ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 06.07.2014 г.

Разградски окръжен съд на шести юли две хиляди и петнадесета година в закрито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. гр. дело № 181 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Б.И.Б. *** против Определение № 1606 / 16.06.2015 г., постановено по гр. д. № 659 / 2015 по описа на РС - Разград.

С обжалваното определение първоинстанционният съд оставил без уважение молбата на Б.И.Б. за освобождаване от държавна такса.

Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да го освободи от заплащане на държавна такса. Излага доводи, че няма достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса.

Разградският окръжен съд, в настоящия си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, установи следното:

Частната жалба е подадена в законния срок, поради което разглеждането й е допустимо.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Това е така, тъй като, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, при произнасяне по молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса, съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното положение, здравословното му състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Видно от представената от ищеца декларация, той е пенсионер по болест от 2005 г.с пенсия за инвалидност 2-ра група с ТРН 74 %. Не получава други доходи. Поради влошено здравословно състояние закрил регистрираната на негово име фирма. Не притежава недвижими имоти, няма дялове или акции в търговски дружества и не членува в кооперации. Няма братя и сестри. Разведен е от 2002 г. и от тази година живее с 89-годишната си майка, за която се грижи. Получава месечни помощи за транспорт и лекарства в размер на 19.00 лв.

В допълнително подадена от ищеца декларация, същия сочи, че през 2002 г. закупил л.а. за 3 500.00 лв., произведен през 1991 г. Поради невъзможност да обслужва автомобила, през 2005 г. предоставил с пълномощно автомобила на синът си. В същата декларация ищеца заявил, че поради тези съображения, както и че от седем години е във влошени отношения със синът си, не посочил, че притежава автомобил.

Предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди против Кооперация “ КООПЕРАЦИЯ “ ЕКИП – 7 “ е с цена 24 800 лв.

След служебно предприетите от съда действия е установено, че от м. юли 2014 г. и понастоящем получаваната от ищеца пенсия е в размер 421.84 лв. В жалбата си ищеца сочи, че от пенсията му се удържат два потребителски кредита в размер на 138.00 лв.

През 2002 г. ищеца се разпоредил със съсобствен недвижим имот общо за сумата 3 622.90 лв. В жалбата си ищеца твърди, че цената на тази сделка била 20 000 лв., а имота бил СИО.

През 2010 г. ищеца се разпоредил с недвижим имот – нива с площ от 40 дка за сумата 13 804 лв. Ищеца притежавал имота в съсобственост с още едно лице. От приложен договор за аренда от 24.08.2009 г. се установява, че ищеца отдал под аренда, освен нивата от 40 дка, така и нива с площ от 20.500 дка

През 2014 г. ищеца се разпоредил с друг съсобствен недвижим имот за сумата 2 572.70 лв. Ищеца притежавал имота в съсобственост с още две лица.

Съгласно чл. 83, ал. 2 т. 1- 7 от ГПК по молба за освобождаване от такси и разноски, съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация ; семейно положение„ здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други констатирани обстоятелства. Декларацията за имуществено състояние само един от изброените критерии, имащи значение за основателността на молбата. При извършването на проверка дали ищеца разполага с достатъчно средства за заплащане на следващата се държавна такса, съдът не е ограничен единствено и само от посоченото от него в декларацията, а може и е длъжен да отчете и всички други обстоятелства, установени по делото и имащи отношение към молбата за освобождаване от държавна такса.

В декларацията си ищеца не посочил размера на получаваната от него пенсия. Твърди, че живее в едно домакинство с майка си, но не сочи размера на получаваната от нея пенсия. Притежанието на л.а. декларирал едва с допълнителната декларация, след като съдът установил, че ищеца притежава в собственост автомобил. От приложения договор за аренда от 2009 г. се установява, че ищеца притежава в собственост с В.П.К. два недвижими имота. От представения н.а. от 2010 г. се установява, че двамата се разпоредили с единия от двата недвижими имота. Няма данни за разпореждане с другият имот. От представената от ищеца декларация не се установяват имената на неговата майка, с която твърди, че живее в едно домакинство.

Така събраните по делото доказателства поставят под съмнение истинността на посоченото в декларацията и се явяват достатъчно да обусловят неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса. До същия краен извод правилно е стигнал и първоинстанционният съд, поради което частната жалба срещу определението следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на Б.И.Б., ЕГН ********** против Определение № 1606 / 16.06.2015 г., постановено по гр. дело № 659 / 2015 г. по описа на РС-Разград.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.