Р Е Ш Е Н И
Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
двадесет и трети февруари |
2015 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Робева
2. Д. Иванова
секретар Мариян Н., с участието на прокурора Т. Т., като разгледа
докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №23 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.
Постъпил е протест
от РП Разград против Присъда №534/10.12.2014 г. по нохд №187/2014 г. на РС
Разград. В съдебно заседание пред въззивния съд протеста е оттеглен от прокурора и производството по делото в тази част е
прекратено.
Постъпила е жалба
от подсъдимите П.Ц.М., ЕГН ********** и Ц.М.Ц., ЕГН **********, чрез
защитника им адв. Б., против Присъда №534/10.12.2014 г. по нохд №187/2014 г. на
РС Разград. Присъдата се обжалва в осъдителната гражданска част и по отношение
на мотивите. Намират, че не се установява Ц. и М. да са осъществили състава на
престъплението по чл. 216 НК, нито по чл. 130 НК както приема съдебния състав.
Установено е, че подсъдимите са нападнати в техен имот от пострадалия,
причинени са им лека и средна телесни повреди и при боричкането са паднали вещи
от тях и от пострадалия. Оплакванията са, че присъдата в осъдителната част е
необоснована и неправилна, като не се установява наличие на деликт, нито размер
на причинените щети на пострадалия. Искането е за отмяна на присъдата в
осъдителната част и отхвърляне на гражданските искове и за изменението й в
частта за мотивите.
В съдебно
заседание адв. Б. поддържа жалбата. Изразява мнение за необоснованост на
протеста. Счита присъдата в оправдателната част за правилна, тъй като няма и
събрани доказателства и данни, които да обуславят осъждане на подсъдимите за
грабеж. Счита за неправилно приетото в
мотивите, че са извършени деяния, които се квалифицират като престъпление от
общ характер, което обуславя извод, че има деликт и се присъжда обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди. Позовава се на недостоверност на показанията
на пострадалия Н. и на св. Х. и тъй като съдът основава на тях фактическите си
изводи, то счита, че не се установява извършено престъпление по чл. 216 и
чл.130 НК. Освен това твърди, че не е установено налице ли е повреждане или
унищожаване на вещите, каква е стойността на щетите. Моли съда да измени
присъдата по отношение на мотивите, в които се приема, че са налице
престъпление по чл. 216 и чл. 130 НК и да отхвърли гражданските искове като
неоснователни.
Прокурорът
изразява становище за неоснователност
на жалбите и счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Жалбоподателя Ц.Ц. заявява, че се смята за невинен.
Жалбоподателя П.М. заявява, че се смята за невинен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди
събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл.
313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице.
С обжалваната присъда РС Разград е признал подсъдимите
Ц.М.Ц. и П.Ц.М. за невиновни за това, че на 14.12.2013 г. са отнели чужди
движими вещи: фотоапарат и мобилен телефон на обща стойност 370 лв., с
намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила - нанесли
в областта на лицето и тялото на Н. - престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и са осъдени
солидарно да заплатят на Н. сумата 110 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди и сумата 600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди. Присъдени са разноски и държавна такса.
Обжалва се присъдата в осъдителната част по
гражданския иск и по отношение на приетото в мотивите към нея, че са
извършеното от подсъдимите осъществява състава на престъплението по чл. 216 НК
и чл. 130 НК.
Въз основа на събраните доказателства е установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ц.М.Ц. е роден на ***
***, български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият П.Ц.М. е роден на ***
г. в гр. Разград, живущ ***, български гражданин, със средно образование, неженен,
работи като управител на "Варна скрап" ЕООД гр. варна, неосъждан, ЕГН
**********.
Подс. П. М., син на подс. Ц.Ц.,
е управител на „Варна скрап” ЕООД – Варна. Дружеството притежава база за
изкупуване на черни и цветни метали в гр. Разград. Св. Н. Н. бил работник в
„Метал експрес” ООД - Варна, с предмет на дейност също изкупуване на черни и
цветни метали с база в гр. Разград. Управител на второто дружество бил св. Д. Т..
