О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

6. Х.2015г.

Разградски окръжен

година Град

2015

съд

6.Х.

закрито

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

2015

№243

въззивно ч.гр.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 и чл.548ГПК.

С Определение №1963/17.VІІ.2015г. състав на РРС е прекратил образуваното му на производство гр.д.№621/2015г. поради недопустимост на подадената от Ю.Г.А. и Я.Г. молба за установяване факта на настъпилата в Р Турция смърт на техните родители- М.Я.К., родена на 7.VІІІ.1915г. в гр.Разград тяхна майка и техния баща Г.А. К., роден на 15.Х.1913г в гр. Разград.

Недоволни от преграждащото хода на делото определение, Ю.Г.А. и Я.Г.А. обжалват същото чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Ж.Чобанов. Твърдейки незаконосъобразност и необоснованост, молят за неговата отмяна и за връщане на делото за продължаване на следващите се по същество на искането им по ч.548ГПК съдопроизводствени действия.

Въззивният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие следното:

Гражданско дело № 621/2015 г. е било образувано на производство пред РРС по молба на Ю.Г.А. и Я.Г. за установяване факта на смъртта на тяхната майка М.Я.К., родена на 7.VІІІ.1915г. в гр.Разград и техния баща Г.А. К., роден на 15.Х.1913г в гр. Разград, заявена като настъпила по отношение и на двамата в Република Турция, съответно на 16.ХІІ.1989г. и на 17.І.1990г.

От изложените в обстоятелствена част факти, относимо на волеизявеното в петитум на молбата, се следва квалифициране на търсената от тях защита като такава по реда на чл.548 ГПК връзка с чл. 542 и следващите от ГПК. В какъвто смисъл е и правилно дадената му от първоинстанционния съд квалификация.

Интерес от образуваното по молбата им производство по чл.548ГПК жалбоподателите са обосновали с отказа на Община Разград : да признае документите, издадени им от турските власти за удостоверяване на настъпилата в Турция смърт на техните родителите; да състави акт за смъртта на родителите им и да им издаде удостоверение за наследници . Като в молбата си изрично са посочили, че Общинската администрация е мотивирала отказа си с непредставяне на документ, издаден от турските власти за идентичност на имената, с които родителите им са били записани в Р Турция .

В качеството си на заинтересована по см. на чл.544, ал.1, т.3 ГПК страна, Община Разград е възразила писмено срещу допустимостта на образуваното по молбата на жалбоподателите производство, твърдейки несъответствието й с формалните изисквания на чл.548 ГПК за начало на писмени доказателства, удостоверяващи отказ на турските власти да снабдят молителите със съответния акт за гражданско състояние, респ. с изискуемите се по см. на чл.27 от Наредба №РД-02-20-9/21.V.2012г. документи за гражданство и идентичност в имената.

Със свое Разпореждане №../11.VІ.2015г.РРС оставя подадената от жалбоподателите молба без движение, предоставяйки им, считано от съобщението, едноседмичен срок за представяне на изискуемите се по см. на чл.548 ГПК доказателства, възпроизвеждайки в указанията си буквално текста на законовата разпоредба.

В предоставеният им срок, чрез процесуалния си представител по пълномощие молителите са заявили, че не разбират дадените им от съда указания. В отговор на което , със свое Разпореждане №…/30.VІ.2015г. отново разяснява на молителите, че към молбата им се следва прилагане на документ, доказващ отказ или невъзможност на турските власти да удостоверят факта на смъртта на посочените като техни родители лица.

С обжалваното Определение №1963/17.VІІ.2015г. РРС е приел, че в дадения им срок молителите не са отстранили констатираните нередовности на молбата и е прекратил производството по делото. Приел е също така, че молбата е недопустима, тъй като абсолютна процесуална предпоставка за установяване на факти, настъпили в чужбина, е да бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът.

Като в случая, по отношение на лицата за които се иска установяване на факта на смъртта , в мотив за недопустимост на сезиращото го по реда на чл.548 ГПК производство, РРС е приел, че самите молители представят в превод от турски на български: Акт с рег.№17369/22.ХІІ.1989г. за смърт на лицето М.К., по баща Я. – починала на 16.ХІІ.1989г. в болница „Хасеки”, Истанбул , съставен от упоменати в документа дл. лица по образец на ЕГР на РТурция-Мернис, съгласно изселническо удостоверение, заверен нотариално и с апостил съгл. Хагска конвенция от 5.Х.1961г.; Препис извлечение от Акт с рег.№377/29.ХІ.2013г. за смърт на лицето Г. Куле, починал на 17.І.1990 в Кючюкчекмедже, Истанбул,съставен от упоменато в документа дл. лице по образец, заверен нотариално и с апостил съгл. Хагска конвенция от 5.Х.1961г.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 548 от ГПК, когато фактите по чл. 542 от ГПК, в това число – факта на смърт на лице, са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тази глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът, като доказването на тази пречка става с документи, издадени от компетентните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане.

Допустимостта на производството за установяване на факт с правно значение, настъпил в чужбина, съгласно разпоредбата на чл. 548 ГПК, е поставена и в зависимост от отказа на чуждите органи да удостоверят този факт. Нуждата от тази предпоставка е резултат от установената по правило компетентност на органите на чуждата държава, която важи, както за съставянето на официални документи за тези факти, така и за тяхното установяване по реда на чл. 542 и сл. ГПК. Доказването на отказа се извършва с удостоверение на чуждия орган или на Министерството на външните работи. Същото важи, когато поради отношенията, в които се намира нашата държава с чуждата държава, не е възможно да се прави искане до чуждата държава за подобно удостоверяване. В настоящата хипотеза тези условия не са били налице - не е направен отказ от компетентните органи на Турция и не е налице невъзможност за отправяне на такова искане от молителите.

В настоящия случай не само, че не се представят доказателства от молителите, че не могат да се снабдят с необходимия им документ или със заместващото го удостоверяване от органите на република Турция, а напротив – самите те представят в заверен превод документи, наименувани "препис – извлечение от акт за смърт" на лицето, сочено като техен баща и акт за смърт на лицето, сочено като тяхна майка . При това положение, не е налице изискуемата от закона процесуална предпоставка за провеждане на производство по чл. 548 от ГПК за установяване по съдебен ред факта на настъпила в чужбина смърт на посочените лица, а именно – молителите да не могат да се снабдят с необходимите документи или заместващо удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактите, в случая – република Турция.

Следва да се посочи, че действуващото законодателство предвижда възможност издадения чуждестранен охранителен акт да бъде признат от общината по постоянния адрес на лицето, като отказа да бъде признат подлежи на обжалване пред съответния административен съд.

Изложените съображения обуславят извод за недопустимост на производството. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 278 от ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ю.Г.А. и Я.Г.А., подадена чрез процесуалният им представител по пълномощие-адв.Ж.Чобанов против Определение №1963/17.VІІ.2015г. по гр.д.№621/2015г. по опис на РРС, с което като недопустимо е прекратено образуваното по молбата им производство по чл.548ГПК за установяване факта на настъпилата в Р Турция смърт на техните родители- М.Я.К., родена на 7.VІІІ.1915г. в гр.Разград тяхна майка и техния баща Г.А. К., роден на 15.Х.1913г в гр. Разград.

Определението може да се обжалван с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на частните жалбоподатели, при доказано наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК,

Председател: Членове: 1. 2.