ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 01.10.2015 г.

Разградски окръжен съд на първи октомври две хиляди и петнадесета година в закрито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. гр. дело № 234 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба, подадена от “ Енерго-Про Продажби “ АД гр. Варна, ЕИК 103533691, чрез пълномощник – адв. Н. Б., против Определение № 1655 / 23.06.2015 г., постановено по ч. гр. дело 991 / 2015 г. по описа на РС-Разград, с което е обезсилена издадената по реда на чл. 410 от ГПК Заповед № 1553 / 10.06.2015 г. за изпълнение на парично задължение по заявлението на “ Енерго-Про Продажби “ АД гр. Варна, срещу С.Ш.М. и е прекратено производство по делото. В жалбата се твърди, че не е налице тъждество между предмета на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и предмета на гр. дело № 1129 / 2012 г. по описа на РС-Разград. Изтъква се, че в заповедното производство съдът няма право да извършва проверка дали вземането съществува. Риска от подаване на възражение срещу заповедта се носи от заявителя, който като последици следва да понесе задължението да води исково производство. Целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали то е спорно. Отправя се молба за отмяна на обжалвания съдебен акт и искане да бъдат дадени указания на заповедния съд за издаване на Заповед за изпълнение, съгласно съдържанието на заявлението.

Насрещната по жалбата страна С.Ш.М. не депозира отговор на частната жалба.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства намери частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното определение заповедният съд приел, че в случая следва да бъде зачетена задължителната сила на влязло в сила съдебно решение, между същите страни за същото вземане. В подаденото в срок възражение длъжника С.М. сочи, че не дължи сумите по издадената заповед, тъй като за същите е налице влязло в сила Решение № 386 / 04.01.2013 г. по гр. дело № 1129 8 2012 г. по описа на РС-Разград. Приложено е копие от решението.

С горното решение е прието за установено, че за клиентски номер 1800081784, абонатен номер 0305301017, С.Ш.М. ***, ЕГН **********, не дължи на “ Енерго-Про Продажби “ АД гр. Варна сумата 1881.60 лв. по фактура № 0149598256 / 15.06.2012 г., начислена за консумирана ел. енергия за периода 17.12.20111 г. – 13.06.2012 г. Решението е влязло в сила на 28.05.2013 г.

Жалбоподателя сезирал РС-Разград със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 5000 / 05.06.2015 г., по което е образувано гр. дело № 991 / 2015 г. Като длъжник по заявлението е посочена С.Ш.М. ***, ЕГН **********. Размера на задължението е определен на 1881.60 лв., като се претендира и мораторна лихва размер на 570.84 лв.

Като обстоятелства от които произтича вземането кредитора посочил, че за периода от 17.12.2011 г. до 13.06.2012 г. доставил на абоната С.Ш.М. ел. енергия за сумата 1881.60 лв., с адрес на потребление в с. Мортагоново, ул. “ Люлин “ № 7, абонатен номер 0305301017 и клиентски номер 1800081784. Твърди се, че ел.енергията е потребена, но неотчетена поради неизправност на СТИ. Размера на сумата е определен въз основа на методика за преминала ел. енергия, отчитаща характеристики на електромера, проверен чрез извършване на техническа проверка, обективирана в протокол № 3261 / 13.06.2012 г. и не представлява дължима сума по фактура за ел.енергия, отчетена от СТИ, поради което не представлява корекция на сметка. Като правно основание длъжника посочил чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 183 от ЗЗД.

Със заявлението се претендира същата сума като главница, за същия период, за същия адрес, за същите клиентски и абонатен номер. Като акцесорно вземане, претенцията на мораторна лихва не променя този извод. Налице е идентитет и между страните. Независимо от това, че в заявлението кредитора е посочил, че е различно основанието, съдът намира, че е налице тъждество и в основанията..

В производството по установителния иск, по което е налице влязло в сила съдебно решение, съдът е приел за установено между страните, че длъжника не дължи сумата 1881.60 лв., начислена за консумирана ел. енергия за процесния период. Същите обстоятелства се излагат като обстоятелства от които произтича вземането и в заявлението по чл. 410 от ГПК. Самото посочване, че в случая не става дума за корекционна процедура и не представлява дължима сума по фактура, не дава основание да се приеме, че се касае за друго вземане.

При наличието на тъждество и в основанието на претенцията, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Спора между страните е решен с влязло в сила съдебно решение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1655 / 23.06.2015 г., постановено по ч. гр. дело 991 / 2015 г. по описа на РС-Разград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: Членове: 1. 2.