Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр.Разград, 08.05.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито
съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и петнадесета година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНКА
ВАСИЛЕВА
СВЕТЛА РОБЕВА
С
участието на секретар М.Н.
и прокурор СЕЗГИН О.ОВ разгледа докладваното от съдия
ВАСИЛЕВА в.н.о.х.д. № 343/2014г. и за да
се произнесе взе предвид, следното:
С
Присъда № 31 от 12.09.2014г. постановена по
н.о.х.д.№ 55/2014г. Исперихският районен съд е признал подс.В.Р.В. ***
за невинен в извършване на престъпление по чл.285, в.в.с чл.131, ал.1, т.2,
предл. 3, в.в. с чл.130, ал.1 от НК и по
чл.387, ал.1 от НК, на основание чл.304 НПК е оправдан по тези обвинения.
Съдът е признал подс.И. Б.М. *** за невинен в извършване на престъпление
по чл.131, ал.1, т.2, предл. 3, в.в. с чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.304
НПК е оправдан по това обвинение.
Съдът е отхвърлил гражданския иск на Е.З.З.
*** срещу подсъдимите В. и М. за причинени
неимуществени вреди размер на
15 000 лв., като неоснователен и недоказан; отхвърлен е като неоснователен
и недоказан и гражданския иск на Е.З.З. *** срещу подс. В. за имуществени вреди в размер на 1 776, 96 лв.
Срещу така постановения съдебен акт е
постъпил протест от Районна прокуратура-Исперих. В протеста се посочва, че
присъдата е неправилна и необоснована; в допълнителните писмени съображения към
него се излагат доводи и съображения за сочените пороци на присъдата.
Предлага се, отмяна на присъдата и
постановяване на друга, с която подсъдимите В. и М. да бъдат признати за
виновни по обвиненията за извършени престъпления по чл.285 и по чл.131 от НК,
да бъдат освободени от наказателна
отговорност по чл.78а от НК с налагане на адм.наказание, а по отношение на
деянието по чл.387 НК протестираната
присъда да бъде потвърдена.
В с.з. прокурорът поддържа протеста,
излага съображенията си за това, като
подчертава, че по отношение на деянието по чл.387 от НК не е подаден протест.
Срещу присъдата е постъпила жалба от
адв.Р.В.- повереник на ч.обвинител и граждански ищец Е.З. и на гражданския ищец
Е.З.. В жалбата се посочва, че присъдата
както в наказателната, така и в гражданската ѝ част е неправилна, тъй
като е необоснована и е нарушен материалния закон.
В с.з. при редовност в призоваването
гражданския ищец Е.З. не се явява; ч.обвинител и граждански ищец Е.З. лично и чрез повереника адв.Р.В. /за
двамата/ поддържа подадената жалба. Излагат се, доводи и съображения за
сочените в жалбата пороци, както и за съществени нарушения на процесуалните
правила. Иска се, отмяна на присъдата и постановяване на осъдителен съдебен акт
и уважаване на предявените граждански искове, алтернативно, отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на
възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след
цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:
Протестът и жалбата са процесуално
допустими като подадени в срок от надлежни страни в процеса против съдебен акт
подлежащ на въззивен контрол. Разгледани по същество се явяват неоснователни,
по
следните съображения и правни изводи:
Установено
е, че подс.В. бил назначен и работел като разузнавач IV степен в
Сектор БОП- гр.С., към ГД БОП - МВР. Към м.март 2013 год. подс.В. по заместване
изпълнявал функциите на длъжността -
Началник на Сектор БОП към ТЗ при ГД БОП МВР-гр.С. и в качеството си на
такъв, бил служител от категория Г II степен
по ЗМВР.
Подс.М. бил назначен и работел като
полицейски служител - младши разузнавач
/издирване/ в сектор криминална полиция към РУ „Полиция” към ОД на МВР- гр.С..
Установено е, че на 14.02.2013г. в Сектор БОП
е получен сигнал за неизвестно лице – чужд гражданин притежаващ огнестрелно
оръжие, който живеел на семейни начала с Й.Р. в с.В., ул.”В.”- №9, общ.Д.. Във
връзка с този сигнал в сектора било образувано оперативно дело в хода, на което
по предложение на подс.В., регистрирано
под № 19 СС-276 от 22.03.2013г. в ОД МВР- С. е бил изготвен план за
установяване на лицето, неговото задържане и изземване на боеприпасите,
намиращи се в обитаваната от него къща в с.В.. Предложението било прието от
Директора на ОД МВР-С.- св.Ив.И.. Със Заповед №3-4/22.03.2013г. на Директора на
ОД МВР-С. е било утвърдено извършване на
специално мероприятие със служители на ОД МВР-С., РУП, СТЗБД /специализирано
тактическо звено за бързи действия/ и БОП.
