ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ……… / 1.12.2015г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На първи декември, две хиляди и петнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Ч.в.гр.д. № 289 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Подадена е частна жалба от Р.Я.П. против определение № 3108 / 4.11.2015г. по гр.д. № 1384 / 2015г. по описа на РС Разград, с което е постановен отказ от освобождаването му от държавни такси и разноски по делото. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като РС не е отчел релевантните за разглеждания случай факти и представените във връзка с тях доказателства. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи молбата му за освобождаване от такси и разноски.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК ответникът Прокуратурата на РБ, представлявана от прокурор в РП Разград, депозира писмен отговор, в който излага становище относно неоснователността на частната жалба и предлага на съда да потвърди определението на РС Разград.

Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следното: Р.П. е предявил иск, с който моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образувано срещу него наказателно преследване, което е продължило извън разумния срок. Ищецът сочи, че му е повдигнато обвинение на 12.03.1996г., а наказателното производство е прекратено от РС Нови Пазар на 6.10.2010г. Р.П. е дал правна квалификация на иска по чл.49 ЗЗД в.в. с чл.6 §1 ЕКПЧ.

Заедно с исковата молба Р.П. е подал молба за освобождаване от държавни такси и разноски, към която е приложил дедкларация, че не притежава движими и недвижими имоти, не е семеен, не работи и няма доходи, не получава рента, наеми, дивиденти и др. С разпореждане № 2803 / 7.10.2015г. съдът е указал на П. да представи доказателства относно семейното и имотното си състояние, както и доказателства за предприети от него действия по реализиране на вземането му от 4 000лв., за което на съда е било известно присъждането му в полза на ищеца като обезщетение по вече приключило гражданско дело. Указанията са получени лично от ищеца на 13.10.2015г.

В срока за събиране на доказателства е получена справка от ПРБ относно изплащане на горепосоченото обезщетение и копие от платежно нареждане, видно от което на 19.03.2015г. на Р.П. е преведена сумата 6 171,99лв. /включваща 4 000лв. главница и 2 171,99лв. лихва/ на посочената от същия банкова сметка, ***ражданско дело изпълнителен лист.

На 16.10.2015г. Р.П. е подал чрез администрацията на Затвора – гр.Белене заявление, с което е уведомил съда, че търпи наказание лишаване от свобода и поради това срокът за събиране и представяне на доказателства във връзка с освобождаването му от такси и разноски е твърде кратък. Освен това е изразил становище, че искът му е по ЗОДОВ, поради което такива не се дължат предварително. С разпореждане № 2924 / 20.10.2015г. районният съд е продължил срока за представяне на доказателства по чл.83 ал.2 ГПК с две седмици, както и е указал на ищеца да внесе ДТ в размер 400лв. /без да определя срок за внасянето/, за което следва да представи и платежен документ.

С обжалваното в настоящото частно въззивно гражданско производство определение, районният съд е приел, че продълженият срок за представяне на доказателства е изтекъл на 3.11.2015г., а молителят не е представил изискуемите в чл.83 ал.2 ГПК документи. Отделно от това, съдът е направил извод, че ищецът би могъл да изплати без затруднения дължимата държавна такса за завеждане на иска, предвид сумата от 6 171,99лв., с която разполага.

Въззивният съд напълно споделя изводите на районния съд, с които е оставена без уважение молбата на П. за освобождаване от такси и разноски. Освобождаването винаги е свързано с анализ на конкретните факти и обстоятелства по делото, включващи преценка на съотношението между размера на дължимите такси и разноски от една страна и от друга –финансовото състояние на ищеца, изводимо от предпоставките на чл.83 ал.2 т.1 – 7 ГПК.

Съгласно съдебната практика със задължителен характер, намерила израз в Решение № 210 / 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о., искът за обезщетение на вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на приключило дело в разумен срок по чл.6 §1 ЕКПЧ, е с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ и се разглежда по особения ред на този закон, в два случая: 1) делото, по което е допуснато нарушението, е приключило с окончателен акт към датата на влизане в сила на ЗИДЗОДОВ – 15.12.2012г. (ДВ бр. 98/2012 г.) и не са изтекли повече от 6 месеца от постановяване на окончателния акт и 2) делото, по което е допуснато нарушението, е образувано и приключило с окончателен акт след посочената по-горе дата на влизане в сила на закона. Допустимостта на този иск е обусловена от изискването за изчерпване на административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и липсата на постигнато споразумение (аргумент от чл.8 ал.2 ЗОДОВ).

Искът за обезщетение на вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на приключило дело в разумен срок по чл.6 § 1 ЕКПЧ се квалифицира и разглежда по общия ред, когато делото, по което е допуснато нарушението, е приключило с окончателен акт към датата на влизане в сила на ЗИДЗОДОВ – 15.12.2012г. (ДВ бр. 98/2012 г.) и са изтекли повече от 6 месеца от постановяване на окончателния акт. Допустимостта на този иск не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8 ал.2 ЗОДОВ. Особеният ред на закона, който ги изисква, е изключен (аргумент от обратното на § 9 ПЗР на ЗОДОВ).

Видно от изложението в обстоятелствената част на исковата молба (както между впрочем и от приложеното към делото НОХД № 165 / 2010г. по описа на РС Нови Пазар), наказателното производство, по отношение на което Р.П. излага твърдение, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на воденето му извън разумния срок, е приключило с определение на РС Нови Пазар, постановено на 6.10.2010г., вл. в сила на 22.10.2010г. Прилагайки цитираната по-горе съдебна практика, въззивният съд приема, че предявеният иск не попада в приложното поле на ЗОДОВ, а следва да се разгледа по общия ред на чл.49 ЗЗД в.в. с чл.6 § 1 ЕКПЧ. За този иск следва да се внесе държавна такса, която съгласно чл.1 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, се формира като 4 % от цената на иска, или в случая е 400лв.

В дадения му от районния съд срок ищецът не е представил изискуемите по чл.83 ал.2 ГПК доказателства, които да установяват невъзможност за заплащане на държавната такса. Декларацията служи като доказателство единствено за имущественото състояние на ищеца, по аргумент от чл.83 ал.2 т.2 ГПК. За всички останали обстоятелства П. е имал задължението да представи документи, установяващи доходите на него и семейството му, семейното му положение, здравословното състояние, трудовата заетост и други обстоятелства от значение за неговото финансово състояние, което не е сторил. Въззивният съд констатира допуснат процесуален пропуск от страна на РС, който обаче не се отразява на крайния извод. Ищецът е получил указанията за представяне на доказателства по чл.83 ал.2 ГПК на 13.10.2015г. и даденият му от съда едноседмичен срок е изтекъл на 20.10.2015г. Продълженият от съда двуседмичен срок е започнал да тече от 21.10.2015г., съгласно чл.63 ал.2 изр.2 ГПК и е изтекъл на 4.11.2015г. Обжалваното определение е постановено на същия ден, т.е. в последния ден от дадения на ищеца срок. Въззивният съд констатира, че и към тази дата ищецът не е изпълнил указанията на съда. При това положение допуснатото от съда процесуално нарушение не е съществено и не променя направения извод. Ищецът е представил доказателства – медицински рецепти и фактури за закупени лекарства, едва с частната жалба, която е подадена на 13.11.2015г. Ето защо същите не следва да се вземат предвид, като представени след изтичане на срока, даден на ищеца от районния съд.

При съпоставяне на размера на дължимата ДТ с имуществото, което ищецът притежава – 6 171,99лв., въззивният съд приема, че по отношение на същия не са налице предпоставките за освобождаването му от внасяне на таксата. Предвид липсата на доказателства за задължение за издръжка към други лица (всъщност, ищецът твърди, че не е семеен) и за други разходи, въззивният съд счита, че заплащането й няма да затрудни молителя. Р.П. е получил паричните средства пет месеца преди завеждане на настоящата искова молба, поради което е могъл да планира своите разходи във връзка с реализиране на правата си. Съдът има възможност да извърши преценка и за частично освобождаване от заплащане на таксата, но предвид обстоятелството, че нейният размер представлява 6,48 % от придобитото от ищеца имущество, се налага извод, че заплащането й в пълен размер е напълно във възможностите на ищеца, без същият да бъде поставен пред особени затруднения. Обстоятелството, че търпи наказание лишаване от свобода, не се отразява на горния извод, защото не води до намаляване на размера на неговото имущество, нито го поставя пред задължение за извършване на други финансови разходи.

При подаване на частната жалба Р.П. не е внесъл ДТ за обжалване, която е в размер на 15лв. Съгласно чл.77 ГПК и съобразно изхода от повдигнатия правен спор, същият е останал задължен за внасянето й и следва да бъбде осъден да я заплати.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение частна жалба от Р.Я.П. против определение № 3108 / 4.11.2015г. по гр.д. № 1384 / 2015г. по описа на РС Разград.

На основание чл.77 ГПК осъжда Р.Я.П. да внесе по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса в размер на 15лв.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.