ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№… Разград
1. VІІ.2015 Разградски окръжен
година Град
2015
съд състав
1.VІІ. закрито
На Година
В заседание в
следния състав:
ЛАЗАР МИЧЕВ
Председател
РАЯ ЙОНЧЕВА ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
Членове
№ 85 2015 ч.
в. гр.д.
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
дело по
описа за година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.279 във вр.
с чл.278 и чл.274,ал.1, т.1ГПК .
Делото е образувано по жалба на М.В.Г.,
подадена чрез процесуален представител по пълномощие –адв.Ч. против Определение
№34/27.І.2015г., с което образуваното на производство пред ИРС гр.д.№775/2013г., е
прекратено поради недопустимост на исковете, предявени от него срещу М.Г., Т.С. и И. В. в условията на евентуално обективно
съединяване, както следва:
1/ За прогласяване нищожността на
договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен приживе между
наследодателката на ищеца, като продавач и
наследодателя на ответниците като купувач с нот.акт №144/18.VІ.1999г. по
нот. д.№ 399/1999г.по опис на нотариус Р.А., с рег.№254 и –н на действие при
ИРС, поради: противоречие със закона; липса на представителна власт;
споразумяване във вреда на представлявания; липса на основание и привидност.
2/ За разваляне на сключения с нот.акт №144/18.VІ.1999г. по нот. д.№
399/1999г. по опис на нотариус Р.А., с рег.№254 и –н на действие при ИРС договор
за покупко-продажба на недвижим имот поради неизпълнение на поетото по него
задължение за заплащане договорената цена на имота .
Твърдейки незаконосъобразност и необоснованост, жалбоподателят моли за отмяна на преграждащото
хода на делото определение и връщането му за продължаване на дължимите, по
същество на исковете му, съдопроизводствени действия.
В законоустановения и предоставен им за това
срок, насрещните по ч.жалба страни не са подали писмен отговор и не са
ангажирали становище по нейната допустимост и основателност.
Като подадена в срок, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и от легитимираща интерес от
обжалването страна, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Като съответно на установените по делото факти
и приложимия закон, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като
правилно, обосновано и законосъобразно.
За да прекрати производството по
предявения като основен иск за нищожност на
сключения с нот. акт №144/18.VІ.1999г. по нот. д.№ 399/1999г.по опис на
нотариус Р.А., с рег.№254 и –н на действие при ИРС договор за покупко-продажба
на 1/3ид.ч. от подробно индивидуализирания в акта земеделски имот, ИРС е приел, че с влезли в сила решения по
допускане и извършване на делба за същия имот, въпросът относно притежаваните
от ищеца ид.част от правото на собственост върху този имот се явява разрешен
със сила на пресъдено нещо. В подкрепа на този си извод съдът е посочил, че за
ищеца, възможността да претендира нищожността на сделката се явява преклудирана
в
хода на делбеното производство, както и с факта, че в хода на същото, по
направеното от него възражение за унищожаемост на процесната сделка е налице
произнасяне с влязъл в сила съдебен акт(Р.№460/3.І.2003г. по вгрд №517/2002г.
на РОС).
Предявеният като основен иск за нищожност на
приживе сключен между наследодателите на страните договор за покупко-продажба
на процесния имот е от категорията на установителните, за чиято допустимост
като абсолютна процесуална предпоставка законодателят е предвидил наличието на
интерес . Тази предпоставка следва да е налице, както към момента на
завеждането им, така и към момента на постановяване на решението по тях. Нуждата
от защита чрез подобен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно
право е смутено или нарушено.
Основният
въпрос в случая е относно процесуалната допустимост на иск за прогласяване
нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот в случаите, когато ищецът
не е страна по този договор и не е
собственик на целия, а само на идеална част от прехвърляния с договора имот. Обстоятелство, което към дата на предявяване
на процесния иск се явява установено с
влязъл в сила и ползващ се със сила не
пресъдено нещо съдебен акт.
Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ГПК,
всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. А
съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК,
освен в изрично предвидените от закона случаи никой не може да предявява от
свое име чужди права пред съда. Несъмнено ищецът, предявил установителен иск за
прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, има правен
интерес и е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато твърди и
представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не
е страна по договора. В този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй
като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително
за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени
правните последици на атакувания договор - неговото облигационно действие между
страните по договора, и най-вече - вещно-прехвърлителният ефект на договора,
имащ за предмет имот , собственост на ищеца.
Когато
обаче самият ищец твърди и представя доказателства, че не е собственик на
целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договор и която ид.
част не е била накърнена с прехвърлителната сделка, предвид принципната
процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК
да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично
предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец е
процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до
размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред. Т.
е. той може (процесуално допустимо е) да предяви иска за прогласяване
нищожността на договора само досежно идеалната част от процесния имот, която е
негова собственост. Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на
останалата част от договора, и признат от закона правен интерес от това имат (чл. 124, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 2 от ГПК)
единствено останалите съсобственици на имота. Поради това, когато само един от
съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск, като
предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК,
а следователно - и поради липса на признат от закона правен интерес, е
недопустим в частта му, с която нищожността се претендира досежно идеалните
части на останалите съсобственици.