В СТЗБД били включени служителите: подс.И.Б.М., свидетелите
Ц. К., И. Г., Н. П. от РУП-С., св.С. Г. от Сектор ПП при ОД МВР-С., св.А. А. от Сектор СОД при
ОД МВР-С. със служебни автомобили „Фолксваген Транпортер” с рег.№ *** и „Лада Нива” с рег.№ ***. От страна на Сектор БОП- С. били включени подс.В. - в качеството на ръководител на операцията,
инспекторите св.Д.М., Н. В. и В. В. и
разследващ полицай В.В.. От РУП- Д.-служителите Д. Б. и Ч. Х..
Въоръжението било по щат, бронежилетки и
ленти за принудително спиране на МПС. В утвърдения план са били предвидени два
варианта за действия- територията на с.В. и пътя от с.В. до с.Черник, общ.Д.,
обл.С..
Установено е, че рано сутринта на
23.03.2013г. полицейските служители атакували дом находящ се в с.В., на ул.”В.”
- № 9 и установили огнестрелни оръжия и боеприпаси но, обитателя на къщата –
чуждия гражданин не бил установен. За намерените и установени огнестрелни
оръжия и боеприпаси било образувано ДП № Б-7/2013г. по описа на СБОП-С.
за престъпление по чл.339 от НК. Видно и от материалите по това ДП и образуваното н.о.х.д.№ 132/2013г.
по описа на Районен съд-гр.Д., приобщено
към доказателствения материал по настоящото дело при полицейската акция в къщата и действията по
започналото разследване е била намерена и иззета и лична карта със снимка – ЛК
№ 189412717 на името на С. М. М., с ЕГН:********** но, от извършената справка в
информационната система на МВР се установява, че няма издаван такъв документ за
самоличност, а собственикът на къщата-С.
Н. О. по снимката на личната карта, разпознал обитателя - наемателя на имота,
но с друго име- К..
При така създалата се обстановка след
полицейската акция, продължават оперативно-издирвателните мероприятия по
установяване и задържане на лицето.
В хода на оперативно - издирвателните
мероприятия и провеждащото се
разследване по ДП № Б-7/2013г. по
описа на СБОП – С. се установява, че
издирваното лице е св. Н. К. О. /Н. К. О./- роден на ***г. в гр.Разград,
с ЕГН: ********** с последен известен адрес: ***, който с
влязла в сила присъда на 04.06.2007г. по
н.о.х.д.№ 386/ 2006г. на Разградския окръжен съд е бил признат за
виновен за това,че през 1999г. в с.Средоселци, общ.Исперих е извършил
престъпление по чл.343, ал.2, предл.4, б”б”, предл.1, в.в. с чл.342, ал.1 от
НК, и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 4 години. Установява се,
че присъдата срещу св. Н.О. не е била
приведена в изпълнение, поради укриването му и по искане на прокуратурата от 2007г. е
обявен за общодържавно издирване.
След като разбрал, за полицейската акция в с.В. и за това,че
полицията продължава да го търси св.Н.О. се укрил в с.Браничево.
На 25.03.2013г. чрез прилагане на СРС
служителите от СТЗБД под ръководството
на подс.В. установили, че св.Н.О. се
намира в с.Браничево, обл.С. и ще пътува вечерта за с.Радинград, обл.Разград,
където живеели неговите близки-майка, брат.
През деня св.Н.О. по телефона се свързал със
св.Е.З.З. ***, който работел като таксиметров шофьор и управлявал таксиметров
лек автомобил „Форд Фиеста” с рег.№ ***, собственост на брат му – св.Е.З.З..
Двамата се познавали много добре от 2005г., тъй като св.Н.О. посещавал и
пребивавал при близките си в с.Радинград,
от където са и двамата братя З.. Св.Н.О. поискал от св.Е.З. с таксито да отиде
в с. Браничево, да го вземе и откара в
с.Радинград, където щял да нощува. Свидетелят се съгласил и същият ден вечерта,
след 18,00 ч. с управлявания от него лек таксиметров автомобил тръгнал за с.Браничево, като по телефона
получавал указания за пътя от св.Н.О.. По телефона св.Н.О. се осведомявал от
св.Е.З. и за това, дали пътят е „чист”,
дали има полиция.
След
пристигането на св.Ер.З. ***, св.Н.О. се качил в автомобила, седнал на
предната седалка до водача и тръгнали
за с.Радинград. По пътя св.Н.О. разказал на св.Ер.З., че са го търсили
от полицията. По същото време в края на с.Браничево двата автомобила от СТЗБД
изчаквали таксиметровия автомобил. Таксиметровият автомобил управляван от св.Ер.З. със св.Н.О.
напуснал с.Браничево, минал покрай село
Гусла, навлязъл на територията на област Разград, минал покрай селата Духовец,
Подайва, Владимировци и се насочил към с.Богданци. Полицейските служители от
двата служебни автомобила на ОД МВР-С. – свидетелите и подсъдимите В. и М. разбрали, че таксиметровия автомобил
е минал по друг път и знаейки, че в този автомобил пътува издирваното от тях
лице – св.Н.О., както и мястото за
където пътува – с.Радинград, обл.Разград, тръгнали в тази посока за да го
издирят и догонят. На влизане в с.Богданци те забелязали, че отпред се движи
издирвания от тях лек таксиметров автомобил. Разположението на полицейските
служители в автомобилите, с които се движели било както следва: В микробуса
„Фолксваген Транспортер” – шофьор св.Ц.К., до него отпред на дясната седалка
бил ръководителя на операцията подс.В.,
зад него на втори ред бил подс.М., зад шофьора св.Д.М., на трети ред зад
св.Д.М. седял св.Н.П., заедно със служебно куче; в лекия автомобил „Лада Нива”-
шофьор св.Св.Г., от дясно до него- св.И.Г., зад шофьора св.Т.П.,а до него св.А.А..
Въоръжението на полицейските служители било както следва: подс.В.-пистолет
„Глог-
Съгласно заключението на назначената съдебно
медицинска експертиза в резултат на инцидента пострадалият Е.З. е получил:
огнестрелно нараняване в областта на гърба с входна огнестрелна рана по задната
повърхност на лявото рамо-над горния ръб на лявата лопатка, раневи канал в
меките тъкани под кожата на гърба завършва сляпо с проектил до горния ръб на
дясната лопатка. До външния ръб на горната рана с характерно охлузване на
кожата, също с продълговата /леко овална/ форма. Раневия канал на нараняването
е с посока от ляво на дясно почти хоризонтално и тангенциално на тялото на
пострадалия.
Експертизата заключава, че се касае за
единично огнестрелно нараняване от далечно разстояние, което може да бъде
получено по начин както се съобщава в делото. Уврежданията са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия.
Куршумът изваден от тялото на пострадалия-
св.Е.З., както и 1 бр.куршум и части от куршуми намерени и иззети при огледа на таксиметровия лек
автомобил са били обект на изследване
и подробно описани в заключенията на назначените и извършени
балистични експертизи извършени от експерти при НТЛ при ОД на МВР-Разград.
Експертите са установили, че същите са
части от пистолетни патрони кал.9х19 мм. Куршумът изваден от тялото на св.Е.З.,
е изстрелян от пистолет „Валтер” Р99 с №
030515. Останалите 1 бр.куршум и части от куршум са негодни за идентификационно изследване.
Назначената от въззивния съд съдебно-криминалистическа експертиза,
извършена от специалисти в сектор „Трасология и Балистика” при ЦЕКИ към НИКК-МВР-София установява:
Конструктивните характеристики на двете
метални парчета, извадени при демонтаж на задна
дясна гума на лекия таксиметров автомобил /Ф.К.1/ ги определят като
ризница и сърдечник, части от куршум кал. 9х19. При изследването експертите
установяват динамични следи, за които заключават, че е възможно да са получени
в резултат на рикошет на куршума в пътната настилка, преди проникването му в
гумата на автомобила. Експертите
приемат, че е възможно посоката на изстрела да е отзад-напред спрямо
таксиметровия автомобил, както е описано в свидетелските показания.
Общият вид на металните парчета, извадени при
демонтаж на задна лява гума на таксиметровия автомобил е показан на Ф.К.2.
Металните парчета са с обща маса от 19 гр. Имайки предвид, че куршум кал.9х19
мм е с маса от 7,45-8,04гр., експертите
заключават, че металните парчета извадени от задна лява гума са части от
ризници и сърдечници, най-вероятно от 3 бр.куршуми кал.9х19 мм. Същите са
разкъсани, силно деформирани и състоянието ѝм не позволява да се
изследват следи от рикошет, възможно е това да са куршумите причинили трите нарушения в задната
лява част на таксито, преди проникването ѝм в задната лява гума. Тъй като
в материалите по делото не са налице достатъчно данни за да се определи
еднозначно и категорично точната посока на произведените изстрели експертите
сочат, че ако се приеме, че тези изстрели са причинили нарушенията върху
задната броня, то е възможно изстрелът причинил нарушението намиращо по-назад,
да е с посока отзад-напред спрямо таксиметровия автомобил, както е описано в
свидетелските показания; изстрелите причинили другите две нарушения върху
бронята да са с посока отгоре- надолу,
отзад-напред и отляво-надясно, както е описано в свидетелските
показания.
