Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

гр.Разград, 17.02.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В.ДИМИТРОВА

И.ГАНЕВА

С участието на секретаря Д.Г. разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.ч.х.д.№ 6/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда от 15.10.2014г., постановена по н.ч.х.д.№ 283/2014г. Разградският районен съд е признал подс.Й. Х. С. *** за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, в.в. с чл.146, ал.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага адм. наказание глоба в размер на 1000, 00 лв.

На основание чл.45 от ЗЗД подс.С. е осъден да заплати на пострадалия М.И.М. сумата от 700,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 30.10.2013г. до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля гражданския иск за останалата част до първоначално предявения размер, като неоснователен и недоказан.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подс.Ю.С.. В жалбата се посочва, че присъдата е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон, наложеното наказание е явно несправедливо, размера на присъденото обезщетение е несправедлив. Иска се отмяна на присъдата, алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.146, ал.2 от НК, да се намали и размера на присъденото обезщетение.

Срещу присъдата в гражданско осъдителната ѝ част е постъпила жалба и от тъжителя М.М., чрез повереника му адв.П.З.. В жалбата се излагат доводи и съображения за значително занижаване на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, депозира се и възражение за неприсъждане на претендираните разноски по делото. Иска се, уважаване на предявения граждански иск в пълен размер от 4 000 лв., или увеличаване на присъдения размер от 700 лв., като същият бъде завишен по справедливост, претендират се разноските.

Постъпило е и писмено възражение от тъжителя М.М., чрез повереника му адв.П.З. срещу жалбата на подс.Ю.С.. Твърди се, че жалбата е неоснователна и се иска оставянето ѝ без уважение.

В с.з. лично и чрез защитника си адв.Р.В. подс.Ю.С. поддържа жалбата си, излага и съображенията си за това.

В с.з. лично и чрез повереника си адв.П.З. тъжителят М.М. поддържа жалбата си.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбите са процесуално допустими като подадени в срок от надлежни страни в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледани по същество се явяват неоснователни, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че тъжителят и подсъдимият работят, като таксиметрови шофьори. На 29.10.2013г. всеки един от тях бил в управлявания от него автомобил на централната таксиметрова пиаца в гр.Разград. Освободило се място на техен колега и според неписания правилник на организация на пиацата, същото следвало да се заеме от подсъдимия, който бил във втората, след отпутавалата кола. Тъжителя, който бил след него, го поканил да премести автомобила си, на което подс.С. отговорил да не бърза. Тогава тъжителят запалил автомобила си и застанал на освободеното място, което трябвало да бъде заето от подсъдимия. Подс.С. се ядосал от поведението му, което приел за изключително недостойна постъпката му и лична обида и попитал тъжителя, къде се намира и какво прави, като му заявил: „ ти си путка, ей за това, всички колеги ти викат М. „Путката!”. Тия реплики били казани на висок глас, пред намиращите се там таксиметрови шофьори и били възприети от св.Алишева, която тъкмо се качвала като клиент в автомобила на тъжителя. От своя страна тъжителят се засегнал, прибирайки се в дома си вечерта, разстроен разказал на съпругата си св.Минчева, че е наричан от свой колега „путка”. Подс.С. не се задоволил с това, и на следващия ден, обиколил голяма част от намиращите се на същата пиаца таксиметрови шофьори- свидетелите Т., С. и Н., като поотделно и на първия и на вторите,които били заедно обяснил, че на тъжителя всички викат „путка”, защото се държал некоректно, както бил постъпил и предния ден, когато заел мястото му на пиацата. Тези реплики на подсъдимия били отправяни на висок глас, по начин да бъдат възприети от тъжителя, който също бил в автомобила си на пиацата, със смъкнат прозорец. След поредната „путка” тъжителят не издържал, показал среден пръст на подсъдимия, нарекъл го „педераст”, слязъл от колата си и за да защити своето достойнство го набил.

За причинените му телесни увреждания подсъдимият подал тъжба в РС-Разград и образувано н.ч.х.д. № 224/2014г. Видно и от служебната справка по това дело, с присъда М.М. е бил признат за виновен за това, че на 30.10.2013г. в гр.Разград в състояние на силно раздразнение е причинил лека телесна повреда на Й.С. – престъпление по чл.132, ал.1, т.3, в.в. с чл.130, ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и наложено адм.наказание глоба в размер на 1000 лв. Със същата присъда подс.М. е бил признат за невинен и оправдан по първоначалното му обвинение по чл.130, ал.1 от НК. Подс.М. е бил осъден да заплати на Ѝ.С. сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2013г. до окончателното ѝ изплащане.

С Решение от 29.12.2014г. по в.н.ч.х.д.№ 345/2014г. Разградският окръжен съд е изменил присъдата в гражданската ѝ част като е увеличил присъденото обезщетение от 600 лв. на 1200 лв., и потвърждава присъдата в останалата ѝ част.

При тази фактическа обстановка приета и от първоинстанционния съд правилно, обосновано и законосъобразно е прието, че с действията си от обективна и субективна страна подс.Й.С. е осъществил състава на чл.148, ал.1, т.1, в.в. с чл.146, ал.1, в.в. с чл.26 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК правилно и законосъобразно е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000, 00 лв.

Всички елементи включени в предмета на доказване, относно времето, мястото, начина на извършване на деянието и участието на подсъдимия в него се установяват и доказват от събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства – годни доказателствени средства, събрани и проверени от съда по установения в НПК ред и начин.

Анализът на тези доказателства по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме, че обвинението срещу подс.Й.С. е доказано по несъмнен начин съобразно нормата на чл.303, ал.2 НПК, поради което правилно и законосъобразно е признат за виновен.

След задълбочено обсъждане на доказателствата и конкретно установените по делото факти и обстоятелства първоинстанционният съд е дал отговор на въпроса защо, на какво основание и въз основа на какви доказателства е приел, че под.С. е осъществил състава на чл.148, ал.1, т.1, в.в. с чл.146, ал.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК. Касае се, за правни изводи и съображения на първоинстанционния съд, които изцяло се споделят и от въззивната инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователно се явява и възражението за приложението на чл.146, ал.2 от НК. И в тази посока, първоинстанционният съд изхождайки от см.на закона, постоянната съдебна практика и конкретно установените факти и обстоятелства в случая, е изложил убедителни аргументи за неприложението на института на реторсията. И поради това, безпредметно е отново да се обсъждат както принципните положения за това, кога е приложима реторсията, така и с оглед конкретиката на казуса.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.78а от НК. При индивидуализацията на наложеното адм.наказание глоба 1000 лв.- законовия минимум, съдът е обсъдил всички обстоятелства от значение за вината на подсъдимия, съобразно нормата на чл.54 от НК и поради това, така определеното адм.наказание по размер се явява напълно справедливо съответно както на обществената опасност на деянието, така и на личната обществена опасност на дееца.

Ето защо, не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата.

Неоснователни са възраженията и относно гражданско осъдителната част на присъдата.

Присъденият размер от 700 лв., като обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди, резултат от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 30.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата е определен от съда по справедливост, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД. Правилно в тази връзка, съдът е преценил, че в случая се касае за многократно нанесени на тъжителя обиди на публично място пред клиент и пред колеги,респ.възприети от много хора, което несъмнено е довело до допълнителни негативни изживявания у тъжителя.

С оглед на конкретния случай и конкретно установените доказателства не са налице основания за изменение на присъдата и в гражданската ѝ част.

Относно, възражението на тъжителя за неприсъдените му от първоинстанционния съд разноски по делото. Възражението е основателно, защото с предявяване на тъжбата тъжителят е поискал да му бъдат присъдени разноските по делото. Но, въззивния съд не може да се произнесе по този въпрос, защото няма произнасяне на първоинстанционния съд. Видно от материалите по делото след постановяване на присъдата тъжителят е сезирал първоинстанционния съд с молба да се произнесе по искането му за разноските. Право и задължение на първоинстанционния съд да се произнесе по това искане по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК в закрито съдебно заседание, като актът на съда на основание чл.306, ал.3 НПК може да се обжалва по реда на глава двадесет и втора.

Що се отнася до искането за присъждане на разноските за въззивната инстанция в полза на тъжителя, то такива не се дължат, защото въззивната му жалба се явява неоснователна.

Относно, възражението на тъжителя за допусната техническа грешка изразяваща се в това, че в присъдата е изписано, че е постановена на 14.10.2014г., а в действителност същата е била постановена на 15.10.2014г. Видно от изготвения съдебен протокол присъдата е била постановена на 15.10.2014г. Касае се, действително за техническа грешка, а не за съществено нарушение на процесуалните правила и поради това няма основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Не са нарушени процесуалните права на нито една от страните, защото съдебното следствие е приключило в с.з. проведено на 15.10.2014г., съдът се е оттеглил на тайно съвещание, и е обявил присъдата същия ден публично в присъствието на всички страни.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата от 15.10.2014г., постановена по н.ч.х.д.№ 283/2014г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