ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ……… / 24.09.2015г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На двадесет и четвърти септември, две хиляди и петнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Ч.в.гр.д. № 207 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.121 ГПК.

Подадена е частна жалба от А.Х.М. чрез пълномощник, против определение № 1687 / 25.06.2015г., постановено по гр.д. № 828 / 2015г. по описа на РС Разград, с което делото е прекратено пред този съд и исковата молба е изпратена за разглеждане по подсъдност на СРС. В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и върне делото на РРС за продължаване на съдопроизводствените действия пред този съд.

Въззивният съд, след преценка на становищата на страните и депозираните от тях доказателства, констатира следното:

С исковата молба А.Х.М. е предявил обективно съединени искове против „БТК”ЕАД гр.София. Първият иск е с правно основание чл.82 в.в. с чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 330лв. като обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на сключен договор. В условията на евентуалност на първия иск е предявен иск за заплащане на същата сума като обезщетение за неоснователно обогатяване с посочено от ищеца правно основание чл.59 ЗЗД. А.М. е предявил в условията на кумулативност иск за осъждане на ответника да заплати сумата 2000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД. В подадената искова молба ищецът не се е позовал на изборната подсъдност, уредена в чл.113 и чл.115 ГПК.

Отвод за местна подсъдност на спора е направен от ответника в срока по чл.119 ал.3 ГПК с отговора на исковата молба.

При това положение, въззивният съд счита подадената частна въззивна жалба за неоснователна. Изборната подсъдност по чл. 113 ГПК, на която А.М. се позовава за първи път едва в частната жалба, е предоставена на определена категория лица за защита на техни права въз основа на съответния специален закон и не може да бъде прилагана служебно от съда, а само когато ищецът е основал подсъдността пред сезирания от него съд с наличието на определените предпоставки. В този смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС със задължителен характер (вж. напр. определение № 438 / 5.07.2012г. по ч.т.д. № 404 / 2012г. на I т.о.; определение № 1000 /6.11.2012 г. по ч.т.д. № 569 / 2012 г. на II ТО; определение № 544 / 11.07.2011г. по ч.т.д. № 503 / 2011г. на II т.о). В разглеждания случай исковата молба не съдържа изрично обосноваване на компетентността на РС Разград с качеството на потребител на ищеца, последният не е изложил и факти и обстоятелства за качеството си на потребител в това правоотношение по смисъла на чл.113 ГПК.

Въззивният съд прави същият извод и по отношение на кумулативно съединения иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Подсъдността по чл.115 ГПК е изборна и за нейното приложение важат същите правила, приложими за подсъдността по чл.113ГПК – не може да бъде прилагана служебно от съда, а само когато ищецът се е позовал изрично на специалната подсъдност пред сезирания от него съд. Това в случая не е сторено. Ищецът не се е позовал нито изрично на специалната подсъдност, нито е посочил мястото на извършване на деликта – в обстоятелствената част на молбата се съдържа единствено твърдение за изтегляне на сумата 330лв. от банковата му сметка, без да се конкретизира мястото на това действие. Тази неконкретизираност не позволява на съда да приеме евентуална компетентност на РРС.

Обстоятелствата, на които ищецът позовава прилагането на специалната подсъдност по чл.113 и чл.115 ГПК е направено за първи път едва в частната въззивна жалба, поради което въззивният съд ги приема като несвоевременно заявени, съобразно ограничението на чл.266 в.в. с чл.278 ал.4 ГПК. Аргумент в подкрепа на извода, че въпросите, свързани с местната подсъдност, могат да се повдигат до подаването на отговора на исковата молба, се съдържа и в разпоредбите на чл.119 ал.3 и чл.120 ГПК.

След извършена служебна справка в ТР при АВ по партидата на ответника, въззивният съд установи, че седалището му е в гр.София. При липса на позоваване в исковата молба на специалната изборна подсъдност по чл.113 и чл.115 ГПК, намират приложение чл.105 и чл.108 ал.1 изр.1 ГПК. Предявените искове следва да бъдат разгледани от съда, в чийто район е седалището на ответника, поради което компетентен да разгледа исковете се явява Софийски районен съд. Определението на районния съд е правилно и законосъобразно. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение частната жалба на А.Х.М. против определение № 1687 / 25.06.2015г., постановено по гр.д. № 828 / 2015г. по описа на РС Разград.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, съгласно т.9 б.”в” от Тълкувателно решение № 1 / 2013г. на ОСГТК на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.