Св. Н. Н. се усъмнил, че негов
колега изнася вече изкупени цветни метали и ги предава в базата на конкуретното
дружество - „Варна скрап” ЕООД - Варна. По този повод решил да посети базата на
това дружество и лично да се убеди в тези свои съмнения, по възможност и да ги
документира. По тази причина на 14.12.2013 г. св. Н. Н., поискал от касиера на
фирмата служебен фотоапарат „Фуджифилм” и след като го получил, с личния си
автомобил отишъл до базата на подсъдимите около 12,45 ч. Портала на базата бил
отворен и св. Н. Н. влязъл вътре. В това време в базата се намирали свидетелите
Св. Х., Н. Х. и Д. Т. - работници в базата.
След като влязъл в базата, св.
Н. Н. започнал да фотографира с фотоапарата, метални отпадъци, за които бил
сигурен, че са от базата, в която работи. В този момент бил забелязан от подс.
Ц. Ц., който се спуснал към него, питайки го какъв е и какво прави в базата. На
въпросите св. Н. Н. не отговорил и продължил да снима с фотоапарата. Подс. Ц.
го приканил да му даде фотоапарата с намерение, след като го вземе, да изтрие
заснетото. Св. Н. Н. обаче с цел да осуети отнемането на фотоапарата, го свил в
ръка и я сложил в страничния джоб на якето си. В същия момент иззад един
контейнер се показал и подс. М., на когото подс. Ц. извикал да хване св. Н. Н..
Двамата подсъдими се приближили от двете страни на св. Н. Н., при което подс. Ц.
го хванал за дясната ръка, в която бил фотоапарата и се опитвал да го измъкне,
а подс. М. го хванал за лявата ръка, за да осуети опитите му да се изкопчи от
ръцете на подс. Ц.. При тази борба между тримата подс. Ц. на два пъти ударил
св. Н. Н. по лицето, а подс. М. го ритнал в лявото коляно. В борбата, по
разпореждане на подс. Ц., се намесил и св. Н. Х., който също хванал св. Н. Н.
за лявата ръка и го задържал. В крайна сметка подс. Ц. успял да изтръгне
фотоапарата от ръката на св. Н. Н. и го заплашил с полиция, при което,
последният взел висящия на връв на врата му мобилен телефон "Нокиа" и
започнал да набира номер. При това му действие подс. М. хванал връвта на
телефона, на която имало метална халка и след като я скъсал, успял да го вземе,
след което го хвърлил на земята. Св. Н. Н. си взел телефона и се отправил към
изхода на базата, за да напусне мястото, на земята останали часовника, шапката
и очилата му, които изпаднали при борбата.
Подс. Ц. дал фотоапарата на
подс. М., който отстранил от него картата - памет и батерията и ги хвърлил в
контейнера на камиона, в който се товарел изкупения в базата скрап. Подсъдимите
придружили св. Н. Н. до напускането му от базата, а фотоапарата го занесли в
офиса на базата. Св. Св. Х. забелязал кръв по лицето на св. Н. Н., в момента,
когато напускал базата. От офисното помещение на базата бил подаден сигнал по
паник - бутон на COT до РУП - Разград. През това
време св. Н. Н. отишъл до базата, в която работел и разказал на св. Д. Т. какво
се е случило с него. Св. Д. Т. отишъл до базата на подсъдимите и викал през
оградата й да му върнат фотоапарата. В това време на място пристигнали
свидетелите М. М. и С. С. - полицейски служители, които на място снели
обяснения от подсъдимите и свидетелите в базата, след което преценили и
извикали св. Т. В., също полицейски служител. Той провел разговори с
подсъдимите за изясняване на случая, след което ги отвел в РУП. Там вече бил и
св. Н. Н.. Както св. Н. Н., така и двамата подсъдими били освидетелствани в
присъствие на медицинско лице.