Общият
вид на куршума намерен и иззет на пода до задна дясна врата в таксиметровия
автомобил е показан на Ф.К.3. След проведеното изследване експертите
установяват, че това е куршумът, причинил нарушението върху предната колонка на
задната лява врата, след което е преминал през стъклото на задната лява врата и
е проникнал в купето на таксиметровия автомобил, където е намерен, и
заключават, че изстрелът е бил с посока отпред-назад, отляво-надясно и
отгоре-надолу спрямо таксиметровия автомобил.
Общият вид на куршума изваден от
тялото на пострадалия-св.Е.З., е показан на Ф.К.4. При изследването върху куршума, експертите установяват наличие
на челна деформация, под ъгъл 80 градуса спрямо надлъжната ос на куршума, с
множество концентрични статични следи, наслоения от бяло прахообразно вещество
и тъмно вещество наподобяващо засъхнала кръв-Ф.К.5, и заключават, че върху куршума
не се установяват следи от рикошет.
Експертите сочат, че куршумът преди да нарани пострадалия е преминал през стъклото на предна лява врата
под ъгъл около 80 градуса. Посоката на изстрела е отляво-надясно спрямо
таксиметровия автомобил, като останалите две копоненти от траекторията на
куршума-отпред-назад и отгоре-надолу, не могат да бъдат еднозначно определени.
Анализът на събраните веществени
доказателства – обект на експертизата и данните по делото, дават основание на
експертите за извода, че таксиметровият автомобил е бил уцелен с шест куршума.
При огледа на таксиметровия автомобил
е установено, че стъклото на предна лява врата е счупено и липсва, а стъклото
на задна лява врата е натрошено, в
цялост и е паднало навътре в купето.
При огледа на полицейския автомобил
Фолксваген, в купето на същия са намерени парчета стъкла. Ако това са парчета
от предно ляво стъкло сочат експертите, то може да се заключи, че изстрелът
поразил стъклото, е бил произведен непосредствено преди момента на
страничния сблъсък между таксиметровия
автомобил и полицейския микробус,
вследствие на сблъсъка, парчетата от счупеното стъкло са попаднали в купето на
микробуса през отворената странична врата. Възможно е заключават
експертите, това да е станало по начина съобщен от И.Б.М...”При прецелване
към гумата, за последващия втори изстрел, таксито рязко намали скоростта, като
това стана точно в момента, в който произвеждах изстрела, блъсна се странично в
нашия автомобил, като тогава част от стъклата на таксито се счупиха и влетяха
върху мен в буса, като изпопадаха в краката ми. Всичко това стана почти едновременно с произвеждането на моя
втори изстрел към задната лява гума.”
Видно от назначената комплексна
автотехническа и оценителна експертиза общата стойност на щетите нанесени на
таксиметровия лек автомобил „Форд Фиеста” възлиза на 1 776,96 лв., а на
полицейския автомобил „Фолксваген Транспортер” – 849,00 лв.
Комплексната съдебно психиатрична и
психологическа експертиза относно, пострадалия Е.З. заключава, че не установява данни за психично заболяване;
не установява данни за патологична интерпретация на ситуацията,
освидетелстваният е действал съобразно неговата интерпретация на обстановката,
но тя в никакъв случай не може да се характеризира с количествени и качествени
нарушения на възприятията и волята; не установява данни за патологични
възприятия, липса на спомен, количествени и качествени нарушения в мисленето,
интелектът е нормален и заключава, че
логиката на мислене не е нарушена; експертите заключават, че показанията
му илюстрират несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на
детайли, последователност и логичност на действията, поради което няма основание
да се обсъжда психотично състояние и наличие на когнитивен дефицит, към момента
на извършване на деянието, който да му пречи да дава достоверни показания по делото,
както да предвиди последиците от своите действия; по време на проведеното
изследване и съотнасяйки информацията от делото, механизма на възприеманата
ситуация от осв.З. е логична и съотнесена с неговия жизнен опит и познания.
Установено е, че с влязло в сила Определение
от 23.07.2013г., постановено по н.о.х.д.№ 132/2013г.на Районен съд –Д. / по ДП
№ Б-7/2013г. по описа на СБОП-С./ е било
одобрено споразумение по силата, на което обв.Н. К. О. се е признал за виновен
в това,че на 23.03.2013г. в с.В., обл.С., без надлежно разрешително е държал
оръжия и боеприпаси: гладкоцевна ловна
пушка, кал.16, 43 бр. боеприпаси,
метателно взривно вещество, черен /димен барут” –
При тази фактическа и правна
обстановка установена от всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства в
производството пред първата инстанция, както и от назначената и изслушана от въззивния съд
съдебно-криминалистическа експертиза крайният правен извод на първоинстнационния
съд за НЕДОКАЗАНОСТ на ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимите В. и М., се явява ПРАВИЛЕН
и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, и се споделя изцяло от въззивния съд в настоящия състав.
