГПК същият
съставлява доказателство за съдържащите се
него изявления . Освен, че доказва качеството му на съпруг
на длъжника, положеният от Р. подпис свидетелства и за знанието му относно факта на получения от съпругата му кредит като такъв за нужди на
семейството-закупуване на жилищен имот,
досежно размерът и сроковете на издължаването му, както и за условията
на предросрочната му изискуемост.
В
обобщение, изложеното дотук сочи, че както по закон, така и по силата на самия
ДБИК, Н.Р. е солидарно съзадължило се с кредитополучателя лице. В този смисъл,
разпореждането за издадената и срещу него
заповед за незабавно изпълнение е законосъобразно, и обосновано от съвкупността на приложените
към заявлението доказателства. Несъстоятелно
е твърдение за преклузията по чл.147 ЗЗД, за наличието на която,
преценката е служебно дължима от съда единствено по отношение на поръчител, обезпечил
изпълнението по договора, задължавайки се солидално с кредитополучателя.
Предвидените в чл. 419, ал.2
ГПК правомощия на въззивния съд са само досежно редовността от външна
страна на документа, въз основа на който се иска издаване заповед за незабавно
изпълнение. При извършената проверка от въззивния съд се установи, че с оглед
правното основание по чл. 417, т.2 ГПК,
на което се иска да бъде издадена заповедта, към заявлението е представен
редовен от външна страна документ - договор за банков ипотечен договор,
удостоверяващ подлежащо на изпълнение и определено по размера си задължение по
главница и определяемо по размера си вземане за лихви .
В двустранно подписания
между страните по делото ДБИК е посочен механизма на изчисление на всяка от
сумите за които заявлението е било уважено. В случая документа и заявлението на
молителя предполагат определяемост в размера на вземанията за лихви, поради
което същите правилно са били присъдени от заповедния съд. В този смисъл е и ТР
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което, по смисъла на чл. 417 ГПК може да
се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е
обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига
основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка
или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем по
посочен в него начин /например като процент/.
Изложеното дотук обуславя от фактическа и правна страна извод за
неоснователност на жалбата по посочените в нея възражения за неправилно
изчисляване на лихви, недоказан размер и
дължимост на лихви, недействителност на предвиждащите дължимостта им договорни клаузи. Доколкото разпоредбата на чл.419
ГПК очертава като предмет на
производството законосъобразността на
разпореждането за незабавност на изпълнението, то отговорът на въпросите
за точност в изчисленията на вземанията
и действителността на предвиждащите ги договорни клаузи се следва в друго,
исково и състезателно по характера си производство.
3/
Нот. акт №166/25.ІІ.2011г. по нот.д.№70/2011г. по опис на нотариус Петрова, с
рег.№429 и р-н на действие при РС-Силистра, доказващ сключен в обезпечение на дължимото
по кредитния договор изпълнение, договор за ипотека, учредена върху закупения с
кредита имот на длъжниците;
4/ Адресирани до всеки от длъжниците покани за доброволно
изпълнение от 17.ІV.2012г., инкорпориращи
и предизвестие за предсрочна изискуемост на дължимото по ДБИК поради настъпване на
предвидените в чл.17 на същия предпоставки-непогасени в срок повече от една
анюитетни вноски. С приложени като
доказателства пощенски разписки, респ.
обратни разписки, кредиторът удостоверява връчване на предприетото от него и дължимо по см. на чл.60 ЗКИ
уведомяване на длъжниците за предприетото от него по обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Сам по себе
си, макар и редовен от външна страна, представеният
от заявителя документ (извлечение от счетоводните книги) не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. Според
т.18 на ТР № 4/2014 год., предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление на една от страните при наличието на две предпоставки :
обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Последната, по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора и има действие от момента на получаването
му от длъжника, ако към този момент са
настъпили и обективните факти обуславящи настъпването й.
С представяне на упоменатите по горе документи,
банката доказва, че във време предхождащо заявлението по чл.417, ал.1, т.2 ГПК,
до всеки един от длъжниците е достигнало волеизявлението й за предсрочна изискуемост. С оглед разпоредбата
на чл. 5, ал.3 от приложимите съгласно нормата на чл. 36 от ЗПУ, Общи правила за условията за доставяне на пощенските
пратки и пощенските колети, изготвени от КРС, когато при посещението
на адреса поради отсъствие на получателя препоръчаната пощенска пратка не може
да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с
покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в
срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ
30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на
служебните известия е не по-малък от две.
В процесния случай се
установява, че поканите за доброволно изпълнение, респ. предизвестието за
предсрочна изискуемост на кредита, е
изпратено посредством писмо с обратна разписка чрез БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД, на
последния регистриран постоянен и настоящ адрес на длъжниците, деклариран от
тях като адрес за кореспонденция, както по кредитния договор, така и в хода на
настоящото производство. Липсват доказателства и твърдения за промяна в адреса на длъжниците. На този,
посочен от тях адрес, видно от направените върху пощенските
разписки отбелязвания, са извършени три посещения от служители на пощенския оператор –
съответно на 23.ІV.2012 г., на 27.ІV.2012 и на 2.V.2012 г. След което е направено удостоверяване от
съответната пощенска станция на пощенския оператор, че пратката е "непотърсена" от адресата.
Т.е. установява се, че
връчването от служителя на пощенския оператор е извършено в съответствие с
разпоредбата на чл. 5, ал.3
от цитираните общи правила, респективно е налице удостоверяване по
смисъла на чл. 32, ал.2 от ЗМТА,
относно неявяването на получателят в пощенската станция да получи препоръчаното
писмо, с което е изпратена адресираното до всеки от тях предизвестие на
предсрочна изискуемост на вземанията. Съдържанието на пратката е отразено на самата
пощенска разписка. Като съобразено и с това разрешение, атакуваното разпореждане следва
да бъде потвърдено.
Като несъстоятелни се възприемат от съда твърденията на жалбоподателите за
липса на съдебен акт, разпореждащ издаването на процесната заповед за незабавно
изпълнение.
По подробно изложените съображения, частната жалба е
неоснователна, а атакуваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено .
Насрещната по жалбата страна е сезирала съда с искане за присъждане на
разноски, но не прилага доказателства за действително сторени от нея такива,
поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Съгласно задължителните постановки на т. 8 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
определението на РОС не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Разградският окръжен съд,
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №542/7.V.2013г., допълнено по
реда на чл.250 ГПК с Разпореждане №635/28.V.2013г. за незабавно изпълнение на
парично задължение за главница в размер на 34 356,21лв. и лихви в общ
размер на 8 397,95лв., дължимо в условията на солидарна отговорност по договор за банков кредит №ТR4638077, сключен на 25.ІІ.2011г. с
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, ЕИК831919536, по чието заявление е образувано
производство по чл.417, т.2 ГПК. по
ч.гр.д. № 211 по описа на КРС за 2013г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.