Р Е
Ш Е Н И Е
№ 95
гр.Разград,
06.01.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито
съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.В.А
ЧЛЕНОВЕ: С.РОБЕВА
Д.ИВАНОВА
С
участието на секретаря М.Н. и прокурор
О.ДАМЯНОВ разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д.№ 375/2014г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С Присъда № 49 от 29.10.2014г.,
постановена по н.о.х.д.№ 264/2014г. Кубратският районен съд е признал подс. М.П.С.
*** за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.2, в.в. с ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.54 от НК определя наказание шест месеца лишаване
от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, в.в. с чл.58а, ал.1 от НК
намалява с една трета, и налага на подс.С. наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца, при строг първоначален режим в затворническо общежитие
от закрит тип, както и глоба в размер на 100 лв.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът
е привел в изпълнение наказанието по
н.о.х.д.№ 50/2012г. по описа на РС-Кубрат-лишаване от свобода за срок от
четири месеца, което подс.С. да изтърпи отделно от наказанието по настоящата
присъда, при строг режим, в
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.343г от НК подс.С. е
лишен от право да управлява МПС за срок от две години.
На основание чл.59, ал.4 от НК съдът
е приспаднал времето през което подс.С., е бил лишен от право да управлява МПС
по адм.ред.
Недоволен от така постановената
присъда в частта, относно наложеното наказание подс.С. обжалва същата.Излагат
се съображения за неправилност и незаконосъобразност. Моли, да му бъде наложено
наказание при прилагането на чл.55 от НК.
В с.з. лично и чрез защитника си адв.К.К.
подс.С. поддържа жалбата, моли да му бъде наложено наказание пробация при чл.55
от НК.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна,
не са налице основания за прилагането на чл.55 от НК, като излага доводите и
съображенията си за това.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на
възраженията, доводите и съображенията на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна преценка
правилността на присъдата на основание
чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на
въззивен контрол. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните
съображения и правни изводи:
Производството пред първата
инстанция е по реда на гл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция”, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
Подс.С. е признал изцяло
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е
съгласил да не се събират доказателства за тези
факти.
Установено е, че подс.С. е 47 -
годишен, със средно образование, безработен, разведен, осъждан, правоспособен
водач на МПС категория „В” и „М”.
Видно от справката за съдимост по
н.о.х.д.№ 50/2012г. по описа на РС-Кубрат, със споразумение от 15.03.2012г.
одобрено от съда подс.С. се е признал за виновен в извършване на престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК извършено на
01.03.2012г. в гр.Завет – за управление на МПС-лек автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – 2.39 на хиляда, установено по надлежния
ред и е приел да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което
на основание чл.66, ал.1 от НК е било
отложено за срок от три години.
Установено е, че на 15.10.2014г.
свидетелите В. В. и С. С.- служители на УП-гр.Завет към РПУ-гр.Кубрат, били
назначени в наряд на територията на гр.Завет, по контрол на пътното движение за
времето от 20,30ч. до 08,30ч. на 16.10.2014г.
Изпълнявайки служебните си
задължения около 21,30ч. на 15.10.2014г. в гр.Завет по ул.”Лудогорие”
свидетелите спрели за проверка л.ав. „Пежо
В определения срок подс.С. се явил
в ЦСМП-Кубрат, където в присъствието на служител от РУП-Кубрат дал кръвна проба
за изследване.
Видно от заключението на
химическата експертиза, в кръвната проба иззета от подс.С. е установено наличие
на етилов алкохол в кръвта с концентрация- 2,42 на хиляда.
Със Заповед №
14-0290-000114/16.10.2014г. на началника на РУП-Кубрат е приложена принудителна
административна мярка-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на подс.С., считано от 15.10.2014г. до решаване на въпроса за отговорността му.
Тази фактическа и правна обстановка
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, първоинстанционният съд
е приел за установена /чл.373, ал.3 НПК/ въз основа на направеното самопризнание на
подс.С. и на доказателствата събрани в досъдебното производство по установения
в НПК ред и начин – представляващи годни
доказателствени средства, които го подкрепят.
Анализът на всички събрани
доказателства – обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, писмените
доказателства, заключението на съдебно химическата експертиза по отделно и в
съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме категорично, че с
действията си от обективна и субективна страна подс.С. е осъществил състава на чл.343б, ал.2, в.в. с ал.1 от НК
както правилно, обосновано и законосъобразно е приел и
първоинстанционния съд.
В мотивите на присъдата съдът
е посочил защо, на какво основание и въз
основа на какви доказателства е приел за доказано обвинението срещу подс.С.;
касае се за правни изводи и съображения, които изцяло се споделят и от
въззивната инстанция, поради което не следва да се преповтарят.
Относно, индивидуализацията на наложеното на
подс.С. наказание.
При
индивидуализацията на наложеното на подс.С. наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, първоинстанционният съд съобразно нормата на
чл.373, ал.2 от НПК, в.в. с чл.58а, ал.1
от НК, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на този кодекс в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление - до две години лишаване от свобода и глоба от
сто до триста лева, е определил наказание лишаване от свобода – шест месеца,
намалил е така определеното наказание с една трета и е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца, при условията на чл.54 от НК,
което да се изтърпи ефективно предвид предишното осъждане на подс.С. и при
специалните изисквания на ЗИНЗПС – чл.60, ал.1, чл.61, т.2 при строг
първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип, както е определил
и наказание глоба в размер на 100 лв. - законовия минимум.
Въззивният съд намери за неоснователно
възражението за наличие на основания за приложението на чл.55 от НК и за замяна
на наказанието лишаване от свобода с пробация.
Първоинстанционният съд при индивидуализацията
на наложеното наказание при условията на чл.54 от НК е отчел смекчаващите
вината обстоятелства: самопризнанието на подс.С. депозирано още на ДП, в тази връзка критичното отношение на подсъдимия както към
обществената опасност на извършеното деяние, така и към собственото поведение и
действия, влошеното здравословно
състояние на подсъдимия, за което се представиха доказателства и пред въззивния
съд, като смекчаващо вината
обстоятелство следва да се отчете и тежкото семейно и материално положение на
подсъдимия- установено е, че той е
47-годишен, разведен, безработен в условията на действителна безработица
в страната, не притежаващ каквито и да било недвижими имоти и МПС, от които би
могъл да се издържа.
Така
установените смекчаващи вината обстоятелства не са нито изключителни по см.на
чл.55 от НК, нито са налице многобройни смекчаващи такива, за да може да се направи преценка, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, при
което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил чл.54 от НК
и наложил наказанието под средния размер на предвиденото по закон,а по
отношение на глобата- минималния по закон размер.
На следващо място, следва да се отчетат и
отегчаващите вината обстоятелства – подс.С. е осъждан, за деяние по чл.343б,
ал.1 от НК, настоящото деяние по ал.2 по
този наказателен състав се явява извършено в изпитателния срок по първото
осъждане, при което следва извода, че с наложеното
му първо наказание не са били постигнати
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита
осъдения към спазване на законите и добрите нрави, както и да му се въздейства
предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления;
деянията от този вид са с висока степен на обществена опасност, защото с осъществяването
ѝм се създава потенциална реална опасност от извършване на по-тежки съставомерни ПТП с тежък общественоопасен
резултат, а и в конкретният случай,
деянието е извършено с висока степен на обществена опасност –
установената концентрация на етилов алкохол сочи на средна степен на алкохолно повлияване. Като
отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и завишената тенденция през
последните години на този вид престъпни
деяния.
Ето защо, при съвкупната преценка на всички
тези обстоятелства въззивният съд намери, че определеното наказание на подс.С.
е напълно справедливо и съответно както
на обществената опасност на деянието,
така и на личната обществена опасност на дееца.
Не са
налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което
следва да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т. 6, в.в. с чл.338 НПК
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 49 от 29.10.2014г.,
постановена по н.о.х.д.№ 264/2014г. по описа на Кубратски районен съд.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
MH