РЕШЕНИЕ № 10

Гр.Разград, 23.02.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

С участието на секретаря Д.Г. и прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 13 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 499/14.11.2014г. по НОХД № 598/2014г. Разградският районен съд е признал подсъдимия М.С.Т. *** за виновен това, че на 30.03.2014г. в гр. Разград е управлявал МПС – л.а. “Рено 19” с рег.№ СН 25 01 НН без съответно свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 131/25.01.2013г. на Началник Сектор ПП към ОД МВР Сливен, влязло в сила на 12.10.2013г.; НП № 721/05.08.2013г. на Началник Сектор към ОД МВР Сливен, влязло в сила на 26.10.2013г.; НП № 1743/11.12.2013г. на Началник Сектор ПП към ОД МВР Сливен, влязло в сила на 20.02.2014г.; НП № 819/28.08.2013г. на Началник Сектор ПП към ОД МВР Сливен, влязло в сила на 20.02.2014г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС, поради което и на основание чл. 343в ал.2 НК и чл. 58а НК му е наложил наказание 4 месеца лишаване от свобода, намалено с една трета от определеното по реда на чл. 54 НК наказание шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.М.Т. и я обжалва с искане за намаляване на наказанието.

Недоволна от присъдата е останала и Районна прокуратура-Разград и я протестира с искане за увеличаване на наложеното наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград поддържа протеста.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдебното производство се е развило при условията на чл.371, т.2 и сл. НПК. Подс.М.Т. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Неоспорените факти по обвинението са следните:

Подс.М.Т. е бил правоспособен водач на МПС, но със Заповед № 653/19.09.2012г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Сливен свидетелството му за правоуправление е било временно отнето. Въпреки това подс.Т. продължил да управлява МПС, за което е бил санкциониран по административен ред, както следва: с НП № 131/25.01.2013г. на Началник Сектор ПП към ОД-МВР Сливен, влязло в сила на 12.10.2013г.; НП № 721/05.08.2013г. на Началник Сектор към ОД МВР-Сливен, влязло в сила на 26.10.2013г.; НП № 1743/11.12.2013г. на Началник Сектор ПП към ОД на МВР-Сливен, влязло в сила на 20.02.2014г. и НП № 819/28.08.2013г. на Началник Сектор ПП към ОД МВР-Сливен, влязло в сила на 20.02.2014г.

Независимо, че свидетелството му за управление на МПС е бил отнето и че многократно е бил санкциониран за това, подс.М.Т. управлявал л.а. “Рено 19” с рег.№ СН 25 01 НН на 30.03.2014г. в гр. Разград. На тази дата е бил спрян за проверка по бул.”Априлско въстание” в гр.Разград от свидетелите Вангелов и Славчев – служители на РУП-Разград. На подс.т. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.150 ЗДвП, подписан от него без възражения.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства -показанията на свидетелите Вангелов и Славчев, както и от писмените доказателства - АУАН, наказателни постановления, заповед за прилагане на ПАМ и приложената справка от сектор КАТ. Горните доказателства са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Те са еднопосочни и подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание.

Подс.Т. на 49 години, разведен е, не работи, няма имущество и доходи, многократно е осъждан. Последната присъда срещу него към момента на извършване на разглежданото деяние е по НОХД № 85/2010г. по описа на РС-Сливен, влязла в сила на 11.08.2010г., е бил осъден на 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.5 НК. След тази присъда има и осъждане по НОХД № 1270/2014г. по описа на РС-Сливен за престъпления по чл.343б, ал.1 НК и чл.343в, ал.2 НК, извършени на 01.08.2014г., за които му е било наложено общо наказание 10 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата и протестът са неоснователни. Обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива, поради което не са налице основания за нейното изменение или отмяна. Доказано е, че подс.М.Т. е автор на престъпление по чл. 343в, ал.2 НК. Управлявал е МПС без да притежава свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същите деяния. Въпреки, че многократно е бил наказван с влезли в сила наказателни постановления за нарушения по чл.150 ЗДвП, подс.Т. е шофирал МПС без съответно свидетелство за управление. Съзнавал е, че свидетелството му за правоуправление е отнето, че няма право да бъде водач на МПС, че многократно е наказван по административен ред за това нарушение и отново е управлявал лек автомобил в гр.Разград.

При определяне на наказанието първостепенният съд е отчел като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства обремененото му съдебно минало и проявената от него престъпна упоритост, а като смекчаващи – фактът, че подсъдимият е бил правоспособен водач и че свидетелството му за правоуправление е било отнето поради липса на застраховка „Гражданска отговорност”. Към последните въззивният съд добавя и тежкото материално състояние на подсъдимия. При този превес на смекчаващите отговорността обстоятелства отмереното от РРС наказание от 6 месеца лишаване от свобода се явява съответно на извършеното престъпление и достатъчно за постигане целите по чл.36 НК. Срокът е към минималния предел и намаляването му би било акт на неоправдано снизхождение. Поради това жалбата се явява неоснователна. Неоснователно е и искането на прокурора за увеличаване на наказанието, тъй като всички посочени в протеста основания за това са били взети предвид от районния съд.

Съгласно чл.58а, ал.1 НК горното наказание се намалява с една трета, поради което РРС е наложил окончателно наказание от 4 месеца лишаване от свобода. Тъй като подс.Т. е осъждан, това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл.60, ал.1 ЗИНЗС, и при първоначален строг режим, съгласно чл.61, т.2 ЗИНЗС.

По изложените съображения Разградският окръжен съд и на основание чл.338 НПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 499/14.11.2014г., постановена по НОХД № 598/2014г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