Р Е Ш Е Н И
Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
двадесет и седми април |
2015 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Робева
2. Д. Иванова
секретар С.Л., с участието на прокурора Сезгин Османов, като
разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №10 по описа за
Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от
частните обвинители С.Б.С., ЕГН ********** и С.Т.С., ЕГН ********** (постъпила
на 08.12.2014 г.) и от подсъдимия К.П.К., ЕГН ********** (постъпила на
03.12.2014 г.) против Присъда №516/27.11.2014 г. по нохд №563/2014 г. РС
Разград .
В жалбата на С.Б.С.
и С.Т.С., подадена чрез пълномощника адв. Й., се изразява недоволство от
отказа на РС да настани на принудително лечение К. и алтернативно се иска
цялостна проверка на присъдата.
В съдебно заседание адв. Й. заявява, че счита
присъдата за справедлива, правилна и законосъобразна и твърди, че са доволни от
присъдата.
В жалбата на К.П.К.
се сочи, че от събраните доказателства не може да се нарави извод, че е
извършил престъплението в което е обвинен. Искането е за отмяна на присъдата и
оправдаването му.
Защитникът на подсъдимия адв. С. заявява, че
показанията на св. С. относно отправената закана от подсъдимия се опровергават
от показанията на св. Д., който не е заинтересован от изхода на делото. Счита,
че може поведението на К. да е морално укоримо, но установеното по делото
поведение не представлява закана за убийство. Счита, че няма доказателства,
които да подкрепят обвинителната теза.
Жалбоподателя подсъдим К.П.К. в последната си дума
заявява, че не познава хората, никога не се е срещал с тях.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди
събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл.
313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивните жалби са подадени против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице
–страна в производството пред районния съд: частен обвинител (чл. 318, ал. 4
НПК) и подсъдим (чл. 318, ал. 3 НПК).
С обжалваната присъда РС Разград е признал К. за
виновен в това, че на 13.05.2014 г. се заканил с убийство, с думите: „Ще те
убия. Ще ви убия.” по отношение на С.С. и по същото време и място и по
отношение на С.С. и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, с приложение на чл. 66 НК.
Въз основа на събраните доказателства е установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.П.К. е български гражданин, роден на *** *** с ЕГН **********. Живее в гр.
Разград. К. е безработен, осъждан е.
Свидетелите С.Б.С. и С.Т.С. са
съпрузи и имат две деца. Живеят в гр. Разград. Към
Подсъдимия К. и св. С. и св. С.
не се познавали. Подс. К. виждал свидетелите в магазина, който стопанисвали, но
не бил разговарял с някой от двамата.
През октомври
Част от позвъняванията към
мобилния телефон на св. С. С., били осъществявани от мобилния телефон на св. Д.
Д., който твърди в показанията си, че подс. К. ползвал телефона му, за
телефонни разговори.
Св. С., по неустановен начин,
успял да разбере, че повикванията към телефона на съпругата му са от телефонен
номер на подс. К.. Тъй като той и съпругата му били притеснени от непрестанните
позвънявания св. С.С. на 01.11.2013 г. подал жалба в РУП – Разград (л. 22). Позвъняванията
били преустановени.
След известно време
обажданията били възобновени и през март
На 13.05.2014 г., св. Св. С.,
управлявайки товарен автомобил, се движил по ул. „Марица” в гр. Разград, като
страничния прозорец бил отворен. Движейки се по улицата, забелязал подс. К.,
който бил с друго лице. В момента, когато подс. К. видял св. С., той извикал
към него „Ще те убия, ще ви убия...". Св. С. продължил движението си и притеснен,
набрал мобилния телефон на св. С., накратко разказал какво му се е случило и й
казал да се заключи в дома им заедно с децата и до неговото пристигане да не
излизат навън. Св. С., възприела, казаното от съпруга си като заплаха и
изпълнила молбата му.
На 27.05.2014 г. (л. 12) бил изготвен и връчен на К. протокол
за предупреждение.
Позвъняванията към мобилния телефон на св. С.,
продължили до началото на септември
Въззивният съд намира, че не се установява, че
подсъдимият се „спуснал към автомобила, като изкрещял…”, както е приел в мотивите
си районния съд. Св. С. твърди друго, че възприел готовността на подсъдимия К.
да скочи към него, ако спре. Съдът приема, че от показанията на св. С. се
установява, че преминавайки с товарен автомобил покрай подсъдимия К., С. чул
думите „Ще те убия, ще ви убия...”, които решил, че са
отправени към него и съпругата му.
Според приетото от съда заключение (л. 86) налице са
данни за нарушение на емоционалното състояние на св. С., в поведението, в
отношението към себе си. Заканването с убийство действително е предизвикало
преживяването на основателен страх. Освидетелстваната преживява тревога до
степен на неспособност да контролира емоциите си от страх. Личността й се
презентира със завишени нива на невротичноост и депресивност. Личността е
склонна да казва истината.
Според приетото от съда
заключение (л. 93) събрани са данни за завишение на невротичното напрежение
/тревожност/ на св. Св. С., който често се чувства по-нервен и тревожен
отпреди, страхува се без всякаква причина, чувства се слаб и бързо се уморява.
Има данни за гранично умерено изразена депресия към тежка. Прието е, че св. С.
е склонен да казва истината.
От заключението на вещото лице по извършената
съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на подс. К., прието и неоспорено в
съдебно заседание, се установява, че К. е с примитивен „психичен строй”, с
недостатъчно саморазбиране и ниски адаптивни възможности. Няма способността да
се вгражда адекватно в нормите, изисквани от една социална група. Налице е
повишена самооценка. Има подчертан интерес към самостоятелност и е възможно
това качество да се прояви, като източник на конфликти. При невъзможност да
удовлетвори свои идеи, желания и намерения става раздразнителен и гневлив,
склонен е към крайни постъпки в защита на лични доминанти. Има изградена
защитна теза, която отстоява дори с цената на лъжа.
От заключението
на вещите лица по извършена в хода на съдебното следствие пред РС Разград комплексна
съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза на подс. К., прието и
неоспорено в съдебно заседание, и от заключението на вещото лице д-р С., прието
пред въззивния съд, се установява, че К. страда от личностово разстройство –
емоционално нестабилна личност, което не съставлява разстройство на съзнанието.
Характерно за хората с личностово разстройство е, че в процеса на обработка на
постъпващата информация, са налице определени своеобразия, поради това, че
личността е ръководена и модифицирана от личностовите специфики на емоциите,
мисленето, вниманието и паметта. Поради това една ситуация може съзнавано, и
отчасти несъзнавано, да бъде предадена в относително видоизменена картина.
От заключението на вещото лице д-р С., представено
пред въззвивния съд се установява, че К. няма физически и психически
недостатъци, които му пречат правилно и точно да възприема фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Посочената фактическа обстановка е установена въз
основа на събраните доказателства:
Показанията на св. С., св. С., които съдът намира за
достоверни, както с оглед установената и при проведеното психологическо
изследване склонност да казват истината, така и поради непосредствените си впечатления.
В подкрепа на показанията на свидетелите са и обстоятелствата, установени при
психологическото изследване на подсъдимия К. - завишени стойности
в скалата на реактивна агресивност, в определени ситуации проявява агресивно
отношение към социалното обкръжение и подчертан стремеж за доминиране, склонен
към конфликти, няма умения да съблюдава чужди граници, при невъзможност да
удовлетвори свои идеи, желания и намерения става раздразнителен и гневлив,
склонен е към крайни постъпки в защита на лични доминанти.
В показанията на св. Д. твърди,
че не е чул подс. К. да е отправял думите „Ще те убия, ще ви убия...” към св. С..
Съдът намира, че показанията в тази част се опровергават от показанията на св. С.
и св. С.. С. посочва думите, казани от подсъдимия, а св. С. потвърждава, че
непосредствено след това съпругът й се е обадил и препоръчал да не излиза от
дома им, докато не се върне. На фона на установеното при проведеното изследване
на свидетелите, че същите имат склонност да казват истината, че са преживели
тревога, страх и състояния на депресивност, съдът намира, че няма основание да
постави под съмнение показанията им. Показанията на св. Д. следва да се
преценяват с оглед познанството му с подсъдимия, както и с оглед възможността
да не е възприел изречените от К. думи. Освен това св. Д. не посочва ясно и
времето, в което е възприел поведението на подсъдимия и човек, който минал с
бус и си заклатил заканително главата.
Описаните от вещите лица
особености на характера на подсъдимия се потвърждават и от показанията на св. Д.,
св. П., св. К., св. Т.. Установяват се извършени
в миналото импулсивни действия на подсъдимия, проявена агресия, при употреба на
алкохол.
Съдът намира, че показанията
на св. Д., дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281
НПК в частта, че: „Ако дадена жена го отхвърли, според той е способен да я
пребие, да я изнасили, дори да посегне на нейното семейство, ако жената има
такова”, че е „маниак на тема жени”, не допринасят за установяване на фактите, относно
обвинението за престъпление по чл. 144 НК. Това са оценъчни съждения, а не пресъздаване
на възприети от свидетеля факти, относно поведение на подсъдимия или отношения
с жени. Свидетеля не посочва никакви доводи в подкрепа на изложените изводи. В
съдебно заседание лаконично заявява, че е вярно това, което е казал на
досъдебното производство. Сходни са и показанията на св. Т., дадени на
досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 НПК в частта, че: ”К. е
едно леке”, „пие ли алкохол става неуправляем, агресивен”, „обича да се закача
с чужди жени”, „обича просто да влиза в конфликти”, „той е абсолютен маниак на
тема жени”, „Ако дадена жена го пренебрегне, той става изключително агресивен и
може да й посегне, да я нарани”, „може да извърши дори и престъпление и да
застраши живота и здравето на други хора”. Отново оценъчни съждения, които не
са подкрепени с конкретно възприети и пресъздадени от свидетеля, при разпита му,
действия на подсъдимия.
Освен това в противоречие с
тези показания са показанията на свидетелите: Д., Х., Т., дадени в съдебно
заседание, В., Д., дадени в съдебно заседание.
Очевидно са налице
противоречиви данни за поведението на подсъдимия, но това е обяснимо и с
различните периоди от време и ситуации, при които е контактувал със
свидетелите, както и различните проявления на личността му. Но това дали е
агресивен или става такъв само след употреба на алкохол, дали е „маниак на тема
жени” или на каквато и да е друга тема е странично обстоятелство, относно
предмета на доказване – изрекъл ли е думи, представляващи закана с убийство,
тази заплаха възприета ли е като реална и това било ли е в състояние да
предизвика основателен страх за осъществяването й.
Съставът на ОС Разград намира,
че въз основа на показанията на св. С., св. С., заключенията на вещите лица по
делото, следва да се приеме за установено по несъмнен начин, че на 13.05.2014 г. К. се заканил с убийство, с думите: „Ще
те убия. Ще ви убия.” по отношение на С.С. и по същото време и място и по
отношение на С.С., което е възприето от двамата като реална опасност,
предизвикала е страх от осъществяване на заплахата.
К. е осъждан по нохд №511/2002 г. РС Разград по
споразумение от 14.05.2003 г., с което се е признал за виновен, че е извършил
престъпление по чл. 144, ал. 3, 325, ал. 2, чл. 326 и чл. 343б, ал. 1 НК,
извършени на 26.04.2001 г. и му е наложено общо наказание глоба в размер на 150
лв. и по нохд №227/2008 г. РС Разград по споразумение от 14.04.2008 г., с което
се е признал за виновен за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, чл. 325, ал. 3
НК, извършени на 15.03.2008 г., за което му е наложено общо наказание 3 месеца
лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК за срок от три години.
От правна
страна.
На посочената дата подс. К. виждайки преминаващия
покрай него с автомобил С.С. извикал „Ще те убия. Ще ви убия.”. Тези думи били
възприети от свидетеля. Той почувствал застрашен, че е застрашен както той,
така и съпругата му и предал думите и на св. С.. Това събитие предизвикало и у
двамата състояние на тревожност и депресивност.
Престъплението е извършено умишлено. Няма
доказателства, а и твърдения в тази насока, за съществуването на обстоятелства,
които изключват вината. Подсъдимият, макар и страдайки от личностово
разстройство, е имал възможност да формира адекватна представа, че със своето
поведение осъществява процесната закана, целейки да породи страхови изживявания
при пострадалите, което и се е случило. Възприемането на свидетелите, че е
налице риск, че заплахата може да бъде осъществена, се е допълвало и от данните
за предходните конфликтни отношения с други лица, които са им станали известни.
Макар в обстоятелствената част на обвинителния акт и
мотивите към присъдата да са включени и действия, които предхождат заканата значително
по време и не могат да се отчитат като закана за убийство, то материалният
закон е бил приложен правилно. От обективна страна подсъдимият е извършил с
думи, които са посочени по-горе, закана за умъртвяване на пострадалите, която е
възприета и това е възбудило основателен страх за осъществяването й.
Престъпленията са извършени умишлено. Няма
доказателства, а и твърдения в тази насока, за съществуването на обстоятелства,
които изключват вината. Подсъдимият, макар и страдайки от личностово
разстройство, е имал възможност да формира адекватна представа, че със своето
поведение осъществява процесната закана, целейки да породи страхови изживявания
при пострадалите, което и се е случило. Възприемането на свидетелите, че е
налице риск, че заплахата може да бъде осъществена, се е допълвало и от данните
за предходните конфликтни отношения с други лица, които са им станали известни.
Деянията, които засягат личността на различни
граждани, осъществяват състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3 НК.
По наказанието.
На подс. К. е определено общо наказание лишаване от
свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е
отложено за тригодишен изпитателен срок.
При преценка на обстоятелствата от значение за
определяне на наказанието съдът е взел предвид като отегчаващи вината
обстоятелства: предишните осъждания на подсъдимия, лошите
характеристични данни, упоритостта на извършване на деянията. Правилно е
прието, че съдебното минало на подсъдимия е основание за определяне на по-тежко
наказание, но съдът не намира упоритост при извършване на деянието.
Предприетите проверки се отнасят до други действия на подсъдимия, заплахата за
убийство е еднократен, инцидентен акт, извършен при случайна среща с
пострадалия – св. С. и то при движението му, управлявайки автомобил, докато К.
се е движил пеша по тротоара.
Съдът счита, че установените обстоятелства по делото –
отдалечеността на престъпните прояви на подсъдимия –
В останалата част съставът на
въззивния съд споделя правните и фактически изводи на Разградски РС и при проверка на законността, обосноваността и
справедливостта на обжалваната присъда не се установяват нарушения,
предполагащи отмяната й или изменението й, с изключение но посоченото относно
наказанието.
Поради това съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №516/27.11.2014 г. по нохд
№563/2014 г. Районен съд Разград в останалата част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
СЛ