Р Е Ш Е Н И Е
№2
гр.Разград, 06.02.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито
съдебно заседание на деветнадесети
януари две хиляди и петнадесета годна, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: С.РОБЕВА
Д.И.
С
участието на секретаря Св.Л. и
прокурор Т.ТОДОРОВ разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д.№ 381/2014г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С Присъда № 41 от 05.11.2014г.,
постановена по н.о.х.д.№ 268/2013г.
Исперихският районен съд е признал подс.М.А.К. *** за виновен в извършване на
престъпление по чл.323, ал.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК , поради което го осъжда по този наказателен състав и при
условията на чл.54 от НК на лишаване от
свобода за срок от една година и глоба в размер на 300 лв., като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Присъдени са разноските по делото.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба
от подс.М.К. чрез адв.Ел.К.. В жалбата
се посочва, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наложеното наказание е
явно несправедливо.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подс.К. да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението срещу него, и
алтернативно, присъдата да се измени с намаляване на наложеното наказание.
В с.з. подс.К. лично и чрез адв.Ел.К.
поддържа жалбата, излага доводи и съображения за това.
Ч.обвинител Р.К. при редовност в
призоваването не се явява в с.з. Депозирала е молба, чрез повереника си адв.Ем.С.,
с която заявява, че оспорва жалбата излага
съображенията си и моли да бъде потвърдена присъдата на РС-Исперих.
Прокурорът излага по същество доводи и
съображения за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда. По
отношение възражението за наказанието, предлага на съда да се измени присъдата
като се смекчи наказанието – към 3-4 месеца лишаване от свобода, а
имуществената санкция-100лв.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на
възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след
цялостна преценка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК,
намери следното:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на
въззивен контрол.Разгледана по същество се явява частично основателна, по
следните съображения и прави изводи:
Установено
е, че подс.М.К. е брат на свидетелите К.К.
и Р.К..
Установено е, че на 24.02.2000г. с
нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, нот.д.№ 57/2000г. на
нотариус Р..Александров подс.М.К. е договарял сам със себе си и е придобил
собствеността на недвижим имот, находящ се в с.Йонково, обл.Разградска-дворно
място от 1125,00 кв.м., неуредени регулационни отношения, заедно с построените
в имота жилищна сграда, паянтова жил.сграда, стопански постройки, гараж и
подобрения. В този имот се настанили да живеят родителите на подс.М.К. а. С. З.
и А.К. З.. На 01.12.2010г. с нот.акт №28, нот.д. № 1000/2010г. на нотариус Р. Александров
а. С. З. е била призната за собственик по давност владение на същия този имот.
Няма спор между подс.М.К., свидетелите К.К. и Р.К. и
техните родители, че имотите по двата
нотариални акта са идентични, респ. отнасят се за един и същ имот.
Установено е, че през 2010г.
подс.М.К. завел ревандикационен иск /иск за собственост по чл.108 от ЗС/ срещу
своята майка а. З. с предмет имота по нот.актове и било образувано гр.д.№
860/2010г. по описа на РС-Исперих. Съдът отхвърлил иска на подс.М.К.,
последният обжалвал пред Окръжен съд- Разград. Решението на първоинстанционния
съд било обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
РС-Исперих. Установено е, че този гражданско правен спор между страните към
момента не е решен и е висящ. Подс.М.К. е в известност за действията по заведеното от него гражданско
дело за процесния имот в с.Йонково.
На 24.03.2013г. подс.М.К. и св.Х.Хабил отишли
в имота и започнали да развалят покрива на една от сградите в процесния имот.
Св.К.К. започнал да ги уговаря да спрат
рушенето на къщата. Подс.М.К. възразил на брат си, че е собственик на имота и
може да прави в него каквото иска. Брат му св.К.К. си отишъл, а подс.М.К. и
свидетеля смъкнали циглите и гредите от покрива на постройката.
Установено е, че един ден по-късно подс.М.К. отново
отишъл в имота придружаван от св.Х.Хабил и св.Б.А.. Тримата се качили на
покрива на втора жилищна сграда в имота и започнали да го разпокриват. Свалили
циглите и гредите, като всичко подреждали на земята в имота. Отново дошъл св.К.К.
и отново започнал да ги уговаря да не рушат
постройките в имота. Подсъдимият не обърнал внимание на брат си. Св.К.К. се
обадил на сестра си св.Р.К. в Р.Турция и разказал какво се случва в имота.
Св.Р.К. се обадила на кмета на с.Йонково св.К.А., който посетил имота и предупредил
подсъдимия да преустанови действията си. Подс.М.К. и на него казал, че
притежава документ за собственост, имота бил негов и в него той можел да прави
каквото иска. Кметът на с.Йонково се обадил в полицията в Исперих. Местото било посетено от полицейски служители, които успели да убедят
подсъдимия да спре разрушаването на сградите. Съставен бил предупредителен
протокол от 25.03.2013г.
На 28.03.2013г.
подс.М.К. отново отишъл в имота и започнал да събаря стени и покриви на
сградите отвътре. Брат му и сестра му свидетелите К.К. и Р.К. отново подали
сигнал в полицията, полицейските служители отново посетили мястото и отново
съставили предупредително разпореждане на подсъдимия да не руши постройките в имота.
С оглед на тези действия на
подсъдимия в процесния имот свидетелите
К.К., св.Р.К. и баща ѝм А.К. З. подали жалби срещу подсъдимия до
РП-Исперих , РУП-Исперих и ОП-Разград, и било образувано настоящото ДП срещу
подсъдимия.
При тази фактическа обстановка
приета и от първоинстанционния съд правилно, обосновано и законосъобразно е
прието, че подс.М.К. с действията си от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл.323, ал.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК.
Анализът на всички събрани по
делото доказателства по отделно и в съвкупност- свидетелските показания, заключението
на комплексната строително-техническа. и оценъчна експертиза, писмените
доказателства даде основание и на въззивния съд да приеме, че обвинението срещу
подс.М.К. е доказано по несъмнен начин, поради което правилно и законосъобразно
е ангажирана наказателната му
отговорност по този наказателен състав.
След задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е дал отговор на
въпроса защо, на какво основание и въз основа на какви доказателства е приел,
че извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно по чл.323, ал.1 от НК при условията на чл.26, ал.1 от НК, касае се
за правни изводи и съображения, които изцяло се споделят и от въззивния съд.
Безспорно се установява и доказва
по делото, че през инкриминирания период от време и място подс.М.К. е предприел
действия за демонтиране на покривни конструкции и стени на жилищни сгради
находящи се в процесния имот самоволно, не по установения от закона ред е
осъществил едно оспорвано от баща му А.З.,
от сестра му Р.К. и брат му К.К. свое предполагаемо право на собственост върху
процесния имот, на няколко пъти въпреки предупреждението на полицейските
служители и кмета на селото, като извършеното от него видно от доказателствата
по делото не е маловажен случай по см.на чл.93, т.9 от НК,
както правилно е приел и първоинстанционния съд.
Безспорно се установява и доказва
по делото, че за процесния имот е налице имуществен спор не решен към момента,
повдигнат пред гражданския съд именно от
подсъдимия, и поради това правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че подс.М.К. е бил с ясното
съзнание, че собствеността над имота е спорна и до приключване на гражданското
дело с влязло в сила решение на гражданския съд, с което да се признае или
отхвърли неговото право, той не може да се разпорежда със спорното имущество
в своя полза. Установено е, че въпреки
висящото гражданско дело подсъдимият на няколко пъти е отишъл в процесния имот
и предприема действия по разрушаване на
същия, които действия се оспорват от роднините му- родителите, брат и сестра.
Подс.М.К. претендира, че е собственик на имота, но такава претенция имат и
неговите родители с факта на снабдяването си с констативния нотариален акт през
2010г. Правилно, първоинстанционният съд е приел в тази връзка, че за
съставомерността на деянието по чл.323, ал.1 е достатъчно да съществува такъв
спор, какъвто е и конкретният случай.
От субективна страна подс.М.К. е действал с
пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Ето защо, в тази ѝ част
жалбата се явява неоснователна.
Относно възражението за явната
несправедливост на наложеното наказание.
При индивидуализацията на
наложеното на подсъдимия М.К. наказание по размер, съдът не е обсъдил всички
обстоятелства съобразно нормата на чл.54 от НК, поради което същото се явява
завишено и несъответно както на
обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност
на дееца, по следните съображения:
Отегчаващи вината обстоятелства:
Съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието въздигнато от законодателя като такова и конкретно
извършено с висока степен на обществена опасност; проявената упоритост от
страна на подсъдимия, въпреки предупрежденията на полицейските органи по
надлежния ред да прекрати действията по разрушаване на процесния имот, както и
предупрежденията от страна на кмета на селото, последното обстоятелство обсъдено и от първоинстанционния съд.
Смекчаващи вината обстоятелства:
Чистото съдебно минало на подсъдимия, възрастта
и добрите характеристични данни: подс.М.К. е на 67 години, пенсионер, с основно образование,
има семейство, познат на обществеността като много работлив човек, няма данни
за криминални прояви или други нарушения
на обществения ред.
Видно от материалите по делото
подс.М.К. живее в друго населено място,
закупил процесния имот в с.Йонково през 2000г. на свое име, но за неговите родители,
които действително са живяли в имота в продължение на десет години, който имот
е бил посещаван и от брат му и сестра му.
От
показанията на св.К.К. се установява, че близките на подсъдимия-брат, сестра и родители
преди издаването на нот.акт през 2010г., с
който майката е била призната за собственик въз основа на давностно владение са
знаели, че този имот се води на името на подсъдимия, и въпреки това са допуснали
разваляне на отношенията, вместо решаване на спора на добра воля като близки
роднини.
Ето защо, съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства и конкретно установени по делото факти от значение за вината на
подсъдимия, даде основание на съда да
приеме, че едно наказание от 3 месеца лишаване
от свобода-законовия минимум при граници до 5 години, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години, и глоба от 100 лв. – законовия минимум при граници до 1000 лв., се явява напълно справедливо по вид,
размер и начин на изтърпяване, съответно както на обществената опасност на деянието,
така и на личната обществена опасност на дееца.
За постигане целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително той да
изтърпи наказанието, както правилно в случая е приел и първоинстанционния съд с
приложението на чл.66 ал.1 от НК и определения
три годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
В тази ѝ част присъдата
следва да бъде изменена с намаляване размера на наложените наказания.
В хода и на служебната
проверка на присъдата не се установиха съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
По изложените съображения и на основание
чл.343, т.3, в. в. с чл.337, ал.1,т.1 от НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 41 от 05.11.2014г., постановена по
н.о.х.д.№ 268/2013г. по описа на Исперихски районен съд, като НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода
от ЕДНА ГОДИНА на ТРИ МЕСЕЦА;
НАМАЛЯВА наказанието глоба от
300,00лв. на 100,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в
останалата ѝ част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.