ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 29.04.2015г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На двадесет и девети април, две хиляди и петнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВГрД № 79 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие”, със седалище гр.София, представлявано от Р Д., чрез пълномощник, против разпореждане от 29.01.2015г., постановено по ч.гр.д. № 43 / 2015г. по описа на Районен съд Исперих, с което е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.3 ГПК срещу С. С. С., Н.Р.С. и Р. Ж.С., за заплащане на задължение по споразумение от 3.07.2013г. с нотариална заверка на подписите. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като не е необходимо изпращане на уведомление до длъжниците за превръщане на заздължението в предсрочно изискуемо и постановките на ТР № 4 / 2013г. на ОСТГК на ВКС не намират приложение. Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и извърши преценка на събраните доказателства, констатира следната фактическа обстановка: районният съд е бил сезиран от Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие” със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.3 ГПК срещу длъжниците С. С. С., Н.Р.С. и Р. Ж.С., за вземане в размер на 19 822,33лв., представляващо главница по споразумение за плащане с нотариална заверка на подписите от 3.07.2013г., мораторна лихва в размер на 930,01лв. върху тази сума, считано от 11.07.2014г. до 31.12.2014г. и законната лихва, считано от датата на постъпане на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

Заявителят е приложил споразумение от 3.07.2013г., от което се установява, че между Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие” и С.С. е имало два договора за заем за инвестиционни цели от 26.03.2008г. и 8.04.2008г., по силата на които заемодателят е предоставил на заемателя сума в общ размер 20 000лв., а Н.Р.С. и Р. Ж.С. са ги подписали в качеството си на поръчители. В настоящето производство тези договори не са представени. Със споразумението от 3.07.2013г., което е представено като изпълнително основание, страните са уговорили погасителен план за връщане на заемите, вече в общ размер на 23 572,33лв. Предвидени са ежемесечни плащания от по 500лв., като последната вноска следва да бъде направена на 10.04.2017г. Заявителят посочва, че са извършени частични плащания в общ размер 3 750лв., като последното от тях е извършено на 20.06.2014г. В чл.7 от споразумението страните са уговорили, че ако длъжникът или поръчителите не заплатят две поредни свои изискуеми парични задължения съгласно изготвения график или заплатят същите частично, съгласието на кредитора за уреждане на отношенията, вкл. и разсрочване на задължението, автоматично отпадат, без да е необходимо същият да кани или уведомява длъжника. Освен това, цялото парично задължение на длъжника става автоматично и изцяло изискуемо веднага, без да е необходимо допълнително уведомяване или покана от страна на кредитора, като същият има право да предприеме предвидените в закона действия за събиране на цялата дължима сума, включително и да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на ГПК. Подписите на споразумението са заверени пред нотариус на 3.07.2013г.

Заявителят е предприел действия по снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, без да уведомява длъжника и поръчителите за предсрочната изискуемост на цялото задължение.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.417 т.3 ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на договор с нотариална заверка на подписите, относно съдържащото се в него задължение за заплащане на парична сума. Представеният от заявителя договор съдържа изискуемите по закон реквизити, необходими за неговото установяване: страни; размер, начин на издължаване на заема, нотариална заверка на подписите на съконтрахентите.

Заповед за незабавно изпълнение обаче се издава освен при редовност на документа от външна страна, още и при условие, че вземането подлежи на изпълнение, съгласно предпоставките на чл.418 ал.2 ГПК. Когато според представения документ предсрочната изискуемост е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ – чл.418 ал.3 ГПК. Споразумението с нотариална заверка на подписите по чл.417 т.3 ГПК установява вземането при неплащането на две поредни месечни вноски, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става автоматично и изцяло изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако последният изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.В този смисъл са и указанията в т.18 от ТР № 4 / 2013г. на ОСТГК на ВКС, към които е препратил районният съд. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че същите са приложими и в разглеждания случай. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима към делото, тъй като се отнася до различни факти и обстоятелства.

Подаденото заявление следва да бъде оставено без уважение. Достигайки до същия извод, районният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден от въззивния съд.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.01.2015г., постановено по ч.гр.д. № 43 / 2015г. по описа на Районен съд Исперих

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.