ОПРЕДЕЛЛЕНИЕ №

Гр. Разград 22.06.2015 г.

Разградски окръжен съд на осми юни две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: С.Л.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. гр. дело № 117 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Постъпило е Възражение вх. № 3413 / 17.04.2015 г., подадено от Н.Б.С., в което се излага, че е бил лишен от възможност да оспори вземането по издадената Заповед № 2821 / 04.11.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1749 / 2014 г. по описа на РС – Разград, на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съображенията му за това са, че заповедта не е била връчена по надлежният ред, тъй като не са спазени изискванията по ГПК за призоваването: Залепването на уведомление по чл. 47 от ГПК не е извършено по надлежния ред. Моли съда да обезсили заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Възражението се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на длъжника на същите основания и със същите искания.

Процесуалния представител на насрещната по жалбата страна “ Агенция за събиране на вземания “ ООД гр. София изразява становище за неоснователност на възражението. Счита, че длъжника не е изпълнил задължението си да заяви новият си адрес. От друга страна твърди, че с извършените залепвания на уведомления са изпълнени изискванията на закона. Моли възражението да бъде оставено без уважение.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на събраните по делото доказателства, констатира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран на 03.11.2014 г. от “ Агенция за събиране на вземания “ ООД гр. София, ЕИК 201318404, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н.Б.С. за сумата 549.00 лв. главница, произтичаща от сключен договор за кредит, 120.36 лв. договорна лихва за периода 05.03.2009 г. – 19.03.2010 г., 364.87 лв. лихва за забава за периода 21.09.2009 г. – 03.11.2014 г., ведно със законна лихва от 03.11.2014 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата 175 лв. разноски по делото. Въз основа на заявлението на 04.11.2014 г., съдът издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която заявлението е уважено. За издадената заповед за изпълнение е изпратено съобщение до длъжника Н.Б. Стойчевна адреса, посочен от заявителя, а именно: гр. Разград, ул. “ Криволак “ № 6. Съобщението е върнато с отбелязване, че по сведение на бащата лицето живее и работи в гр. Русе. Същия отказал да го получи, поради лоши отношения със сина си. Съдът разпоредил връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, като освен това задължил заявителя да представи адрес на длъжника за връчване на съобщението. На 15.12.2014 г. връчителя изпълнил задължението си и залепил уведомление на адреса, посочен в заявлението. На 23.12.2014 г. завителят депозирал пред заповедния съд удостоверения за постоянен и настоящ и адрес. Видно от удостоверението постоянният адрес е посочения в заявлението, а като настоящ адрес ***. Съдът разпоредил връчване на съобщението на адрес в гр. Русе. Същото се завърнало в цялост с отбелязване на връчителя, че след посещение на адреса, по данни на домакинката, лицето на живее на адреса и залепил уведомление, на 07.01.2015 г. На 06.02.2015 г., след като Районен съд Разград констатирал редовност на връчването и че срокът за възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл, разпоредил издаването на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.

По искане на длъжника по делото е разпитана неговата майка – Р П С. В показанията си същата сочи, че живият в къща и на вратата на са залепяни уведомления.

При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 423, ал.1, т. 1 - 4 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал.1 и чл. 419, ал.1 ГПК.

Съдът намира, че възражението е неоснователно по следните съображения:

С оглед на установената фактическа обстановка, следва безспорно да се приеме, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника – Н.Б.С. при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК - връчителя не намерил лицето на адреса посочен в заявлението, както и друго лице, което да е съгласно да получи книжата, при което залепил уведомление, като в двуседмичния срок длъжникът не се явил да получи книжата. След направена справка относно адреса на длъжника, съдът по заповедното производство е установил, че адреса, посочен в заявлението, е актуалния постоянен такъв. От представената справка съдът установил, че настоящият адрес на длъжника е друг, поради което разпоредил изпращане на уведомлението и на посочения настоящ адрес. Длъжника не е намерен и на настоящия му адрес, поради което и на този адрес е извършено залепване на уведомление. Съобразно изричната разпоредба на чл. 47, ал. 7 от ГПК, редът за връчване на уведомление / чл. 47, ал. 1 - 5 от ГПК /, се прилага и при връчване на заповед за изпълнение, поради което възражението за ненадлежното връчване на заповедта за парично изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК е неоснователно.

Възражението наведено пред настоящия състав на съда във връзка с чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК за това, че издадената заповед за изпълнение не е била надлежно връчена на С., тъй като адресната му регистрация в студентските общежития в гр. Русе била временна, не се споделя от настоящата инстанция. Същият е имал задължението, след като е променил настоящия си адрес и е живял на друг такъв, е следвало в срок от 30 дни да депозира заявление, за да заяви промяната в настоящия си адрес, като посочи новия си настоящ адрес / чл. 99 от Закона за гражданската регистрация /. Като не е изпълнил това свое задължение и не е заявил промяната на настоящия си адрес, Н.С. не може сега да черпи права от неправомерното си поведение. Съобразно чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация, постоянния адрес на гражданите е адреса за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Длъжникът обаче не е бил намерен на постоянният му адрес и не се е намерило лице, което да приеме съобщението. Съдът не кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка – Р С, която твърди, че на постоянния адрес не е залепвано уведомление. Тази свидетелката е майка на длъжника и в този смисъл съдът я намира за заинтересована от изхода на делото. Това означава, че с нейните показания не се оборва отразеното от връчителя в съобщението, както и факта на залепяне на уведомление, удостоверен от него.

С оглед изложеното, искането за приемане на възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК, се явява неоснователно и трябва да бъде отхвърлено, поради което съдът не следва да уважава направеното искане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Воден от горното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл. 423 ГПК на Н.Б.С. *** и съдебен адрес *** - чрез адв. Н. Йорданов, срещу Заповед № 2821 / 04.11.2914 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1749 / 2014 г. по описа на Районен съд Разград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане във възражението на Н.Б.С. за обезсилване на Заповед 2821 / 04.11.2914 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1749 / 2014 г. по описа на Разградски районен съд и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.