Подс. Ц. Ц. предал с протокол
за доброволно предаване процесният фотоапарат „Фуджифилм” без батерия и карта -
памет, като вписал собственоръчно обяснения относно начина, по който го е
придобил. В хода на разследването е извършено разпознаване на подсъдимите от
страна на св. Н. Н..
Стойността на процесния телефонен апарат е 120 лв., а
стойността на фотоапарата е 110 лв.
Процесният телефонен апарат,
след кратко отсъствие, около датата на събитието, от мрежата на обслужващия
мобилен оператор, отново се регистрирал и бил ползван със същия IMEI
и телефонен номер от фактически съжителстващата със св. Н. Н. - св. Св. К..
От съдебномедицинските експертизи се установява :
По отношение на св. Н. Н. - видими травматични
увреждания -зачервяване на кожата по свободния ръб на лявата ушна мида на
прехода с кожата на главата; зачервяване, оток и две повърхностни разкъсвания
на лигавицата към предверието на устната кухина, в лявата половина на долната
устна; дъговидна драскотина във вътрешната част на дланно-пръстовата става на
малкия пръст на лява ръка с дължина 0,6 см. и червен цвят; на кожата между 3-ти
и 4-ти пръсти на същата ръка - неправилно разкъсване и забелване в посока
отдолу/нагоре е диаметър 0,5 см., червеникав отенък и зацапване с кръвениста
течност; под средната част на долната дъга на капачката на левия крак -
зачервяване и лек оток на меките тъкани 4/З см., в средата с охлузване 0,6/0,3
см., червеникаво на цвят. Тези увреждания обуславят разстройство на здравето
неопасно за живота и покриват юридическия критерий за лека телесна повреда.
Нараняванията са в резултат на нанесени удари с/върху твърд/и, тъп/и и
тъпоръбест/и предмети и могат да бъдат получени от удари с юмруци по главата,
драскани с нокти по гърба на дланта на лява ръка, ритане е крак по лявата подбедрица.
Възстановителния процес продължава до 2 седмици.
По отношение на подс Ц. Ц. - по кожата на гърба на
дланта на лява ръка - малкопръстовата ос горна половина, охлузване е пресечен
вид и забелване на повърхностния слой в посока към палеца с обща дължина 2,5см.
и червеникаво дъно на охлузването. Това увреждане е довело до изпитване на
болка и страдание, което покрива юридическия критерий за лека телесна повреда.
Механизма за получаването е динамично въздействие на тъпоръбест предмет при
отведена в китката длан и образуване на кожна гънка или тангенциално ограничено
въздействие на тъпоръбест предмет с изразени симетрични повърхности, каквито
могат да бъдат нокти на пръстите на ръката. Оздравителния процес трае около 1
седмица.
По отношение на подс. П. М. -
рана с гладки ръбчета под нокетната основа на безименния пръст на лявата ръка с
дължина 0,7см. и обилно кървяща. Това увреждане е довело до разстройство на
здравето неопасно за живота, покриващо юридическия критерий за лека телесна
повреда. Механизма на получаване на увреждането е действието на предмет с
остър/заострен или режещ ръб. Такава рана може да се получи единствено и е
резултат на самонараняване. Възстановителния процес продължава около 7-10 дена.
От заключението на вещото лице по назначената и
извършена на досъдебното производство допълнителна съдебномедицинска експертиза
по отношение на подс. П. М., се установява: към момента на получаване на
телесната повреда е налице разстройство на здравето неопасно за живота, а след
проведено лечение - трайно затруднение в движението на левия горен крайник.
Механизма на получаване на увреждането е хиперфлексия /сгъване/ на пръста от
напречен удар, при което е „отлепена” малка част от костната пластинка на
гръбната страна на фалангата, а кожната рана може да е получена по механизма
отвътре/навън - ръб на нокетна основа, което не изключва самонараняване.
Описаната
фактическа обстановка се оспорва от защитника
на подсъдимите. Счита, че е налице противоречие между показанията на
пострадалия и св. Т., тъй като последният твърди, че го е изпратил Н. да снима.
Счита, че съдът необосновано приема, че св. Н. влязъл през отворения портал,
тъй като е установено, че той е влязъл през странична врата, за да не бъде
забелязан. Счита, че не е установена целта, с която Н. е влязъл в базата, нито
че е снимал, нито че подсъдимия е искал фотоапарата, за да изтрие заснетото.
Приетото от съда, относно нанесените удари на пострадалия, според защитата, е в разрез и с неговите показания и с показанията
на останалите свидетели. Счита, че не се установява Ц. да е изтръгвал
фотоапарата, а М. телефона на пострадалия, нито че са махали картата и
батерията на фотоапарата, тъй като това са твърдения само на Н.. Намира, че
извършеното разпознаване е негодно, с оглед датата на протоколите и
обстоятелството, че не са посочени никакви белези по които е извършено. Не се
установява, че фотоапаратът е повреден или унищожен, тъй като липсата на карта
и батерия не е повреда или унищожение. Не е установено състоянието на
фотоапарата с оглед или експертиза.
Основание за направените фактически
изводи са показанията на разпитаните свидетели:
Пострадалия Н. (л. 37) твърди, че работи
в база за вторични суровини и тъй като подозирал, че работник в базата изнася
метали и ги предава в база на подсъдимите, за което говорил и с шефа си Д. Т.,
решил да вземе служебен фотоапарат и да снима когато товарят, за да удостовери
пред шефа си, че действително работникът ги е дал. Взел апаратчето от касиера и
отишъл в базата. Видял „неща”, които според преценката му били от тяхната база
и други, които са забранени за изкупуване, позвънил в РИОСВ и тъй като казали,
че в момента не могат да пратят кола, започнал да снима. Тогава подс. Ц.
излязъл зад един контейнер и му казал да даде фотоапарата, но Н. продължил да
снима, без да му обръща внимание. След това излязъл и подс. М.. Н. прибрал
апарата в десния си джоб и го държал с ръка. Пострадалия подробно описва
опитите на подсъдимите да извадят ръката и да вземат фотоапарата, както и два
удара в лицето и два удара с крак в коляното, които са му нанесени. Както и че
са му взели телефона и фотоапарата.
Описва, че в дърпането се включил и работник от базата – Н..
Св. Х. (л. 41) твърди, че през 2013 г.
работел при подсъдимите. И през декември 2013 г. видял пострадалия да излиза от
базата с кръв по лицето, а двамата подсъдими го блъскали, а П.М. държал в
ръката си фотоапарат.
Св. Х. (л. 42) твърди, че работил при
подсъдимите. Един ден през декември 2013 г. видял двамата подсъдими хванали
пострадалия, като Ц. го подканил да хване и той Н.. Подсъдимите взели
фотоапарата и телефона на Н., а П.М. извадил батерията и картата от телефона и
ги хвърлил в камиона.
Св. Д. Т. (л. 44), която била приятелка
на П.М. и то придружавала в базата, твърди, че видяла непознат да снима с
фотоапарат, а подс. Ц. отишъл към него, разменили си думи и непознатият го
хванал за врата с една ръка. П. също тръгнал към тях и тя тръгнала към офиса, а
подсъдимият Ц. избутал пострадалия от базата. Твърди, че след инцидента П.
установил, че му е счупен пръста.
Св. Т. (л. 46) твърди, че негов работник
– пострадалия Н. го уведомил, че един от работниците в базата му вероятно краде
и продава стока в съседната база. Отишъл до базата на подсъдимите, видял
стоката, същата като тази, която е идвала при него и изпратил св. Н. да я
снима. След 20 мин. Н. се върнал, казал че са го били. Отишъл до базата, а след
3-4 минути дошла полицията. След това
влязъл в базата поискал фотоапарата, батерията и картата и подс. Ц. казал, че я
хвърлил в камиона.
Показанията на тези свидетели са
взаимнодопълващи се и между тях няма съществени противоречия.
Независимо от забелязаните от защитата и
налични противоречия относно това дали св. Н., без да уведомява св. Т. е отишъл
да снима или е изпратен от св. Т. да снима, то не се опровергава приетото от
съда, че св. Н. е влязъл в базата на подсъдимите, за да снима наличния скрап.
Поради това въззивния съд не намира основание за различен извод от направения в
мотивите към присъдата за целта на посещението в базата на св. Н.. Въззивният
съд намира за несъществено и обстоятелството през кой вход пострадалият е
влязъл в базата. Присъствието на пострадалия в базата на подсъдимите,
поведението на пострадалия и подсъдимите, което е описано и прието от съда в
мотивите, въззивният съд намира за установено въз основа на показанията на
посочените свидетели, включително записите от охранителни камери. Показанията
на св. М., св. С. и св. В. – служители на МВР, изпратени на
местопроизшествието, също дават основание на съда да приеме описаната
фактическа обстановка. Потвърждават се твърденията, че подсъдимите са държали
фотоапарата – бил е в офиса им и са го върнали на Т..
Възможните начини и времето на
причиняване на увреждания по пострадалия са установени от СМЕ. Обяснението на
подсъдимия Ц., че пострадалия без повод, след като попитал какво прави, се
нахвърлил да го души са защитна теза. Такива увреждания по подсъдимия Ц. не са
открити и от СМЕ. В тази част са недостоверни и показанията на св. Т.а.
Процесният фотоапарат е предаден от
подс. Ц. с протокол от 14.12.2013 г. (л. 18 от ДП), в него Ц. е вписал, че
хвърлил картата му „на камарата”. Съдът приема твърдението, че това е написано
под диктовка на полицаите, за да не се забави камиона за защитна теза, която е
опровергана от останалите доказателства, с оглед показанията на пострадалия, на
св. Т., на свидетелите - служители на МВР, на св. Х..
С постановление от 20.12.2013 г. (л. 20)
фотоапаратът е върнат на Н..
Относно фотоапарата, от показанията на
свидетелите, се установява, че е липсвала карта-памет, което не представлява
повреда и още по-малко унищожаване на вещта – фотоапарат, тъй като картата има
самостоятелно предназначение и отделянето й от фотоапарата не го уврежда. Увредена
е картата, а не фотоапарата. Ако липсва батерия това също не засяга
възможността фотоапарата да функционира.
Може да се приеме, че в случая
подсъдимите са съгласили с общественоопасни последици на деянието – увреждането
на вещта, целейки да преустановят заснемането на вещите в базата от пострадалия
и унищожат снимките, т.е. без общественоопасните последици, да са
непосредствено и пряко преследвани, но са възприети като възможен, допълнителен
резултат на извършеното. Не е установено обаче налице ли е невъзможност фотоапарата
да бъде ползван по предназначение. Няма никакви доказателства относно
състоянието на фотоапарата, а липсата на батерия и карта не води до възможност
да се приеме, че е унищожен. Съдът намира, че установеното по делото не води до
извод, че подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл. 216 НК,
тъй като не са установени по несъмнен начин обективните признаци на
престъплението.
Поради това и гражданският иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди следва да бъде отхвърлен
изцяло. Постановената присъда следва да бъде изменена и гражданският иск
отхвърлен и за сумата 110 лв.
Съдът приема за безспорно установено, че
са нанесени удари на св. Н. и в резултат на тях е получил описаните в СМЕ
увреждания. Получил е удари в лицето и крака и установените от вещото лице
увреждания са съответни на описаното от св. Н.. Съдът счита, че от
доказателствата не се установява да е налице нападение от пострадалия над
подсъдимите. С цел да
Тъй като основанието на гражданския иск
е деянието, съответно правилно РС се е занимал с предявения и приет за
разглеждане граждански иск, независимо, че е признал подсъдимите за невиновни
по предявеното обвинение за престъпление по чл. 198 НК.
Съдът счита за безспорно установено, че
св. Н. е получил описаните увреждания в заключението по СМЕ и че уврежданията
са получени като резултат от действията на подсъдимите. Тезата на подсъдимия Ц.,
че бил нападнат и душен от пострадалия не намира подкрепа нито в следите и
нараняванията, установени при освидетелстването му, нито в показанията на
свидетелите. В тази връзка съдът взе предвид отдалечеността на св. Т. (която
твърди, че забелязала Н. да души подс. Ц.) от местопроизшествието и близките й
отношения с единия от подсъдимите. Съдът счита за установено от показанията на
пострадалия – св. Н. и св. Х. и Х., че подсъдимите са предприели активни
действия, за да отнемат фотоапарата от св. Н., да му попречат да снима и да го
изведат от базата, като при това са му нанесли удари по лицето (подс. Ц.) и по
крака (подс. М.). В резултат на ударите е претърпял болки и страдания и
претенцията му с правно основание чл. 45 ЗЗД за възмездяването им от страна на
подсъдимите, които са ги причинили е основателна. Съдът, с оглед критерия за
справедливост, е определил достатъчен размер на обезщетението с оглед
времетраене на деянието, последиците за пострадалия и интензитета на болките,
които е претърпял.
Няма основание да се приеме, че е налице
нападение от страна на св. Н., такова поведение не се сочи от свидетелите ( с
изключение на св. Т.), нито се установява на записите от охранителни камери,
няма основание да се приеме, че е налице съпричиняване на резултата. Установено
е, че действията за преустановяване на фотографирането от страна на Н.,
отнемане на фотоапарата и извеждането му от базата са предприети от
подсъдимите. Дали в борбата, дали при опита да изтръгне фотоапарата подс. М. е
„пресрещнал” пръста си (както обяснява вещото лице в съдебно заседание за
механизма на причиняване на увреждането), то това не води до промяна на извода
за активната страна в конфликта между св. Н. и подсъдимите. Дори и поведението
му – снима в базата и отказва да я напусне да е провокация, то това не
оправдава нанесените му увреждания и насилието упражнено от подсъдимите и
съответно следва да носят гражданска отговорност за болките и страданията,
които Н. е претърпял.
Въззивният съд не установи при проверка на
присъдата съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати в
досъдебното производство и по време на съдебната фаза, които налагат връщане на
делото за ново разглеждане.
Не се установява подсъдимите да са извършили
престъплението по чл. 198 НК, в което са обвинени и поради това обосновано е
произнесена оправдателна присъда.
Установено е, че подсъдимите са причинили телесна
повреда на подсъдимия и следва да заплатят обезщетение на основание чл. 45 ЗЗД.
Изяснени са обстоятелствата по чл. 102 НПК, относно
престъплението и участието на подсъдимите в него.
Присъдата и мотивите към нея отговорят на изискванията
на чл. 305 НПК. Извършен е анализ на събраните доказателства.
С оглед на изложеното съдът намира, че присъдата
следва да бъде потвърдена досежно приетото от съда, че подсъдимите носят
гражданска отговорност за причинените увреждания на Н. и следва да му заплатят
обезщетение в размер на 600 лв.
Присъдата следва да бъде изменена в
частта, с която е уважен предявения граждански иск до сумата 110 лв. – стойност
на фотоапарат, който РС е приел за повреден и негоден за ползване в резултат от
действията на подсъдимите и искът бъде отхвърлен.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда №534/10.12.2014 г. по нохд №187/2014 г. на Районен съд Разград В ЧАСТТА, с която подсъдимите Ц.М.Ц., ЕГН ********** и П.Ц.М., ЕГН ********** са осъдени солидарно да заплатят на Н.Д.Н., ЕГН ********** сумата 110 лева - обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди и ОТХВЪРЛЯ предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, от Н.Д.Н. против подсъдимите Ц.М.Ц. и П.Ц.М. за сумата 110 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №534/10.12.2014 г.
по нохд №187/2014 г. на Районен съд Разград в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
MH