Решение по Наказателно дело 72/2015г.

РЕШЕНИЕ № 16

Гр.Разград, 26.03.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

СВЕТЛА РОБЕВА

при участието на секретаря Н. Р. и прокурора ОГНЯН ДАМЯНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 72 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 555/18.12.2014г. по НОХД № 295/2014г. Разградският районен съд е признал подсъдимия Г.П.И. *** за виновен в това, че на 05.02.2014г. в гр.Разград в условията на повторност е държал акцизни стоки по смисъла на чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове: “На облагане с акциз подлежат: т. 2 тютюневите изделия”, общо 1000 броя кутии цигари марка “MY WAY”, 80 мм, твърда опаковка, червени на цвят по 20 къса с надпис на латиница “Duty free sales onli“ - всички без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия: “Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия”: “Тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”, всичко на обща стойност 7500.00 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 и чл.54 НК го е осъдил на 2 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Със същата присъда първоинстанционният съд на основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено на подс. Г.И. по НОХД № 949/2011 г. на РРС, като е постановил то да бъде изтърпяно при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип.

Със същата присъда РРС е постановил на основание чл. 53, ал. 1, б. “б” НК веществените доказателства - 1000 бр. кутии цигари без български акцизен бандерол да се отнемат в полза на държавата.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура-Разград, в който се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Моли се за изменение на присъдата като се увеличи наказанието от 2 на 5 години лишаване от свобода.

Протестът не се поддържа от Окръжния прокурор.

Недоволен от присъдата е останал подс. Г.И. и чрез защитника си адв.И.Ц. *** я обжалва като постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и като незаконосъобразна поради явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия, или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или за намаляване на наложеното наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК.

Окръжният прокурор счита жалбата за частично основателна, като се съгласява, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в пресъздаване на фактическата обстановка в мотивите чрез преписването й от обвинителния акт. Извън това, не намира основания за изменение или отмяна на присъдата.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение от 08.12.2011г. по НОХД № 949/2011г. по описа на РРС е било одобрено споразумение, по силата на което подс. Г.И. се е признал за виновен в това, че на 14.08.2011г. в с.Осенец, общ.Разград е държал акцизни стоки без бандерол – 99 стека по 10 кутии, съдържащи 19 800 къса цигари – престъпление по чл.234, ал.1 НК, за което му е било наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 3 години.

Св.М. К. – тъща на подс.Г.И. била собственик на гаражни клетки № 9 и № 10, обединени в общо помещение, находящо се в гр.Разград, ул.”Бели Лом” № 57. Това помещение се ползвало от подс. И.. В него съхранявал стока, предназначена за продажба в магазина му. Във връзка с подозрения, че в там се държат цигари без бандерол, на 05.02.2014г. митнически служители от Митница-Русе предприели наблюдение на обекта. Около 15.30 часа подс. Г.И. пристигнал пред гаражните клетки с лек автомобил «Форд Фиеста» с рег. № РР 3770 АН. С него пътувал и св.Г. Е. Подс.И. слязъл от автомобила, отключил гаражна клетка № 9 и изнесъл от вътре един кашон, който поставил в багажника. В този момент пристигнал митническият инспектор св.Н. К., а след него – и колегите му св.Д. Д. и св.И. И., които установили, че поставеният в багажника на автомобила кашон съдържа 500 броя кутии цигари, марка “МY WAY”, с по 20 къса цигари във всяка кутия, с надпис на латиница “Duty Free sales only”, всички без акцизен бандерол. Цигарите били описани и иззети с Протокол № 0011844/05.02.2014г. за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки. Последвало претърсване на гаражното помещение, в което били открити и иззети още 500 броя кутии цигари, марка “МY WAY”, с по 20 къса цигари във всяка кутия, с надпис на латиница “Duty Free sales only”, също без акцизен бандерол.

Съгласно чл.71, ал.1, т.1 ППЗАДС във връзка с чл.29, ал.3, т.5 ЗАДС общата стойност на иззетите 1000 броя кутии цигари е определена на 7500 лв /7,50 лв за 20 къса/.

Горните обстоятелства се доказват от показанията на посочените свидетели, които съдът цени като обективни и верни. Митническите инспектори и св.Г. Е. по еднопосочен начин установяват начина на извършване на проверката, местоположението на намерените цигари, тяхното количество и характеристики, както и поведението на подсъдимия. Техните показания се допълват от тези на поемните лица.

Фактът, че подс.Г.И. е ползвал двете гаражни клетки и е държал в тях своя стока, се доказва от показанията на св.М. К., която разкрива, че само тя и зет й имали ключ за гаража. Св.К. отбягвала да влиза вътре, за да не бъде обвинена, ако се изгубело нещо от стоката на подсъдимия.

Заявената от подс.И. позиция относно цигарите е променлива. Когато св.Н. К. отворил кашона в багажника на автомобила, подс.И. казал, че не е негов и не знае на кого е. При съставяне на протокола за изземване на цигарите от гаражното помещение подс.И. написал обяснения, че цигарите в колата не били негови, а на Г. Е., който го накарал да ги занесат до с.Ясеновец. Написал и, че цигарите в гаража също не били негови, а на Г. Е., който го накарал да ги носят. В хода на съдебното следствие подсъдимият обяснява, че предоставил половината площ от гаража на св.П. И., който също имал ключ за него. Св.П. И. работел в неговия магазин, подсъдимият му давал стока да я продава по селата и всяка седмица му правел ревизия. Подс.И. не знаел какво има в кашоните, не бил виждал цигари в гаража и се учудил, когато били открити такива.

Въззивният съд, както и първоинстанционният, не кредитира обясненията на подс.Г.И. поради това, че са непоследователни, нелогични и противоречат на други доказателства. Св.Г. Е. е категоричен, че не е знаел нищо за намерените цигари. Били приятели с подсъдимия, в този ден заедно пили кафе, след което Г. му предложил да го закара до дома му. Отбили се до гаража, откъдето Г. щял да вземе стока за магазина си. Когато се появили митническите служители, подс.И. помолил св.Емилов да поеме вината, защото имал условна присъда. Св.Е. не се съгласил.

В подкрепа на обясненията на подс.Г.И. пред съда е дал показания св.П. И., който заявява, че цигарите били негови. Купил ги за 2000 лв от неизвестно лице на пазара в гр.Кубрат в края на м.януари и ги оставил в гаража без знанието на Г.. Намерил купувач за половината количество и в деня на проверката изпратил Г. да му донесе един кашон, без да му обяснява какво има в него. Въззивният съд намира показанията на св.Павел И. за крайно недобросъвестни и неправдоподобни. Св.И. и към настоящия момент е продавач в магазина на подсъдимия и получава заплата от него, поради което е заинтересован от изхода на делото. Твърдението му, че е имал ключ от гаража, не съответства на показанията на св.М. К., която сочи обратното. Тя го е виждала да идва в гаража само заедно с подсъдимия и да броят нещо отпред. Твърдението на св.П. И., че цигарите били в два кашона, противоречи на обективните находки – кашоните са били три: единият е бил натоварен от подсъдимия в багажника на автомобила, а другите два са били в гаража. Твърдението на свидетеля, че е съхранявал стока в гаража без знанието на подс.Г.И., се опровергава от обясненията на самия подсъдим. След като всяка седмица подсъдимият правел ревизия на работника си, не е логично да му позволи сам да решава каква стока да държи и да изнася от гаража.

Поради изложеното съдът не приема, че обясненията на подсъдимия променят приетата за установена фактическа обстановка.

Подс.Г.И. е на 40 години, женен е, има две деца – едното е малолетно, а другото е абитуриент. Видно от представените пред въззивния съд писмени доказателства, през периода 1995г.-2000г. подсъдимият е имал многократни спортни изяви като футболист. Той и съпругата му изплащат ипотечен кредит от 198 000 лв. с краен срок за погасяване 2043 г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда. Нито в хода на досъдебното производство, нито при разглеждане на делото от първата инстанция не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на подсъдимия.

Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че в мотивите РРС е пресъздал същата фактическата обстановка, както е изложена в обвинителния акт. При това била допусната грешка относно адреса на гаражната клетка, до която била извършена проверката от митническите органи и която се намирала на бул.”Бели Лом”, а не на ул.”Княз Борис”. Според защитата, автоматичното възпроизвеждане на фактическата обстановка от обвинителния акт опорочавало присъдата, мотивите не били надлежно изготвени и не позволявали въззивната инстанция да провери правилността на акта. Въззивният съд счита, че районният съд не е нарушил задължението си по чл.305, ал.3, пр.1 НПК. В мотивите на обжалваната присъда са посочени установените фактически обстоятелства, без това да представлява буквален препис на обвинителния акт. Вярно е, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка съответства на описаната в обвинителния акт, но тя е очертана по този начин от събраните доказателства. Затова и въззивният съд възприема същата фактология. Що се отнася до погрешното посочване на адреса на гаражната клетка, от която подсъдимият е изнесъл тютюневите изделия, тази неточност не се отразява на правото му на защита. Безспорно мястото на извършване на престъплението е гр.Разград, така то е било посочено в заключителната част на обвинителния акт и в диспозитива на присъдата, респективно за подсъдимия е било ясно в какво деяние е бил обвинен и къде е било осъществено то. По време на цялото производство подсъдимият се е защитавал по обвинението и правото му на защита е било упражнено в пълнота. Фактът на коя улица в гр.Разград са се намирали акцизните стоки, не е отделен въпрос от кръга въпроси по чл.301, ал.1 НПК, по който подсъдимият може да бъде осъден или оправдан, следователно правото му на защита не е било ограничено.

В допълнителните съображения към въззивната жалба са развити доводи за съществени процесуални нарушения при извършването на огледа и претърсването на автомобила и на гаража, и при изземването на цигарите, като се твърди, че тези следствени действия били започнали и били извършени в отсъствието на поемните лица и в отсъствието на собственика на гаража и на автомобила. Внасят се и съмнения, че докато подсъдимият е търсел собственицата на гаража и при отсъствието на поемните лица, било възможно да са заменени и подменени веществените доказателства. Изтъкнатите съображения са несъстоятелни. В протокола за претърсване и изземване е отразено, че на 05.02.2014г. от 17,40 часа до 18,25 часа е било извършено претърсване на гаражните клетки № 9 и № 10, находящи се в гр.Разград, ул.”Бели Лом” № 57. Претърсването е било извършено в присъствието на поемните лица св.С. К. и св.Л. Ц., и на лицата М. К., Г.И., Г. Е., Г. Д., Н. К., Д. Д. и И. И.. В протокола е описано, че при претърсването са били намерени, описани и иззети общо 500 кутии цигари без бандерол – 450 бр в голям кашон и 50 бр. в малък кашон. Обстоятелствата във връзка с времето на извършване на претърсването и откритите цигари се потвърждават от показанията на поемните лица. Св.К. сочи, че е присъствала при отварянето на вратата на гаража и че вътре били намерени няколко стека цигари. Св.Ц. допълва, че намерените в гаража цигари били без бандерол, те били преброени, но не помни бройката. Протоколът е бил подписан от всички присъствали лица, включително от подс. И.. Подсъдимият не е направил възражения за вида и количеството цигари, а само относно правата върху тях. С оглед на това въззивният съд намира, че протоколът за претърсване и изземване има изискуемото по чл.129 НПК съдържание и съгласно чл.131 НПК съставлява годно доказателствено средство. Отделно от това, гласните доказателства са самостоятелен източник на доказателствена информация относно количеството цигари и техните характеристики.

Изземването на 500-те кутии цигари от багажника на автомобила, управляван от подс.И., е било извършено с протокол от 05.02.2014г., съставен от митническите служители в изпълнение на контролните им функции по чл.102 ЗАДС. Протоколът е бил подписан от подсъдимия без възражения. Приобщаването на иззетите цигари към доказателствената маса е извършено съобразно чл.110, ал.1 НПК с протокол за оглед на веществени доказателства от 13.02.2014г., като по този начин е била гарантирана тяхната запазеност в първоначален вид и брой.

Безуспешно е и оспорването на протоколите за претърсване и изземване, одобрени с Определения по ЧНД № 75/2014г. и ЧНД № 76/2014г., по отношение на които липсвали доказателства да са внесени за одобрение в рамките на 24-часовия срок по чл.161, ал.2 НПК. Определенията са с дата 06.02.2014г. и в самите актове има констатации на съответния съдия, че исканията за одобряване са направени в срока по чл.162, ал.2 НПК. Спазването на срока се установява и от факта, че процесуално-следствените действия са били извършени след 17 часа на 05.02.2014г., а одобрението е било дадено в рамките на следващия работен ден.

