РЕШЕНИЕ № 8
Гр.Разград, 23.02.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито
съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА
ДОРОТЕЯ ИВАНОВА
С участието на секретаря Д.Г. и
прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 18
по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.328 и
сл.НПК.
С Присъда №
514/26.11.2014г. по НОХД № 227/2014г. Разградският районен съд е признал
подсъдимите Ю.И.Р., В.И.Р. и А.И.А. за виновни в това, че на 16.01.2014 г. в с. Ясеновец,
общ. Разград, в съучастие като съизвършители чрез използване на МПС л.а. “Опел
Астра” с рег. РР **** АС, а В.Р. –
и чрез използване на техническо средство – метален секач са отнели чужди
движими вещи: 1 бр. телевизор LG-3D LCD на стойност 600 лева; 1 бр. кутия за гримове от
пластмаса на стойност 5,00 лв.; 2 бр. дамски комплекти – всеки от 3 части –
блуза, шалвари и подплата на стойност
300 лв.; 1 бр. дамски комплект зелен на цвят, състоящ се от 3 части на стойност
150,00 лв.; 2 бр.- дамски комплекти оранжеви
на цвят, всеки се състои от 4 части на стойност 360,00 лв.; 1 бр. дамски комплект розов сатенен плат,
състоящ се от пола, шалвари и потник на
стойност 150,00 лв.; 1 бр. дамски комплект розов на цвят от 2 части на стойност 130,00 лв.; 1 бр.
дамски комплект от 3 части на стойност 150,00 лв.; 2 бр. бял дамски комплект от
2 части на стойност 260,00 лв.; 3 бр.
дамски рокли на стойност 750,00 лв, всичко на обща стойност 2 855 лв от
владението на А.И.Р. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4
във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, поради което им е наложил следните
наказания:
- на подсъдимия
Ю.Р. – 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил за изпитателен
срок от 3 години на основание чл. 66 НК;
- на подсъдимия
А.А. – 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил
за изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66 НК;
- на подсъдимия
В.Р. - 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил
за изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66 НК.
Със същата
присъда РРС е признал подсъдимите Ю.Р. и А.А. за невиновни в това да са
осъществили горното деяние чрез използване на техническо средство - метален
секач и ги е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК в тази му част.
Със същата
присъда РРС е признал тримата подсъдими за невиновни в това да са осъществили
горното деяние след предварителен сговор
по между си, като случаят не е маловажен и ги е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 5 във
вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
Със същата
присъда РРС е отхвърлил изцяло предявения от А.Р. против тримата подсъдими
граждански иск, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 1200 лв.
Недоволен от
така постановената присъда е останал подс.Ю.Р. и чрез защитника си адв.А.Т. ***
я обжалва като незаконосъобразна, несправедлива, постановена в нарушение на
материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Моли за отмяната й и
за оправдаването му, или за връщане на делото за ново разглеждане.
Постъпила е
въззивна жалба и от адв.Анна Мария Н. *** – служебен защитник на В.Р., в която
се твърди, че наложеното му наказание е явно несправедливо и се прави искане за
определяне на наказание под предвидения минимален предел.
Към горните
въззивни жалби се присъединява и адв.Р.В. *** – защитник на подс.А.А., който
навежда доводи за нарушаване на процесуалните правила и за явна несправедливост
на наложеното наказание, с оглед на което прави искане за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наказанието.
Въззиваемата
страна А.Р. не ангажира становище по жалбите.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбите за неоснователни и моли за
потвърждаване на присъдата.
Разградският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите
В.Р. и Ю.Р. са братя, а подс.А. е техен братовчед.
На
15.01.2014г. вечерта тримата подсъдими били в дома на подс.А. ***, където се
черпили с алкохол. Подс.В.Р. предложил да извършат кражба от къщата на св.Р. ***.
Подс.В.Р. бил посещавал този имот и знаел, че собственикът му не живее
постоянно в него. Другите двата подсъдими възприели идеята. С автомобила на
подс.Ю.Р. - “Опел Астра” с рег. РР 15 24
АС тримата подсъдими отпътували за с.Ясеновец. Когато пристигнали пред къщата
на св.Р. ***, подсъдимите Ю.Р. и А. останали в колата, а подс.В.Р. влязъл в
двора. Намерил един метален секач и с него отворил един от прозорците на
къщата. През него проникнал вътре и започнал да събира различни вещи: 2 бр.
дамски комплекти – всеки от 3 части – блуза, шалвари и подплата; 1 бр. дамски
комплект зелен на цвят, състоящ се от 3 части; 2 бр.- дамски комплекти
оранжеви на цвят, всеки се състои от 4
части; 1 бр. дамски комплект розов
сатенен плат, състоящ се от пола, шалвари
и потник; 1 бр. дамски комплект розов на цвят
от 2 части; 1 бр. дамски комплект от 3 части; 2 бр. бял дамски комплект
от 2 части; 3 бр. дамски рокли и кутийка за гримове. Поставил ги в найлонови
чували и ги изнесъл навън. След това с помощта на подс.А. изнесъл и един
телевизор LG-3D LCD. Посочените вещи били натоварени в автомобила, след
което подсъдимите отпътували обратно. По пътя към гр.Разград горивото в
автомобила свършило. Подсъдимите В.Р. и А. слезли и започнали да бутат автомобила.
Тъй като той бил без светлини, движещ се зад него товарен автомобил го блъснал.
От уплаха подсъдимите В.Р. и А. избягали. Подс.Юл.Р. бил заварен от органите на
МВР. Изброените по-горе вещи били описани и върнати на св.Р., като екранът на
телевизора бил счупен. Съобразно заключението на оценъчната експертиза по
делото, стойността на откритите и върнати вещи възлиза на 2855 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните гласни и писмени доказателства, които са еднопосочни. Противоречия в
доказателствения материал са налице относно обема на отнетото имущество, тъй
като св.Р. и св.Ифраим твърдят, че са им били отнети и 5бр.мъжки костюми, 5 бр.
мъжки ризи, 3 бр. анцузи и чифт златни обеци. Както първостепенният, така и
въззивният съд приема за недоказано отнемането на такива вещи, защото не са
били намерени в автомобила. А е нелогично и липсват доказателства след
пътно-транспортното произшествие подсъдимите В.Р. и А. да са побягнали, взимайки
от колата костюми, ризи и пр.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
окръжен съд намира следното:
Жалбите
са неоснователни. В съдопроизводствената дейност на РРС не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане. Обвинителният акт има изискуемото по чл.246 НПК
съдържание. Точно и ясно прокурорът е описал времето, мястото и начина на
извършеното деяние, както и участието на всеки от тримата подсъдими от него.
Голословно е твърдението във въззивната жалба на подс.Ю.Р., че не било посочено
за кои вещи следва да носи отговорност. Както в постановлението за привличане
като обвиняем, така и в обвинителния акт е отразен предмета на престъплението,
който е общ за всички подсъдими предвид съучастието им. Отнетите вещи са
достатъчно конкретизирани, а установяването на собствеността върху всяка вещ
поотделно не е необходимо. Съставът по чл.194, ал.1 НК изисква отнемане на
чужди движими вещи от фактическата власт на техния владелец или държател, и
тези признаци са намерили отражение в обвинителния акт и в присъдата. Не представлява съществено процесуално
нарушение и конституирането като свидетел в хода на съдебното следствие на А. И..
Като фактическа съпруга на пострадалия Р. тя несъмнено има непосредствени
възприятия относно предмета на делото и нейните показания допринасят за
изясняване на обективната истина. Фактът, че е присъствала в съдебната
зала, не обосновава негодност на
показанията й, а относно евентуалната им недостоверност следва да има други
основания, каквито не се твърдят, нито се установяват при служебната проверка
на присъдата.
Разгледана
по същество, обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива.
Фактическите обстоятелства са правилно изяснени и материалният закон е приложен
точно. Установено е, че горепосочените движими вещи са били отнети от
владението на св.Р.. Отнемането е било извършено от тримата подсъдими. Всеки от
тях е участвал в изпълнителното деяние – подс. В.Р. е намирал вещите, двамата с
подс.А. са ги товарили вещите, а подс.Юл.Р. е способствал за установяването на
трайна фактическа власт върху отнетото имущество като е шофирал лекия
автомобил, с който са се отдалечили от местопрестъплението. Тримата подсъдимите
са действали с общ пряк умисъл на съизвършители като са съзнавали, че отнемат чуждо имущество и са искали да
се разпоредят с него в своя полза. По този начин от обективна и субективна
страна се разкриват признаците от състава по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК. При цифровото изписване на правната квалификация
на престъплението в присъдата е пропусната разпоредбата на чл.20, ал.2 НК,
което не се възприема от въззивния съд като съществено процесуално нарушение,
тъй като съучастието и неговата форма са изписани словесно.
Присъдата
е законосъобразна и в частта, в която подсъдимите Юл.Р. и А. са били оправдани
по обвинението за използване на техническо средство. Техният умисъл не обхваща
този признак. Металният секач е бил
използван само от подс.В.Р., без знанинето и съгласието на останалите двама
подсъдими, поради което само той следва да бъде осъден по тази квалификация.
Въззивният
съд споделя извода на РРС, че не е налице квалифициращия признак предварителен
сговор и счита за ненужно да преповтаря подробните съображения в тази посока. С
оглед на тях правилно подсъдимите са оправдани по обвинението по чл.195, ал.1,
т.5 НК.
При
определяне на наказанията РРС е приел като смекчаващи отговорността на
подсъдимите обстоятелства самопризнанията на подсъдимите Ю.Р. и В.Р., чистото
съдебно минало на тримата подсъдими и липсата на лоши характеристични данни. Към
смекчаващите обстоятелства въззивният съд отнася и младата възраст на
подсъдимите и връщането на отнетите вещи, като отчита, че телевизорът е бил
счупен. За отегчаващи отговорността обстоятелства правилно РРС е преценил
високата стойност на предмета на кражбата, наличието на предумисъл и
повреждането на защитната преграда, за което няма обвинение. РРС е отмерил
наказанията лишаване от свобода за срок от 1 година за подс.Юл.Р., 1 година и 3
месеца за подс.А. и 1 година и 6 месеца за подс.В.Р.. Тези размери съответстват
на характера и тежестта на извършеното престъпление, както и на конкретния
принос на всеки един от съучастниците. Правилно РРС е отчел, че подс.В.Р. е бил
инициатор и най-активен участник в престъплението, по отношение на когото е
налице допълнителен квалифициращ признак. А най-малко е участието на подс.Юл.Р..
Горните размери са достатъчни и за постигане целите по чл.36 НК. Поради това
въззивният съд счита наложените наказания за справедливи и не намира основания
за намаляването им.
Претенцията
за определяне на наказание под минималния размер е неоснователна. Горните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни, нито обуславят несъразмерна тежест на най-ниското предвидено
наказание. Поради това институтът по чл.55, ал.1, т.1 НК е неприложим.
При преценката за начина на изтърпяване
на наказанията законосъобразно РРС е приел, че са налице формалните изисквания
по чл.66, ал.1 НК. Наложените наказания лишаване от свобода са под 3 години, подсъдимите
не са осъждани и за постигане на целите на генералната и на индивидуалната
превенция не се налага изолирането на подсъдимите от обществото. Поправянето им
би се постигнало при отлагане изпълнението на наказанията за минималния
изпитателен срок от 3 години.
В гражданската част като необжалвана
присъдата е влязла.
По изложените съображения и на
основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 514/26.11.2014г.,
постановена по НОХД № 227/2014г. по описа на Разградския районен съд.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ДГ