Водим
от така изложеното, съдът намира, че предявеният
от ищеца иск за нищожност на договор, по който не е страна и с който се
прехвърлят чужди за патримониума му права, е недопустим. Твърдените и доказани
от него права на собственост, придобити по наследство върху 1/3 идеална част от процесния имот, не са били предмет на
сделката, чиято валидност атакува с настоящия иск.
Не на
последно място, в подкрепа на правния извод
за недопустимост на предявения от
жалбоподателя иск следва да се отбележи,
че с влязло в сила решение по извършване на допуснатия до делба процесен имот, същият
към дата на предявяване на настоящия иск не съществува във вида и параметрите, с които е индивидуализиран при
сключване на прехвърлителната сделка. Обстоятелство, което налага извод за
липса на интерес от предявения иск, тъй като изхода по него би довел до неблагоприятния за ищеца ефект да върне
придобитият в реален дял, при извършване
на делбата, имот. В този смисъл е установената практика на Върховния касационен
съд, вкл. и задължително проведената такава по реда на чл.290 ГПК (напр.Р. № 397/ 3.Х.2012 г. на ІV г.о.ВКС по гр. д. №
1604/2011).
Постановено в този смисъл, определението на ИРС, с което производството
по предявения от жалбоподателя иск за нищожност на договор е прекратено като
недопустимо, е
правилно и законосъобразно.
Искът за разваляне на договора е от
категорията на конститутивните. Позитивно постановеното по такъв иск решение
има конститутивно действие и изменението на правото на собственост, което
предизвиква има действие по отношение на всички. Само страната по договора,
респективно правоприемниците й могат да искат разваляне на двустранен договор
поради неизпълнение . По силата на закона - чл. 88, ал. 1 ЗЗД, развалянето
на договора има обратно действие, дори да не е поискано и постановена
реституция на даденото. Зачитането на обратното действие на развалянето на
договора също сочи на липса на правен интерес за ищеца да иска прогласяване на
договора за продажба на наследство, на който се позовава ответника. Развалянето
на договора е потестативно право и като такова принадлежи само на лице,
участвувало в договорното правоотношение, каквото качество ищецът безспорно не
притежава. Процесният договор е сключен в изискуемата се за валидността му
нотариална форма и представлява безспорно доказателство за съдържимото се в
него, включително и изрично волеизявление на прехвърлителката, че е получила от
приобретателя дължимата й се за собствените й идеални части цена. Т.е., приживе, относимо към дата на откриване на останалото след смъртта
й наследство, в наследствената маса не е съществувало приживе допуснато към нея
неизпълнение.
Ищецът е наследник на прехвърлителката по
процесния договор /неин син/. В теорията и в практиката нееднозначно се приема,
че в наследственото имущество се включва и правото на иск, както и правото да
се иска разваляне на договора поради неизпълнение, което обаче е било допуснато,
приживе на кредитора-прехвърлител. Наследникът на последния може да упражни правото да развали договора
по отношение на неизправния длъжник единствено и само в обема на притежаваните от него права, т. е.
съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен
наследник /Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.
С оглед на гореизложеното, както правилно е
приел и първоинстанционния съд,
евентуално предявеният на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
иск е недопустим. Същите е предявен от лице, което не е носител на правото на иск. Ищецът не е участвал
в договорното правоотношение и не притежава потестативното право да
поискат развалянето на един договор, който е сключен между други лица.
Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът намира за законосъобразно
преграждащото хода на делото определение
на ИРС, поради което като неоснователна, подадената срещу него жалба следва да
бъде оставена без уважение. Цената на иска сочи на необжалваем по реда на
чл.274, ал.3 във вр. с чл.280 ГПК материален
интерес.
Мотивиран от горното, Разградски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.жалба
вх.№508, подадена от М.В.Г., чрез процесуален представител по пълномощие
–адв.Ч. против Определение №34/27.І.2015г., с което образуваното на производство пред ИРС гр.д.№775/2013г., е
прекратено поради недопустимост на исковете, предявени от него срещу М.Г., Т.С. и И. В. в условията на евентуално обективно
съединяване, както следва:
1/ За прогласяване нищожността на
договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен приживе между
наследодателката на ищеца, като продавач и
наследодателя на ответниците като купувач с нот.акт №144/18.VІ.1999г. по
нот. д.№ 399/1999г.по опис на нотариус Р.А., с рег.№254 и –н на действие при
ИРС, поради: противоречие със закона;
липса на представителна власт; споразумяване във вреда на представлявания;
липса на основание и привидност.
2/ За разваляне на сключения с нот.акт №144/18.VІ.1999г. по нот. д.№
399/1999г. по опис на нотариус Р.А., с рег.№254 и –н на действие при ИРС договор
за покупко-продажба на недвижим имот поради неизпълнение на поетото по него
задължение за заплащане договорената цена на имота .
Определението е окончателно и по аргумент на чл.274, ал.3 във вр. с
чл.280 ГПК не подлежи на к.обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.