В допълнителните съображения към въззивната жалба се прави оплакване, че районният съд е кредитирал изцяло показанията на митническите инспектори Д. Д., И. И. и Н.К., а твърденията на първите двама се разминавали с тези на третия. Д. и И. сочели, че са получили оперативна информация за държани акцизни стоки без бандерол на двата адреса и направили разстановка, а св.К. заявил, че случайно минавал по ул.”Бели Лом” и забелязал подозрителното поведение на подсъдимия. Като инстанция по фактите, въззивният съд прави самостоятелна преценка на доказателствата по делото и не намира основание да изключи показанията на горните трима свидетели. Независимо от причината да извършат проверката, и тримата митнически инспектори са дали безпротиворечиви показания по съществените елементи от предмета на доказване.

Жалбоподателят генерализира горното си оплакване, като сочи, че първоинстанционният съд изобщо не бил изследвал и анализирал доказателствата по делото, като липсвали обстойни, пълни и ясни съображения. Въззивният съд констатира, че мотивите отговарят на критериите по чл.305, ал.3, пр.2 НПК и доказателствените източници са били обсъдени в достатъчен обем. Напълно разбираемо и подробно районният съд е коментирал доказателствата, посочил е кои приема и се е обосновал. Изложените от РРС съображения са изчерпателни и позволяват да се проследи начина на изграждане на съдийското убеждение без да се лишават страните от възможността да разберат действителната воля на съда.

Въззивният съд не споделя и наведения довод за нарушение на чл.103, ал.3 НПК, което било допуснато при анализа на обясненията на подс.И. във връзка с показанията на св.П. И.. Районният съд е обсъдил, че подсъдимият е давал различни обяснения по делото и защитната му теза се променяла според обстоятелствата. Така, според защитата, съдът показал предубеденост и демонстрирал неоправдан и недопустим наказателен уклон. Тук въззивният съд отговаря, че обясненията на подсъдимия са доказателствено средство и важно средство за защита, поради което следва да бъдат подложени на щателна проверка, да бъдат съпоставени с всички останали доказателства и оценени по вътрешно убеждение. Именно това е сторил първоинстанционният съд. Обсъдил е обясненията на подсъдимия, оценил ги е в съвкупност с показанията на свидетелите и с писмените доказателства, и ги е намерил за недостоверни. Това е анализ, който е направен след постановяване на присъдата, когато съдът е взел решение по въпроса за наличието на деяние и вината на подсъдимия и когато мотивира решението си. Фактът, че са оценени като неправдоподобни, не обуславя предубеденост, а е израз на вътрешно убеждение.

По същество въззивният съд намира, че първата инстанция е приложила правилно материалния закон. Събраните по делото доказателства в съвкупност обуславят извод, че подс.Г.И. е автор на престъплението, в което е обвинен. На 05.02.2014г. в гр. Разград подсъдимият е държал 1000 кутии цигари марка “МY WAY”, 80 мм, с по 20 къса всяка, без акцизен бандерол. Цигарите са се намирали в гаражното помещение, собственост на тъщата на подсъдимия, което той е използвал като склад за стока. Подс.Г.И. е отключил помещението и е изнесъл от него 500 кутии цигари, които е натоварил в управлявания от него автомобил. Липсват несъмнени доказателства, че друго лице е имало достъп до тези цигари и права да се разпорежда с тях. Съгласно чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия. Цигарите са тютюневи изделия по смисъла на §1, т.4, б.”а” и б.”б” от Допълнителните разпоредби на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Съгласно чл.28 ЗТТИ тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25, ал.1 от същия закон. Подс.Г.И. е знаел, че цигарите са акцизни стоки, съзнавал е, че се изисква да имат поставен бандерол и въпреки това е държал процесните цигари без бандерол върху опаковката. Случаят е немаловажен с оглед голямото количество акцизни стоки и високата им стойност.

Подсъдимият е бил осъждан за престъпление по чл.234, ал.1 НК по НОХД № 949/2011г. по описа на РРС и към момента на извършване на настоящото деяние не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30, ал.2 НК, поради което е налице хипотеза на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 НК.

По посочения начин се доказват обективните и субективните признаци от състава по чл.234, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 НК.

