ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 13.07.2015г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На тринадесети юли, две хиляди и петнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВГрД № 164 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.407 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Г.Г.Г., П.Г.Г. и В.Г. Г., последният действащ чрез своя баща и законен представител Г.Г.Г., против разпореждане на РС Разград по гр.д. № 974 / 11г. по описа на същия съд, за издаване на изпълнителен лист. В жалбата излагат доводи относно неговата незаконосъобразност – твърдят, че липсва разпореждане на районния съд за издаване на изпълнителен лист, че във въззивното решение липсва диспозитив за предварително изпълнение на съдебния акт и че издаването на изпълнителен лист е от компетентността на въззивния съд. Молят за обезсилване на изпълнителния лист.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Районен съд Добрич

Въззивният съд, след проверка на процесуалните действия, извършени до този момент по делото, констатира следното: С решение № 170 / 2.07.2014 г. по гр.д. № 974 / 11г. по описа на РС Разград Г.Г.Г., П.Г.Г. и Г.Г.Г. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете В.Г. Г. са осъдени да заплатят на РС Добрич в равни части сумата 14 489,14 лв., представляваща липса за периода 1.04.2007г. – 9.10.2010г., ведно със законната лихва от 3.10.2010 г. С решение № 4 / 27.01.2015г., постановено по в.гр.д. № 291 / 2014г., ОС Разград е потвърдил първоинстанционното решение в посочените по-горе части.

Към настоящия момент делото е висящо пред ВКС по постъпила касационна жалба от Г.Г.Г., П.Г.Г. и В.Г. Г., последният действащ чрез своя баща и законен представител Г.Г.Г..

На 9.03.2015г., след постановяване на въззивното решение е постъпила молба от РС Добрич за издаване на изпълнителен лист. Молбата е изпратена на РС Разград, който с разпореждане от 11.03.2015г. е постановил издаването на изпълнителен лист. Такъв е издаден на 12.03.2015г. и съгласно същия Г.Г.Г., П.Г.Г. и В.Г. Г., последният действащ чрез своя баща и законен представител Г.Г.Г. са осъдени да заплатят на РС Добрич в равни части сумата 14 489,14 лв., представляваща липса за периода 1.04.2007г. – 9.10.2010г., ведно със законната лихва от 3.10.2010 г., съобразно диспозитива на постановеното съдебно решение.

При установените по-горе факти и обстоятелства въззивният съд намира частната жалба за неоснователна. Съгласно чл.404 т.1 ГПК, подлежат на принудително изпълнение както влезлите в сила решения и определения на съдилищата, така също и осъдителните решения на въззивните съдилища. Разграничението, направено в правната норма, следва да се тълкува в смисъл, че и невлезлите в сила въззивни решения, с които се потвърждават осъдителни решения на първоинстанционния съд, също подлежат на принудително изпълнение, без да е необходимо в тях изрично да се съдържа диспозитив за предварително изпълнение. Следователно, решение № 4 / 27.01.2015г., постановено по в.гр.д. № 291 / 2014г. по описа на ОС Разград, представлява годно изпълнително основание.

Съгласно чл.405 ал.2 ГПК, компетентен да издаде изпълнителния лист в хипотезата на чл.405 т.1 ГПК, е първоинстанционният съд. В разглеждания случай такъв се явява РС Разград. Същият съд на 11.03.2015г. е постановил разпореждане за издаване на изпълнителния лист.

Обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен поради пълното му съответствие със закона.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение частната жалба на Г.Г.Г., П.Г.Г. и В.Г. Г., последният действащ чрез своя баща и законен представител Г.Г.Г., против разпореждане от 11.03.2015г., постановено от РС Разград по гр.д. № 974 / 11г. по описа на същия съд, за издаване на изпълнителен лист.

Определението e окончателно /вж. т.6 от ТР № 1 / 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.