О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Разград

29.ІХ.2015г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

29.ІХ.

2015

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В закрито заседание в следния състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Председател :

Членове:

Ч.в. гражданско

№ 233

2015

като разгледа докладваното от съдия ЙОНЧЕВА

дело по описа за година.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р.П., против Определение №2235/17.VІІІ.2015г. по гр.д.№1384/2015г.на РРС, с което на частния жалбоподател е било отказано освобождаване от заплащането на държавна такса, дължима по предявен от него иск за дължимо му се от Прокуратура на РБългария обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000,00лв., претендирани на осн. чл.49ЗЗД във вр. с чл.6, ал.1 КЗПЧ.

В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му и постановяване на ново такова, с което да бъде освободен от заплащане държавни такси и деловодни разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съгл. чл. 274, ал. 1 т. 2ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството, с което жалбоподателят е сезирал първостепенния съд е исково, при изрично указан материален интерес и на основание, предпоставящо квалифицирането на предявения от него иск като оценяем. От което и по правилото на чл.71 и сл. ГПК, условие за неговата допустимост и редовност от формална страна е наличието на доказателства за внесена по сметка на сезирания съд държавна такса. Проверка в този смисъл е служебно дължима от сезирания с иска съд. Видно от постановеното по реда на чл.131 ГПК Разпореждане №2234/17.VІІІ.2015г., РРС не е констатирал нередовност на иска поради невнасяне на следващата се за редовността му държавна такса. Която, при заявения материален интерес от 10 000,00лв., по правилото на чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК се следва в размер на 400,00лв. В случая, размера на защитимия интерес е предоставен изцяло на преценката на ищеца, включваща и преценка за възможностите му за покриване размера на следващата се, за допустимостта и редовността му, държавна такса.

С подаване на исковата молба, в приложение на същата, жалбоподателят е депозирал молба за освобождаването му от внасяне на държавна такса и декларация, в която собственоръчно и под страх от наказателна отговорност е декларирал наличие на визираните в чл.83, ал.2 ГПК предпоставки : че не реализира доходи по трудов договор, търговска дейност, ренти или на други договорни основания; чуе не притежава на свое име движимо и недвижимо имущество; че не е семеен и няма задължения към свои низходящи.

Нормата на чл. 83, ал.2 ГПК е със социален характер и гарантира достъпа до правосъдие на лица, които нямат обективна имуществена възможност да осигурят средства за заплащане на дължимите държавни такси.

Обстоятелствата, които съдът е длъжен да съобрази при преценка дали следва да бъде уважена отправена до него молба за освобождаване от държавна такса и разноски са посочени в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. Наличието или липсата на основания за освобождаване от заплащане на държавна такса е въпрос фактически, който се преценява във всеки отделен случай въз основа на предоставените от молителя данни за неговото имуществено и семейно състояние. За да остави молбата без уважение, първоинстанционният съд се е позовал на служебно известни му по делото обстоятелства за успешно реализирана от ищеца защита по гр.д.№841/2014г. по опис на РРС, по което с вл. в сила решение №216/30.VІІ.2014г. му е било присъдено парично обезщетение в размер на 4 000,00лв.

Настоящият състав не споделя доводите, изложени от първоинстанционния съд. Предвидената в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК възможност за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси и разноски в производството е изключение от общото правило на чл. 71 и чл. 76 от ГПК за дължимите се от страните разноски по производството, поради което се прилага само в изрично визирания в разпоредбата случай. Съгласно текста на нормата, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценката си съдът взема предвид наличието на предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК, а именно доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. В попълнения от ищеца образец на декларацията не се съдържат всички релевантни за преценка основателността на искането данни, съответни на нормативните изисквания по чл. 83, ал.2, т.1-7 ГПК. Ако в хода на състезателното производство се установи разминаване и съответно навярно деклариране, това ще е основание за търсене на съответната отговорност, но не следва да бъде причина за отказ да се разгледа молбата по същество и съответно да се откаже искането за освобождаване.

Постановявайки атакуваното определение, с което е отказал освобождаването на молителя от внасяне на изискуемата се за допустимостта на предявения от него иск държавна такса, РРС е дал оценка на факти, за които по делото не съществуват доказателства и за събиране на каквито, на жалбоподателя не са давани изрични указания. В този смисъл е поставена под съмнение пълнотата на подадената декларация, което настоящият състав намира като основание за оставянето й без движение до депозиране на изискуемите се по см. на чл.83 ГПК доказателства.

Съдържанието на декларацията за семейно и имотно състояние само по себе си обосновава извод за затруднено материално положение, вкл. за разплащане на държавна такса в посочения размер.

По обуславящите изхода на спора правни въпроси по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е налице трайно установена съдебна практика . РРС не е съобразил предпоставките за приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, в съответствие с утвърдената практика, съгласно която преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от такси и разноски се основава на доказателства за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото. Въпрос на фактическа преценка на съда при спазване на тези критерии е да приеме за установено дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите в цялост или частично.

Въззивният съд намира, че представената декларация не е достатъчно по см. на чл.83 ГПК доказателство относно сем. и имотно състояние на молителя, доколкото за установяване на тези обстоятелства, законодателят изисква доказателства, различни от издадената под страх от нак. отговорност декларация. В тази насока неправилно първоинстанционният съд е придал особено значение на успешно реализираната от жалбоподателя по исков път защита по чл.49 ЗЗД, тъй като, на първо място, предположението за реализирана от това облага остава само предположение, а не констатирано обстоятелство по смисъла на  чл. 83, ал. 2, т. 7 ГПК. липсват доказателства за предприети от жалбоподателя действия по реализиране на вземането му, а в тази насока не са му давани и указания.

На второ място – съществуващите очаквания за реализиране на доходи от присъдено в полза на молителя обезщетение, не могат да обосноват извод за наличие на възможност за внасяне на държавната такса към настоящия момент. Доколкото, длъжник по следващото му се вземане е държавата, срещу която възможостта му да реализира изпълнителен процес се явява препятствана от предвидените в чл.519 ГПК ограничения.

По изложените съображения съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение №2235/17.VІІІ.2015г. , постановено по гр. д. № 13846/2015 г. по описа на РРС , с което е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаването м,у от внасяне на държавна такса и разноски по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК и

ВРЪЩА делото на РРС за провеждане на производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съобразно дадените указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.