ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 

Гр. Разград,24.09.2015 г.

 

 

Разградски окръжен съд на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в закрито заседание в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

                                                                      ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА                

                                                                                          

Като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в. ч. гр.  дело № 198 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

         Депозирана е частна жалба от „Депозирана е частна жалба от „Рони-2007”, ЕООД, със седалище гр.Хасково и адрес на управление ж.к.”Орфей”№27б, вх.А, ет.2, ап.10, ЕИК 126729496, представлявано от Р.Ш.Ш. ,подадена чрез адв.Е. К. от АК-Силистра срещу Определение от 02.07.2015 г.,постановено по гр.дело №546/2015 год.по описа на ИРС.С атакуваното определение съдът е приел за недопустим предявеният от дружеството иск срещу  Г.С.Р. *** на правно основание чл.240,ал.2 от ГПК.Прекратил е производството по делото ,като е върнал депозираната искова молба.Отхвърлил е искането на дружеството за допускане на обезпечение по предявеният иск чрез спиране на изпълнението на образуваното срещу него изп.дело №20153310400073 по описа на СИС при РРС с взискател Г. Р..В жалбата се сочи ,че атакуваното определение във всичките му части е незаконосъобразно и се прави искане за неговата отмяна,с искане да се допусне обезпечение на предявения иск и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения.

         Дружеството-ищец сезирало Исперихски  районен съд с искова молба, на правно основание чл.240,ал.2 от ГПК, предявена срещу Г.С.Р. ***,с която моли съда да приеме за установено ,че не дължи на ответницата на осн.чл.226,ал.2 от КТ сума в размер на  6210.00 лв.,представляваща обезщетение за причинени от него ,в качеството му на работодател вреди ,поради незаконно задържане на трудовата й книжка след прекратяване на трудов договор между тях,дължимо за периода 01.02.2013 г.-31.07.2104 г., както и лихва за забава в размер на 945.78 лв. и разноски в размер на 300 лв.Горните суми са присъдени в полза на Г.Р. с неприсъствено Решение №11/08.01.2015 г.,постановено по гр.дело №541/2014 г.по описа на РС Исперих.

         Въз основа на влязлото в сила решение по гр.дело №541/2014 г.Г.Р. се снабдила с изпълнителен лист,въз основа на който било образувано изп.дело №73/2015 г. по описа на ДСИ при ИРС ,като с исковата молба се прави искане за обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнителното производство.

        В исковата молба се излагат твърдения ,че работничката Г.Р. самоволно,неизвестно кога е преустановила работата си в дружеството и е напуснала същото,което обстоятелство не е било известно на представляващия дружеството към датата на постановяване на неприсъственото решение ,както и ,че на 16.06.2015 г.бивша работничка в дружеството,М.Б. с писмо във Фейсбук уведомила работодателя,че заедно двете с ответницата Г.Р. пътували за Германия. 

С атакуваното определение ИРС приел така предявеният иск за недопустим.Върнал исковата молба ,отхвърлил искането за спирането на образуваното между страните изпълнително производство и прекратил производството по делото.

         РОС в този си състав, съобразявайки наведените оплаквания направи  следните правни изводи: Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

         Въззивният съд напълно споделя мотивите на РС по отношение недопустимостта на  предявения иск и съответно неоснователността на искането за спиране на изпълнителното производство като обезпечителна мярка.,като препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК.

Намира също така за необходимо да отбележи , че от съществено значение за отношенията между страните е наличието на прекратено или още съществуващо трудово правоотношение и съответно при прекратено такова задържането или не от работодателя на трудовата книжка на работника.Дружеството-работодател, което вече е узнало за постановеното неприсъствено решение, с исковата молба не навежда нито новооткрити обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, които да не са могли да й станат известни или с които да не е могла да се снабди своевременно до приключването на гр.дело №541/2014 г. по описа на ИРС.Такова доказателство не е и не може да бъде соченото по-горе писмо.

  Водим от изложеното ,разградският окръжен съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02.07.2015 г., постановено по гр. дело № 546 / 2015 г. по описа на РС Исперих.

         Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

 

Председател:

 

 

   Членове: 1.

 

 

                 2.