Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

гр.Разград, 18.03.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

СВЕТЛА РОБЕВА

С участието на секретар Н.Реджебова и прокурор ТИХОМИР ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА в.н.о.х.д.№ 27/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда от 04.12.2014г., постановена по н.о.х.д.№ 578/2014г. Разградският районен съд е признал подс.П.А.П. *** за виновен в извършване на престъпление по чл.346а, т.1, в.в. с чл.346, ал.1 от НК и го осъжда на лишаване от свобода за срок от шест месеца; подс.П.А.П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление и по чл.198, ал.1 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца.

. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание, най-тежкото от тях- лишаване от свобода за срок от осем месеца, и на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 НПК са присъдени разноските по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подс.П. и допълнителни писмени съображения към нея чрез защитника адв.А.Е.. Излагат се доводи и съображения за неправилност, незаконосъобразност, постановяване на присъдата в противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се, отмяна на присъдата и признаване на подс.П. за невинен.

В с.з. при редовност в призоваването подс.П. не се явява. Защитникът адв.А.Е. поддържа жалбата.

Прокурорът предлага присъдата да бъде потвърдена, като излага и съображенията си за това.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Производството пред първата инстанция е било проведено по реда на гл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” при хипотезата на чл.371, т.1.

Подс.П. ***, неосъждан.

Свидетелите П.М. и Цв.П. са от гр.Разград и са в приятелски отношения. Св.П.М. се познавал с подс.П. и със св.Вл.В. от гр.София.

През м.октомври 2013г. подс.П. и св.Вл.В. дали в заем на св.Цв.П. сумата от 400лв., с уговорката до един месец да ѝм върне парите. Св.Цв.П. не успял да върне парите и св.П.М. на 21.11.2013г. чрез Уестър Юнион в гр.Разград превел на св.Вл.Владимиров и подс.П. сумата от 285 лв. за сметка на дълга на св.Цв.П. Останали дължими 115 лв. Подс.П. и св.Вл.В. се свързали със св.П.М. и настояли да ѝм бъде върнат остатъка от дължимата сума.

Установено е, че на 29.11.2013г. св.Вл.В. се обадил по телефона на св.П.М. и го уведомил, че има намерение да пътува до гр.Разград, желае да се видят и да поговорят по повод дължимите пари. Същият ден св.Вл.В. се обадил по телефона на св.Св.Паунов от гр.Русе, с който бил в приятелски отношения и го помолил, да го чака на автогарата с автомобила си „Ауди” с рег.№ Р 45 56 АК. Обяснил, че се налагало да пътува същата вечер до гр.Разград и го помолил да отидат заедно с неговата кола. Съгласно уговорката същият ден около 19,30ч. св.Вл.Владимиров пристигнал в гр.Русе, св.Св.П. го взел с автомобила си от автогара Русе. Св.Вл.В. му обяснил, че до гр.Разград ще отидат още две коли с негови познати от гр.Русе, имал уговорка да го изчакат и да отпътуват за гр.Разград от бензиностанцията ОМВ гр.Русе. По телефона св.Вл.В. помолил и св.В.Т. от гр.Русе да го придружи до гр.Разград, за отиването в гр.Разград имал уговорка и с подс.П.. За да не стават в гр.Разград инциденти, подс.П. помолил свои приятели и познати да ги придружат до гр.Разград. На бензиностанцията ОМВ съгласно уговорката свидетелите Вл.В. и Св.П. били чакани от подс.П. и свидетелите П.Б. от гр.Русе, В.Т., Ал.Й. от гр.Русе, В.Георгиев и Р.К., двамата от с.Червена вода и всички около 20,00 – 20,30ч. отпътували за гр.Разград. Св.В. пътувал в лекия автомобил на св.Св.П. В автомобила на св.П.Б. „БМВ 320” с рег.№ Р 57 91 ВК пътували свидетелите В.Г. и Р.К., а останалите момчета пътували в л.автомобил „Фолксваген голф 3”.

Установено е, че цялата група пристига в гр.Разград около 21,30ч. и спрели в близост до заведението „Сохо”. Св.Вл.В. по телефона се уговорил със св.П.М. да се срещнат и поговорят за дължимата сума някъде извън града. Св.П.М. се съгласил и се разбрали срещата ѝм да стане в с.Осенец. Св.П.М. не разполагал със собствен превоз и помолил приятелите си свидетелите В.Г. и Ст.Н. и двамата от гр.Разград да го придружат до с.Осенец. Св.В. Г. бил с л.автомобил „Ситроен Берлинго” с рег.№ РР 71 15 АН, собственост на фирма „Стоеви” ООД-Разград, на която съдружник и управител била майката на св.Г.- св.М.С. След проведения разговор със св.Вл.В. свидетелите П.М., Ст.Н. и В.Г. потеглили с автомобила управляван от В.Г. към с.Осенец.

По същото време подс.П. и другите придружаващи го свидетели с трите леки автомобили били пристигнали в началото на с.Осенец и изчаквали автомобила на св.П.М.. Когато спрял автомобила св.П.М. се насочил към автомобила, в който пътувал св.Вл.В.. Св.Вл.В. излязъл от автомобила, приближил се до св.П.М. и започнал да му крещи и да го блъска, искайки обяснение, защо още не е изплатена дължимата сума. Св.Вл.В. хванал св.П.М. за дрехите и го блъснал няколко пъти към колата на св. В.Гатев, като при едно от тези блъскания било счупено страничното огледало на автомобила. Междувременно от останалите коли излезли и другите момчета свидетелите Б., Т., Й., Г., К. и подс.П.. Виждайки случващото се свидетелите В.Г. и Ст.Н. се изплашили и побягнали в посока гр.Разград, като св.В.Г. оставил ключовете на таблото на автомобила. Установено е, че през това време подс.П. и придружаващите го момчета, започнали да нанасят удари на св.П.М., при което той паднал на земята. Тогава подс.П. нанесъл няколко удара с юмрук в тялото на св.П.М., бръкнал в джобовете му и извадил от дънките му монети с общ размер от 2 лева и мобилния му телефон „Нокия” със СИМ карта в него. Подс.П. взел тези вещи, оставил св.П.М. да лежи на земята, качил се в автомобила, с който св.П.М. и приятелите му дошли от гр.Разград, възползвал се от това, че ключът бил на таблото, и привел в движение автомобила, а останалите момчета, които го придружавали се качили в другите коли и го последвали.

Оставайки сам на улицата св.П.М. тръгнал в посоката, в която избягали св.Г. и св.Н.. Виждайки го, двамата се връщат обратно. Тримата провеждат разговор по телефона с родителите си, и ги уведомяват за случилото се. Уведомени били и полицейските органи.

Лекият автомобил „Ситроен Берлинго” бил открит оставен от подс.П. в близост до гр.Цар Калоян в местността „под града” на отбивката в дясно от пътя Разград- Русе. При извършеното претърсване и изземване в дома му в гр.Русе били намерени и иззети мобилния телефон със Сим картата, собственост на св.П.М. и ключа за лекия автомобил „Ситроен Берлинго”. В хода на това действие по разследването са били намерени и иззети вещества, които при първоначалното тестване са реагирали като наркотици – предмет на друго производство.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на инцидента от 29.11.2013г. пострадалият П.М. е получил: кръвонасядания на кожата, с лек оток на меките тъкани на места, в областта на челото, гърдите и участък с оток на меките тъкани в дясното слепоочие. Болезненост при опипване в тилната част на главата и гърба – без видими травматични увреждания в същите области. Установените травматични увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин както се съобщава в делото. Същите са причинили болка и страдание на пострадалия и отзвучават за около две седмици.

От заключението на оценъчната експертиза се установява, че пазарната стойност на мобилен телефон „Нокия” стар модел е 30,00лв., а на СИМ картата- 12,00лв., или обща стойност от 42,00лв.

При тази фактическа и правна обстановка приета и от първоинстанционния съд правилно, обосновано и законосъобразно е прието, че с действията си от обективна и субективна страна подс.П. е осъществил състава на престъплението по чл.346а, т.1, в.в. с чл.346, ал.1 от НК и състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК поради, което правилно и законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност по тези наказателни състави.

Анализът на всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност: обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие, които са годно доказателствено средство, показанията на разпитаните свидетели П.М., В.Г., Ст.Н., П.Б., Вл.В., показанията на разпитаните свидетели на ДП – Св.П., В.Т., Ал.Й., В.Г., Р.К., Хр.С., М.С., Цв.П., заключенията на назначените и извършени експертизи-съдебно-медицинска, оценъчна, оценъчна автотехническа, веществените доказателства намерени и иззети при претърсването и изземването извършено в дома на подс.П., намерения при огледа на местопроизшествието лек автомобил „Ситроен Берлинго”, даде основание и на въззивния съд да приеме, че обвинението срещу подс.П. е доказано по несъмнен начин.

Възраженията и доводите на защитата, че извършеното от подс.П. не представлява престъпления по чл.346а, т.1, в.в. с чл.346, ал.1 от НК и по чл.198,ал.1 от НК са неоснователни, голословни и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Тези възражения и доводи са правени и пред първоинстанционния съд, който за да не ги приеме, е изложил подробни, обосновани и убедителни съображения въз основа на доказателствата по делото; касае се за правни изводи и съображения на първоинстанционния съд, които изцяло се споделят и от въззивната инстанция, поради което не следва да се преповтарят.

Относно деянието по чл.346, ал.1 от НК. Възражението на защитата, че свидетелите В.Г. и Ст.Н. напуснали превозното средство доброволно без заплахи и затова не бил осъществен състава на престъплението, че „ МПС не е отнето против волята на владеещия го в момента и с намерение да го ползва, както и че подс.П. е имал единствено намерение да премести автомобила на безопасно място” са неоснователни, защото противоречат на смисъла на закона и постоянната съдебна практика по тези въпроси; голословни, защото са в противоречие с доказателствата по делото и конкретно установените въз основа на тях факти и обстоятелства.

Безспорно се установява по делото, че двамата свидетели не са напуснали доброволно, по своя воля и желание автомобила, а са били принудени да сторят това, уплашени за собствената си сигурност от започналото физическо насилие върху св.П.М., и от счупването на страничното огледало на автомобила. Именно уплахата, паниката и бягството, са причината, поради която св.В.Гатев не е успял да вземе ключовете на автомобила. А що се отнася до възражението, че подс.П. е имал намерение само да премести автомобила на безопасно място, за умисъла от субективна страна, се съди не по обясненията на подсъдимия, а по обективните действия предприети и извършени от него, при безспорно установено и доказано по делото обстоятелство, че подс.П. противозаконно е отнел МПС от владението на св.В.Г. без негово съгласие, прекъснал е владението върху този автомобил и е установил свое владение върху него, привел го е в движение и го е изоставил в друго населено място, касае се за обективни действия, с които е осъществено инкриминираното деяние както от обективна, така и от субективна страна. В тази връзка, щом като деянието е осъществено от обективна и субективна страна то целта, с която е осъществено в конкретния случай „ подсъдимия: защото предположих, че ще има последствия за нас, взех колата, с която беше дошъл П., за да не може да тръгне той с колата”, не може да се отрази на правната квалификация на същото.

Относно деянието по чл.198, ал.1 от НК. Възражението на защитата, че ударите нанесени от подс.П. на пострадалия св. П.М. не били „с цел грабеж и отнемане на движими вещи намиращи се в негово владение”, че извършеното от него деяние можело да се квалифицира като лека телесна повреда в състояние на афект”, защото от показанията на свидетелите не се установявало, че подсъдимият е нанесъл побоя с цел отнемане на вещи, а и защото спречкването между двете групи младежи било заради спор за неуредени финансови отношения първо, както бе посочено горе, и тези възражения са неоснователни, защото противоречат на смисъла на закона и постоянната съдебна практика по въпросите за съставомерността на деянието грабеж като сложно,съставно двуактно престъпление; и второ, са голословни и в пълно противоречие с доказателствата по делото и конкретно установените факти и обстоятелства. Безспорно се установява и доказва по делото, че на инкриминираната дата и място подс.П. е отнел чужди движими вещи от владението на пострадалия св.П.М. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване. Деянието е извършено при пряк умисъл, а за умисъла се съди както бе посочено горе не от обясненията на подсъдимия или от това какво е обяснил или не е обяснил пред трети лица, а от обективните действия, които е предприел за извършване и осъществяване на деянието. Що се отнася до възражението, че деянието не е съставомерно по този наказателен състав, защото имало неуредени финансови отношения, то тази теза на защитата е и явно несъстоятелна, защото не може чрез принуда и пряко физическо насилие, да се отнеме чужда собственост, за да се осъществи едно право или предполагаемо такова на извършителя да поиска дадените в заем пари, или да възстанови по този начин част от тези пари още по-вече, че „длъжникът” и „собственикът” на отнетите вещи в случая, са различни лица.

Наложеното от първоинстанциония съд наказание по вид, размер и начин на изтърпяване е напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на деянията, така и на личната обществена опасност на дееца. Правилно и законосъобразно в случая е приложен института на условното осъждане при наличие на всички законови предпоставки за това, че за постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

В хода и на служебната проверка на присъдата не се установиха отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия или неговия защитник.

Ето защо, жалбата се явява неоснователна, не са налице основания за за отмяна или изменение на присъдата.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата от 04.12.2014г., постановена по н.о.х.д.№ 578/2014г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР