ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 12.03.2015 г.

Разградски окръжен съд на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. гр. дело № 20 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 192, ал.4 от ГПК (отм.).

Постъпила е частна жалба от Н.М.И., чрез адв. М. Н. срещу определение от 21.11.2014 г., постановено по гр. дело № 294 / 2004 г., с което РС-Исперих изменил Решение № 376 / 24.10.2014 г. в частта, с която И.М.И. и М.В.И. ***, са осъдени да заплатят на Н.М.И. сумата 1 130 лв., представляваща сторени по делото във фазата по допускане на делбата, разноски пред въззивна и касационна инстанция, като осъдил И.М.И. да заплати на Н.М.И. сумата 20 лв. за направени по делото във фазата по допускане на делбата, разноски пред въззивна и касационна инстанции, съразмерно на дела си и осъдил И.М.И. и М.В.И. да заплатят на Н.М.И. сумата 40 лв. представляваща сторени по делото във фазата по допускане на делбата, разноски пред въззивна и касационна инстанции, съразмерно на дела си. В жалбата се сочи, че съдът неправилно тълкува и прилага разпоредбата на чл. 293а от ГПК /отм./ Счита, че с оглед изхода от въззивното и касационното производство, му се дължат сторените от него разноски за адвокатско възнагражение в пълен размер от 1130 лв. Моли за отмяна на определението и постановяване на ново, с което да бъде уважено искането му изцяло.

В предоставеният им срок И.М.И. и М.В.И. депозират отговор, чрез адв. А. Ш.. По допустимостта на частната жалба се иска от съда да извърши проверка. По основателността на жалбата се излагат съображения, че е недопустимо присъждане на разноски, направени в първата фаза на делбата, да бъдат искани във втората фаза на делбата, при прекратяване и ликвидиране на съсобствеността.

Във връзка с допустимостта на частната жалба, съдът извърши проверка, при която констатира, че обжалваното определение е връчено на процесуалния представител на Н.М.И. на 03.12.2014 г. жалбата е постъпила в ИРС по пощата, в пощенски плик с клеймо на изпращача – 10.12.2014 г., т.е. жалбата е депозирана в срок.

Въззивната инстанция констатира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл в диспозитив по цялото искане. В мотивите на обжалваното определение се сочи, че ответниците де дължат на ищеца заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като чл. 293а от ГПК /отм/ не предвиждат заплащане на такива разноски, освен при присъединени искове, а такъв не е предявен, според ВКС. В диспозитива на определението съдът сочи, че изменя решението в частта, с която И. и М. Иванови са осъдени да заплатят на Н.И. сумата 1130 лв. за направени по делото във фазата по допускането разноски пред въззивната и касационната инстанции и се произнася по същество по отношение на разноските за възнаграждeние на вещо лице в размер на 80 лв., като ги разпределя съобразно дяловете на съделителите. В диспозитива на обжалваното определение обаче липсва произнасяне по въпроса относно останалите разноски – 1050 лв., представляващи такива за адвокатско възнаграждение. Този пропуск наложи спиране на производството по в.ч.гр. дело № 20 / 2015 г. с Определение № 84 / 02.02.2015 г., постановено по същото дело, по описа на РОС и връщане преписката на ИРС за произнасяне с диспозитив относно разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лв.

След постъпване на делото отново в ОС-Разград, производството по него следва да бъде възобновено, тъй като РС-Исперих се е произнесъл по горния въпрос с Определение от 06.02.2015 г. по гр. дело № 294 / 2004 г., с което допълнил обжалваното Определение от 21.11.2014 г. с диспозитив, с който се отхвърля претенцията на Н.М.И. срещу И.М.И. и М.В.И. за заплащане на сумата 20 лв. деловодни разноски и 1 050 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени от него във фазата по допускане на делбата пред въззивната и касационната инстанции.

