ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 23.01.2015г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На двадесет и трети януари, две хиляди и петнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВГрД № 342 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А.А.П., против определение № 3127 / 9.12.2014г. по гр.д. № 1855 / 2014г. по описа на РС Разград, с което съдебното производство против един от двамата ответници – А.Х.П. е прекратено. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт и моли въззивния съд да го отмени.

Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и извърши преценка на приложените към исковата молба доказателства, констатира следното: А.П. е предявил положителен установителен иск против А.П. и Г.П., с който моли съда да приеме за установено по отношение на двамата ответници, че е собственик на поземлен имот – нива в землището на с.Езерче, на основание изтекла в негова полза придобивна давност. В обстоятелствената част на исковата молба излага твърдение, че на 22.10.2002г. имотът е отдаден под наем на неговата майка Х.П., въз основа на договор за оземляване на безимотни и малоимотни граждани. Последната починала същата година и ищецът се уговорил с двамата ответници – негови баща и брат, че той ще плаща годишните вноски по договора, за сметка на което ще стане бъдещ собственик на имота, а ответниците няма да имат претенции към него. Твърди, че е изпълнявал своето задължение за плащане, както и че е владял непрекъснато имота след смъртта на своята майка до настоящия момент. Въпреки това, първият ответник А.П. – негов баща, продал цялата своя идеална част от имота на втория ответник Г.П. – брат на ищеца, за което бил съставен НА № 180 / 5.03.2014г.

Към исковата молба са приложени удостоверение за наследници на Х. П., от което е видно, че същата е починала на 5.04.2002г.; договор от 22.10.2002г. за оземляване чрез отдаване под наем, сключен между Х. П. и директора на ОД”Земеделие и гори” гр.Разград в качеството му на пълномощник на Министъра на земеделието и горите; решение на ОСЗ гр.Цар Калоян от 10.09.2010г. за оземляване на Халиме Пашова чрез прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот; НА № 180 / 5.03.2014г. за покупко-продажба на същия имот, сключен между А.П. като продавач и Г.П. като купувач. В правомощията на въззивния съд не влиза преценката на представените доказателства, които ще бъдат обект на анализ при разглеждане на спора по същество. В случая обаче не може да не бъде отбелязано обстоятелството, че решението на ОСЗ за оземляването на Халиме Пашова чрез прехвърляне на правото на собственост върху имота и особено договорът за отдаване под наем, подписан от нейно име, са съставени след нейната смърт.

В резултат на дадени от съда указания, ищецът е направил уточнение във връзка с наличието на правен интерес от завеждане на иска против А.П., като е заявил, че след като бъде признат за собственик на имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, нотариалният акт за покупко-продажба на имота няма да прояви вещно-прехвърлителен ефект, както и че необезпокоявано от никого ще може да ползва имота, отглеждайки в него своите животни.

При така изложените факти и съобразявайки твърденията на ищеца, от правна страна съдът приема, че частната жалба е неоснователна. Като предпоставка за допустимост на иск за установяване съществуването на едно право, законодателят в чл.124 ал.1 ГПК изрично е посочил изискването за наличието на правен интерес. За да съществува такъв интерес, е необходимо да са налице действия, засягащи правата на ищеца, като оспорването следва да бъде основано на съображения, обосноваващи в лицето на ответника претенции за притежание на вещни права в пълен или ограничен размер върху процесния имот. Приложено към разглеждания случай, това законово изискване предполага, че надлежен ответник по предявения от А.П. иск може да бъде лицето, чието оспорване на твърдяното право на собственост на ищеца е предизвикало правния спор и съответно необходимостта от съдебна защита. Ищецът излага твърдение в обстоятелствената част на исковата молба, че първият ответник е прехвърлил своята идеална част от имота и към момента на предявяване на установителния иск не се легитимира като собственик. Фактът дали е бил такъв към момента на изповядване на сделката, не може да бъде предмет на предявения иск по чл.124 ал.1 ГПК, който има за цел да установи съществуването на твърдяното право към настоящия момент, а не към минал такъв – извод, който е направил районният съд и който въззивният съд напълно споделя. Ето защо съдът приема, че този въпрос не би могъл да бъде предмет на самостоятелен установителен иск срещу А.П.. Срещу последния, ищецът не твърди други обстоятелства, които да сочат на оспорване на твърдяното от него право.

Обжалваното определение, постановено от Районен съд Разград, е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение частната жалба, подадена от А.А.П., против определение № 3127 / 9.12.2014г. по гр.д. № 1855 / 2014г. по описа на РС Разград

Определението е окончателно, съгл. чл.274 ал.4 в.вр. с чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.