О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

21. І.2015

Разградски окръжен

година Град

2015

съд

21. І.

закрито

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА ГАНЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

гражданско

2015

№4

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 435 ГПК.

Делото е образувано по жалба на М.Н.Н., подадена в качеството й на длъжник по изп.д.№176/2009г. по опис на ССИ при РРС против Постановление от 12.ХІ.2014г., с което ДСИ отказва да уважи искането й за вдигане на запор, наложен върху банковата й сметка в „ Алианц Банк България”АД.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното действие поради несъобразяването му с императивния характер на чл.446ГПК-, предвиждащ несеквестируемост на реализираното от нея трудово възнаграждение до определен размер. На релевираните основания жалбоподателката моли за отмяна на обжалваното действие.

Уведомен за постъпилата жалба, взискателят П.П. депозира писмен отговор, ангажиращ становището му за неоснователност на жалбата

В изложените по реда на чл.436,ал.3 ГПК обяснения ДСИ твърди законосъобразност на постановения от него отказ, мотивирайки се с отсъствие на предпоставките за вдигане на запора, предприет като действие на принудително изпълнение върху „вземане” по разплащателната сметка на длъжника в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ”АД, както и с обстоятелството, че за наложения върху трудовото й възнаграждение запор, по см. на чл.508 и сл.ГПК трето задължено лице се явява нейният работодател - „БЪЛГАРИЯ НЕТ”АД, а не банката, при която се намира запорираното вземане. Мотивира се с факта, че по регламент на закона до определен размер вземането за трудово възнаграждение има несеквестируем характер , но не и всяко вземане с титуляр длъжника.

В съответствие с предоставените му см. на чл.275, ал.2 ГПК правомощия, съдът намира жалбата за недопустима по следните съображения: На първо място жалбоподателката не е в кръга на лицата, в чието право и по см. на чл.435 , ал.1 ГПК законодателят е предвидил обжалването като защита срещу отказ на съдебен изпълнител. Отчитайки активната му позиция в изпълнителното производство и правото му да иска извършване на действия на принудително изпълнение, законодателят е предоставил този способ за защита единствено в правомощията на взискателя.

От друга страна, предмет на обжалване може да бъде само отказа на съдебния изпълнител да извърши изпълнително действие, но не и негативното му произнасяне по искания за „ отмяна” на вече предприети от него такива. Контролът за законосъобразност на вече предприетите от него действия на принудително изпълнение, в частност и на запора върху ползващите се със закрилата на чл.446 ГПК вземания на длъжника, се следва по реда и в сроковете на чл.435, ал.2 ГПК, с каквото производство в случая съдът не е сезиран.

Обстоятелството, че атакувайки отказа на ДСИ да уважи искането й за вдигане на запора, жалбоподателката се позовава на изискуемата се за допустимостта на обжалването предпоставка на чл.435, ал.2 ГПК за несеквестироемост на запорираното й при „Алианц Банк България”АД вземане, не сочи на допустимост на обжалването, тъй като отказът не е постановен по искане за извършване на изпълнителни действия.

На следващо място, жабата се явява недопустима и по причина, че е подадена след изтичане на предвидения в чл.436 ГПК срок. Съобщението за постановения по искането й отказ е връчено на жалбоподателката на 19.ХІ.2014г. Считано от тази дата, едноседмичният срок за обжалване изтича на 26.ХІ.2014г.-сряда, присъствен ден. Обвързан служебно с преценката за допустимостта на процесната жалба, въззивният съд установи, че като депозирана в канцеларията на ДСИ на 3.ХІІ.2014г ., жалбата е просрочена.Което, само по себе си е основание за прекратяването на образуваното по нея производство.

Съдът намира за необходимо да укаже на ДСИ, че освен искане за вдигане на запора, по което съдебният изпълнител е постановил отказа си от 12.ХІ.2014г.-чието обжалване е предмет на настоящото производство, в абзац І на подаденото от жалбоподателката заявление вх.№1425/11.ХІІ.2014г. се съдържа волеизявление и за незаконосъобразност на наложения върху банковата й сметка запор. Съдът намира, че в тази си част „заявлението” има характер на жалба по чл.435, ал.2 ГПК срещу действия на ДСИ, която последният не е администрирал.

По изложените съображения, жалбата на М.Н. срещу постановения от ДСИ отказ от 12.ХІ.2014г. следва да бъде оставена без движение като недопустима, а образуваното по нея гр.д.№4/2015г. по опис на РОС следва да бъде прекратено.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№4/2015 г. по описа на РОС като недопустимо поради липса на обжалваем интерес и просрочие на ч. ж.вх.№1495/3.ХІІ.2014г., подадена от М.Н.Н. в качеството й на длъжник по изп.д.№176/2009г. по опис на ССИ при РРС против Постановление от 12.ХІ.2014г., с което ДСИ отказва да уважи искането й за вдигане на запор, наложен върху банковата й сметка в „ Алианц Банк България”АД.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВнАпС в едномесечен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.