Р Е Ш Е Н И
Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
петнадесети декември |
2014 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Димитринка Василева
2. Светла Робева
секретар
М. Н., с участието на прокурора О. Дамянов, като разгледа докладваното от съдия
Емил Стоев въззивно нох дело №380 по
описа за 2014 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е
жалба от Г.И.К. ЕГН ********** против Решение №453/23.10.2014
г. по нохд №420/2014 г. на РС Разград. Подсъдимият К. счита, че решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като обвинението не е
доказано от обективна и субективна страна. Искането е за отмяна на обжалвания
съдебен акт и признаването му за невиновен.
В съдебно заседание К. поддържа
жалбата. Заявява, че не се счита за виновен, тъй като в болницата е бил на
лечение и са му издали документа, който е представил. Заявява, че е искал да
бъде освидетелстван, тъй като не може да упражнява професията си поради
заболяване. Твърди, че действително страда от посочените заболявания.
Прокурорът намира жалбата за
неоснователна, тъй като е установено, че К. не е бил на лечение в болницата в
посочения в епикризата период, документа не е издаден от лицето, посочено като
негов автор, а подсъдимият го е използвал.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и
преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има
право на жалба.
С обжалваната присъда РС Разград е признал подсъдимия Г.И.К. за виновен в това, че в периода от 16.11.2013 г. до 20.11.2013
г., в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление на три пъти
съзнателно се е ползвал пред: д-р Д. П. К. - общопрактикуващ личен лекар, В. Ц.
Д. - служител на Регионална здравна инспекция гр. Разград, и ТЕЛК за общи
заболявания при МБАЛ "Св.Иван Рилски" АД гр. Разград от неистински
официален документ - епикриза КП № 52/15.08.2013 г. на името на Г.И.К., на
която е придаден вид, че е издадена от Кардиологично отделение при МБАЛ
"Св. Иван Рилски" АД гр. Разград, като от него за самото съставяне на
неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл. 316, пр. 1, във вр. с чл. 308, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК поради което и на основание чл. 78а го освободил от нак.отговорност и
му наложил наказание глоба в размер на 1 000 лв.
В РС Разград, с вх. №5091/17.06.2014 г., е внесен
обвинителен акт против К. за това, че в периода от
16.11.2013г. до 20.11.2013г. включително, в гр. Разград, в условията на
продължавано престъпление на три пъти съзнателно се е ползвал пред: д-р Д. П. К.
- общопрактикуващ личен лекар, В. Ц. Д. -служител на Регионална здравна
инспекция гр. Разград, и Териториални експертна лекарска комисия
(ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ "Св.Иван Рилски" АД гр.
Разград от неистински официален документ - епикриза КП № 52/15.08.2013 г. на
името на Г.И.К., на която е придаден вид, че е издадена от Кардиологично
отделение при МБАЛ "Св. Иван Рилски" АД гр. Разград, като от него за
самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, пр. 1, във вр. с чл. 308,
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С разпореждане от 29.07.2014 г. съдът е
насрочил съдебно заседание за 16.09.2014 г.
В съответствие с разпоредбата
на чл. 248, ал. 2, т. 4 НПК в съдебно заседание, по искане на прокурора, съдът
е преценил, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на глава
28.
В обясненията си в съдебно заседание
пред РС подсъдимият твърди, че не е изготвил документа, но го е представил.
След преценка на събраните в наказателното
производство доказателства и събраните нови доказателства в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимия Г.К. е български гражданин, роден на *** ***, със средно образование, женен, безработен
(декларация на л. 68, характеристична справка л. 72).
Подс. К. не е осъждан (свидетелство за съдимост л.
70).
Подс. Г.К. страдал от хипертонична сърдечна болест II
степен, във връзка, с което заболяване бил диспансеризиран от ОПЛ д-р К., съответно
му били изписвани медикаменти, провеждани ежегодни консулти с кардиолог (показания
на св. К. л. 73, рецептурна книжка л. 25-28).
Подсъдимия К. не е бил на лечение през 2013 г. в Кардиологично
отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски„ Разград и от това отделение не са му били
издавани документи за болничен престой (показания на св. Д. – Началник КО на л.
79, справка л. 93 и 94).
Подсъдимия К. не е бил на лечение през
август-септември 2013 г. в ОАИЛ на МБАЛ
„Св. Иван Рилски” Разград (справка от МБАЛ
„Св. Иван Рилски” на л. 30 от нохд
№420/2014 г. РС Разград).
Подсъдимия К. на 30.10.2013 г. е прегледан в Спешно
отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски” и насочен за прием в Отделение по хирургия,
където бил на лечение от 30.10.2013 г. до 01.11.2013 г. (справка от МБАЛ „Св.
Иван Рилски” на л. 33, епикриза л. 46).
През лятото на 2013 г. К., по неустановен начин, по
негови твърдения от мед. сестра в ОАИЛ - МБАЛ „Св. Иван Рилски” Разград, получил
Епикриза №52/15.08.2013 г., издадена от Кардиологично отделение, която
установявала четиридневен болничен престой от 12.08.2013 г. – 15.08.2013 г. в
КО на МБАЛ „Св. Иван Рилски” Разград.
На 16.11.2013 г. подс. К., макар да знаел, че не е бил
на лечение в КО на МБАЛ „Св. Иван Рилски” Разград, се явил пред ОПЛ д-р К. и
представил Епикриза № 52/15.08.2013 г. и Епикриза №15353/1783 от 01.11.2013 г.
от ОХ МБАЛ „Св. Иван Рилски” Разград. Въз основа на тези документи д-р К. издал
на К. медицинско направление за ТЕЛК (л. 21) и етапна епикриза (л. 23).
На 19.11.2013 г. подсъдимия се явил в РЗИ - Разград и
пред длъжностно лице - св. В. Д., подал Заявление за първично освидетелстване
от ТЕЛК, вх. № П/4443/19.11.2013 г. (л. 97), към него приложил изискуемите
документи, както и процесната Епикриза №52/15.08.2013 г. Заявлението и
документите били обработени от св. В. Д. и изпратени в ТЕЛК - Разград.
Документите постъпили в ТЕЛК - Разград на 20.11.2013 г.
и били разгледани от св. Ш. – председател на комисията, който установил, че
Епикриза № 52/15.08.2013 г. от Кардиологично отделение МБАЛ „ Св. Иван Рилски” Разград
не отговаря на изискванията за изготвянето й. Извършил проверка и установил, че
подсъдимият не е престоявал в КО на болницата, след което представил епикризата
на д-р Д., от когото била подписана. Д-р Д. установил, че подписът не е негов,
а печата приличал на неговия, но бил по-размазан.
От заключението на вещото лице, по назначената и
извършена на ДП графическа експертиза (л. 87-89), се установява, че подписа в
графа „подпис на заявителя” в Заявление за първично освидетелстване от ТЕЛК,
вх. № П/4443/19.11.2013 г. е изпълнен от подсъдимия. Подписите, отпечатъците от
печати срещу графа „Лекуващ лекар” и „Н-к отделение” в Епикриза №52/15.08.2013
г. са отпечатани с мастилено-струен принтер, като върху тях са положени
саморъчни подписи, които не са на д-р Д..
Тази фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на:
-
писмените доказателства в ДП № 342/2013 г.: справка за
съдимост (л. 70), декларация (л. 68), характеристична справка (л. 72), епикризи
от МБАЛ „Св. Иван Рилски” Разград, справка от МБАЛ „Св. Иван Рилски” (л. 33 ДП,
л. 30 от нохд №420/2014 г.;
-
на заключение на вещото лице по назначената графическа
експертиза;
-
показанията на свидетелите Д. К. (л. 73), Ст. Д. (л.
79), В. Ш. (л. 75) и В. Д. (л. 83).
От показанията на св. Д. се
установява, че К. не е бил на лечение в КО на МБАЛ „Св. Иван Рилски”, че не е
издавана епикриза № 52/15.08.2013
г. и че не е подписана от него. Показанията на св. Д. се подкрепят от
справките, извършени от МБАЛ „Св. Иван Рилски” в съответните регистри
и заключението по експертизата, от която се установява, че документа е
отпечатан на принтер, а положените върху печата саморъчни подписи не са на св. Д..
Показанията на свидетелите са
ясни, логични и взаимнодопълващи се. Подкрепят се от писмените доказателства,
експертизата и съдът ги намира за достоверни и обективни.
Обясненията на подсъдимия, че
е получил епикризата след лечение в ОАИЛ се опровергават от представената
справка от МБАЛ „Св. Иван Рилски”, че не е бил на лечение в отделението през
август – септември 2014 г.
В хода на първоинстанционното
производство съдът е постановил събиране на доказателства, във връзка със проверка
на защитната теза на подсъдимия, че е бил на лечение в ОАИЛ. Обясненията на
подсъдимия в тази част са опровергани. Не е направено искане за събиране на
нови доказателства. Съставът на въззивния съд счита, че обясненията на
подсъдимия, че е бил на лечение в ОАИЛ и след това получил епикриза са защитна
теза, опровергана от останалите доказателства. Безспорно е по делото, не се
твърди противното и от подсъдимия, че К. не е бил на лечение в КО, съответно не
е възможно да му бъде издадена епикриза, в която да е отразено лечение,
проведено в КО. Обстоятелството дали по друго време е бил на лечение в друго
отделение и дали страда действително от заболяванията, описани в епикризата не
са от значение за установяване на обективната истина по делото. Освен това
според показанията на св. Ш. и св. Д. се установява, че са налице грешно
изписани диагнози в епикризата, неправилно изписана терапия, съответно не е
възможно да страда от такива заболявания, каквито са посочени.
Въззивният съд възприе изложените по-горе фактически
констатации, след анализ на събраните гласни и писмени доказателства. Приетата
фактическа обстановка е съответна и на приетото от РС. ОС Разград счита, че
установената фактическа обстановка се основава на вярна и точна интерпретация
на събраните гласни и писмени доказателства.
Липсват доказателства по делото, които да създават
основание въззивната инстанция да приеме друга фактическа обстановка, различна
от описаната.
Съдът намира за безспорно
установено, че Г.К. не е бил на лечение в МБАЛ „Св. Иван Рилски” в периода
август-септември 2013 г., че не е издавана епикриза № 52/15.08.2013 г., че не е подписана от лицето,
посочено като издател – д-р Д..
Издаването на епикриза е
регламентирано и в чл. 171 от НРД. Регламентирани са в чл. 177 реда за
съставяне и реквизитите на епикризата, като следва да съдържа имена и подписи на лекуващия лекар и началника на
съответното отделение.
Съгласно чл. 130 от НРД 2012
г. ОПЛ съхранява предоставени от пациента епикризи от проведено болнично
лечение. А съгласно чл. 133 ОПЛ се съобразява с данните в болничната
епикриза.
Съгласно чл. 93, т.6 НК неистински документ е този, на
който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице, а не на това, което действително го е съставило.
От графическата експертиза и свидетелските показания
на св. Д. и Ш. се установява, че инкриминираният писмен документ не е подписан
от лицето, посочено за негов автор, съответно безспорно е установено, че тази
епикриза представлява неистински документ.
Официален документ, съгласно чл. 93, т. 5 НК, е този,
който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на
службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му
функция.
Епикризата съдържа конкретни и изрични писмени
изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение (с
оглед посоченото по-горе, следва да бъдат взети предвид от ОПЛ, представят се
пред ТЕЛК за освидетелстване).
За издаване на епикризата има предвиден ред и
съответни правила, изисквания към съдържанието и реквизитите, т.е. установен
ред и форма. Изрично е посочено, че се подписва от началника на съответното
отделение или негов заместник. С оглед на това и ръководните функции на
началника на отделението, съдът приема, че епикризата съставлява официален
документ, издаден от длъжностно лице – лекар – началник на съответното
отделение, за който е налице установено ред и форма.
Съгласно Наредба за
медицинската експертиза експертизата на
трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане се
осъществява от ТЕЛК. Съгласно чл. 56, ал. 3 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните
картотеки на медицинските експертиза лицата, които се явяват за освидетелстване
представят медицинска документация, доказваща здравословното им състояние и
направление от личен лекар. Намалената работоспособност се определя въз основа
на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени
лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска
документация, която включва и представеният от подсъдимия неистински документ.
Дирекция „Медицински
дейност” към Регионалната здравна инспекция организира и контролира дейността
по медицинската експертиза и на регионалната картотека на медицинската
експертиза. Същото постановява и Правилника за устройството и организацията на
работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертиза.
К. е съзнавал, че епикризата е неистински документ,
тъй като не е бил на лечение в КО, епикризата не е издадена от КО и не е подписана
от началника на КО, съответно не е подписана от д-р Д.. Въпреки това я
представя пред личния си лекар, РКМЕ и ТЕЛК.
Обвинението против К. е за престъпление по чл. 316, пр. 1, във вр. с чл. 308, ал. 1 НК.
За да е осъществено изпълнителното Д.ие е необходимо
деецът да знае, че документът е неистински и въпреки това да го представя като
редовен. Престъплението е довършено с употребата на противоправно съставения
документ и не се изисква настъпването на вредоносен резултат.
От обективна страна изпълнителното Д.ие за
престъплението по чл. 316 НК се изразява в ползване на противоправно съставен
документ - неговата употреба като редовен документ, с оглед претендираното
правно значение. К. е представил пред посочените лица неистински официален
документ – епикриза, която е послужила на д-р К. да издаде направление и етапна
епикриза до ТЕЛК, както и заедно със заявлението пред ТЕЛК е представил в РЗИ
Разград и съответно след това пред ТЕЛК.
Съдът намира за установено, че К. е осъществил деянието,
за което е обвинен. Налице е продължавано престъпление по чл. 26 ЗЗД, тъй като деянията
са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от
време, при еднородност на вината.
Деянието е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че документът е неистински и го е представил, съответно
се е ползвал от него, за да удостовери болнично лечение и съответната диагноза
пред ОПЛ, РЗИ и ТЕЛК.
Обосновано и законосъобразно, след като
установил, че за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години, К. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК и с
деянието не са причинени вреди, РС на основание чл. 78а НК е освободил
подсъдимия от наказателна отговорност.
Наложена е глоба в
минималния предвиден размер – 1 000 лв. Тя е съответна на данните за
личността на подсъдимия, тежестта на извършеното и имотното състояние на
подсъдимия. Подсъдимия е с добри характеристични данни и добро процесуално
поведение.
Не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуални правила
в досъдебното производство и по време на съдебната фаза, накърняващи правото на
защита на подсъдимия, които да представляват основания за отмяна на
постановената присъда и за връщане на делото за ново разглеждане.
Доказателствата, преценени в своята взаимна връзка, обосновават
единствения житейски и логически обоснован извод, че автор на престъплението е
подсъдимият. В съответствие с материалния закон и събраните доказателства РС
Разград законосъобразно е установил, че подсъдимият с деянията си е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен.
Съставът на въззивния съд при проверка на законността,
обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не установи нарушения,
предполагащи отмяната й или изменението й.
Жалбата е
неоснователна. Налице са основанията за потвърждаване на постановения съдебен
акт.
Поради това съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №233/22.05.2014 г. по нохд №21/2014 г. на Районен съд Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
МН