Р Е Ш Е Н И Е № 11

Гр.Разград, 11.03.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ И.

с участието на секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия И. ВНЧХД № 12 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 45/12.12.2014г., постановена по НЧХД № 152/14г., Исперихският районен съд е признал подсъдимия Р.Е.Х. ***, за виновен в това, че на 29.11.2013г. в гр.Исперих е причинил на С.К.А. *** лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1200лв. Осъдил е подс.Х. да заплати на С.А. сумата от 1500лв. като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като в останалата част до първоначално предявения размер от 5000лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Р.Е.Х. ***, поради което я обжалва в срок, чрез защитника си адв.Х.. В жалбата се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност на присъдата, постановена при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което моли присъдата да бъде отменена изцяло и бъде постановен нов съдебен акт, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В с.з. жалбата се поддържа на същите основания.

Въззиваемият тъжител С.А., чрез пълномощника си адв.К. счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, наложеното наказание за справедливо, поради което моли да бъде потвърдена изцяло.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р.Е.Х. *** заедно със св.Н. В.- негова фактическа съжителница и имат две деца. Семейството му се занимавало с търговия на дрехи втора употреба, като по този повод всеки петък пътували до общинския пазар в гр.Исперих, за да продават стоката си.

На 29.11.2013г. /петък/ подс.Х., заедно със св.В. и зет си- св.В. отново били в гр.Исперих на общинския пазар и продавали стока на сергии на пазара.

На същата дата тъжителката С.А. също обикаляла из пазара, заедно със свидетелките Ю.- нейна позната и К.- нейна колежка. Св.А. Ю. се движела малко по-назад от другите две жени, тъй като се спряла на една от сергиите. Тъжителката и св.К. /С./ се спрели на сергиите с дрехи втора употреба, където продавали подс.Х. и семейството му. Разглеждали дрехи. В джоба на една от дрехите, тъжителката намерила банкнота пари, при което възкликнала, че са неин късмет. Това станало причина да възникне скандал между нея и продавачите, които предавили претенции да им върне парите. Първа към С.А. се приближила св.Н. В., последвана от подсъдимия. Започнали да дърпат тъжителката като искали да им върне парите. Подсъдимият държал А. за ръцете и я разтърсил, като по време на това друсане тя паднала на земята и започнала да вика за помощ. Подсъдимият продължавал да притиска тъжитеклата към земята, държейки я за ръцете, близо да раменете, а жена му драскала ръцете й, като през цялото време искали от нея парите и ги търсели. На помощ на А. се притекла св.К., която попитала подс.Х. и св.В. какво става и започнала да събира изпадналите по земята вещи на тъжителката- телефон и ключове. Хора от пазара също се притекли на помощ и вдигнали тъжителката А. от земята.

За случая бил подаден сигнал в РУ на МВР-Исперих, като на място пристигнал св.Р.- полицейски инспектор.

След инцидента тъжителката С.А. се върнала на работното си място на Автогарата в гр.Исперих, където продавала автобусни билети, но била видимо разстроена, прежълтяла, разтреперана. Изпитвала болки в ръката си и се оплакала, че й е много лошо. Заявила пред св.К., че ще се прибере вкъщи и ще потърси лекарска помощ. Срамувала се от случилото се, тъй като на пазара имало много хора и я познавали.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, в резултат на описания инцидент пострадалата С.А. е получила овални кръвонасядания на кожата по вътрешната повърхност на дясната мишница /тип “пръстов отпечатък”/ и повърхностни драскотини на кожата по дясното рамо, болезненост в областта на седалището в ляво. При допълнителен преглед от 03.12.2013г. са установени оплаквания, характерни за следтравмена болест /посттравматична е3тцефалопатия/ и травматичен плексит на нервния ствол в дясно. Описаните увреждания са резултат от притискане с пръсти по вътрешната страна на дясната мишница и от действието на тънкоръбест предмет за драскотините по дясното рамо и твърд тъп предмет за болките в тилната част на главата след падането на земята. Същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата за описаните допълнителни усложнения от инцидента, а самите кръвонасядания и драскотини на кожата са причинили болка и страдание. Последните отзвучават за около 7-10 дни, а усложненията за около 20 дни.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ю., К., Р., заключението на вещото лице, писмените доказателства по делото, които са единни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които се споделят и от настоящата инстанция. В противоречие с тези доказателства досежно самото деяние и участието на подс.Х. са показанията на св.В. и св.В.. Съдът обаче намира, че същите са заинтересовани от изхода на делото и показанията им са в полза на подсъдимия предвид близката им семейна връзка- първата е фактическа съжителница на подсъдимия, а втория е негов зет. Показанията на тези двама свидетели са в противоречие с останалите писмени и гласни доказателства, както и с възприетия механизъм за получаване на уврежданията от експертизата. Характерните кръвонасядания тип “пръстов отпечатък” могат да бъдат получени именно от притискане и държене за ръцете, като предвид времето /29.11.2013г./ и обстоятелството, че в зимния сезон се обличат по-дебели дрехи, за да се получат тези отпечатъци натискът следва да е доста силен, което предполага да са причинени именно от подс.Х.. В този смисъл съдът споделя изложените доводи на първоинстанционния съд.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована.

По същество обвинението е доказано по един безспорен и несъмнен начин, тъй като на инкриминираната дата подсъдимият Р.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. С действията си същият е причинил на пострадалата С.А. телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето й, неопасно за живота и съставляват лека телесна повреда по смисъла на закона. По несъмне начин се установява, че именно подс.Х. е автор на деянието. Обстоятелството, че и св.В. също е участвала в инцидента не променя факта, че подс.Х. е причинил основните увреждания на пострадалата- кръвонасяданията и последвалите усложнения и именно от бутането и разстрисането от негова страна пострадалата А. е паднала на земята. По несъмнен начин е установено противоправно поведение от негова страна, в резултат на което са причинени съставомерни телесни увреждания, т.е. налице е причинно следствена връзка мчежду действията на подс.Х. и получените увреждания от тъжителката А.. Ето защо по отношение на същия следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност. Наведените правни доводи от първоинстанционния съд в тази връзка се споделят и от въззивната инстанция.

По отношение на наложеното наказание съдът намира, че същото е справедливо и съответно на извършеното. Както правилно е отчел първоинстанционния съд по отношение на подс.Х. следва да бъде приложен чл.78а от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност с ангажиране на административнонаказателната му такава. Чл.78а от НК предвижда наказание глоба от 1000 до 5000 лв., а наложеното е 1200лв., т.е. към предвидения от закона минимум. Съдът е отчел всички смекчаващи отегчаващи отговоността обстоятелства, като в тази връзка следва да бъде отчетен и факта, че деянието е извършено на публично място, пред много хора и е унизително за пострадалата А..

В тази насока са и доводите относно размера на уважения граждански иск, като присъденото обезщетение в размер на 1500 лв. се явява справедливо и съответно на претърпените от пострадалата А. болка и страдание, получените усложнения и срока на възстановяване.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 45/12.12.2014г. по НОХД № 152/2014г. на РС-Исперих.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