За да се произнесе Разградският окръжен съд съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата се явява и основателна по следните съображения:

Производството по гр. дело № 294 / 2004 г. на РС-Исперих е за делба, като с решение № 376 / 24.10.2014 г. съдът е извършил същата по реда на чл. 292 ГПК (отм.);. Това решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 26.11.2014 г. С решението си съдът приел, че на основание чл. 293а от ГПК /отм/, ответниците И.М.И. и М.В.И. дължат на ищеца Н.М.И. възтановяване на разноските, направени от последния по повод обжалване на съдебното решение по допускане на делбата през Разградски окръжен съд и Върховен касационен съд , изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар от 1050.00 лв. и 80.00 лв. за възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

В срока по чл. 192, ал. 4 ГПК ответниците по иска за делба сезирали РС-Исперих с искане за изменение на решението в частта му за разноските, като се отхвърлят претенциите на ищеца, ответниците да бъдат осъдени да му заплатят разноски в размер на 1130 лв.

За да постанови обжалваните определения РС-Исперих приема, че тъй като с чл. 293а от ГПК /отм/ не се предвижда заплащане на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, освен при присъединени искове / а такъв присъединен иск според ВКС няма /, решението в частта досежно разноските следва да бъде изменено, като бъдат отхвърлени претенциите на ищеца за заплащане на разноски в размер на 1130 лв.

Въззивната инстанция споделя становището на РС-Исперих, че съгласно чл. 293а ГПК /отм/ страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 64 ГПК /отм/. Правилно също така районният съд приема, че по делото няма присъединен по иска за делба претенции. Разпоредбата на чл. 293а ГПК /отм/ обаче е относима само в първоинстанционната производство по допускане и извършване на делбата, явяващо се единствено необходимо за определяне способа за прекратяване на съсобствеността. При подържане на висящността чрез въззивно и касационно обжалване, приложение следва да намерят общите правила за присъждане на направените от страните разноски, съобразно изхода от обжалването Точно по този правилен начин е процедирал съда при постановяване на решението по извършване на делбата и не е имало никакво основание решението да бъде изменяно с обжалваните определения, в частта досежно разноските.

При тези обстоятелства двете определения следва да бъдат отменени, а подадената молба на ответниците И.М.И. и М.В.И. за изменение на решението по извършване на делбата, в частта досежно разноските, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. След отмяната на двете определения и след отхвърляне на молбата за изменение на решението, остава в сила диспозитива на решението, с който ответниците са осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 1130.00 лв.

Воден от горното Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.ч.гр. дело № 20 / 2015 г. по описа на ОС-Разград.

ОТМЕНЯ Определение от 21.11.2014 г., постановено по гр. дело № 294 / 2004 г. по описа на РС-Исперих, с което е изменено Решение № 376 / 24.10.2014 г. в частта, с която И.М.И. и М.В.И. ***, са осъдени да заплатят на Н.М.И. сумата 1 130 лв., представляваща сторени по делото във фазата по допускане на делбата, разноски пред въззивна и касационна инстанция, като осъдил И.М.И. да заплати на Н.М.И. сумата 20 лв. за направени по делото във фазата по допускане на делбата, разноски пред въззивна и касационна инстанции, съразмерно на дела си и осъдил И.М.И. и М.В.И. да заплатят на Н.М.И. сумата 40 лв. представляваща сторени по делото във фазата по допускане на делбата, разноски пред въззивна и касационна инстанции, съразмерно на дела си.

ОТМЕНЯ Определение от 06.02.2015 г. по гр. дело № 294 / 2004 г. по описа на РС-Исперих, с което е допълнено Определение от 21.11.2014 г. по същото гр. дело, с диспозитив, с който се отхвърля претенцията на Н.М.И. срещу И.М.И. и М.В.И. за заплащане на сумата 20 лв. деловодни разноски и 1 050 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени от него във фазата по допускане на делбата пред въззивната и касационната инстанции.

ОТХВЪРЛЯ молбата на И.М.И. и М.В.И. за изменение на Решение № 376 / 24.10.2014 г. в частта, с която и двамата са осъдени да заплатят на Н.М.И. сумата 1 130 лв., представляваща сторени по делото във фазата по допускане на делбата, разноски пред въззивна и касационна инстанция, като неоснователна и недоказана.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС с частна жалба.

Председател: Членове: 1. 2.