При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд е отчел, че деянието на подсъдимия се изразява в по-леката алтернатива на съставите по чл. 234, ал.1 НК – държане на акцизни стоки, поради което е определил наказанието лишаване от свобода в минималния предвиден размер от 2 години. Неоснователно в протеста се твърди, че отежняващ фактор е предходното осъждане на подсъдимия. Правилно окръжният прокурор отбелязва, че то е било взето предвид при квалифицирането на престъплението като повторно и не може да се отчита и като отегчаващо обстоятелство. Не е такова и високата стойност на предмета на престъплението, която е релевантна за определяне на случая кята немаловажен. Пред въззивния съд са представени допълнителни писмени доказателства за факти, които се ценят като изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия, а именно затрудненото му семейно и материално състояние като родител на две деца - на 18 и на 11 години, и като длъжник по дългосрочен кредит в голям размер. Поради това изолирането на подсъдимия от обществото дори за минималния предвиден срок от 2 години е несъразмерно тежко и би породило особено тежки последици за семейството на подсъдимия. Така при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и при наличието на изключителни смекчаващи въззивният съд счете, че при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода под най-ниския предел. За справедливо този съд прие наказанието 1 година и 2 месеца лишаване от свобода. Този срок е достатъчен, за да може подсъдимият да преосмисли поведението си и да се поправи, както и да се постигнат целите на генералната превенция. Въззивният съд не приема като смекчаващо обстоятелство футболните постижения на подсъдимия. Активната му спортна дейност е приключила преди повече от 10 години, което не му дава положителна характеристика към момента.

Предвид факта, че подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, спрямо него е неприложим института на условното осъждане. Определеното наказание за настоящото престъпление следва да бъде изтърпяно ефективно в затворническо общежитие от закрит тип при строг първоначален режим, съгласно чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 ЗИНЗПС.

Обсъжданото престъпление е извършено в изпитателния срок на условното осъждане по НОХД № 949/2011г. на РРС, поради което и на основание чл.68, ал.1 НК законосъобразно е приведено в изпълнение отложеното наказание от 8 месеца лишаване от свобода. Районният съд е постановил това наказание да се изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, тъй като това било първото осъждане на подсъдимия. В тази част е допуснато нарушение на закона, което въззивният съд следва да отстрани. Съгласно чл.59, ал.1 ЗИНЗС само осъдените за първи път на лишаване от свобода се настаняват в затворнически общежития от открит тип и се поставят при първоначален общ режим – чл.61, т.3 ЗИНЗС. Всички останали лишени от свобода се настаняват в затвори или затворнически общежития от закрит тип при строг режим на изтърпяване, съгласно чл.60, ал.1, и чл.61, т.2 ЗИНЗС. В случая наказанията и по двете дела следва да бъдат изтърпяни при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Самото приложение на чл.68, ал.1 НК предполага наличие на друго осъждане, в изпитателния срок на което е извършено разглежданото престъпление. В този смисъл е последователната практика на ВКС - Р 591-2010 ІІ н.о., Р 491-2010, ІІІ н.о., Р 648-2012, ІІІ н.о., Р 327-2013, І н.о. и много други. Поради това в тази част присъдата следва да бъде изменена, като се постанови условното наказание да се изпълни при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

В частта относно разноските и веществените доказателства присъдата също е законосъобразна. Правилно и в съответствие с чл.234, ал.3 НК предметът на престъплението е бил отнет в полза на държавата.

За процесуална прецизност следва да се обърне внимание, че, реализирайки наказателната отговорност на подс.Г.И., районният съд е пропуснал да наложи кумулативното предвидено наказание лишаване от права. Но поради липсата на искане в тази посока в протеста, въззивният съд не може да отежни положението на подсъдимия.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.3 и т.6 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 555/18.12.2014г. по НОХД № 295/2014г. по описа на Разградския районен съд В ЧАСТТА, в която подсъдимия Г.П.И. ***, ЕГН ********** на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 и чл.54 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода, като на основание чл.55, ал.1, т.1 НК НАЛАГА наказание 1 година и 2 месеца лишаване от свобода.

ИЗМЕНЯ Присъдата И В ЧАСТТА, в която на основание чл.68, ал.1 НК наказанието 8 месеца лишаване от свобода по НОХД № 949/2011 г. на РРС е постановено да се изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл.60, ал.1, и чл.61, т.2 ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА изпълнението му при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР