Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Разград, 30.03.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

С участието на секретаря Св.Л. разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.ч.х.н.д.№ 416/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда от 02.10.2014г., постановена по ч.х.н.д. № 81/2014 г.Разградският районен съд е признал подсъдимите Н.Х.Х. *** и Г.Н.М. *** за невинни в това, на 14.06.2013г. в гр.Разград, в съучастие като съизвършители да са причинили лека телесна повреда на С.К. ***, изразяваща се в прободно-порезна рана по дланта на лявата ръка проникваща в меките тъкани с оток и болезненост на същите, което увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и ги оправдава по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130, ал.1, в.в. с чл.20,,ал.2 от НК.

Подсъдимият Н.Х. е осъден да заплати на пострадалия С.К. сумата от 1 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане-14.06.2013г. до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлен гражданския иск за разликата до първоначално предявения размер от 5 000,00 лв., и в частта, с която се претендира осъждане на подс.Г.М. да заплати сумата от 5 000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК,солидарно с подс.Н.Х..

Производството по делото е прекратено по предявения иск, с който се претендира подсъдимите Н.Х. и Г.М. да бъдат осъдени да заплатят солидарно на тъжителя сумата от 5 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, поради недопустимост.

Срещу така постановения съдебен акт в гражданско осъдителната му част е постъпила жалба от адв.Ем.Н.-защитник на подс.Н. Х. и се посочва, че присъдата в тази ѝ част се явява неправилна и незаконосъобразна. Иска се постановяване на решение, с което да се отхвърли гражданския иск, като неоснователен и недоказан.

Срещу присъдата е постъпила жалба и от адв.Р.В.-повереник на тъжителя С.К.. В жалбата се посочва, че присъдата е неправилна, както в наказателната, така и в гражданско осъдителната ѝ част. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна такава, както и уважаване в пълен размер на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди.Претендират и разноските.

В с.з. жалбоподателят-подс.Н.Х. лично, поддържа жалбата.

В с.з. жалбоподателя-тъжител С.К., чрез повереника си адв.Р.В. поддържа жалбата.

Въззиваемият-подс.Г.М. нередовно призован, не се явява. На посочените в делото адреси не е намерен за да бъде призован.Спрямо него производство пред първата инстанция е проведено задочно.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД намери жалбите са допустими като подадени в срок от надлежни страни в процеса.

На основание чл.314 НПК въззивният съд проверявайки изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията посочени от страните, намери, че първоинстанционният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване процесуалните права на подс.Г.Н.М. – основание за отмяна изцяло на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, по следните съображения и правни изводи:

Видно от материалите по делото спрямо подс.Г.Н.М. производството по делото е проведено задочно, в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3 НПК, но в нарушение на нормата на чл.94, ал.1, т.8 НПК без да му е бил назначен служебен защитник.

За да мотивира провеждане на задочен процес срещу подс.Г.М. правилно първоинстанционният съд е посочил, че повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимите е за извършено престъпление по чл.130, ал.1, в.в. с чл.20, ал.2 от НК, което не е тежко умишлено такова, по см.на НК. За първото по делото заседание подс.Г.М. е бил редовно призован, връчен му е бил препис от тъжбата, доказателствата към нея и разпореждането на съда за насрочването на делото. В този смисъл, действително съгласно нормата на чл.269 от НПК личното участие на подсъдимите в производството е тяхно право, но не и задължение. По тези въпроси постоянната съдебна практика е последователна и непротиворечива, че действително присъствието на подсъдимия по дела от частен характер не е задължително и въпрос на лична преценка е дали подсъдимият ще реализира правата си по НПК за лично участие в наказателния процес или чрез упълномощен от него защитник, поради което няма никаква законова пречка производството по делото да се проведе в негово отсъствие, какъвто е и конкретният случай.

Но, при всички случаи, без значение дали производството е от общ или от частен характер, без значение дали обвинението е за тежко или за леко престъпление, то щом като са налице основанията за задочен процес съдът е длъжен съобразно нормата на чл.94, ал.1, т.8 от НПК да назначи служебен защитник и с участието на служебния защитник да проведе задочния процес. Касае се, за императивно основание за задължителна защита по чл.94, ал.1, т.8 от НПК приложима при задочното производство; основание, което винаги е налице, когато подсъдимият не участва в производството и както бе посочено независимо дали обвинението е за тежко или леко престъпление.

Касае се и за императивно правило въведено с изм.на НПК още през 1999г. и изцяло възпроизведено и с новия НПК от 2006г.

Ето защо, със задочно проведения процес спрямо подс.Г.М. без назначаването на служебен защитник правото на защита на този подсъдим по см.на чл.15 от НПК не е било гарантирано в пълен обем от първоинстанционния съд. В този смисъл е и многобройната съдебна практика / Решение от 11.01.2013г. на ОС-София по в.ч.н.х.д. № 544/2012г., н.о.I, Решение от 26.09.2014г.. на ОС-Ямбол по в.н.ч.х.д.№ 194/2014г., Решение № 353 от 13.10.2008г. на ВКС по н.д.№ 380/2008г., III н.о., НК, /.

По изложените съображения при наличието на основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на съда за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, въззивният съд не разгледа жалбите по същество относно сочените пороци за неправилност и незаконосъобразност.

Водим от изложеното и на основание чл.334, т.1, в.в. с чл.335, ал.2 и в.в. с чл.348, ал.3, т.1 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Присъдата от 02.10.2014г., постановена по ч.х.н.д.№ 81/2014 г. по описа на Разградския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.