Р Е Ш Е Н И Е № 15

Гр.Разград, 23.03.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря М.Н. и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД № 22 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 509/25.11.2014г., постановена по НЧХД № 566/14г., Разградският районен съд е признал подсъдимият И.Л.Т. ***, за виновен в това, че за времето от 31.01.2014г. до 21.03.2014г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с неизвестно по делото лице с цел да набави за себе си и за неизвестно лице имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Р.Й.Р. ***, че дъщеря му е пострадала при ПТП и за операцията й са необходими парични средства и с това му причинил имотна вреда в размер на 1600.00 /хиляда и шестстотин/ лева; у Г.Г.Д. ***, че синът й пострадал при ПТП и за операцията му са необходими парични средства и с това й причинил имотна вреда в размер на 1761.00 /хиляда седемстотин шестдесет и един/ лева; у Ф.Ю.С. ***, че внукът й е пострадал при ПТП и за операцията му са необходими парични средства и с това й причинил имотна вреда в размер на 4500.00 /четири хиляди и петстотин/ лева и у Н.С. ***, че по-малката й дъщеря е болна от свински грип и за лечението й са необходими парични средства и с това й причинил имотна вреда в размер на 656.40 /шестстотин петдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, всички имотни вреди в размер на 8517.40 лева /осем хиляди петстотин и седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ - престъпление по чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1 НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при ОБЩ ПЪРВОНАЧАЛЕН РЕЖИМ в затворническо общежитие от открит тип. Осъдил е Т. да заплати на гр.ищци Р.Р., Г.Д. и Ф.С. съответно сумите 1600 лв., 1761лв. и 4500 лв., по отношение на последните две суми и със законната лихва от деня на деликта, като обезщетение за причинените на пострадалите имуществени вреди в резултат на престъплението. Присъдени са и разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият И.Т., поради което я обжалва в срок чрез защитника си адв.В.. Жалбата е бланкетна, като се сочи, че присъдата е неправилна, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. В допълнителните съображения към жалбата се доразвиват основания, като се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, алтернативно намаляване на наложеното наказание с приложение на чл.66 от НК. В срок е депозирана и жалба от другия защитник на подс.Т.- адв.Ч., в която се сочат същите основания- незаконосъобразност, необоснованост на присъдата и явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че диспозитива на присъдата е неясен и двусмислен, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, алтернативно намаляване на наказанието. Подсъдимият Т. е депозирал и лична жалба, в която сочи, че обвинението спрямо него не отговаря на обективната истина, тъй като не е прекия извършител на престъплението по което е обвинен. Счита, че обвинението следва да се преквалифицира и да се приложи чл.55 от НК и наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде отложено по чл.66 от НК.

Гражданският ищец Р.Р. се явява лично и заявява, че е доволен от присъдата.

Гражданските ищци Ф.С., Н.П. и Г.Д., редовно призовани не се явяват и не заявяват становище.

Прокурорът счита жалбите за неоснователни, а присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована, постановена в унисон с материалния закон, а наложеното наказание за справедливо. Липсват касационни основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което предлага да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимят И.Т. ***, бил безработен към края на 2013г. и си търсел работа. През месец декември 2013 г., преди Коледа, той видял на един контейнер залепена обява за работа като куриер с предложено заплащане от 700,00 лева. Обадил се на посочения телефонен номер. Отговорил му запис на телефонен секретар със съобщение да посочи имена и телефонен номер за връзка. След около три дни му се обадил мъж, който му обяснил, че за да започне работа трябва да притежава личен автомобил, с който да посещава различни населени места, откъдето да взема пари, дадени преди това от него на лицата като капаро за закупуване на гори и земи. Мъжът се представил като „Наско" от град Русе. Уговорили се подс. Т. да се представя като служител от Здравната каса или като пратеник на лекар. Подс. Т. бил задължен да държи телефона си отворен при получаване на парите, за да може лицето представило се като „Наско" да чува, а когато било необходимо и да участва в разговора чрез подаване на телефона на съответното лице. Подс. Т. започнал работата и почти веднага разбрал, че участва в измами на възрастни хора, но не се отказал. Начинът за въвеждане на хората в заблуждение и поддържането му бил идентичен в различните случаи - обаждали се по телефона на възрастни хора, на които съобщавали, че техен близък е в болница по определена причина, като за лечението му е необходима определена сума пари. След това подс. Т. отивал до адреса на измаменото лице, представял се за лекар или служител на Здравната каса и вземал парите. След това сумите си разделял с неустановеното по делото лице, наречено „Наско", като обикновено подсъдимият вземал за себе си около 300,00 лева. Остатъкът от парите и ценностите, които вземал от измамените лица оставял на предварително посочени от съучастника си места.

