ОСОБЕНО мнение на съдия Йончева по вгрд №287/2015г. по описа на РОС:

Не споделям фактическите и правни изводи на взетото с мнозинството на съдебния състав решение за неоснователност на предявените от жалбоподателката искове.

От фактическа страна намирам, че с ангажираните от нея доказателства, ищцата доказва, че претърпените от нея вреди са резултат от спъването й в забитото от ответника и пред гаража му арматурно желязо. Изложени в този смисъл, твърденията й в обстоятелствената част на исковата молба се явяват подкрепени от гласните доказателства. Които, като относими към заключението на назначената по делото СМЕ намирам, че следва да бъдат кредитирани.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като е приел, че ищцата не е доказала причинна връзка между получените от нея вреди и действията на ответника по монтиране на процесната метална скоба. Като от фактическа страна, мотивирайки се с установените при оглед на място наклон и неравност в терена, както и с диагностицираното по отношение на ищцата хронично заболяване-диабет, е приел, че всяко едно от тези обстоятелства може да е причина за падането на ищцата. Поради което, твърдението й, че довелото до травмите падане е резултат от спъване във въпросната скоба се явява недоказано с категоричност.

Обстоятелство, че на датата на инцидента пред ползваната от ответника гаражна клетка е имало поставена метална скоба, не се отрича от него. Същото се явява доказано и от показанията на разпитания по делото св.Славчо Петров. Монтирането на скобата е било извършено от ответника с цел да обслужва ползваната от него гаражна клетка. Скобата е ползвана за застопоряване на гаражната врата при отворено положение и е монтирана върху прилежащия към гаража му терен, представляващ част от задблоково пространство, предназначено за преминаване на пешеходци. Въпросното „съоръжение” представлява забито и бетонирано в терена арматурно желязо, завито под формата на скоба и стърчащо над повърхността на терена, на отстояние около метър от гаража. Относимо към дата на предявяване на иска, същото било премахнато лично от ответника.

Разпитаните по делото свидетели , последователно и независимо един от друг, при отсъствие на каквато и да е заинтересованост от изхода на делото, описват по идентичен начин мястото на инцидента и ситуирането на тялото на пострадалата при падането й с крака в непосредствена близост до въпросната скоба. И тримата свидетели живеят и работят в непосредствена близост до мястото на инцидента, добре познават същото, възприели са въпросната скоба като опасност за преминаващите. На процесната дата твърдят, че теренът не е бил заледен или заснежен. Към 17:55-18:00, когато възприемат инцидента с пострадалата, твърдят , че мястото все още не е било осветено. Това според тях в голяма степен затруднява възприемането на скобата от преминаващите като препятствие. Св.Манасиева и Демирова не са възприели самото падане, но поради непосредствената си близост до инцидента се оказват първите притекли се на помощ на пострадалата. При първия си контакт с тях, жалбоподателката споделила , че се е спънала в нещо. Както бе посочено по горе, тялото и било паднало с лице към терена с крака, в близост до въпросната скоба. Която свидетелките възприели като препятствието, в което пострадалата се е спънала и паднала. И както казва св.Манасиева „Добре, че кракът й не се е заклещил”. Което, относимо на установеното от СМЕ, обяснява липсата на следи от увреждане по краката на пострадалата. В тази насока следва да бъде отбелязано, че през зимата се носят затворени обувки и ботуши, които предпазват крака от такова нараняване.

Също от заключеното на СМЕ приемам за изключен варианта, пострадалата да е паднала в резултат на диабетното заболяване.

Получените от пострадалата увреждания са установени преимуществено в лявата част на тялото й-лице, ръка, крака. По делото не се спори, че получаването им е в резултат на падането й по очи върху терена, както и че тежестта при падането е поета от лявата й ръка, довело до счупване на последната. Логично е при залитане на тялото й, мисълта на пострадалата да е била насочена към това, как да се предпази, а не как точно е паднала. Разположението на получените от ищцата увреждания, изключва падането й да е в резултат на залитане поради диабетно заболяване на ищцата. Нито пред свидетелите, нито пред приелият я по спешност лекар, жалбоподателката не е заявила симптоми на диабетна криза. А същите са характерни и разпознаваеми, и от лица, непритежаващи медицинско образование. Свидетелките не сочат в показанията си на такива симптоми.

По метода на изключването, от фактическа страна възприемам като единствена причина за падането на пострадалата, спъването/препъването й във въпросната метална скоба. Което от правна страна сочи на причинна връзка между получените при падането увреждания и действията на ответника по монтиране, респ. необезопасяване на въпросната скоба. Респ. на основателност на предявените от ищцата искове. С това си поведение ответникът е нарушил общото правило да не се вреди другиму.

Искът за имуществени вреди се явява безспорно доказан и по размера си от 1 111,00лв. По отношение на неимуществените такива намирам за справедливо обезщетение в размера на 5 000,00лв. От които 4 000,00 лв. в обезщетение за травмата, притежаваща характеристиките на средна телесна повреда--счупване на лъчева кост на лява ръка в областта на гривнената става. Ръката на пострадалата е била иммобилизирана. Наложила се е оперативна намеса, което й е причинило допълнителни болки и страдания, и е довело до продължаване на оздравителния период. В порядъка на 2,5-3месеца. Пострадалата е възрастен човек, със съпътстващо уврежданията заболяване-диабет.

В размера на 1 000,00лв. се следва обезщетяване на по8страдалат за останалите претърпени от нея и леко изразени по степен увреждания-охлузвания, контузия на долна устна с кръвонасядане и разкъсване на лигавица, разклащане втора степен на първи долен зъб вдясно, на първи и втори долни зъби вляво.

Ответникът, в чиято тежест е доказването на поддържаното в този смисъл възражение, не ангажира доказателства, от които да следва извод за причиняване или съпричиняване на вредите от самата пострадала.

Намирам, че с изложените в обстоятелствена част на исковата молба обстоятелства, относимо на заявеното в петитум, търсената от ищцата защита предпоставя института на обективната отговорност за вреди от вещ, намираща се под надзора на ползващият се от нея ответник. В този смисъл намирам, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество на действително предявеният му на производство иск. Което е основание за обезсилването му и за постановяване на решение по същество на предявения иск.

Съгласно незагубило значението си на задължителна практика ППВС № 17/63 г. възможно е отговорността да се ангажира и на двете основания, ако вредите са настъпили в резултат както на вещта, така и от виновното поведение на лицето.

Съдия:

ДГ