О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…

 

Разград

 
 


20.VІІ.2015

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                  Град                                           

2015

 
                                                 съд                                                                                   

     20.VІІ.

 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

   ЛАЗАР МИЧЕВ

 

 

 

 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   РАЯ  ЙОНЧЕВА

 ВАЛЕНТИНА  ДИМИТРОВА

 

 

 

 
                                                                      ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

   

2015

 

    №194

 

 Ч.В.гражданско

 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

            Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК. 

             С обжалваното  Решение №206/5.VІ.2015г., постановено по реда на чл.251 ГПК,  първоинстанционният съд е оставил  молбата на жалбоподателите за тълкуване на Решение №361/7.Х.2014г. без разглеждане,  като недопустима  поради изпълнение на съдебния акт, чието тълкуване се иска. Изводът си за изпълнение на съдебния акт е   обоснова с приложените като доказателства  - протокол и   скица за проведено, в изпълнение на постановеното по реда на чл.108 ЗС и влязло в сила съдебно решение, трасиране по границата на двата имота, притежавани в съседство от страните. 

           Недоволни от така постановеното „решение”, чрез процесуалния си  представител по пълномощие –адв.Д.Д.,     Д. М.  Р. и Х.Б.Р. обжалват същото като  недопустимо, необосновано, незаконосъобразно  и неправилно . На релевираните основания молят за неговата отмяна.   Оспорват възведения от първоинстанционния съд извод за   доказано от въззиваемата изпълнение на  решението, чието тълкуване се иска.   Навеждат се доводи за незаконосъобразност на извършеното, по приложения от нея протокол трасиране, поради липса на съдебен акт, допускащ извършването на такова по границата на имотите от Агенция по кадастъра. 

               В законоустановения  и предоставен ѝ за това срок, насрещната по жалбата страна е депозирала писмено становище, оспорващо основателността ѝ.  Твърди, че жалбоподателите са присъствали при трасирането на имота, твърдяно  нея като действие по изпълнение на влязлото в сила осъдително решение, но са „отказали” подписване на съставения в този смисъл Протокол обр. 0540.

Съдът, като провери обжалвания съдебен акт, представените доказателства и изложените оплаквания, намери за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от оправомощена страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е  основателна.

                  По молба вх.№1622, депозирана на 8.V.2015г. от Д. М.  Р. и Х.Б.Р., в качеството им  на ответна по гр.д.№643/2013г. страна,  пред ИРС е било образувано производство по чл.251ГПК за тълкуване на постановеното по делото Решение №361/7.Х.2014г. С което  молителите  са били осъдени да отстъпят собствеността и предадат на ищцата Л.М. владението върху 171.72кв.м., намиращи се в западната част на   дворно място, цялото от  1 979 кв.м., с идентификатор 46913.120.51 по плана на с.Малък Поровец, Исперихска община . В тази си част, решението чието тълкуване се иска не  е било обжалвано и  е влязло в сила през м.Х.2014г.  След влизането му в законна сила е издаден и изпълнителен лист.

 В подадената по реда на чл.251ГПК молба са  изтъкнати доводи, за неяснота на изразената от съда воля    при определяне  на конкретните граници, между които се заключава местонахождението на процесните 171.72кв. м. площ, представляващи част от дворно място с идентификатор цялото от  1 979 кв.м., с идентификатор 46913.120.51 по плана на с.Малък Поровец, Исперихска община, за които  с вл. в сила Решение №361/7.Х.2014г. по гр.д.№643/2013г състав на ИРС е приел за установено, че са собственост на въззиваемата М. и е осъдил жалбоподателите да ѝ отстъпят владението им.

В законоустановения срок е подаден отговор от ищцата в производството пред първостепенния съд - Л.М., в който същата  навежда аргументи за недопустимост на   изразеното  с молбата искане, тъй като влязлото в сила съдебното решение, чието тълкуване се иска,  вече е изпълнено. В подкрепа на твърдението си е депозирала като писмени доказателства   Протокол №4/27.ІІІ.2015г., в който   е посочено, че изпълнение на постановеното с вл. в сила Решение №361/7.Х.2014г. по гр.д.№643/2013 на ИРС е извършено трасиране на  проектна граница между двата съседни имота, съответно в собственост на жалбоподателите и на въззиваемата.

При така установената фактическа обстановка и с оглед представените по делото доказателства, районният съд е счел, че в настоящия случай е налице хипотезата на  чл. 251, ал. 2 ГПК, тъй като решението, чието тълкуване се иска, вече е било изпълнено. В този смисъл се явява постановен обжалвания съдебен акт, титулуван от решаващия съд  като  решение, но представляващ по правната си същност преграждащо хода на производството по чл.252 ГПК определение.  Постановеното в диспозитив на обжалваното „решение”, не сочи на произнасяне по същество, а има характер на преграждащ  хода на производството по чл.251 ГПК съдебен акт.  От което и по аргумент на чл.252ГПК се следва извод, че по правната си същност, като   постановен   по хода, а не по същество на сезиращата го с производството по чл.251 ГПК молба, обжалваният съдебен акт има характер на определение. Неправилно, но не в степен на съществено процесуално нарушение, водещо до извод за недопустимостта му, в титулната му част обжалваният акт е посочен от решаващия съд като решение.

                 С оглед изложената фактическа обстановка, Разградският окръжен съд намира от правна страна следното:

Тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на официално, авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. То цели да отстрани конкретна неяснота относно изявената воля на решаващия орган спрямо всички и завинаги.

Законът предпоставя допустимостта на искането за тълкуване на съдебните актове в зависимост от съществуването на правен интерес от извършването му. Именно поради тази причина законодателят е счел, че такъв интерес не е налице, когато решението е изпълнено, при това – изцяло.

По делото е безспорно установено, че въз основа на постановеното в нейна полза осъдително решение, въззиваемата се е снабдила с изпълнителен лист. Не се твърди и не се доказва наличие на образувано по същия и висящо между страните изпълнително производство.

Твърди се, че в изпълнение на решението    процесния имот е трасиран, означен и координиран по кадастралния план на града, за което е съставен и приложеният като доказателство Протокол от 27.ІІІ.2014г., изготвен по реда на чл.60, ал.3 от Н-ба №3/2005  за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. По външните си белези, процесният Протокол сочи на допуснато по см. на чл. 62, ал.5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри нарушение,  тъй като е издаден като при акт   за непълноти и грешки в кадастралния план .  Същият не е подписан от жалбоподателите като заинтересовани от действията по трасирането лица. Твърдението, че те са присъствали, но са отказали подписването му, се явява опровергано от съдържанието на самия протокол, на чиято доказателствена сила се е позовала въззиваемата. Ноторно е, че  отказът да бъде подписан един документ, в случая частен свидетелстващ такъв, се удостоверява с подписите на свидетели, към дата на отказа.

Между страните е налице влязло в сила съдебно решение по спор  за материално право  по чл. 108 от ЗС, което  не сочи границите на реално обособен имот, респ. на установени по границата  между двата съседни имота  параметри за нанасяне на нова или възстановяване на стара кадастрална граница. В този смисъл, самото трасиране, удостоверено с процесния протокол,   е предприето в   нарушение на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/05г за съдържанието, създаването и поддържането на КККР .

 Процесното решение по иска по чл. 108 от ЗС не представлява достатъчно основание в съответствие с чл. 53, ал.2 от ЗКИР ( ДВ, бр.29/2006 г.) за изменение на КК и КР и затова то не е от вида на решенията, визирани в чл. 62, ал.5 от Наредба № 3/2005 г., в изпълнение на които акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересованите носители на вещни права Това е така, защото съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС и ВАС правата на собствениците, чийто имот се владее от несобственик при условията на непълнота и грешка в кадастралната карта и оформен спор за материално право, следва да се реализират с предявяване на установителен иск за правото на собственост към минал момент - този на приемането на КК и КР, т.е. към 2008г. Всяка грешка и непълнота на кадастралната карта - незаснет или неправилно заснет имот, която е свързана със спор за материално право, е основание за предявяване на иска по чл. 53, ал.2, изр. 2 от ЗКИР( ДВ, бр.29/2006 г.), а решението по такъв иск има за предмет установяване правото на собственост върху имота или част от него, но към минал момент-изработването на КК и КР, тъй като тя трябва да отразява вярно имотите според действителните им граници и обема на правото на собственост. Този иск е установителен, но като такъв той не е идентичен с установителната част на иска по чл. 108 от ЗС, който има за предмет защитата на правото на собственост към момента на предявяване на иска. Именно в производството по чл. 53, ал.2, предл.2 от ЗКИР(ДВ, бр.29/2006 г., а към настоящия момент- чл. 54, ал.2 от ЗКИР след изм. ДВ бр.46/13.06.2014 г.), със сила на присъдено нещо се установяват местоположението, границите, размерите и собствеността върху спорния имот, който не е заснет или е неправилно заснет.

Следва да се отбележи, че предприетото по искане на въззиваемата трасиране не представлява действие по изпълнение на решението, чието тълкуване се иска. Приложеният Протокол обр.0540  няма действието на доброволно или принудително предаване на спорните части от имота, индивидуализирани като предмет на развилия се между страните спор по ч.108ЗС. Защото, съставителите  на Протокола и на процесната скица-АГКК и СГКК , не са органи на принудително изпълнение.  

            Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът намира, че  

 

 

 Обективирания с  обжалвания акт извод, за недопустимост на подадената от жалбоподателите молба за тълкуване на вл. в сила Решение №361/7.Х.2014г. по гр.д.№643/2013 на ИРС, поради изпълнение на същото  е несъответен на установените по делото . Същият следва да се отмени, а делото върнато за продължаване на дължимите по същество на чл.251 ГПК съдопроизводствени действия.

           Водим от горното, Съдът:

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

       

            ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№643/2013г- по опис на ИРС  Решение №206/5.VІ.2015г.   по гр.д.№643/2013г., имащо  характер на преграждащо хода на образуваното му по молба на  Д. М.  Р. и Х.Б.Р. производство  по чл.251 ГПК за тълкуване на вл. в сила  Решение№361/7.Х.2013г. и

       ВРЪЩА делото за продължаване на дължимите по същество на чл.251 ГПК съдопроизводствени действия.

           На осн.чл.274, ал.4 ГПК определението РОС не подлежи на обжалване.

           

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.