ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 / 19.03.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и трети февруари, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д № 287 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Постъпило е възражение от Р.К.Н. ЕГН **********, с постоянен адрес:***, в което излага твърдение, че заповед № 179 / 3.09.2009г. за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 273 / 2009г от КРС, не му е връчена лично и към деня на връчването същият не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБългария. В съдебно заседание процесуалния представител на Р.Н. поддържа представеното възражение.

Заявителят „УниКредит Булбанк”АД е прехвърлил вземането си от И.Д.А., по което молителят Н. е поръчител, на „Макроадванс”АД, чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания от 5.12.2011г. Последният е депозирал писмен отговор чрез юрисконсулт, в който е направил признание, че твърденията на молителя Р.Н. отговарят на действителността, поради което е депозирал молба за прекратяване на образуваното изпълнително производство.

Въззиваемите И.Д.А. и Й.М.Х., при редовност в призоваването, не се явяват и не изразяват становище по депозираната молба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: „УниКредит Булбанк”АД е подал заявление до РС Кубрат с вх. № 1358 / 21.08.2009г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК против И.Д.А. като кредитополучател по договор за банков кредит и против Гален Бориславов А., Р.К.Н. и Й.М.Х., в качеството им на поръчители по договора. Районният съд е издал заповед № 179 / 3.09.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е уважил депозираното заявление. Впоследствие същата е обезсилена по отношение на Гален А..

Постъпило е уведомление с вх. № 1954 / 1.09.2014г. от ЧСИ Г.Солаков, от което се установява, че въз основа на издадената заповед и изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20097610400436, но заповед № 179 / 3.09.2009г. и ПДИ не са връчени на Р.Н., всички съобщения до него са върнати с отбелязване, че лицето е в чужбина.

В настоящото съдебно производство длъжникът Р.Н. е представил имиграционна виза за САЩ, издадена на 24.11.2008г., валидна до 23.05.2009г. Върху визата има поставен печат, от който се установява, че Н. се е възползвал от полученото право и на 5.04.2009г. – в срока на валидност на визата, е влязъл в територията на САЩ. На 4.06.2009г. същият се е снабдил със социалноосигурителна карта, издадена от властите на същата държава. На 14.06.2013г. Н. се е снабдил с американска шофьорска книжка. Представил е също автомобилна застрахователна полица с период на валидност от 23.10.2014г. до 23.04.2015г.; документ, удостоверяващ платена субсидия за здравно осигуряване на 27.10.2014г.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Възражението е допустимо. Връчването на заповедта за изпълнение от ЧСИ Г.Солаков и връчването на съобщенията по изпълнителното дело не са извършени лично на длъжника, поради което съдът приема, че Р.Н. не е бил в известност за издадената заповед към момента на извършване на тези действия. Възражението е регистрирано в КРС на 15.08.2014г. За начален момент на узнаването по смисъла на чл.423 ал.1 ГПК съдът приема посочената от молителя дата 25.07.2014г. Липсват данни, сочещи на различен извод, поради което тълкуването на нормата на следва да е в интерес на молителя.

Съгласно чл.423 ал.3 в.в. с ал.1 т.2 ГПК съдът приема възражението, когато заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Връчването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 273 / 2009г. по описа на РС Кубрат не е извършено лично на длъжника. Р.Н. живее в САЩ от 5.04.2009г. до настоящия момент, видно от представените писмени доказателства. Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че към момента на връчване на заповедта за изпълнение обичайното местопребиваване на длъжника е било в САЩ. В горния смисъл е и признанието на цесионера „Макроадванс”АД, който заявява, че твърденията на Р.Н. отговарят на действителността. Признанието кореспондира на събраните доказателства и съгласно чл.175 ГПК съдът го кредитира в своята преценка на правнорелевантните факти. Предвид изложеното се налага извод, че са налице предпоставките на чл.423 ал.3 в.в. с ал.1 т.2 ГПК и подаденото възражение следва да бъде прието.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл.423 ал.3 изр.последно ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист. Разпоредбата препраща към чл.411 ал.2 т.4 ГПК, съгласно който заповед за изпълнение не се издава, ако длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на България. Както бе посочено по-горе, обичайното местопребиваване на Н. както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към момента на нейното връчване, е било в САЩ. Ето защо заповедта за изпълнение срещу него и издадения въз основа на нея изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА възражението, подадено по реда на чл.423 ал.1 ГПК от Р.К.Н. ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против заповед № 179 / 3.09.2009г. за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 273 / 2009г от КРС

ОБЕЗСИЛВА на основание чл.423 ал.3 ГПК заповед № 179 / 3.09.2009г. за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 273 / 2009г от КРС, в частта, с която Р.К.Н. е осъден да заплати на „УниКредит Булбанк”АД солидарно с трети лица сумата 4 708,82лв. – просрочена главница по банков кредит, ведно със законна лихва от 21.08.2009г. до окончателното й изплащане, сумата 4 329,95лв., представляваща договорна лихва за периода 3.07.2007 – 20.08.2009г. и сумата 674,17лв., представляваща направени от заявителя деловодни разноски в заповедното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР