Р Е Ш Е Н И Е № 25

Гр.Разград, 16.04.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: С. РОБЕВА

ДОРОТЕЯ И.

с участието на секретаря С.Л., като разгледа докладваното от съдия И. ВНЧХД № 415 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 467/30.10.2014г., постановена по НЧХД № 321/14г., Разградският районен съд е признал подсъдимата Ш.Д.А. ***, за виновна в това, че на 14.11.2013г. в гр.Разград, публично е нанесла обида на С.Й. ***, казвайки по неин адрес унизителни за честта и достойнството й думи- “курва” и “лесбийка” в нейно присъствие- престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.146, ал.2 от НК я освободил от наказание, тъй като обидената е отвърнала веднага с обида, наричайки подсъдимата “мърша”; признал я за виновна и в това, че по същото време и място е причинила на С.Й.М. лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болка и страдания, без разстройство на здравето /палпаторна болезненост, без видими белези от насилие в лявата половина на гърдите и средната част на корема/- престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Със същата присъда съдът е осъдил подс.А. на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на пострадалата С.М. сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и сумата от 500 лв. – обезщеитение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху всяка една от двете суми, считано от 14.11.2013г. до окончателното им изплащане, като в останалата част до първоначално предявените им размери изковете са отхвърлени като недоказани.

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Ш.Д.А., поради което я обжалва в срок чрез защитника си адв.Кинов. В жалбата навежда доводи за неправилност и необоснованост на присъдата както в гражданската, така и в наказателноосъдителната част досежно обвинението по чл.130, ал.2 от НК, тъй като неправилно е приложен материалния закон. Иска се отмяна на присъдата в обжалваната част. В допълнителните съображения депозирани към жалбата се доразвиват доводите, като се сочи, че свидетелските показания неправилно са ценени от първостепенния съд, както и поведението на самата пострадала неправилно е съобразено от съда. Счита, че липсва виновно извършено деяние по чл.130, ал.2 от НК. В с.з. жалбата се поддържа, както и доводите в допълнителните съображения. Моли съда за нова присъда, с която подзащитната му бъде призната за невиновна да е извършила престъпление по чл.130, ал.2 от НК и съответна оправдана по това обвинение, респективно да бъде отхвърлен изцяло гражданския иск в тази част.

Въззиваемата С.Й.М. се явава лично, като счита депозираната жалба за неоснователна, а присъдата на РС-Разград за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Ш.А. и пострадалата С.М. работят в ОУ “Никола Икономов” гр.Разград, първата като чистачка, а втората като охрана. Същите били в добри колегиални отношения. Последните обаче се обтегнали известно време преди инкриминираната дата, като повод за напрежението между двете бил шкаф, който чистачките ползвали в своята стая в училището и който тъжителката М. преместила, за да ползва самата тя. Това преместване станало с разрешение на ръковдството на училището.

На 14.11.2013г., около 17.30ч., в стаята на чистачките били подс.А. и нейна колежка и приятелка- Стефанова, когато при тях влязла пострадалата М.. Появяването на последната ядосало А., която негодувала срещу преместването на шкафа. Между двете /А. и М./ започнала кавга, в ходя на която подсъдимата нарекла М. “курва” и “лесбийка”, а от своя страна последната й отвърнала с “мърша”. Това обще повече ядосало А. и тя се отправила към пострадалата, която била застанала в близост до вратата на стаята и започнала да я блъска с ръце към коридора. В момента, в който М. се оказала извън стаята /в коридора/, подсъдимата блъснала вратата, за да я затвори, при което вратата ударила тъжителката в лицето. Непосредствено след това М. се видяла със св.Ахмед, която чистела на втория етаж на училището и й се оплакала, че биле нападната и бита от подс.А.. Свидетелката забелязала, че устната на М. била подута. На следващия ден /15.11.2013г./ св.Ахмед попитала колежката си- подс.А. как е могла да набие М., че това не е колегиално, при което подсъдимата й отговорила, че не е правила такова нещо. Същия ден М. се оплакала, че е ебила ударена от подсъдимата и на св.Хасан.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на описания инцидент пострадалата М. е получила контузия на дясната половина на лицето- под долния клепач на дясното око с оток на меките тъкани на площ 3/2; повърхностно охлузване на кожата на дясната половина на горната устна; палпаторна болезненост, без видими белези от насилие в лявата половина на гърдите и средната част на корема. Описаните травматични увреждания са резултат от действието на удар с или върху твърд тъп предмет за увреждането под долния клепач на дясното око и тъпоръбест предмет за охлузването на кожата на горната устна. Същите са причинили на пострадалата болка и страдание. При разпита си в с.з. вещото лице уточнява, че нараняванията по лицето могат да бъдат получени от удар с врата.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите Стефанова, Ахмед, Хасан, съдебномедицинска експертиза, др.писмени доказателства. По същество същата фактическа обстановка описва и самата подсъдима в дадените от нея обяснения, спестявайки казаните от нея обидни думи, което е защитна позиция, с цел прикриване на собствените противоправни действия. Останалите доказателства са единни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Същите са подрообно анализирани от първоинстанционния съд и не следва да бъдат преповтаряни. Всички те обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по несъмнен начин, че подс.А. с действията си е осъществила от обективна и субективна страна съставите на две престъпления- обида по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована.

При извършената служебна проверка, въззивният съд не намери да са извършени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд и то от категорията на съществените, щото да е налице основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

По същество обвинението е доказано по един безспорен и несъмнен начин, както досежно обидата, така и досежно леката телесна повреда. По отношение на последната доказателствата по делото сочат, че именно подс.А. е причинила на пострадалата М. болка и страдание, тъй като изблъсквайки пострадалата от стаята с ръце в областта на гърдите й е причинила палпаторна болезненост, без видими белези от насилие в лявата половина на гърдите и средната част на корема. За това, че именно подс.А. е причинила с действията си телесните увреждания говорят както показанията на св.Стефанова, която е единствения очевидец, така и заключението на вещото лице, косвено и показанията на св.Хасан и св.Ахлмед. Всички те сочат, че именно подс.А. е изблъскала с ръце пострадалата М. от стаята, т.е. имаме конкретно действие, при което с оглед употребената за това сила, подсъдимата е следвало да допуска, че може да причини болка и страдание на пострадата по този начин. Доказателствата сочат, че М. е напуснала стаята именно избутана от А., а не е тръгнала сама, т.е. последната логично е употребила повече сила, щото да може да я избута. Ето защо възраженията на защитата, че в случая се касае за лека телесна повреда по непредпазливост, респективно за липса на престъпление, са несъстоятелни. Напротив в случая се касаех за умишлено причинена лека телесна повреда от конкретни действия на подс.А., при което последната е могла и е била длъжна да предвиди, че ще причини на пострадалата болка и страдание, т.е. налице е евентуален умисъл. Наведените правни доводи от първоинстанционния съд досежно съставомерността на деянията се споделят и от въззивната инстанция.

Наложеното от първостепенния съд наказание за това престъпление по реда на чл.78а от НК- глоба в размер на 1000лв. /предвидения от закона минимум на глобата/, съдът намира за справедливо и съответно на извършеното. Същото ще изпълни в най-пълна степен целите както специалната, така и генералната превенция.

По отношение на гражданските искаве същите са основателни и доказани в присъдения от първостепенния съд размер. Налице са всички обективни признаци за обезвреда- противоправно поведение, вина, причинно-следствена връзка, увреждане. Присъдения размер е справедлив и ще обезщети пострадалата М. за причинените, както от обидата, така и от леката телесна поврведа, неимуществени вреди.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 467/30.10.2014г. по НОХД № 321/2014г. на РС-Разград.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