ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград  06.07.2015 г.

 

 

Разградски окръжен съд на шести юли две хиляди и петнадесета година в закрито заседание в състав:

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

                                                                                                         ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА  

                                                                                           

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

ч. в. гр. дело № 172 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.

 Образувано е по частна жалба на “ Кредихелп “ ООД, ЕИК 201284228, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “ Люлин “, бул “ Петър Дертлиев “ № 4, ет. 2, офис 3, представлявано от управителя Л. Р., чрез пълномощник Х. А. М. - юрисконсулт, срещу Разпореждане от 04.05.2015 г., постановено по гр. дело № 162 / 2015 г. по описа на РС-Исперих, с което е оставено без уважение възражението на дружеството за местна неподсъдност на делото и искането му за прекратяване на производството по предявените срещу него  искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4,и чл. 262 вр. с чл. 128 вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ и изпращането му на местнокомпетентния съд – РС гр. София.

В жалбата са наведени оплаквания, че съдебният акт не е наименован правилно – вместо  с определение, съдът се произнесъл с разпореждане. Настоява се, че съдебният акт по същество е и неправилен, като се иска отмяната му и изпращане на делото на компетентния съд. Твърди се, че в случая чл. 114 ГПК, на който се е позовал районният съд, е неприложим, тъй като цитираната разпоредба се отнася само за спорове, при които работникът или служителят все още полага труд, но не и в случаите, при които трудовото правоотношение е прекратено.

В писмен отговор насрещната страна З. А. Р. – К. оспорва жалбата, счита определението за правилно и настоява да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 162 / 2015 г. по описа на ИРС е образувано по предявени от З. А. Р. – К. срещу “ Кредихелп “ ООД, ЕИК 201284228 обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4,и чл. 262 вр. с чл. 128 вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ. Не е спорно по делото, че ищцата е работила в при ответното дружество.

 С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото, като е поискал изпращането му на компетентния съд, а именно Районен съд – София. С обжалваното Разпореждане ИРС е оставил без уважение направеното искане по съображения, черпени от чл. 114 ГПК.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 114 ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото където обичайно полага своя труд. Целта на нормата е да се облекчи защитата на икономически по–слабата страна по трудовото правоотношение. Подсъдността по чл. 114 ГПК е особена и е изключение от общите правила относно подсъдността – чл. 105 ГПК, както и 108, ал. 1, изр. първо от ГПК. Освен това подсъдността по чл. 114 ГПК е изборна – право на ищеца е да избере къде да предяви иска, съответно, исковете си и правото на избор принадлежи единствено на него. След като правото на избор е надлежно упражнено, то не може да бъде дерогирано по възражение на ответника или пък служебно от съда.

Доводите в частната жалба, че чл. 114 ГПК бил приложим само относно спорове, при които работникът или служителят все още полагал труд, но не и в случаите, при които трудовото правоотношение е прекратено, съдът намира за неоснователни, защото нормата не съдържа подобно ограничение. От подсъдността по чл. 114 ГПК могат да се ползват работниците/служителите и по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ – в този смисъл е и Определение № 582/13.10.2010 г. по ч. гр. д. № 422/2010 г., ГК, ІV г. о. на ВКС на РБ.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно, а жалбата срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “ Кредихелп “ ООД, ЕИК 201284228 със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “ Люлин “, бул “ Петър Дертлиев “ № 4, ет. 2, офис 3, представлявано от управителя Л. Р. чрез пълномощник Х. А. М. - юрисконсулт, срещу Разпореждане от 04.05.2015 г., постановено по гр. дело № 162 / 2015 г. по описа на РС-Исперих, с което е оставено без уважение възражението на “ Кредихелп “ ООД, ЕИК 201284228 за местна неподсъдност на делото и искането за прекратяване на производството по предявените срещу него искове по чл. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4,и чл. 262 вр. с чл. 128 вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ и изпращането му на местнокомпетентния съд – РС – гр. София.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страната.

 

Председател:                                  Членове: 1.                              2.