Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

гр.Разград, 12.05.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛ СТОЕВ

ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

РАЯ ЙОНЧЕВА

С участието на секретаря М.Н. и прокурор АНТОНИЯ ДОНЕВА разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА в.н.а.х.д.№ 28/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение от 23.12.2014г., постановено по н.а.х.д. № 728/2014г. Разградският районен съд е признал обвиняемия С.И.Т. *** за виновен в извършване на престъпление по чл.313, ал.1 от НК; на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв.

Присъдени са и разноските по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от обв.Т.. В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и се иска, да бъде отменено изцяло.

Жалбоподателят при редовност в призоваването не се явява в с.з.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, излага доводите си за това и предлага да бъде оставена без уважение, респ. да бъде потвърдено решението на районния съд.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на решението на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че обв.Т. *** и бил собственик на земеделски земи, придобити по наследство находящи се в землището на с.Градина, общ.Лозница, обл.Разград.

С Молба вх.№ 4850/09.06.2014г., адресирана до Районен съд-Разград, чрез пълномощника си- адв.Ж.Ч.-АК-Разград, обвиняемият помолил да бъде освободен от разноски по гр.дело № 2020/2013г. по описа на Районен съд-Разград. Към молбата депозирал декларация за материално и гражданско състояние, изискуема по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК с вх.№ 4925/11.06.2014г., в която посочил, че няма недвижимо имущество.

Установено е, че няколко дни по-късно, с нот.акт за дарение на недвижим имот №100 от 16.06.2014г., том III, рег.№ 3907, дело №466 от 2014г. на нотариус Р. И., обвиняемият Т. дарил на ППЗК „Св.Марина” – с.Пороище, общ.Разград правото на собственост върху идеални части от три броя земеделски земи, а с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №101 от 16.06.2014г., том III, рег.№ 3910, дело № 467 от 2014г.на нотариус Р. И., обвиняемият продал заедно със съсобствениците Х.Т., Х.С. и А.А. поземлен имот-нива и 3/32 идеални части от 3 бр.поземлени имоти.

От изложеното се установява, че към датата – 11.06.2014г., когато подал декларацията за материално и гражданско състояние пред Районен съд-Разград, обв.Т. е притежавал недвижими имоти, но в декларацията посочил, че не притежава такива.

Съгласно заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза, подписът за „декларатор” в декларацията за материално и гражданско състояние, депозирана пред Разградския районен съд е изпълнен от обв.С. И.Т..

При тази фактическа и правна обстановка приета и от първоинстанционния съд правилно, обосновано и законосъобразно е прието, че с действията си от обективна и субективна страна обв.Т. е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК.

Анализът на всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност – обясненията на обвиняемия, които освен средство за защита са и годно доказателствено средство, показанията на св.Ж.Ч., писмените доказателства, заключението на съдебно почерковата експертиза, дава основание и на въззивния съд да приеме, че обвинението срещу подс.Т. е доказано по несъмнен начин.

Безспорно се установява по делото, че съдържанието на декларация към молбата за освобождаване от разноски по гр.дело е било изготвено от адв.Ж.Ч.-разпитан в качеството на свидетел по делото, въз основа на заявеното от подс.Т.. Свидетелят не е знаел, че обв.Т. е наследник на недвижими имоти. Безспорно се установява от обясненията на обв.Т., от показанията на св.Ж.Ч., така и от заключението на съдебно-почерковата експертиза, че обв.Т. е подписал декларацията след изготвянето и от св.Ж.Ч.. Безспорно се установява и доказва също, че към момента на депозирането на тази декларация пред Разградския районен съд, обв.Т. е бил собственик на земеделски земи, които няколко дни по-късно прехвърлил, съгласно представените нотариални актове.

При конкретно установената фактическа обстановка въз основа на доказателствата по делото, следва единственият обективен и логичен правен извод, както правилно е приел и първоинстанционния съд, че на 11.06.2014г. в гр.Разград обв.Т. е потвърдил неистина, че не притежава недвижимо имущество, в писмена декларация „Декларация за материалното и гражданско състояние” с вх.№ 4925/11.06.2014г. до Районен съд-Разград, която по силата на закон- чл.83, ал.2, т.2 от ГПК: „Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: т.2 имущественото състояние, удостоверено с декларация”, се дава пред орган на властта-съдия при Районен съд-Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно какво му е имущественото състояние-престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като от субективна страна обв.Т. е действал при пряк умисъл – напълно целенасочено,както правилно е приел и първоинстанционния съд, защото обвиняемият е знаел, че притежава недвижима собственост, но въпреки това е декларирал пред съда, че не притежава такава.

Правилно и законосъобразно на основание чл.78а, ал.1 от НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност при наличието на всички законови предпоставки за това, и му е наложено адм.наказание глоба.

Подс.Т. е с напреднала възраст- на 68 години, пенсионер, има семейство, неосъждан, поради това наложеното му административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв. – минимума по закон, се явява напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на деянието, така и на личната обществена опасност на дееца и ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК за генералната и специална превенция.

В хода и на служебната проверка на решението не се установи да е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Ето защо, жалбата се явява неоснователна, не са налице основания за отмяна или изменение на решението, поради което следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решението от 23.12.2014г., постановено по н.а.х.д.№ 728/2014г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH