Р Е Ш Е Н И
Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
петнадесети декември |
2014 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Робева
2. Д. И.
секретар М. Н., с участието на прокурора О. Дамянов, като
разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №349 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.
Постъпил е протест от РП Исперих против Присъда №30/11.09.2014 г. по нохд №319/2013 г. РС Исперих. Обжалва се постановената присъда, с която подсъдимите са признати за невиновни. Оплакванията са, че присъдата е необоснована и неправилна.
В допълнителни съображения прокурорът сочи, че свидетелите в съдебно заседание сочат, че поддържат показанията си от досъдебното производство, които подкрепят обвинителната теза, но съдът не ги е взел предвид, а е мотивирал присъдата само върху непоследователните им показания, дадени в съдебно заседание, които са повлияни от последващото поведение на подсъдимите. Счита, че всички доказателства сочат, че подсъдимите са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Като са извършили това с пряк умисъл.
Искането е за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимите за виновни.
В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста. Счита, че не е установено извършването на престъпление хулиганство. Установявало се, че на процесната дата имало тържество, на което били счупени няколко чаши, без да е установено в резултат на какви действия, от кого и с какви мотиви. Счита, че не е установено, че това е извършено от подсъдимите, нито да е нарушен обществения ред, нито да е извършено по хулигански подбуди. Счита присъдата за правилна и законосъобразна.
Подсъдимият А.К. не се явява в съдебно заседание.
Защитникът на подс. К. адв. К. в писмено становище заявява, че счита протеста за неоснователен, а присъдата за правилна, законосъобразна, обоснована и постановена при липса на съществени процесуални нарушения. Счита, че не се установява от доказателствата, че Б.Е. е взел каквото и да е участие в скандала и събитията, които са се случили в заведението. А действията на подс. К. не могат да бъдат кавлифицирани като непристойни и не са били възприети от клиентите като неприлични и скандализиращи.
Подсъдимият Б.Е. се явява в съдебно заседание.
Защитникът на подс. Б. Е. адв. К. в писмено становище заявява, че счита протеста за неоснователен, а присъдата за правилна, законосъобразна, обоснована и постановена при липса на съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание адв. К. – защитник на подсъдимите К. и Е. поддържа писмените съображения, представени по делото. Счита, че няма доказателства за осъществен състав на престъплението, в извършване на което са обвинени подсъдимите.
В последната си дума Б. Е. заявява, че няма какво да каже и поддържа казаното от защитника му.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки
правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивният протест е подаден против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице.
С протестираната присъда №30/11.09.2014 г. по нохд
№319/2013 г. РС Исперих е признал за невиновни А.К. ЕГН ********** и Б.Е. ЕГН ********** по обвинението в
това, че на 21.09.2013 г. в
бистро „О." в гр. Исперих, при условията на опасен рецидив, в съучастие
помежду си, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл. 325 ал. 4,
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
По делото е внесен обвинителен акт на 03.10.2013 г. и
насрочено съдебно заседание за 11.10.2013 г. по реда на чл. 358, ал. 2 НПК.
По делото са посочени в обвинителния акт и разпитани
свидетелите: О. Ш., В. С., Б. Ш., С.
Р., А. Г., Е. О..
По
искане на защитника са разпитани свидетелите А. Е., С. Х. и Б. А., по искане на
прокурора Р. М..
Св. О. Ш.
в съдебно заседание на 20.11.2013 г. е дал показания, че И. (подс. А.К.) и А. (подс. Б.Е.) били в
заведението, което отворил – бар „О.” в гр. Исперих и пили и яли, но барманът Е.
„нещо се уплашил или стреснал” и след полунощ то потърсил и го извикал в
заведението. Барманът му се обадил по телефона, казал, че се е уплашил, че е
влязъл в кухнята. Когато влязъл в заведението А.К., като го видял „нещо се
раздразнил”, станал и тръгнал към него, казал му „Какво стана, дойде да се
разправяш и да се биеш ли”, после се „получиха някакви викове”, „провикнахме
се”, „И. викаше на мен, аз виках на И.”, „бутна масите”, „счупиха се чаши”, „хората
бяха притеснени от тези му действия”, „една чаша хвърли срещу мен”. Подс. Е.
бил пиян, застанал между тях, „хабер си нямал от нищо”, оглеждаше се като луд”.
Заради
станалото тръгнали към полицията да подадат жалба срещу И. понеже вдигнал аларма,
счупили се чаши.
На
другия ден му се извинили и платили щетите.
Заявява,
че при ромите е нормално да се използват тежки псувни, че това е питейно
заведение, а не аптека и често стават такива неща.
Прокурорът
е направил искане за прочитане показанията на свидетелия от ДП, но съдът е
отказал с аргумент, че има противоречия, но те са незначителни.
Св.
О. Ш. е разпитан на ДП на 21.09.2013 г. в 13,40 ч. (л. 26). В показанията си
сочи, че около 2 ч. по телефона му се обадил бармана и казал, че Б. К. и И. искат да го бият,
а той се заключил в кухнята, а те блъскали по вратата и псували. Тръгнал към
заведението заедно със С., брат си и А.. В заведението И. го прегърнал и му
казал „Ще те очистя” и започнал да блъска с ръце по гърдите. В това време се
намесили брат му и С. и разправията спряла. Той тръгнал към И., за да разбере
какво иска от него, а подсъдимият се качил на масата и почнал да хвърля чаши,
бутилки и чинии по него. Б. К., който бил в същото сепаре се съблякъл гол до
кръста и започнал да псува и да го заплашва, че ще го убие. Излезли навън с
брат му, С. и А. и хукнали към полицията, а И. и Б. К. ги подгонили, като Б. му
казал „Сега ще те наеба”.
Очевидно
са налице съществени противоречия в описваните от свидетеля факти, които не са
изяснени в съдебно заседание. Оценките на свидетеля за обичайните отношения
между ромите и обичайното поведение в питейните заведения не са основание за
пренебрегване на показанията му, относно фактите от значение за установяване на
обективната истина.
Св. В. С.
в съдебно заседание на 03.04.2014 г. е дала показания, че работи като барман в
заведението, но през нощта била там като клиент. В заведението имало много
пияни хора, обстановката не била приятна, имало „проблемни” хора. И. идвал до
масата им, карал се с Б.. Колегата й Б. казал да включи СОТ-а и тя го
направила. Колегата й Б. казал да си тръгва, че ще се оправят.
Св. Б. Ш.
в съдебно заседание на 20.11.2013 г. е дал показания, че били пияни и се
„скарали малко” с двамата подсъдими, с които били приятели. И. му казал: „Искаш
ли да ти ударя един-два шамара”. „Посблъскали се”, но не се били, имало счупени
чаши, но не видял кой ги хвърля.
В
показанията си на ДП (л. 29), дадени на 21.09.2013 г. и прочетени в съдебно
заседание, св. Б. Ш. заявява, че на 20.09.2013 г. около 23 ч. с двама приятели
седнали в офиса на бар „О.”, за да се почерпят. След известно време в офиса
влязъл И. и му казал да излезе навън и заявил, че ще го бие, но си отишъл без
да го удари. След това с неговите приятели се преместили в заведението. Тогава
отново дошъл И. хванал го за врата и му казал да изчезва или ще го бие. Решил
да си тръгне с приятелите си, но по пътя му се обадил брат му О. да отиде да го
вземе от дома му, тъй като имало проблем в заведението - И. искал да бие
бармана. Още при влизане в заведението И. стиснал брат му за врата, опитал се
да го удари с юмрук, но не успял тъй като го изблъскал настрани. И. взел чаши и
бутилки и почнал да ги хвърля по тях, без да улучи никого.Тръгнали към
полицията, но И. и Б.Е. ги подгонили и ги заплашвали.
В
съдебно заседание свидетелят заявява, че поддържа дадените показания.
Св. С. Р.
в съдебно заседание на 20.11.2013 г. е дал показания, че с А. и Б. отишли да се
почерпят в заведението. Почерпили се и като излизал от офиса видял счупени
чаши, но му казали, че това е нормално, че тук постоянно стават такива неща. Не
си спомнял защо са ходили в полицията.
Прокурорът
е направил искане за прочитане показанията на свидетелия от ДП, но съдът е
отказал с аргумент, че няма противоречия, а свидетелят разказва повече
подробности в разпита си пред съда.
Св.
С. Р. е разпитан на ДП на 21.09.2013 г. в 14,45 ч. (л. 34). В показанията си заявява, че мъж с
гола глава се „закачал” с Б., а след това хвърлял чинии, чаши. Имало псувни и
закани.
Св. А. Г.
в съдебно заседание на 20.11.2013 г. е дал показания, че чул гюрултия и не
разбрал дали е от музиката или от това, че се надвикват. Двамата подсъдими били
в заведението, подс. А.К. си приказвал с О.. Излезли навън и спрели до
паметника, но след като двама човека излезли от барчето след тях, за да не
стане проблем отишли до полицията, а двамата подсъдими влезли след тях в
полицията.
В
показанията си на ДП (л. 35), дадени на 21.09.2013 г. и прочетени в съдебно
заседание, св. А. Г. заявява, че били в заведението със С. и Б.. След известно
време мъж с гола глава и Б. К. започнали да „се дразнят” с тях и другите хора в
заведението, да крещят Мъжът с голата глава започнал да хвърля чинии. Б. се
съблякъл гол до кръста и викал „Ще ви еба майката. Ще ви утрепя.” и още „такива
работи”. Жените се разкрещели, уплашили и избягали от заведението. Псувал и се
заканвал.
След
това свидетелят заедно с Б. и С. избягал навън до паметника, за да се скрият,
но подсъдимите тръгнали към тях, започнали да ги гонят и затова тримата отишли
до полицията. Подсъдимите викали, че полицаите им били приятели, че ще ги
хванат и убият.
В
съдебно заседание свидетелят твърди, че това, което е казал в полицията е
истина.
Св. Е. О.
в съдебно заседание на 03.04.2014 г. е дал показания, че работел в заведението
като барман и на съответната дата с И. „се нажежили” нещата, започнал „да се
дразни” и затова се заключил в кухнята. Не си спомня точно какво, но И. го
прегърнал, притискал го и „започнал да се дразни” с него и се обадил на шефа
си, че се заключва в кухнята. Чул „гюрултии”, но отключил едва като чул гласа
на полицаите. Твърди, че Б. не правил нищо, а стоял. СОТ-а бил натиснат от
колежката му. Макар да нямали паник-бутон един от шефовете му казал да натиска
2-3 пъти грешно СОТ-а.
В
показанията си на ДП (л. 31), дадени на 23.09.2013 г. и прочетени в съдебно
заседание, св. Е. О. заявява, че от 20 ч. на 20.09.2013 г. бил на работа в
бистро „О.”. В заведението бил и мъж с гола глава, заедно с още двама. След
като поискали сметката и той им казал колко е поискал да го заведе „при шефа”,
който „щял да я оправи”. Свидетелят намерил брата на собственика и му разказал
за случилото се, но той му казал да не се занимава, а да натисне СОТ-а, за да
дойде полицията. След като свидетелят се върнал в заведението, за да продължи
да работи, мъжът с голата глава го хванал за врата и го попитал „Искаш ли да те
ударя?”. Друг човек се опитал да ги разтърве, но той продължавал да го
притиска. След 2-3 минути, с помощта на другото момче, успял да се отскубне и
влязъл в кухнята и се заключил, като се обадил на собственика на заведението,
за да дойде веднага.
В
съдебно заседание свидетелят завява, че поддържа дадените на ДП показания.
Допуснат
е разпит, по искане на защитника и на свидетелите А. Р. Е. и С. М. Х..
Отхвърлено
е искане на прокурора за проверка и прилагане на записите от камерите, които се
намирали в заведението, но съдът е извършил безуспешен опит да ги изиска от
собственика на заведението.
Св.
Р. М., разпитан в с.з. на 11.09.2014 г. не помни да е присъствал в заведението.
Св.
Б. А. твърди, че се стигнало до „караница”. Видял И. и О. да се карат, но
нямало шамари и удари, а той извел О. навън. Твърди, че бил в заведението през
цялото време и казал и на О., че имало бутаница, но никой не бил ударен, както
и не били счупени умишлено чаши.
Св.
А. Е., разпитан в съдебно заседание на 09.05.2014 г., твърди че на 20.09.2013
г. бил в заведението и О. и брат му Б. тръгнали да бият И.. О. имал и голям
нож. Но с Б. ги разтървали и никой никого не бил удрял.
Св.
С. Х., разпитан в съдебно заседание на 09.05.2014 г. твърди, че собствникът на
заведението с голям нож посягал на А.. А
преди да влязат О. и Б. той нищо не бил правил.
Действително,
с оглед твърденията на свидетелите, че не владеят добре български и промяната в
показанията им пред съдебния състав не се установява по несъмнен начин
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Безспорно тези показания е
възможно да бъдат повлияни, както сочи и прокурорът в протеста си, от
последващите действия на подсъдимите – възмездяването на причинените щети.
Въпреки това обаче в хода на съдебното следствие не са събрани, а не е имало и
какви повече да се събрат, доказателства които да обуславят извод, че е
установено деянието, описано в обвинителния акт. Освен промяната в показанията
на част от свидетелите са налице противоречия между показанията на различните
групи свидетели. Част от тях твърдят, че „караницата” е предизвикана от
агресивно поведение на собственика на заведението и брат му. Св. Е. О. – барман
в заведението всъщност твърди, че поради това, че подсъдимия изразил нежелание
да плати сметката си. А след това го държал за врата. Св. С. твърди, че И.
идвал до масата, за да се „кара” с О..
Въз
основа на събраните доказателства е установено от фактическа страна следното:
Свидетелят О. Ф. Ш. притежавал заведение -
бистро „О." в гр. Исперих. На 20.09.2013 г. около 22.00 ч. свидетелите Б. Ф.
Ш. - брат на св. О.Ш., С. Р. Р. и А. Е. Г. били в дома на св. С.Р. и се черпили
с ракия. По телефона се обадил бармана на бистрото и помолил св. Б. Ш. да
дойде, за да зареди бара с алкохол. Тримата свидетели отишли в заведението. По
това време в бистрото имало много клиенти, които били дошли от сватба. Вътре
били и двамата подсъдими. Св. Б.Ш., след като заредил бара с алкохол, завел
приятелите си в дъното на заведението в едно помещение, което се ползвало от
персонала. Там тримата продължили да се черпят с алкохол. След малко при тях
влязъл подс. К., с когото св. Б.Ш. се познавал и който също бил употребил
алкохол. Двамата разменили няколко реплики, като подс. К. попитал свидетеля
дали иска да му удари един - два шамара, след което тримата свидетели се
преместили в общата част на заведението. Там било шумно, свирела музика,
клиентите танцували. Тримата свидетели седнали в едно от сепаретата, като след
малко при тях седнала и св. В. С., която работела като сервитьорка в
заведението, но по това време била почивка. Докато стояли в сепарето, подс. К.
на няколко пъти идвал при св. Б.Ш. и разговарял с него, но тъй като и двамата
били употребили голямо количество алкохол в един момент се скарали. За да не
стават сериозни проблеми св. Б.Ш. и неговата компания напуснали заведението. По
това време през заведението минал и св. О.Ш., за да донесе лаптоп, на който да
пускат музика, след което си тръгнал.
Междувременно барманът -
св. Е. С. О. продължил да обслужва клиентите в заведението. Докато сервирал
подс. К. дошъл при него, прегърнал го през раменете. След като свидетеля,
попитал за сметката, стиснал го силно и го заплашил, че ще го удари. След
намесата на клиент от заведението, подсъдимият пуснал свидетеля. Тъй като в
бистрото имало много пияни клиенти, вдигало се шум, а и след разправията с
подс. К., св. О. се уплашил и се заключил в кухнята, като уведомил св. О.Ш. по
телефона за случващото се. Към 1.30 ч. - 2.00 ч. след полунощ, вече на
21.09.2013 г., св. О.Ш. влязъл отново в заведението, придружаван от свои
приятели и от брат си св.Б.Ш., и се отправили към подс. К., който по това време
бил на дансига. Между подсъдимият и собственика на бистрото започнала размяна
на реплики на висок глас, скарали се, псували се, паднали чаши на земята.
Намесили се приятелите на св. О.Ш. и клиенти на заведението, между които
свидетелите А. Р. Е., С. М. Х. и Б. М. А., за да разтърват двамата. В създалата се суматоха
били хвърлени на земята и били счупени няколко чаши и бутилки. След възникналия
скандал групата на свидетелите О. Ш. и Б. Ш. излезли от бистрото и тръгнали към
полицията, където бил подаден сигнал за случилото се. След тях от заведението
излезли останалите клиенти и двамата подсъдими, придружавани от св. А.Е.. Те
също тръгнали след групата на О. Ш. към полицията.
Всички свидетели са
категорични, че не е имало размяна на удари, а само разправия на висок глас за
кратко време.
Съгласно ППВС №2/74 г. обект на престъплението
хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие, а
основен признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението
хулиганство, са "непристойни действия”, такива са онези, които са неприлични,
безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото.
За да е осъществен съставът на престъплението по чл.
325 НК, тези непристойни действия следва да съставляват и грубо нарушение и
явно неуважение към обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато
деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред
и нарушава важни обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на
нравствеността, а явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез
действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. Съответно
да са станали достояние или да могат да станат достояние и на други хора, които
съзнават противообщественият им характер.
В случая се установява противоправно поведение на
подс. К., но съдът намира, че то не осъществява състава на престъплението по
чл. 325 НК, както с оглед вида и характера на действията, така и предвид
отражението му на останалите членове на обществото.
Дребното хулиганство по УБДХ също е непристойна
проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на
публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане, сбиване
или други подобни действия, с които се нарушават обществения ред и
спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление.
С оглед мястото и обстоятелствата на извършване на
деянието, продължителността му, последиците, съдът счита, че не е налице
значителна обществена опасност на деянието. Установените обстоятелства не разкриват
особена наглост и не изразяват грубо нахалство и пренебрежение към нормите на
поведение, което да съответства на състава на престъплението по чл. 325 НК.
Не се установява подсъдимите да са извършили
престъплението, в което са обвинени и поради това обосновано е произнесена
оправдателна присъда.
Въззивният съд не установи при проверка на
присъдата съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати в
досъдебното производство и по време на съдебната фаза.
Изяснени са обстоятелствата по чл. 102 НПК, относно
престъплението и участието на подсъдимите в него.
Присъдата и мотивите към нея отговорят на изискванията
на чл. 305 НПК. Извършен е анализ на събраните доказателства.
Съставът на Окръжен съд Разград, счита че
първоинстанционната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива,
постановена при пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения, поради
което тя не страда от пороци, които налагат отмяната й или изменението й. Поради
това присъдата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава Присъда №30/11.09.2014 г. по нохд
№319/2013 г. Районен съд Исперих.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
MH