На 31.01.2014 г. преди обяд подс. Т. *** със собствения си лек автомобил „Форд Фиеста" с per. № CH 7312 СС. Паркирал колата и отишъл в едно заведение, за да чака „Наско" да му посочи конкретен адрес.

Св.Р.Р. *** заедно е дъщеря си А.Р.Й.. На 31.01.2014 г. тя тръгнала за град София, за да се види с дъщеря си, която живеела там. Около 16,00 часа на същата дата представящият се като „Наско" се обадил на св. Р.Р. на домашния му телефон с номер 62-27-38. Непознатият се представил на св. Р. като д-р Ангелов. Съобщил му, че дъщеря му е претърпяла катастрофа и се намира в болница в град София и се налагало да я оперират по спешност. Тъй като щели да й бъдат поставени златни импланти, било необходимо св. Р. да даде 13200 лева, които по-късно щели да му бъдат възстановени. Св. Р. успял да събере 1600,00 лева в различни банкноти. По настояване на лицето, представило се като „д-р Ангелов" св.Р. му издиктувал серийните номера на банкнотите, които щял да му даде. В хода на разговора неустановеното лице му казало да отвори на човека от Здравната каса. Свидетелят отворил вратата на жилището си, където дошъл подс.Т., който се представил като И. Иванов от Здравната каса. Св.Р. предал сумата от 1600,00 лева на подс. Т., който също му потвърдил, че след операцията парите ще бъдат възстановени. Прибрал парите, без да ги преброи, и заминал. Св. Р. веднага позвънил на внучката си, за да разбере подробности за състоянието на майка й. От нея научил, че дъщеря му е добре, а той е измамен.

Непосредствено след предходното деяние на 31.01.2014 г. около 16,45 часа неизвестното по делото лице се обадило по домашния телефон е номер 62-27-76 на св. Г.Д..*** заедно със сина си и неговото семейство. Непознатият се представил като д-р Иванов, хирург от болницата в град Русе. Съобщил на св. Д., че синът й е катастрофирал и състоянието му било много тежко. В момента се намирал в операционна зала, но за операцията спешно били необходими парични средства, които по-късно щели да й бъдат възстановени. Св. Д. отговорила, че не разполага с пари, но „д-р Иванов" поискал някакви ценности. Св. Д. потвърдила, че има такива, а непознатият й казал, че ще изпрати човек от Здравната каса, за да ги вземе. През това време подс. Т. ***, където го чакала св. Г.Д.. Подс. Т. се представил като И. Иванов и обяснил, че работи в Здравната каса. Св. Д. му предала 1 бр. златен пръстен с шест сърчица на стойност 180,00 лева, златен медальон „Детелина" на стойност 75,00 лева, златна пендара с диаметър около 7 см. на стойност 684,00 лева, 2 бр. малки пендари е диаметър около 4 см. на стойност 463,20 лева, 4 броя малки пендари с диаметър на монета от 50 ст. на стойност 256,80 лева, позлатен медальон с лика на Св. Богородица и позлатено синджирче на стойност 2,00 лева и една банкнота с номинал 100,00 лева. Подсъдимият взел накитите и парите и почти бягайки се отдалечил. Непосредствено след заминаването му св. Д. видяла сина си да слиза от втория етаж на къщата и разбрала, че е измамена. За случая подали сигнал на телефон 112.

На 27.02.2014 г. около 14,00 часа неустановеното по делото лице, представящо се като „Наско" позвънило на телефонен номер 62-82-78. Отговорила му св. Ф.С., която живеела сама в жилището си в град Разград. Непознатият мъж се представил като главен лекар в болница. Попитал я дали има роднини в Англия. Св. С. отговорила, че внукът й живее там. След това непознатият за нея „лекар" й обяснил, че именно внукът й е много тежко здравословно състояние след претърпяна катастрофа. За спасяването му било необходимо да му направи операция, но тя щяла да струва много пари. Дори майка му била пристигнала от Турция и като го видяла, припаднала и затова не можела да й се обади. Св. С. веднага казала, че има 15000,00 лева в банката и още 500,00 лева в дома си. По поръчение на лицето , с което разговаряла по телефона, св. С. оставила отворен телефона и веднага тръгнала към „Пощенска банка", за да изтегли всички пари. В банковия клон обаче й дали само 4 000,00 лева, тъй като за останалите пари била необходима предварителна заявка. На служителката обяснила, че ще правят сватба, както й било поръчало лицето по телефона. Когато се прибрала в дома си, вдигнала слушалката и съобщила, че разполага с 4 500,00 лева. Лицето, представящо се за лекар, я попитало за адреса, за да изпрати служител на Здравната каса за парите. Почти веднага на вратата позвънил подс. Т., който казал, че идва за парите и влязъл в коридора, Св. С. предала на обв. Т. банкнотите на стойност 4 500,00 лева. Той ги прибрал в джоба на якето си, без да ги преброи, и заминал. Св. С. отново вдигнала слушалката и съобщила нанеустановеното лице, че е предала парите. Той й отговорил, че ще й се обади същата вечер около 19,00 часа, за да й съобщи как е минала операцията. След като затворила слушалката на телефона св. С. се опитала да се свърже с дъщеря си в Турция, но тя не й отговорила. След това се обадила на съседката си и й разказала за случилото се. Тогава разбрала, че са я измамили и подала сигнал в Полицията.

На 21.03.2014 г. около 15,00 часа неизвестното по делото лице, представящо се за „Наско", позвънило на св. Н.П. на домашния й телефон с номер 62-07-42. Тя живеела със съпруга си в апартамент в град Разград, ул. „Бели Лом" № 60, вх. А. В момента на позвъняването св. П. била сама. Вдигнала слушалката и чула обаждане от мъж, който се представил за "д-р Петров". Казал й, че по-малката й дъщеря е болна от свински грип, а по-голямата била в болницата при нея. После казал, че и други нейни роднини били в болницата и били необходими много пари за лечението им. Св. П. казала, че има само 3 000,00 лева, но имала злато. Неизвестното лице, представящо се като д-р Петров, обяснило, че ще прати човек, който да вземе накитите и да ги занесе в Здравната каса. През това време подс. Т. вече чакал пред блока. Св. П., силно притеснена, излязла пред блока. Там видяла подсъдимия и го попитала той ли е човекът от болницата. Той потвърдил и двамата се качили в апартамента. Св. П. извадила едно златно синджирче със златен кръст с тегло 5 гр. на стойност 150,00 лева, едно златно синджирче с тегло 2,5 гр. на стойност 75,00 лева, 2 златни стоматологични моста с тегло 14,25 гр. на стойност 428,40 лева, комплект позлатени обеци с розови камъчета на стойност 2,00 лева и един позлатен пръстен с розов камък на стойност 1,00 лев. Поставила ги в дървена кутийка и ги дала на подс. Т.. Той й казал, че веднага ще занесе бижутата в Зравната каса, за да осигури лечението на дъщеря й, а тя да отиде да изтегли от банката парите. Изрично й казал да не казва в банката за какво й трябват парите и да не говори с никого, защото и тя сигурно е заразена със свински грип. В банката отказали на св. П. да изтегли парите си. Тя решила да отиде до кабинета на лекаря в съседния блок, но него го нямало. След това се прибрала в дома си и от мобилния си телефон се обадила на внука си. През това време подс. Т. се върнал и влязъл през входната врата. Когато видял, че св. П. говори по мобилния си телефон, веднага си тръгнал, без да каже нещо. Св. П. попитала внука си къде са майка му и леля му. Когато той отговорил, че майка му е при него, а леля му сигурно е на работа, св. П. разбрала, че била измамена.

От назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на златните накити възлиза на сумата от 2317,40 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин не само от направеното по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнание от страна на подс.Т., но и от всичик събрани на ДП писмени и гласни доказателства, които са единни и непротиворечиви по същество и съдът кредитира изцяло. Всички те обсъдени поотделно и в тяхната съвкупностс установяват по несъмнен начин, че подс.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбите на подс.Т. и неговите защитници са неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, поради което и следва да бъде потвърдена.

При извършената служебна проверка, въззивният съд не намери да са извършени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд и то от категорията на съществените, щото да е налице основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

По същество обвинението е доказано по несъмнен начин. През инкриминирания период подс.Т. в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с неустановено в хода на ДП лице, с цел да набави за себе си и за другото лице имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалите Р., Д, С. и П, като в резултат на това им е причинил имотна вреда в общ размер от 8 517.40 лв. С деянието си същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което му е повдигнато обвинение- чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Несъстоятелни са твърденията нап защитата и на самия подсъдим, че той не е участвал в извършване на деянието, а само е взел парите и впоследствие ги е предал на истинския извършетил. Напротив доказателствата по делото- показанията на пострадалите сочат, че подс.Т. е имал активна роля именно в затвърждаване на заблуждението, породено у постарадалите, че техни близки са пострадали и следва да бъдат дадени определена сума пари за лечението им. Именно подс.Т. се е представял за лекар или служител на Здравната каса за да подсили у пострадалите невярната представа. Същият е бил наясно, че участва в престъпна схема, но въпреки това се е възползвал от създадената у пострадалите невярна представа за състоянието на техните близки и респективно причиняването на имотната вреда за тях. Подс.Т. е действал умишлено съзнавайки, че с действията си поддържа невярната представа и в резултат на това пострадалите се разпореждат с процесните пари. Същият е действал с користна цел- както за лично облагодетелстване, така и за облагодетелстване на неизвестното лице. Ето защо както правилно е отчел районния съд, подс.Т. има качеството на извършител, тъй като самия той е участвал в изпълнителното деяние на престъплението и съответно следва да носи отговорност именно като извършител. Касае се за 4 отделни деяния, извършени през непродължителен период от време, при идентична обстановка и еднородност на вината, като пострадали са възрастни хора.

Наложеното наказание въззивният съд намира за справедливо и съответно на извършеното. Действително подс.Т. е неосъждан, но с оглед изключително високата обществена опасност на деянието- касае се за 4 отделни деяние, причинените вреди са в размер на 8 517.40лв. /МРЗ за 2014г. е 340 лв./, пострадалите са възрастни хора, пенсионери /средната пенсия за периода е 311 лв./, деянието се отличава с изключителна наглост и цинизъм, тъй като се използва създадената паника у възрастните хора, че са пострадали техни близки, съдът намира, че наложеното наказание от 2 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тим е справедливо и съответно на извършеното деяние и ще изпълни както генералната, така и специалната превенция на наказанието и най-вече, ще лиши подс.Т. от възможността да извърши и други престъпления. Наложеното наказание е доста под средния размер на предвиденото в закона наказание за това престъпление, а е налце превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, изложени по-горе.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 509/25.11.2014г. по НОХД № 566/2014г. на РС-Разград.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.