Първо, относно възражението на повереника на
ч.обвинител и гражданските ищци срещу присъдата в частта, с която подс.М. е бил
признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.387, ал.1 от
НК. Обвинението срещу подс.В. по този наказателен състав, не е било поддържано
пред първата инстанция от представителя на държавното обвинение, няма подаден протест срещу оправдателната
присъда в тази ѝ част, и се
предлага на въззивния съд в тази ѝ
част, присъдата да бъде потвърдена.
Възражението е неоснователно. Правилно
и законосъобразно подс.В. е бил признат за невинен и оправдан по този
наказателен състав именно, поради настъпилите законодателни промени и принципа на чл.2, ал.2 от НК за приложение на
най-благоприятния за дееца закон; касае
се, за правни изводи и съображения на първоинстанциянния съд, които се споделят
и от въззивния съд, поради което не следва да се преповтарят.
На следващо място, съвкупната преценка
на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства –
обясненията на подсъдимите, които освен средство за защита са и годно
доказателствено средство, показанията на разпитаните свидетели, заключенията на
назначените и извършени експертизи, писмените доказателства, писмените
доказателства съдържащи се и в том –
класифицирана информация, веществените доказателства, заключението на
съдебно-криминалистическата експертиза назначена и изслушана във въззивното
производство, дава основание и на въззивния съд да приеме категорично, че
обвинението срещу подс.В. за
престъпление по чл.285, в.в. с чл.131,
ал.1, т.2, предл.3, в.в. с чл.130, ал.1 от НК
и срещу подс.М. за престъпление по чл.131, ал.1, т.2, предл.3, в.в. с
чл.130, ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин, поради
което всички възражения както на представителя на държавното
обвинение, така и на повереника на ч.обвинител и граждански ищци се явяват
неоснователни и в противоречие със събраните по делото доказателства и
конкретно установените факти и обстоятелства.
При изграждане на становището си за
недоказаност на обвинението въззивният съд даде изцяло вяра на обясненията на
подсъдимите както правилно е приел и първоинстанционния съд.
Подсъдимият, за разлика от свидетелите, не е
процесуално задължен в наказателния процес да говори истината, тъй като обясненията
му преди всичко са средство за защита, поради което от него не може да се
изиска искреност и обективност. Ето защо, истинността и правдоподобността на
обясненията му, следва да бъдат преценявани на общо основание след съвкупната
ѝм преценка с всички останали доказателства по делото при стриктно
спазване на процесуалния регламент за оценка на тези специфични по своята
природа доказателствени средства.
В конкретният случай, на досъдебното
производство при повдигане и предявяване на обвинението и при разпитите в
качеството ѝм на обвиняеми, подсъдимите
В. и М. са заявили, че не се признават за виновни по обвинението срещу
тях и са потвърдили показанията, които са дали първоначално в качеството на
свидетели. В хода на съдебното следствие отново са заявили, че не се признават
за виновни и дават по своя воля и желание, подробни обяснения по обвинението
срещу тях.
Въззивният съд даде вяра на
обясненията на подсъдимите. Първо, обясненията ѝм, сравнени по отделно и
в съвкупност, са логични, последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи
се. На следващо място, както правилно е приел и първоинстанционния съд
обясненията ѝм, кореспондират и са в съответствие с всички останали по
делото доказателства: гласните доказателства - показанията на всички полицейски
служители, разпитани в качеството на свидетели, и които показания са относими към предмета на
доказване – относно времето, място, начина на извършване на деянието, в т.ч. и относно
причините, необходимостта от провеждането на специализираната полицейска акция,
подготовката за провеждането ѝ, както и съгласуването на същата с
ръководството на ОД на МВР – С. и с гл.секретар на МВР; тези показания,
преценени по отделно и в съвкупност са
еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимнодопълващи
се и са в съответствие с конкретно установените факти и обстоятелства по
делото, поради което преценени по
отделно и в съвкупност с обясненията на двамата подсъдими, даде основание на
съда да приеме категорично, че обясненията
на подсъдимите, се потвърждават от тези гласни доказателства; обясненията на подсъдимите се потвърждават и
от показанията на св.Н.О. и от материалите на
н.о.х.д.№ 132/2013г. на РС-Д. / по ДП №Б- 7/2013г. на СБОП-С./, както и
частично от показанията на св.Ер.З.;
обясненията на подсъдимите се потвърждават и от приложените писмени
доказателства, включително и от писмените доказателства приложени в том с класифицирана информация и СРС; обясненията
на двамата подсъдими са в съответствие и се потвърждават от установеното и намерено при огледите на полицейските автомобили и
лекия таксиметров автомобил – щетите по автомобилите, намерените и иззети
куршуми и части от куршуми, от заключенията на балистичните експертизи, в т.ч.
от заключението на съдебно-криминалистическата експертиза назначена и изслушана
от въззивния съд, респ. от веществените доказателства обект на изследване от тези експертизи, от заключението
на съдебно медицинската експертиза.
Безспорно се установява и доказва по
делото както правилно е приел и първоинстанционния съд, че на инкриминираното
време и място, при осъществяване на специализираната полицейската акция по установяване и задържане на св.Н.О., под
ръководството и участието на подс.В. и с участието на подс.М., пострадалият - св.Е.З. е получил огнестрелно нараняване в
областта на гърба по задната повърхност на лявото рамо – леко телесно увреждане
по см.на чл.130, ал.1 от НК. Безспорно се установява и доказва, че това
нараняване е причинено от подс.М. със зачисленото му служебно оръжие. Безспорно
се установява и доказва също, че подс. В. е издал заповед чрез св.Ц.К. на подс.М.
за произвеждане на няколко изстрела в посока задните гуми на лекия таксиметров
автомобил с цел спукването ѝм и
спиране на автомобила, която заповед е била изпълнена от подс.М.. В тази
ѝм част обясненията на подсъдимите
В. и М. изцяло се потвърждават от заключението на
съдебно-криминалистическата експертиза във въззивното производство, която установява, че действително посоката на
изстрелите от намерените в таксиметровия автомобил 1 бр.куршум / на пода до
задна дясна врата/ и части от куршуми извадени от задна и лява гуми на
автомобила е
била задната част – задните лява и дясна
гуми на автомобила.
Безспорно
се установява от съдебно-криминалистическата експертиза, че върху куршума
изваден от тялото на пострадалия не се
установяват следи от рикошет. Експертите сочат, че куршумът преди да нарани
пострадалия е преминал през стъклото на предна лява врата под ъгъл около 80
градуса, като посоката на изстрела е отляво надясно спрямо посоката на
таксиметровия автомобил. Но, изхождайки от материалите по делото, от
намереното и установено при огледа на
полицейския автомобил Фолксваген и лекия таксиметров автомобил- местата на щетите по автомобилите-счупени
стъкла и мястото на намирането на части от тях, отчитайки и обстоятелството, че
в показанията на св.Н.О. и в показанията
на самия пострадал - св.Е.З. няма подробно
описание за момента на нараняването на
пострадалия, както и за събитията свързани
с произвеждането и на другите изстрели, за счупването и падането на
левите странични стъкла на таксиметровия автомобил експертизата заключава, че изстрелът поразил стъклото, е бил произведен
непосредствено преди момента на страничния сблъсък между таксиметровия
автомобил и полицейския микробус, и вследствие на сблъсъка, парчетата от
счупеното стъкло са попаднали в купето на полицейския микробус през отворената
странична врата и е възможно това да е
станало по начин, както съобщава, респ. както е обяснил подс.М..
При изграждане на становището си за
недоказаност на обвинението, въззивният съд изцяло кредитира заключението на
съдебно- криминалистическата експертиза;
касае се, за заключение извършено обективно и компетентно, от вещи лица в ЦЕКИ
към НИКК, специалисти в сектор
„Трасология и Балистика”, заключение, извършено въз основа на обективни
дадености- веществените доказателства – обекти на експертизата, установени, намерени
и иззети при огледа на таксиметровия
автомобил и другите действия по разследването, в т.ч. куршума изваден от тялото
на пострадалия; заключение, съобразено с останалите доказателства по делото и
кореспондиращо с конкретно установените факти и обстоятелства; заключение, достатъчно
пълно и ясно, обосновано и не будещо каквото и да било съмнение за
неговата правилност.
При конкретно установената фактическа и
правна обстановка, детайлният анализ на всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност, даде
основание на въззивния съд да приеме категорично, че в конкретният случай, подс.М. при произвеждане на втория
изстрел, който поразява стъклото на предна лява врата на таксиметровия лек
автомобил и причинява огнестрелното-леко телесно нараняване на пострадалия, не е
действал виновно под формата на умисъл или непредпазливост.
Първо, подс.М. е изпълнил една правомерна,
законосъобразна заповед издадена от страна на подс.В. за правомерно в случая, използване на оръжие в специализираната
полицейска акция. В тази посока, въз основа на доказателствата по делото
първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, относно необходимостта от
използване на оръжие точно съобразно нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР /отм., ДВ.,
бр.53/2014г./, относно това, че полицейската акция е била подготвена,
организирана и извършена по ЗМВР и
действащите вътрешни правила и
инструкции, че тази полицейска операция действително е била необходима, относно
оказаната съпротива и не подчинение на полицейските служители от страна на
св.Н.О. и св.Е.З.; касае се, за правни изводи и съображения на
първоинстанционния съд, които изцяло се споделят и от въззивния съд, поради
което не следва да бъдат преповтаряни.
В тази връзка, в допълнение към мотивите на първоинстанционния съд,
въззивният съдът не даде вяра на показанията на св.Е.З. за това, че не
знаел защо ги гонят и защо стрелят по
тях, че св.Н.О. бил казал, че не знае защо ги гонят, че нямало сигнали, нямало светлини, „нищо” за това, че си мислел, че тези, които ги гонят
и стрелят по тях са „някои бандити”, че
буса го гонел и блъскал „отзад”, че след като го свалили почнали да го бият с
ритници и юмруци, че този бой бил ”по страшен
от раната”, че бил бит много.
Първо, показанията му, се опровергават категорично от показанията на
самия св.Н.О., който още на досъдебното производство е обяснил, че когато тръгват от с.Браничево за Разград той
е разказал на св.Е.З. за това, че го търсят от полицията, че именно той св.Е.З.
е бил този, който го е посъветвал да се срещне с адвоката си; и второ,
показанията му се опровергават категорично и от
използваните СРС. На следващо място, показанията му, че бил много бит, се опровергават също категорично от съдебно медицинската
експертиза, която установява само едно огнестрелно нараняване и не установява
каквито и да било други травматични
увреждания по тялото му. Нещо по-вече. Тези негови показания, не се
потвърждават от св.Н.О., който нито на досъдебното производство нито в хода на
съдебното следствие сочи да е бил нанасян побой на него самия или на св.Е.З..
Що се отнася до показанията му, че нямало светлини, сигнали, „нищо”, респ. „нищо”,
което да показва, че това са полицаи, показанията му се опровергават
категорично от показанията на св.Н.О. дадени още на досъдебното производство и
от другите доказателства по делото:- от свидетелските показания, от установената
екипировка, отличителни знаци и въоръжение на полицейските служители участвали
в акцията, съобразно вътрешните правила и инструкции, от установеното
оборудване и на полицейските автомобили при извършените огледи.
Ето
защо, при съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, в т.ч.
при анализа на показанията на
свидетелите Н.О. и Е.З. ценени по отделно и в съвкупност с другите
доказателства и конкретно установените факти и обстоятелства, въззивният съд
прие за категорично установено и доказано по делото обстоятелство /както е
приел и първоинстанционния съд/, че в конкретният случай, тези двама свидетели
с поведението си, а св.Е.З. обективно и с действията си като водач на
управлявания от него лек таксиметров автомобил са оказали съпротива на полицейските служители и
по този начин, противозаконно са извършили опит да ѝм попречат да
изпълнят задълженията си по установяване и задържане на св.Н.О. въпреки, че са
знаели за това, че св.Н.О. се издирва от полицията въпреки, че обективно са възприели
действията на полицейските служители по спиране на автомобила, водени от мотива:
св.Н.О. - за пореден път да се опита да се укрие от полицията, нещо, което до
момента успешно е правил от 2007г. в т.ч. и с използване на фалшиви документи
за самоличност, а св.Е.З. е действал с мотива - да помогне на приятеля си св.Н. О., с който се
познават от 2005г. в осъществяване на намерението на последния за поредното
укриване от полицията. Доказателствата по делото сочат, че именно, тези двама
свидетели в случая, са показали противоправно, виновно поведение с
неподчинението си на полицейските служители при осъществяване на
законосъобразната и правомерна специализирана полицейска акция. А установеното обаждане от страна на св.Е.З. на тел.112, се
явява защитно действие на този свидетел,
опит от негова страна за оправдаване на
собственото си виновно поведение и прехвърляне на вината върху полицейските
служители никой обаче, съгласно основен
принцип в правото - не може да черпи
права от собственото си виновно поведение.
