О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 08. 07. 2015г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Валентина Димитрова

Ирина Ганева

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. гр. д. № 183 по описа за 2015 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от И.А.Б. *** чрез пълномощник против Определение от 05. 05. 2015 г. по гр. д. № 1880/ 14г. по описа на РС Разград, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС София. В жалбата се излагат доводи, че определението е необосновано, незаконосъобразно и жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и да върне делото на РС Разград за продължаване на съдопроизводствените по него.

Въззиваемата страна „Селур Фарма” ЕООД гр. София чрез пълномощник е депозирала писмен отговор на частната жалба, в който се излагат доводи за нейната неоснователност.

Съдът намира, че частната жалба е допустима, а по същество неоснователна.

Пред РС Разград е било образувано настоящото производство по предявена искова молба от И.А.Б. *** против „Селур Фарма” ЕООД гр. София . Ищецът е изложил твърдение, че с ответника е бил в трудово правоотношение от 11. 05. 2014 г. до 17. 07. 2014 г. и за този период от време, последният не му е заплатил трудово възнаграждение. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати такова. В срока по чл. 131 ГПК с депозирания писмен отговор, ответникът е направил възражение за местна подсъдност с твърдението, че не е приложима разпоредбата на чл. 114 ГПК, тъй като ищецът не е полагал труд в предприятието в гр. Разград. След изготвения доклад по делото по реда на чл. 312 ГПК и дадените указания на страните, ищецът в писмен отговор е заявил, че дейността на ответника се е осъществявала в гр. Разград и в гр. Русе и е направил искане делото да се разгледа от РС Разград. Представил е сключения на 10. 05. 14 г. между страните трудов договор, в който е уговорено, че приема да изпълнява в „Селур Фарма” ЕООД длъжността „Началник, цех”. В проведеното открито с. з. по делото на 05. 05. 14 г. съдът е приел, че не са налице доказателства ищеца да е полагал труд за ответника в съдебния район на РС Разград и след като не е уговорено в трудовия договор мястото на полагане на труд, различно от седалището на ответника, следва да се счита, че мястото на полагане на труд е по седалището на ответника в гр. София, което обуславя и местната подсъдност на иска пред СРС.

С оглед на така изложеното, определението на районния съд, като краен резултат е законосъобразно. Предвидената в чл. 114 ГПК специална подсъдност е изборна и е предоставена на определени лица, поради което не може да се прилага служебно от съда, а само когато ищецът е основал подсъдността пред сезирания от него съд с наличието на визираните в тези норми предпоставки. В конкретния случай, подадената от частния жалбоподател искова молба не съдържа изрично обосноваване на компетентността на сезирания съд – Разградски районен съд. В исковата молба липсват каквито и да било твърдения, че същият е полагал труд в предприятие на ответника в гр. Разград. Съображения за избора на РС Разград, като местно компетентен по предявения иск са изложени в депозирания т. нар. писмен отговор, в който ищеца е заявил становище за неоснователност на релевираното от ответника - работодател възражение за местна подсъдност по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК, като е обосновал подаването на исковата молба пред Разградския районен съд с мястото на полагане на труд. С оглед диспозитивното начало на процеса, при решаването на въпроса за местната подсъдност, е следвало да бъде извършена преценка от съда единствено относно наличието на предпоставките за приложимост на изборната подсъдност по чл. 114 ГПК, предвид обстоятелствата, на които се позовава ищеца. След като в исковата молба ищецът не е обосновал компетентността на сезирания РС Разград с разпоредбата на чл. 114 ГПК, още след постъпването на възражението за местна подсъдност по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК от ответника, предвид седалището на последния, районният съд е следвало да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото на местно компетентния районен съд, съобразно общата разпоредба на чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, който е Софийски районен съд. Макар и по-късно постановено, определението на районния съд за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на местно компетентния СРС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава Определение от 05. 05. 2015 г. по гр. д. № 1880/ 14г.по описа на РС Разград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.