Неоснователно и голословно се явява и
възражението на повереника на ч.обвинител и граждански ищци, че единственият
мотив за действията на пострадалият св.Е.З. се установявал от съдебно
психиатричната и психологична експертиза, а именно, че той е действал в
състояние на емоционален срив, на страх. Първо, това възражение, се опровергава
категорично от изложеното горе относно мотивите на св.Н.О. и св.Е.З. въз основа
на доказателствата по делото. На следващо място, това възражение се опровергава
категорично и от заключението на самата съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, на която се позовава повереникът. Съгласно см.на закона и
постоянната съдебна практика уплахата и смущението съставляват такова психическо
състояние, при което е намалена значително способността на дееца да възприема и
оценява правилно обстановката и да избира адекватно поведение, нещо, което
категорично експертите не установяват
при психиатричното и психологично освидетелстване на пострадалия Е.З.. В
заключението си експертите сочат, че в конкретната ситуация се идентифицират
психологически проявления на стреса-преживяване на тревога, силно безпокойство
за сигурността и живота както и, че освидетелстваният е действал съобразно неговата интерпретация на
обстановката но, тя в никакъв случай не може да се характеризира с количествени
и качествени нарушения на възприятията и волята, и заключават категорично, че
няма основание да се обсъжда психотично състояние и наличие на когнитивен дефицит,
към момента на извършване на деянието, който да му пречи да дава достоверни
показания за делото, както и да предвиди последиците от своите действия. Касае
се, за заключение извършено обективно и компетентно, въз основа на медицинско –
психиатрично и психологично изследване на св.Е.З., съобразено и с другите доказателства по делото, достатъчно пълно, ясно, обосновано, не будещо каквото и
да било съмнение за неговата правилност, и поради това кредитирано от въззивния
съд.
На следващо място, безспорно се установява и доказва по делото от изложения горе анализ на доказателствата,
в.т.ч. от заключението на съдебно-криминалистическата експертиза, относно
посоката на изстрелите - в задната част на таксиметровия автомобил, от мястото
на намиране на куршума – на пода до задна дясна врата, от мястото на намиране
на части от куршуми – в задна лява и задна дясна гуми на таксиметровия
автомобил, при установените от експертизата пет уцелвания с пет куршума /все в
задната част на този автомобил както бе посочено горе/, че действително в случая, подс.В. е издал заповед да се произведат изстрели в задните гуми на
таксиметровния автомобил както и, че действително подс.М. преди да произведе „последващия втори изстрел” / шестото
уцелване с куршум/ се е бил прицелил с
оръжието именно, към задната лява гума на таксиметровия автомобил точно по
издадената му заповед, поради което следва единствения обективен, логичен и
категоричен извод, че по делото липсват
доказателства, които да дадат основание на въззивния съд да
приеме, че при произвеждане на този втори изстрел подс.М. пряко да се е прицелил във водача на таксиметровия
автомобил, респ., пряко да е искал да го нарани или да е допускал нараняването му. Категорично, липсват и доказателства, които да дадат
основание на съда да приеме, че подс.М. не е
предвиждал нараняването на водача, но е бил длъжен и обективно е могъл да
го предвиди, или да е предвиждал нараняването, но е мислел да го предотврати. И
това е така защото, безспорно се
установява и от заключението на съдебно-криминалистическата експертиза, че
действително изстрелът е бил произведен от подс.М. непосредствено преди момента на страничния сблъсък между таксиметровия
автомобил и полицейския микробус; при така създалата се ситуация в
конкретно установената по делото фактическа обстановка, изпълнявайки заповедта
на подс.В., прицелвайки се в задна лява
гума на таксиметровия автомобил, и произвеждайки изстрела точно в тази посока, подс.М. нито е бил длъжен, нито обективно е
могъл да предвиди, че точно в
момента на произвеждане на изстрела ще се получи сблъсък между двата
автомобила, респ., че таксиметровия
автомобил ще се блъсне странично в полицейския автомобил, при който
сблъсък ще се получи обективно едно отклоняване
на тялото на подс.М., и съответно отклоняване посоката на произведения изстрел,
и който изстрел вместо да порази желаната цел-задна лява гума на автомобила ще порази
стъклото на предна лява врата на таксиметровия автомобил и ще нарани водача му.
В този смисъл, възраженията на защитата изказани още на досъдебното
производство за наличие на случайно
деяние по чл.15 от НК, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, извършеното деяние не е виновно,
се явяват основателни и подкрепени от доказателствата по делото.
При категоричната недоказаност на
обвинението срещу подс.М., недоказано се явява и обвинението срещу подс.В. за
престъпление по чл.285 от НК, както правилно и законосъобразно е приел и
първоинстанционния съд.
При конкретно установената фактическа
и правна обстановка по делото, липсват каквито и да било доказателства от обективна и субективна страна за наличие на
елементите на този престъпен състав -
подс.В. на инкриминираното време и място, в качеството си на длъжностно лице от състава
на полицията, осъществяващо ръководството при провеждане на специализираната
полицейска акция, съзнателно да е допуснал подчинено нему лице- подс.М. да
извърши престъпление, свързано със службата или работата му, поради което
правилно и законосъобразно е признат за
невинен и оправдан по това обвинение.
Правилно
и законосъобразно са отхвърлени предявените граждански искове за неимуществени вреди от св.Е.З. и за
имуществени вреди от св.Е.З. именно, поради недоказване в случая, на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл.45 от ЗЗД, съгласно който „всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 31 от 12.09.2014г.,
постановена по н.о.х.д.№ 55/2014г. по
описа на Исперихския районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
MH